РЕШЕНИЕ
№ 504
гр. Бургас, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20222100500412 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпилата въззивна жалба
от адв.Надежда Арнаудова, особен представител на ответника Г. Р. Т., от
с.Т.,ул.“С. п.“№ *,адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ №
53 против решение № 260015/24.01.2022г, постановено по гр.д.№953/2021г на
районен съд –Бургас, с което е прието за установено, че въззивникът дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. сумата 416, 96лв –главница
,сумата 48,82лв –договорна възнаградителна лихва,начислена за периода от
05.10.2019г до 05.03.2020г, сумата 31,16лв –представляваща лихва за забава
по сключен договор за заем, дължима за периода от 05.11.2019г до
16.09.2020г ,ведно със законната лихва ,считано от датата на постъпване на
заявлението по чл.410 ГПК – 29.09.2020г до окончателното изплащане на
вземането, които вземания съставляват предмета на заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№5949/2020г на БРС. Въззивникът е осъден да заплати разноски в
размер на 650лв ,направени в исковото и заповедното производство. В
жалбата обжалваното решение се оспорва като недопустимо и
неправилно.Твърди се, че ответникът не е уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита, което означава, че вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.Това налага
исковите претенции да бъдат отхвърлени. Като е приел обратното, съдът се е
произнесъл по непредявен иск, което е недопустимо и води до отмяна на
атакуваното решение.Твърди се също, че районният съд е лишил ответника
1
от една инстанция, тъй като не е обсъдил възраженията му за наличие на
неравноправни клаузи в договора, нарушено е правото му на защита и
решението следва да се обезсили като недопустимо.Същите възражения
следва да се имат предвид и като свързани с неправилност на обжалваното
решение.БРС правилно приема, че длъжникът не е редовно уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост, но вместо да отхвърли исковете се
произнася по непредявен иск.Съдът не е разгледал всички възражения на
ответника във връзка с присъждане на законна лихва, разноски и държавна
такса, което води до липса на мотиви.Счита, че претенцията за лихви е
недопустима ,защото ответникът не е уведомен за обявената предсрочна
изискуемост, а по закон лихви се дължат след покана, каквато не е
получавана.Недопустимо е, от друга страна, да се претендират три вида
лихви, тъй като законната лихва се дължи само, ако не е уговорено
друго.Уговарянето на последица от забавата на парично задължение по
съществото си представлява неустойка и това изключва субсидиарното
приложение на законната лихва. По закон не могат да се кумулират лихва и
неустойка.Не са обсъдени възраженията за завишен размер на претенцията за
разноски, който надминава размера на самата претенция. Не са обсъдени
противоречиви твърдения в исковата молба относно характера на договора,
общите условия към него и фактът ,че договорът е обезпечен с
застраховка.Последното означава ,че остатъчната сума е била покрита от
застраховката.В исковата молба не са посочени по размер вноските по
договора, за които се твърди, че са направени. Отделно ,не са обсъдени
нарушенията на материалния и процесуалния закон в заповедното
производство, които водят до нищожност на издадената заповед, която
следва да се прогласи от съда.В исковата молба е посочено, че главницата е
399лв ,а заповедта за изпълнение и в настоящия процес без никакво
основание БРС недопустимо е присъдил главница от 416,96лв. Друго
процесуално нарушение, което се твърди, е неизлагането на мотиви по
възражението за неравноправни клаузи в договора. Моли да се отмени изцяло
обжалваното решение като недопустимо, алтернативно като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано и да се присъдят разноски. В случай, че
се остави в сила решението на БРС, моли да се обявят клаузите от договор за
потребителски кредит и условията към него, с които се определя ГПР и ГЛП,
както и обезщетението за забава за нищожни, като неравноправни на
осн.чл.143,т.10 и т.12 от ЗЗП, във връзка с чл.146 от ЗЗП и да се приспаднат
тези суми от исковите претенции, както и да се присъди законната лихва
върху тези суми, считано от датата на подаване на възражението до
окончателното изплащане.
По делото е постъпил отговор от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс „ С.А. , в който жалбата е оспорена като неоснователна .Счита
решението на районния съд за правилно и законосъобразно и прави искане да
бъде потвърдено. Моли и за присъждане на юр.възнаграждение в размер на
100лв.
Предявени са искове с правно основание чл.415 ГПК.
Ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 ГПК за издаване на
2
заповед за изпълнение на парично задължение против въззивника Г. Р. Т..В
заявлението е посочено, че между страните е сключен договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер CREX – *** от 06.08.2019г.В
изпълнение на този договор кредиторът е отпуснал заем в размер на 416,96лв,
платени директно на търговеца,от когото длъжникът закупува
стоката.Изплащането на сумата създава задължение за длъжника да върне
заема ,като уговорката е това да стане на 6 месечни погасителни вноски в
размер на 77,63лв всяка,според погасителния план към договора, включващ
падежни дати, размер на вноската и размер на оставаща главница.Твърди
се,че длъжникът не е изплатил нито една вноска по договора за кредит.На
осн.чл.3 от договора се дължи плащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва ,а при просрочие на две или повече месечни вноски ,считано
от датата на втората непогасена вноска, договорът се обявява за предсрочно
изискуем.Твърди се ,че в случая предсрочната изискуемост е настъпила на
05.11.2019г, за което длъжникът е уведомен с покана за доброволно
изпълнение на 21.05.2020г.Издадена е заповед № 260163/01.10.2020г за
следните суми:416,96лв – главница по договор за потребителски кредит №
CREX – *** от 06.08.2019г; 48,82лв – договорна лихва за периода от
05.10.2019г- 05.03.2020г; 31,16лв – мораторна лихва за периода от 05.11.2019г
до 16.09.2020г ,ведно със законната лихва върху главницата от 29.09.2020г до
изплащането на вземането и разноски в размер на 75лв /25лв – държавна такса
и 50лв – юрисконсултско възнаграждение/. Посочено е в заповедта от какво
произтича вземането.В рамките на срока по чл.415 ГПК са предявени
настоящите установителни искове ,при условия на евентуалност –осъдителни
за същите суми.В обстоятелствената част на исковата молба са изложени
аналогични фактически твърдения относно основанията за претендиране
на вземанията.
В отговора на исковата молба особеният представител на ответника
оспорва исковете, като излага следните съображения: длъжникът не е
уведомен за предсрочната изискуемост; не е доказано ,че средствата по
кредита са усвоени и в какъв размер;какви вноски са правени по кредита;
каква сума остава за плащане и как и към коя дата е изчислена тази сума,не е
посочена датата на предсрочната изискуемост;оспорена е претенцията на
законна лихва и за разноски по делото,тъй като ответникът не е уведомен по
никакъв начин за обявената предсрочна изискуемост ,а по закон лихви се
дължат след покана;недопустимо се претендират три вида лихви, защото
законната лихва се дължи само, ако не е уговорено друго.Уговарянето на
неустойка в договора изключва субсидиарното приложение на законната
лихва; не могат да се кумулират законна лихва с мораторна неустойка.Сочи
се също, че при издаване на заповедта за изпълнение са допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон, които водят до нейната нищожност/
недопустимост-задълженията в нея са посочени като крайна сума, без да е
описано за кой месец точно се дължат, не е упоменато въз основа на какво са
възникнали тези задължения и как е определен техния размер.Прави
възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора и общите условия
– тези, с които се определя ГПР и ГЛП и обезщетението за забава –чл.2,чл.3
3
,чл.8 и чл.11 от договора.Счита, че те противоречат на чл.143 ЗЗП и
накърняват договорното равноправие.Конкретизира, че тези клаузи за
нищожни и изпълняват хипотезата на нормата на чл.143,т.10 от ЗЗП – дават
право на кредитора да определя и променя едностранно условията на
договора за кредит, на основания, които не са предвидени в него.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените
установителни искове, като е изложил мотиви, че по делото липсват
доказателства за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост, но този факт е без значение, тъй като преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК крайният падеж на договора е настъпил.Той е бил
на 05.03.2020г и е настъпил няколко месеца преди образуване на
заповедното производство.Съдът е приел, че е налице настъпване на редовна
изискуемост на дълга, поради което въпросът за съобщаването на
уведомлението за предсрочната изискуемост губи значението си за изхода на
спора.Прието е на база събраните писмени доказателства и заключението на
вещото лице по назначената експертиза, че претенциите са основателни по
размер, а мораторната лихва върху всяка просрочена вноска за периода от
06.10.2019г до 16.09.2020г е изчислена от съда и тъй като резултатът от това
изчисление надвишава размерът на претендираната мораторна лихва, този
иск е уважен изцяло.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, по
останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.При извършената
служебна проверка не се констатираха основания, водещи до нищожност на
атакувания съдебен акт.
Във връзка с неговата допустимост в жалбата се съдържат твърдения
за произнасяне по непредявен иск - след като районният съд е приел, че
предсрочната изискуемост не е настъпила поради липса на уведомление за
това до длъжника, се е произнесъл по непредявен иск ,като е приел, че е
настъпил падежът на договора, без да е сезиран с подобно твърдение или
претенция.Възражението е неоснователно по следните съображения:
действително, в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба ищецът се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като твърди, че за
нея длъжникът е уведомен на 21.05.2020г. Данни за такова уведомяване
липсват по делото, както правилно е приел и районният съд. В молбата си от
10.09.2021г ищецът изрично посочва ,че длъжникът дължи изпълнение на
онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, уговорен от
страните.Датата на последната вноска по договора е 05.03.2020г, а
заявлението по чл.410 ГПК е входирано на 29.09.2020г.Това, според ищеца,
налага извод, че още преди подаване на заявлението е настъпила
изискуемостта на целия кредит, поради настъпване на падежът и на
последната вноска.Съобразно задължителното тълкуване, дадено в ТР № 7
/2017г от 02.04.2019г на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена
4
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК.В конкретния случай към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо е настъпил и крайният падеж на договора / той дори е
настъпил към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/, поради
което правилно съдът е уважил претенцията именно на това основание –
поради настъпване на падежа на всички вноски по кредита.
Второто възражение, касаещо недопустимостта на обжалвания
съдебен акт, е липсата на произнасяне по възражението за наличие на
неравноправни клаузи в договора и ОУ към него.Това процесуално
нарушение не води до недопустимост на съдебния акт, а евентуално до
неговата неправилност, като въззивната инстанция дължи произнасяне по
направените възражения, в рамките на посоченото във въззивната жалба.
С оглед на гореизложеното съдът счита,че обжалваното съдебно
решение е допустимо.
По неговата правилност :
По първото възражение в жалбата относно липсата на уведомяване
на длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, следва да се
имат предвид изложените по-горе съображения, като се посочи отново ,че
правилно съдът е приел, че длъжникът не е уведомен за обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, но е уважил претенцията, тъй като е счел,
че към датата на подаване на заявлението е настъпил падежът и на
последната вноска по него.
Що се отнася до липсата на произнасяне по възраженията на
ответника за дължимите лихви и разноски, действително съдът не е изложил
мотиви по тези възражения.В отговора на исковата молба се твърди, че
претенцията за лихви е недопустима ,тъй като длъжникът не е уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита, а лихви се дължат от датата на
поканата.Това възражение е неоснователно- съобразно уговореното в чл.3 от
договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска. Видно
от приложения погасителен план, в него са посочени падежите на всяка от
шестте вноски, поради което няма нужда от покана, за да изпадне длъжникът
в забава и съответно да дължи обезщетение в размер на законната
лихва.Покана не е необходима,защото срокът кани вместо кредитора -
чл.84,ал.1 ЗЗД. Що се отнася до възражението,че се претендират три вида
лихви, което според въззивника е недопустимо, следва да се има предвид
следното: възнаградителната лихва се дължи по договора за кредит, тъй като
е уговорена в него и представлява печалбата на кредитора.Що се отнася до
5
мораторната и законна лихва, то тя по съществото си е обезщетение за забава
в размер на законната лихва, като мораторна е лихвата изтекла до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ в случая се претендира от ищеца до
16.09.2020г/, а законна е лихвата, която се присъжда от тази дата до
окончателното изплащане на главницата , но техният размер е един и същ,
т.е. касае е се за едно и също вземане. Това означава, че не става дума за три
вида лихви, а за възнаградителна лихва/наречена още договорна/ и
обезщетение за забава в размер на законната лихва.Що се отнася до това, че
законната лихва, като обезщетение за забавено плащане на парично
задължение е субсидиарна – ако не е уговорено друго, то следва да се
отбележи, че в конкретния договор за кредит няма уговорено друго, още по-
малко неустойка за забава, та да се стига до кумулиране на лихва с
неустойка. Както е видно от цитирания чл.3 от договора, обезщетението за
забава е в размер на законната лихва, което е в съответствие и с чл.86,ал.1
ЗЗД.
По отношение на възражението за това , че договорът за кредит е за
закупуване на стоки, а ОУ към него са за револвиращ кредит, то това
възражение не кореспондира с представените писмени доказателства и по-
конкретно условията на договора, от които е видно, че касаят както
договора за потребителски кредит, така и този за револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта,отделени в отделни
абзаци.Това , че длъжникът се е подписал като клиент, а не като
кредитополучател не променя факта, че средствата са отпуснати от
кредитора като заем за закупуване на стока – мобилен телефон и на първа
страница на договора ответникът е посочен именно като кредитополучател.
Необосновани са възраженията, че кредиторът се е обогатил неоснователно,
тъй като е получил остатъчната сума за плащане от застрахователя и желае
втори път да я получи чрез съдебното решение- доказателства за такова
плащане от страна на застрахователя по сключения застрахователен договор
не са налице.
В исковата молба изрично е посочено ,че длъжникът не е платил нито
една вноска по договора, така че посоченото в жалбата ,че ищецът не е
посочил размера на направените вноски е голословно ,тъй като изобщо
липсват твърдения длъжникът да е правил такива.
Що се отнася до нищожността на заповедта за изпълнение , следва да
се отбележи ,че тя не е предмет на установителния иск по чл.415 ГПК, а освен
това не е нищожна на посочените в жалбата основания – посочени са
размерите на всички отделни задължения- тези за главница, възнаградителна
лихва и мораторна лихва, периодите ,за които са дължими лихвите и е
посочено от къде произтичат вземанията.Нито в исковата молба,нито в
договора е посочена главница в размер на 399лв- размерът на главницата по
договор е 416,96лв ,колкото е посочено и се претендира в исковата молба.
Що се отнася до наличието на неравноправни клаузи в договора, сочат
се конкретни такива от страна на въззивника – тези, с които се определя ГПР
и ГЛП , както и чл.2,чл.3,чл.8 и чл.11 от договора.Видно от представения
договор за потребителски кредит, ГПР е 34,97% ,а ГЛП е 30,36%.Съобразно
6
разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.Уговореният ГПР е в
съответствие с разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК и поради това клаузата не е
нищожна.Посочени са и взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите, съобразно изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК - чл.2, изр.последното от договора. Освен това не се
касае за променлив лихвен процент и не може да се направи извод ,че
договорът дава права на кредитора безконтролно да променя неговото
съдържание. Нито една по цитираните по-горе клаузи на договора не
противоречи на чл.143 ЗЗП и не е неравноправна.Те касаят месечните
погасителни вноски и какво включват те; размерът на обезщетението за
забавено плащане; падежите на отделните погасителни вноски и
задължението да бъдат платени в този срок ,както и възможността да се
изисква по всяко време от кредитополучателя извлечение за състоянието на
договора под формата на погасителен план с отбелязване на извършените и
предстоящите плащания; че разходите извън посочена в полето „цена на
стоките „ сума са изцяло за сметка на кредитополучателя. Нито една от тези
клаузи не може да бъде квалифицирана като уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП.Нито една от тези клаузи
не позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията
на договора въз основа на непредвидено в него основание,нито позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно без основание
характеристиките на стоката или услугата/ в случая става дума за договор за
кредит, а не за продажба на стоки или предоставяне на услуги/.
С оглед на гореизложеното съдът счита ,че атакуваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено с горните мотиви.
По отношение на разноските ,присъдени от районния съд в полза на
ищеца, във въззивната жалба се възразява ,че те са прекомерни. Възражение
за прекомерност не е направено в първа инстанция ,но независимо от това
присъденото от районния съд юр.възнаграждение в размер на 100лв, е
минималното по Наредбата за заплащане на правната помощ. Дружеството е
представлявано от юрисконсулт, изготвил отговор на въззивната жалба и се
дължи възнаграждение в размер на 100лв за въззивната инстанция, съобразно
разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК и изхода от спора в настоящата
инстанция.Това е минималният размер по чл.25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ към която препраща чл.78,ал.8 ГПК.На въззиваемото
дружество се дължи и сумата 150лв ,представляваща заплатено
възнаграждение за особения представител на ответника-въззивник.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение №260015/24.01.2022г по гр.д.
№953/2021г на районен съд –Бургас.
ОСЪЖДА Г. Р. Т., ЕГН **********,от с.Т., ул.“С. п.“ № * да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. с адрес на управление
във Франция, гр.Париж, бул.“Осман“ №1, чрез „БНП Париба Пърсънъл
файненс“С.А., клон България, гр.София, ж.к.“Младост 4“,Бизнес парк сгр.14
,представлявано от управителя Димитър Димитров, сумата 250лв разноски
във въззивното производство, включващи 100лв юр.възнаграждение и 150лв
депозит за особен представител на ответника.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8