№ 670
гр. В., 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20231320102547 по
описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на „Й.Б.“ ЕАД – С., чрез адв. З.Й.Ц. - САК
против И. И. А. от гр. В., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и чл. 342 от ТЗ.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни
отношения с ответника по силата на сключени: Договор за мобилни услуги № ********* от
14.06.2014 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 29.04.2016 г., Договор за мобилни
услуги № 62490311 от 27.07.2021 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни №
********* и Договор за лизинг от 27.07.2021 г., Договор за лизинг за базови аксесоари №
********* от 27.07.2021 г.
Сочи се, че дължимите суми, начислени в 5 бр. фактури, издадени в периода м. август
2021 г. – м. декември 2021 г. не са платени от ответника. Поради това ищецът е прекратил
едностранно договорите с ответника и му начислил неустойка. Посочва се, че задълженията
на ответника в размер на 1858.04 лева са обединени във фактура № **********/18.12.2021
г. със срок на плащане 15 дни от датата на издаването й.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1858.04 лева, представляваща общ
сбор на дължимите суми по сключените между страните Договор за мобилни услуги №
********* от 14.06.2014 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 29.04.2016 г.,
Договор за мобилни услуги № 62490311 от 27.07.2021 г., Допълнително споразумение към
договор за мобилни № ********* и Договор за лизинг от 27.07.2021 г., Договор за лизинг за
базови аксесоари № ********* от 27.07.2021 г., за които суми са издадени фактура №
1
**********/18.08.2021 г., фактура № **********/18.09.2021 г., фактура №
**********/18.10.2021 г., фактура № **********/18.11.2021 г., фактура №
**********/18.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначеният
особен представител на ответника, с който искът е оспорен като неоснователен. Сочи се, че
представените договори поставят потребителите в напълно неравностойно положение и че
потребителите приемат офертата на оператора, без да имат възможност да прочетат
договорите, още повече Общите условия. Твърди се, че ответникът не е уведомен за
предсрочното прекратяване на договорите. Твърди се, че претенцията накърнява добрите
нрави. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания, които се
претендират за задължения по договорите от 2014 и 2016 г.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-
счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 1678/2023г. по описа на РС – В..
В.ският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът и ответникът са сключили следните договори: Договор за мобилни услуги №
********* от 14.06.2014 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 29.04.2016 г.,
Договор за мобилни услуги № 62490311 от 27.07.2021 г., Допълнително споразумение към
договор за мобилни № ********* и Договор за лизинг от 27.07.2021 г., Договор за лизинг за
базови аксесоари № ********* от 27.07.2021 г.
Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от И. И. А.
мобилни номера и предоставените лизингови вещи се прилагат следните условия:
За мобилен номер ********** – условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ ********* от 14.06.2014 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни услуги от 27.07.2021 г.,
За устройство POCO F3 5G 256GB Dual White – условията, договорени в Договор за
лизинг от 27.07.2021 г.,
За комплект от 5 бр. аксесоари – условията, договорени в Договор за лизинг за базови
аксесоари № ********* от 27.07.2021 г.,
За мобилен номер ********** – условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ ********* от 29.04.2016 г.,
За мобилен номер ********** – условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ ********* от 27.07.2021 г.
Представени са фактура № **********/18.08.2021 г., фактура №
**********/18.09.2021 г., фактура № **********/18.10.2021 г., фактура №
**********/18.11.2021 г., фактура № **********/18.12.2021 г., които задължения на
длъжника са обединени във фактура № **********/18.12.2021 г. за клиентски номер
*********.
2
Към всеки от сключените договори с ответника е приложена ценова листа за
абонаментните планове, които цени са съобразени в приложените към издадените фактури
приложения за предоставени и използвани пакетни услуги от абоната.
Представени са Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите
на мобилните телефонни услуги.
Изготвената по делото ССчЕ потвърждава наличието на процесните договори при
ищеца. Вещото лице е посочило, че във всяка от издаваните от ищеца фактури се отразяват
внесени плащания, направени през периода, за който се издава фактурата, ако има такива,
както се отразяват и задължения от предходен период с ДДС, също ако има такива.
Вещото лице е посочило, че общата дължима сума от ответника е 1863.62 лева.
Посочило е, че размерът на неустойката за предсрочно прекратяване на договори е 865.75
лева с ДДС, а вноските за лизинг са в размер на 818.64 лева с ДДС. Вещото лице в
заключението си е посочило и как са формирани претендираните неустойки, а именно
същите са начислени в размер на три месечни абонаментни такси.
От приложеното ч.гр.д. № 1678/2023 г. по описа на РС – В.,е видно, че съдът е издал
заповед № 877 от 23.08.2023 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми 1858.04
лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 21.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 37.16 лева за
платена държавна такса и 480.00 лева адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за мобилни
услуги № ********* от 14.06.2014 г., Заявление за смяна на номер № ********* от
20.02.2015 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 29.04.2016 г., Договор за мобилни
услуги № ********* от 27.07.2021 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги № ********* и Договор за лизинг от 27.07.2021 г., Договор за лизинг за базови
аксесоари № ********* от 27.07.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По договорите за мобилни услуги.
Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на
потребени мобилни услуги по сключени договори за мобилни услуги с ответника.
Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от Общи
условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния
оператор „Т.Б. " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения.
От представените фактури и извлечение към всяка от тях, се установяват потребените
от ответника мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на
тези суми от ответника не са ангажирани.
Възражението на особения представител на ответника, че фактурите не били
изпратени на ответника е несъстоятелно. Доколкото паричното задължение е носимо, а не
3
търсимо, местоизпълнението е определено по силата на чл. 68 от ЗЗД, поради което
връчването на фактура или нейното подписване не е необходимо нито за индивидуализация
на престацията, нито за поставянето на длъжника в забава. Падежът на всички фактури
настъпва петнадесет дни след издаването им и тези дати са изрично указани на фактурите.
Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 26, изр. последно от приложимите към
процесния период Общи условия на „Й.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги, неполучаването на фактурата не освобождава потребителя
от задължението му за плащане на дължимите суми.
По договорите за лизинг.
От представените договори за лизинг, се установява, че ищцовото дружество като
лизингодател е предоставило на ответника като лизингополучател за временно възмездно
ползване мобилни устройства. В договорите е уговорен подробен погасителен план на
лизинга. Установява се също, че страните са уговорили, че лизингополучателят има право
да придобие собствеността върху вещта като подпише Договор за изкупуване на
устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за
лизинг, след изпълнение на условията, посочени в ОУ и след като заплати уговорена
допълнителна сума, която ще бъде начислена във фактурата за ползвани мобилни услуги. В
противен случай устройството подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане на
срока на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена
форма, че желае да върне устройството.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342, ал. 1 ТЗ. Съгласно
този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ
срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при
отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към
разпоредбите на договор за наем.
В конкретния случай, се установява, че ответникът не е изпълнил задълженията си да
заплати дължимите се лизингови вноски по договорите за лизинг. Не се установи
договорите да са прекратени, нито пък ответникът да е върнал дадените на лизинг мобилни
устройства. Поради това, същият ще следва да заплати на ищцовото дружество дължимите
се вноски.
По отношение на претендираната неустойка
Ищцовото дружество претендира заплащане на начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. Съдът намира, че ответникът
е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във фактурата срок задължението
си към мобилния оператор. Съгласно посоченото в договора, ако договорът бъде прекратен
по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи
4
неустойка в размер на не повече от трикратния размер на месечните такси.
В конкретния случай, се установява неизпълнение на задължението на ответника да
заплаща в срок дължимите по договорите суми за потребените услуги. Това поражда
правото на кредитора да прекрати едностранно договорите по вина на потребителя и да
начисли неустойки за предсрочно прекратяване на всеки един от договорите. Начислените
неустойки са в размер на три месечни абонаментни такси. С оглед на това, съдът намира, че
ответникът дължи и претендираната неустойка, която е съобразена с вредите, които е
претърпял ищецът и е определена съобразно договорената клауза, поради което съдът
намира възражението на ответника, че клаузата накърнява добрите нрави за неоснователно.
По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията, настоящият съдебен състав намира следното:.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по
договорите от 2014 г. и 2016 г. В чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай вземанията са за мобилни услуги
и приложима е кратката тригодишна давност, съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „б“ и „в“
от ЗЗД , тъй като се касае за периодични плащания, същата давност важи и за вземанията за
лихва и неустойка. Принципно, подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Издадената заповед за изпълнение не се ползва със сила
на присъдено нещо, а само с изпълнителна сила. Заповедта не е влязла в сила, тъй като е
предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК, който се смята продължение на започнатото
заповедно производство с подаденото на 21.08.2023 г. заявление.
При това положение към тази дата не е изтекла тригодишната погасителна давност за
нито едно от вземанията, обективирани в процесните фактури за отчетен период от
18.08.2021 г. до 18.12.2021 г. Видно от приложения по делото препис от първата по
хронологичен ред фактура, в която са индивидуализирани неудовлетворени вземания на
ищеца, а именно фактура № **********/18.08.2021 г. изискуемостта на начислените в нея
задължения е настъпила на 02.09.2021 г., а съгласно чл. 111 б. в) от ЗЗД вземанията по
посочената фактура ще бъдат погасени с изтичане на тригодишна давност, т.е. не по-рано от
02.09.2023 г.
Поради това, съдът намира възражението за изтекла погасителна давност за
неоснователно.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
настоящото производство в общ размер на 1256.12 лева /37.16 лева за платена държавна
такса, 150.00 лева – разноски за вещо лице, 486.00 лева – разноски за особен представител и
582.96 лева – разноски за адвокатско възнаграждение/.
По заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в
общ размер от 517.16 лева /37.16 лева за платена държавна такса и 480.00 лева адвокатско
възнаграждение/.
5
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И. И. А. с ЕГН ********** с адрес: гр.
В., ул. „Ж.“ № 38, че дължи на „Й.Б.“ ЕАД – С. /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, със
седалище и адрес на управление гр. С., район „М.”, ж-к „М. 4”, Б.П. С., сграда 6 с ЕИК
********* сумата от 1858.04 лева, представляваща общ сбор на дължимите суми по
сключените между страните Договор за мобилни услуги № ********* от 14.06.2014 г.,
Договор за мобилни услуги № ********* от 29.04.2016 г., Договор за мобилни услуги №
62490311 от 27.07.2021 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни №
********* и Договор за лизинг от 27.07.2021 г., Договор за лизинг за базови аксесоари №
********* от 27.07.2021 г., за които суми са издадени фактура № **********/18.08.2021 г.,
фактура № **********/18.09.2021 г., фактура № **********/18.10.2021 г., фактура №
**********/18.11.2021 г., фактура № **********/18.12.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 21.08.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното плащане, по издадена Заповед № 877 от 23.08.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1678/2023 г. по описа на РС – В..
ОСЪЖДА И. И. А. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. „Ж.“ № 38 да заплати на
„Й.Б.“ ЕАД – С. /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „М.”, ж-к „М. 4”, Б.П. С., сграда 6 с ЕИК ********* разноски в
исковото производство в размер на 1256.12 лева /37.16 лева за платена държавна такса,
150.00 лева – разноски за вещо лице, 486.00 лева – разноски за особен представител и 582.96
лева – разноски за адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА И. И. А. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. „Ж.“ № 38 да заплати на
„Й.Б.“ ЕАД – С. /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „М.”, ж-к „М. 4”, Б.П. С., сграда 6 с ЕИК ********* сумата в общ
размер от 517.16 лева /37.16 лева за платена държавна такса и 480.00 лева адвокатско
възнаграждение/- разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 1678/2023 г. по описа
на РС - В..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила се приложи препис по ч.гр.д. №
1678/2023 г. по описа на Районен съд - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6