Определение по дело №494/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1639
Дата: 30 април 2019 г.
Съдия: Марин Георгиев Маринов
Дело: 20193101000494
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р E Д Е Л Е Н И Е

 

№…………./……..04.2019г.

 

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 25 април 2019г., в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

                              ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Маринов

ч.търг. дело № 494 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по частна жалба на П.Г. Гаврилова, ЕГН **********, с адрес *** срещу определение №1225/24.01.2019г., постановено по гр. дело №15756/2018г. по описа на Варненски районен съд, 34 състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл.119, ал.3 от ГПК и е изпратено делото по подсъдност на Районен съд - София.

     В жалбата се твърди, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се поддържа, че тъй като вземанията, по отношение, на които се твърди, че са погасени са възникнали по договор за кредит, който е потребителски, са приложими правилата за изборната подсъдността по чл.113 от ГПК /по местонахождение на клона/. Признава се от частния жалбоподател, че по кредитното правоотношение същият има качеството на поръчител, но поради, потребителския характер на кредита се претендира, че искът може да бъде предявен по неговия постоянен и настоящ адрес, съгласно чл.113 от ГПК.

     По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени обжалвания акт и да постанови връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

     Ответната страна по жалбата „ОТП Факторинг България“ ЕАД не е подала отговор.

     По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да потвърди обжалваното такова.

     Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

     Жалбата е подадена в едноседмичния срок на чл.276 от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл. 260 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

       Производството по гр. дело №15756/2018г. по описа на Варненски районен съд е образувано по предявен от П.Г. Гаврилова, ЕГН **********, от гр. Варна срещу „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков”, № 19, ет. 2, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 9237.38 лева, предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 20108070400041 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807 на КЧСИ с район на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11479/2009г. по описа на ВРС.

     По делото е постъпил отговор от ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД, в който е направено възражение за местна неподсъдност с искане делото да бъде изпратено на Районен съд – София.

     Възражението за местна подсъдност по чл.119, ал.1 от ГПК е направено своевременно, а именно в срока за отговор по чл.131 от ГПК, но е неоснователно.

     Действително общото правило на чл.108, ал.1 от ГПК разпорежда, че исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. В случая обаче са налице основания за приложението и алтернативната местна подсъдност по чл.113 от ГПК, съгласно която иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес.

          Съобразно правилото на § 13 от ЗЗД "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

          Като страна по сключен с кредитна институция договор за кредит, ищецът има качеството “потребител на финансова услуга” по смисъла на §13, т.1, във вр. с т.12 от ДР на ЗЗП. С предявените искове, основани на твърдения за недължимост на суми по договора за кредит за текущо потребление се търси защита на правата на ищеца като страна (поръчител) по договор за финансовата услуга, от което следва, че същите носят белезите на искове на потребители по смисъла на чл.113 от ГПК.

     Прехвърлянето на вземането не заличава качеството на потребител у ищеца, защото не се променя основанието, от което то е възникнало. Цесионерът встъпва в правоотношението, такова каквото то е било между първоначалния кредитор и длъжника и спрямо него, длъжникът може да прави всички възражения за недължимост, в това число и да защитава своите потребителски права.

     Предвид изложените съображения съдът намира, че правото на избор е упражнено с предявяването на исковете пред Варненски районен съд, в чийто район се намират постоянния адрес на ищеца (безспорно установено в представените по делото писмени доказателства) и в резултат на направения избор е дерогирана общата местна подсъдност по чл.108, ал.1 от ГПК, според която спорът би бил местно подсъден на Софийски районен съд като съд по седалище на ответника.

     Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените искове.

     По делото е направено искане за разноски от жалбоподателя, като бъде присъдена на частната жалбоподателка сумата от 200( двеста)лева, за които са представени доказателства за сторени разноски, поради което съдът намира, че следва да осъди ответната страна по жалбата да го заплати.

     По изложените правни съображения и на основание чл. 274 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

     ОТМЕНЯ определение №1225/24.01.2019г., постановено по гр. дело №15756/2018г. по описа на Варненски районен съд, 34 състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл.119, ал.3 от ГПК и е изпратено делото по подсъдност на Районен съд - София.

     ВРЪЩА гр. дело № 15756/2018г. на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

     ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 20231722, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ НА П.Г. Гаврилова, ЕГН **********, с адрес *** сумата от 200.00 /двеста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

     Определението не подлежи на обжалване на основание чл.247, ал.4 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

   

               

  ЧЛЕНОВЕ: 1.       

           

 

2.