Решение по дело №1666/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Г. Д. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Г. И. К. с [ЕГН], с адрес: Асеновград, [улица], против Решение № 48 от 17.06.2024г. на Районен съд-Асеновград, постановено по АНД № 128 по описа на същия съд за 2024г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 36-0001601 от 09.10.2023г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – [населено място]-Н. П. М., с което на Г. И. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], на основание чл. 93в ал.17 т.1 от ЗАвтП , е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. за нарушение по чл. 34, параграф 1, изр.1, предл.1 от Регламент /ЕС/ №165/2014.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и незаконосъобразен. Излага подробни съображения в тази посока. Претендира отмяната на оспорения съдебен акт, респективно отмяната на оспореното НП№ 36-0001601 от 09.10.2023г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – [населено място].

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по касационните оплаквания. Не се явява в съдебно заседание.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Районният съд е обсъдил подробно и в хронология фактите по делото и е приел, че описаното в НП нарушение е квалифицирано като такова по чл. 34 параграф 1 от Регламент /ЕС/ №165/2014 /Регламента/, а именно фактът на изобщо неизползване на тахографски лист и липсата на такъв документ при извършването на превоза, което по принцип е по-тежко наказуемо. Приложената в НП санкционна разпоредба на чл. 93в ал.17 т.1 от ЗАвП, която предвижда по-малко като размер наказание –глоба, също е допустимо, тъй като на практика покрива същото по вид нарушение. Според районния съд установяването на неизползването и пълната липса на тахографски лист от водача по принцип имплицитно изключва и възможността за представянето му по време на проверката, поради което този факт се включва в хипотезиса на посочената санкционна разпоредба. Приел е, че е налице непълнота при описание на нарушението, която може да бъде преодоляна с добавката, че освен, че не „използва“ водачът „не представя“ при проверката тахографски лист за 19.09.2023 г. Според АРС този порок не е съществен и не води до липса на задължителен реквизит на НП по чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, защото на практика по никакъв начин не нарушава възможността на нарушителя да разбере за какво точно нарушение му се налага санкцията, както и да организира защитата си срещу НП.

Решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради следното:

От съдържанието на наказателното постановление се установява, че Г. К. е наказан за това, че в момента на проверката не е използвал тахографски лист в деня, в който управлява ППС. Приложената от АНО санкционна норма на чл. 93в ал. 17, т. 1 от ЗАвтП, гласи, че се наказва с глоба 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни тахографски листа.

Като не е представил на контролните органи, при извършената му на 19.09.2023г. проверка, изисканият документ, водачът е извършил нарушение на чл. 36 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., а не по чл. 34 § 1 изр. 1, т. 1 от същия регламент. Така според чл. 36 § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: i) тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни; ii) картата на водача, ако има такава; и iii) всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006. Според § 2 на същия текст, когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: i) своята карта на водача; ii) всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006; iii) тахографските листове за същия период като посочения в подточка ii), през който той е управлявал превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф.

В случая, наложеното наказание е за нарушение по чл. 34 § 1 изр. 1 предл. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., според който текст, водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му.

Глаголите "използва" и "представя" имат различно семантично значение и се съотнасят към различна правна уредба, която трябва да се спазва стриктно от административнонаказващия орган.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 48 от 17.06.2024г. на Районен съд-Асеновград, постановено по АНД № 128 по описа на същия съд за 2024г и вместо него постанови:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0001601 от 09.10.2023г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – [населено място], с което на Г. И. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], на основание чл. 93в ал.17 т.1 от ЗАвтП, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. за нарушение по чл. 34, параграф 1, изр.1, предл.1 от Регламент /ЕС/ №165/2014.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.