Р Е Ш Е Н И Е
№ 486
гр.
Хасково, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов от
ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 338 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от П.С.П.
***, подадена чрез пълномощник адв. А.Г., против Решение № 17/25.02.2022г.,
постановено по АНД № 540/2021г. по описа на Районен съд Харманли.
Жалбоподателят намира, че решението
на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че при
постановяването му районният съд не е отчел редицата допуснати в хода на
административнонаказателното производство процесуални нарушения, водещи само на
това основание до отмяна на процесното НП, а именно непосочване на имената,
адреса и ЕГН на втория свидетел подписал АУАН, разминаване в часа на извършване
на нарушението, разминаване между словесно посоченото в АУАН и НП на изпълнителното
деяние и посоченото с правна разпоредба такова. Моли се обжалваният съдебен акт
да бъде отменен, като бъде отменено и наказателното постановление. Претендира
се присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят не се явява лично и не се представлява от процесуален
представител. В депозирана писмена молба от пълномощника на оспорващия се
поддържат съображенията изложени в касационната жалба. Претендира се присъждане
на направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация, Районно
управление Харманли при ОДМВР Хасково, редовно призован, не изпраща
представител, не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна
прокуратура Хасково дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен
съд Хасково намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие
с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение
Районен съд Харманли е потвърдил наказателно постановление № 21-0271-001818/15.10.2021г.,
издадено от началник група в Районно управление Харманли към ОДМВР – Хасково, с
което на П.С.П., за нарушение на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 3,
предл.2 от ЗДвП е
наложена „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца.
За да постанови решението
съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел още, за
безспорно, че на посочените в НП дата, време и място, жалбоподателят, в
качеството на водач на МПС, е извършил посоченото в НП нарушение, за което бил
правилно наказан. Изложени са подробни мотиви относно законосъобразността на
обжалваното НП съотнесени към приложмите правни норми.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон следи служебно.
Съдебното решение е
съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му,
съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените
мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на
касатора се споделят и от настоящия съдебен състав, който на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
Възраженията на касационния
жалбоподател относно нарушението на чл. 147, ал. 3 от ЗДвП, изложени пред касационната
инстанция, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. От всички
доказателства по делото, безспорно се установява отказа на П. да бъде проверен
с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и техни
аналози, както и, че не е изпълнил предписанието за химикотоксикологично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества и
техни аналози.
Според разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП се касае за
правнорелевантно бездействие да бъде извършена проверка по
нормативнорегламентиран ред на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Безспорно установен в този случай е отказът за проверка както чрез техническо
средство - Дръг Тест 5000, така и чрез провеждане на химикотоксикологично
лабораторно изследване. Този отказ е отразен в талон за изследване №0027198.
Липсват доказателства за явяване на П.П. ***. Това, че към фактическия му
състав е прибавено и неизпълнението на предписание за лабораторно изследване,
което съставлява отделно административно нарушение, не прави описанието неясно
или непълно, нито нарушава правото на защита на санкционираното лице. Нещо
повече, поставя го в благоприятно положение за това, че не са му наложени две
наказания, вместо едно.
Нарушението е ясно и точно
описано в обстоятелствената част на НП, като неточното посочване на часа на
извършването му, по мнение на жалбоподателя, с оглед посоченото по-горе, че се
касае до правнорелевантно бездействие не компрометира прецизността му, поради
което не може да бъде прието за нарушение от характера на съществените
процесуални, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя.
В действителност в АУАН не е
индивидуализиран с имена втория свидетел присъствал при установяване на
нарушението въпреки, че в частта на АУАН „ свидетел 2“ е поставен подпис, но
това не следва да бъде прието като съществено нарушение. В случая е приложима
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В съдебното производство районният съд е проявил
процесуална активност, издирил е свидетеля Д. А. Т., като при разпита му същият
категорично е заявил, че подписът под „ свидетел 2“ е положен лично от него.
Отделно от това дадените от същия показания са конкретни, непротиворечиви и в
съответствие с останалата доказателствена съвкупност за времето, мястото и
начина на извършеното от П. нарушение.
Предвид изложените мотиви, настоящата инстанция
счита, че възраженията в касационната жалба са изцяло неоснователни, а
оспореното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон, следва да се остави в сила.
При този изход на спора разноски в полза на
касационния жалбоподател не се дължат.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №17/25.02.2022 г., постановено по АНД № 540 по описа
на Районен съд Харманли за 2021 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.