РЕШЕНИЕ
№ 608
гр. Русе, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520106171 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
бул. Булгария № 81В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез
адв. Виолета Петрова Г., с която е предявен установителен иск срещу М. Д.
Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р***, ул. „Н***“ № 1, вх. 4, ет. 4,
ап. 11, с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД вр. чл. 79 от
ЗЗД, за съществуването на следното вземане: за сумата от 47,80 лв. -
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 08.05.2018 г. до 08.08.2018
г., дължима по договор с клиентски номер 16226412002 от дата 14.11.2017 г.,
сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********, за ползване на
мобилна услуга за мобилен номер ********** с избран тарифен план
VIVACOM i Traffic XL, с месечна абонаментна такса 27.99 лв./с ДДС/, със
срок на договора 24 месеца, съответно до 14.11.2019 г., по който абонатът е
потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за два
последователни отчетни месеца 06/2018г. и 07/2018г., по фактура №
1
**********/08.06.2018 г. за сумата 27,98 лв. за отчетен период от 08.05.2018
г. до 08.08.2018 г. и фактура № **********/08.07.2018 г. за сумата 27,98 лв. за
отчетен период от 08.06.2018 г. до 07.07.2018 г. на обща стойност 55,96 лв., от
които ищецът претендира само процесната част в размер на 47,80 лв., за която
е издадена заповед за изпълнение, които задължения са предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3409/2021 г. на РРС. Твърди, че
след едностранното прекратяване на договора е направена автоматична
деактивация на процесния абонамент на 11.09.2018 г.
Претендира да бъдат присъдени и направените във връзка с издаването
на заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 3409/2021г. по описа на Районен съд -
Русе разноски както следва: 25,00 лева - държавна такса, 180,00 лева -
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и
разноските за настоящото съдебно производство – 25,00 лева - държавна
такса и 180,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Ищецът извежда своето материално и процесуално право от два
договора за цесия, съгласно извлечение от Приложение № 1, като по силата
на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК" ЕАД е прехвърлител, а „С.Г.Груп"
ООД е собственик на вземането спрямо М. Д. Л., което впоследствие е било
включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп"
ООД и ,,ЮБЦ ЕООД.
По делото не се оспорва възникване на облигационно правоотношение
по силата на сключен договор за цесия, по който ищецът е придобил вземания
с основание и размери, посочени по-горе; съществуване в полза на цедентът
на вземанията, предмет на договора за цесия, обстоятелствата на възникнало
правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
между цедентът по първия договор за цесия и ответника по делото,
настъпване на изискуемостта на вземането и забава на ответника за плащане
два последователни отчетни месеца; че е уведомен длъжника по цедираните
вземания за сключените договори за продажба, от който момент
прехвърлянето на вземането има действие спрямо него.
В съдебно заседание ответникът се явява лично, като признава
предявеният иск изцяло. Заявява, че ще заплати сумите в срок до един месец.
Възразява срещу разноските, защото е бил в психиатрична болница.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, депозирал е молба чрез
2
процесуалния си представител адв. В.Г., с която в случай, че е направено
признание на исковите претенции, моли съда да уважи исковете, като
постанови решение на основание чл.237, ал.1 ГПК, основаващо се на
признанието от страна на ответника. Претендира направените съдебни
разноски по исковото производство и заповедното производство.
С оглед твърденията на страните съдът намира за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между тях обстоятелствата твърдени с исковата
молба.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. Спазени са и изискванията на
чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявения установителен иск, с правно основание: чл.422 ГПК във вр. с чл.
99 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД, за основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви
за това.
На основание чл. 241 ал. 1 от ГПК при постановяване на решението
съдът може да отсрочи или да разсрочи изпълнението, с оглед имотното
състояние на страната или на други обстоятелства. В случая по делото е
направено искане от ответника за отсрочка от един месец, но липсват данни и
доказателства за неговото имотното състояние, въз основа на които съдът да
прецени, поради което не следва да се произнася.
3
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК основателна се явява претенцията на
ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като съдът намира
основателно възражението на ответника по отношение размера на разноските
за адвокатско възнаграждение, като счита, че с оглед ниския материален
интерес и липсата на фактическа и правна сложност по делото ответникът
следва да бъде осъден да му заплати минимално адвокатско възнаграждение
150.00 лв. и 25.00 лв. държавна такса, за направените разноски по ч.гр.д. №
3409/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, както и минимално адвокатско
възнаграждение 150.00 лв. за настоящото съдебно производство и 25.00 лв.
държавна такса.
С оглед възражението на ответника, че не дължи изобщо разноски, тъй
като е бил в психиатрична клиника, съдът намира следното:
Действително, от данни на призовкаря се установява, че ответника е
лекуван от душевно заболяване. Няма обаче представено доказателство, че
душевното му заболяване му е повлияло по такъв начин, че да не е могъл да
разбира или да ръководи действията си или че е материално затруднен. В
съдебно заседание ответникът се държи адекватно и логически правилно
отговаря на поставените въпроси. Ответникът не представя медицинска
документация или ТЕЛК, няма съдебно решение, от което да е видно да е бил
поставен под запрещение и не се твърди да има такова. Няма подадена от
него молба за освобождаване от държавна такса или подадена декларация по
чл. 83 ал. 2 от ГПК за семейното и имотното му състояние, въз основа на
която съдът да прецени, поради което в тази част възражението се явява
неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище гр. София, район Триадица, бул. Булгария № 81В,
ет. 8, представлявано от Виолета Петрова Г., че М. Д. Л., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Р***, ул. „Н***“ № 1, вх. 4, ет. 4, ап. 11. и настоящ адрес:
гр. Р***, ул. „Д***“ № 34 ДЪЛЖИ на ищцовото дружество следните
4
вземания: 47,80 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
08.05.2018 г. до 08.08.2018 г., дължима по Договор с клиентски номер
16226412002 от дата 14.11.2017 г., сключен между ответника и мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********,
за ползване на мобилна услуга за мобилен номер **********, с избран
тарифен план VIVACOM i Traffic XL, с месечна абонаментна такса 27.99 лв./с
ДДС/, със срок на договора 24 месеца, съответно до 14.11.2019 г., по който
абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за два
последователни отчетни месеца 06/2018 г., 07/2018 г., по фактура №
**********/08.06.2018 г. за сумата 27,98 лв. за отчетен период от 08.05.2018
г. до 08.08.2018 г. и фактура № **********/08.07.2018 г. за сумата 27,98 лв. за
отчетен период от 08.06.2018 г. до 07.07.2018 г. на обща стойност 55,96 лв., от
които ищецът претендира за част от тях, за която е издадена заповедта за
изпълнение в размер на 47,80 лв., които задължения са предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3409/2021 г. на РРС.
ОСЪЖДА М. Д. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р***, ул.
„Н***“ № 1, вх. 4, ет. 4, ап. 11. и настоящ адрес: гр. Р***, ул. „Д***“ № 34 ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище гр. София, район
Триадица, бул. Булгария № 81В, ет. 8, представлявано от Виолета Петрова Г.,
направените по настоящото дело разноски в размер на 25,00 лв. държавна
такса и 150,00 лв. адвокатско възнаграждение, както и разноските по ч.гр.д.
№ 3409/2021 г. на Районен съд- Русе, в размер на 25,00 лв. за държавна такса
и 150,00 лв. адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за разноски в
останалата част.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5