Р Е
Ш Е Н
И Е № 94
гр. П., 01 септември 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично
съдебно заседание на двадесет и осми август през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при
секретаря: Д.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 660 по описа за 2019 г. на ПпРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правна квалификация
по чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Н.Д.Н.
от с. К., твърди в исковата си молба, че е потребител на електроенергия за имот
в с. К ***, с клиентски № ********** и абонатен № **********. Твърди, че
предходният потребителски номер за същия абонатен номер е **********, като
промяната на клиентския номер била извършена по негова инициатива, тъй като
имотът бил наследствен от неговия баща.
Твърди, че
след справка в електронната система на ответника установил, че към дата 20.06.2019 г. му била
начислена за ползвана ел. енергия сума в размер 3626.06 лв. За сравнение, за
периода 20.06.2019 г. – 22.07.2019 г. му била начислена сума за ползвана ел.
енергия в размер 44.88 лв.
Твърди, че
като потребител на ел. енергия за посочения
обект никога не бил изпадал в просрочие и винаги доброволно си заплащал дължимите суми,
които никога не са били с висок размер и недоумява поради каква причина му е
начислена посочената сума в размер 3626.06 лв.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника горепосочената сума.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за цялата или за евентуално
част от начислената сума. Претендира разноски.
В съдебно
заседание поддържа предявения иск лично и с пълномощник: адв.
Р.К. от АК – Т..
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника „Е.-П. П.” АД –
гр. В., чрез пълномощник, в който същият счита предявения иск за изцяло
неоснователен.
Счита, че в облигационното
правоотношение по предоставяне и ползване на ел. енергия между страните важат общоприетите
ОУДПЕЕ,тъй като няма данни ищецът да е подал писмено заявление за предлагане на
специални ОУДПЕЕ.
Признава, че
ищецът е клиент на ответното дружество, кл. №
********** (стар кл. № **********) и ползва
електроенергия в обект, находящ се в с. К ***, абонатен № **********.
Счита, че
фактурата, издадена по абонатния номер на ищеца към процесния
период е валидна и в съответствие с нормативните актове, съдържа всички
необходими данни и сумата по фактурата представлява задължение от сметка на
абонатния номер на ищеца, индивидуализирана
по номер на документа, дата и падеж. Подчертава, че фактурата не е за
корекция на сметка, а отразява реалния отчет по електромера, отчитащ
консумирана в обекта електрическа енергия.
За
задължението си по фактурата портебителят се считал в
забава, тъй като не бил спазен срокът за плащане по чл. 27 от ОУ.
Конкретно в
случая твърди, че при извършване на регулярен месечен отчет на 01.06.2019 г.
били отчетени показания от 14004 кВч на дневна тарифа и 3358кВч на нощна тарифа на
СТИ с фабричен № 1102010907922185
на горепосочения абонатен номер.
Твърди, че монтираните електромери
били одобрени от БИМ и отговаряли на приетите стандарти.
Предвид изложеното, счита
предявения иск за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В съдебно
заседание за ответника се явява юрисконсулт М.М.,
който поддържа изложеното в отговора и пледира за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор, че
ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в с. К ***, по наследство от
неговия баща (видно и от приложеното по делото заверено копие на нотариален акт
за собственост на недвижим имот № 28, т. VІІІ, д. 1525/2002 г. на ПпРС).
Няма спор още,
че ищецът е потребител на ел. енергия, доставяна му от ответника за горепосочения
обект на потребление, с абонатен № ********** и с клиентски № **********. Няма
спор и че предходният клиентски номер за същия абонатен номер е **********,
като промяната е извършена по инициатива на ищеца с оглед актуализиране данните
относно собствеността на имота.
На 20.06.2019
г. от ответното дружество е издадена фактура № ********** (заверено копие
приложено на л. 49), видно от която за обект с абонатен № **********, с адрес: с.
К ***, за периода 02.05.2019 г. – 01.06.2019 г., за електромер 1102010907922185,
е начислена електроенергия на стойност 3626.06 лв., включваща дневна енергия:
14004 кВтч и
нощна енергия: 3358 кВтч.
От приложеното
на л. 50 заверено копие на справка за потреблението през последните 12/24/36
м., издадена от „Е.-П. П.“ АД се установява, че в периода 02.07.2018 г. –
02.07.2019 г. средното месечно потребление за абонатния номер на ищеца БЕЗ
включеното в процесната фактура е на стойност около
54.75 лв. месечно.
От показанията
на св. И.Д.Д. от гр. П. се установява, че същият е
инкасатор в „***“ АД и че във връзка с напускане на колежката му, обслужвала с.
К., същият, заедно с още няколко колеги, бил изпратен по заместване, за да
отчете показанията на електромерите. Първоначално констатирали, че къщата на
ищеца е заключена и няма достъп до електромера, впоследствие се върнали и
отново констатирали същото. След като обходили други обекти от района, отново
се върнали пред дома на ищеца, но тъй като никой не им осигурил достъп,
оставили стикер на вратата, на който пишело, че няма достъп до електромера и на
който били посочени националният номер на компанията и мобилният номер на
инкасатора. На същия ден, вечерта, ищецът се обадил на свидетеля и му
продиктувал показанията на електромера. На следващия ден свидетелят се обадил
на координатора и след като му казал абонатния номер, му продиктувал
показанията, които ищецът му дал по телефона. Освен това свидетелят и ищецът се
разбрали за в бъдеще ищецът да оставя бележка с показанията на входната врата.
Свидетелят заяви, че в такива случаи, те записвали показанията и правели снимка
на бележката, която им е оставена като отбелязвали това в самоотчета.
Това се случвало на много места, тъй като все още много електромери били вътре
в домовете на хората.
От показанията
на св. С.Д. от с. К. се установява, че ищецът е кмет на селото и живее на
същата улица, на която живее и свидетелката. Свидетелката всеки ден минавала
покрай имота на ищеца и не била виждала бележки на входната врата на ищцовия дом с показания на електромера. Свидетелката заяви,
че ако беше имало такива бележки, е щяла да ги забележи.
В приложеното
на л. 75 от делото заверено копие на справка от редовен отчет на абонатен номер
**********, с клиентски № ********** и фабричен № 1102010907922185 за периода
01.06.2018 г. – 01.06.219 г., са отразени
показанията на електромера и
количествата електроенергия за горепосочения период. За периода от 01.06.2018 г. до 01.09.2018 г. вкл. е посочен
код 61 – без достъп, самоотчет; за периода 01.10.2018
г. – 02.12.2018 г. няма посочен код; за 02.01.2019 г. е посочен код 111 – без
достъп, самоотчет; за 01.02.2019 г. няма посочен код, за периода 01.03.2019 г. –
01.05.2019 г. е посочен код 111 – без
достъп, самоотчет и за 01.06.2019 г. няма посочен
код.
С оглед
изясняване на делото от фактическа страна, бе допусната съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. П.С.П. ***. Според заключението на
вещото лице, съгласно протокол за монтаж № 263839/13.06.2009 г., издаден от
„Е-ОН България Мрежи“ АД, процесният електромер е бил
монтиран в мястото на потребление на 13.06.2009 г. и демонтиран на 23.07.2019
г. съгласно протокол за демонтаж № 4008502/13.07.2019 г.
Процесният електромер
АСЕ 2000 А290 Actaris, с фабричен №
1102010907922185 е одобрен тип, вписан под №
4312 в Държавния регистър на СИ. Преминал е първоначална метрологична
проверка през 2009 г., а съгласно протокола за демонтаж при демонтажа са били
налични всички ведомствени и държавни
пломби и е бил пломбиран съгласно ЗИ, НСКПМК.
При демонтажа
на процесния електромер показанията му са били, както
следва: нощна тарифа –16023.6 kWh, дневна
тарифа – 36374.0 kWh.
Отчитането на
консумираната от абоната електроенергия се извършва визуално от инкасатор (или
от абоната, при самоотчет), като информацията се
въвежда ръчно в терминално устройство, синхронизирано онлайн със сървъра на ЕРП
Север. Отчитането се извършва ежемесечно, като в системата се записват датата и
часът на извършване на отчета.
Данни за
консумираната през процесния период електроенергия не
могат да бъдат извлечени от паметта на електромера, тъй като същите са записват
с натрупване.
Към 02.05.2019
г. процесният електромер е бил технически изправен, но без сертификат
за метрологична годност.
Няма данни за
констатирани неизправности по процесното СТИ, както и
за извършване на интервенция върху него или схемата му на свързване, които да
влияят на точността на измерване.
Количеството
електроенергия, отразено в процесната фактура от
20.06.2019 г. е реално отчетено като
разлика между стари и нови показания на 01.06.2019 г. Това количество
електроенергия НЕ МОЖЕ да е преминало през процесното
СТИ през процесния период от 02.05.2019 г. до
01.06.2019 г.
Количествата
ел. енергия по процесната фактура са правилно остойностени съобразно утвърдените за съответния период от
ДКЕВР цени.
Съдът прие
заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено и като
неоспорено от нито една от страните по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът е
сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124,
ал. 1 от ГПК, като съобразно разпределената доказателствена
тежест по делото, ответникът, в качеството си на доставчик на ел. енергия,
следваше да докаже, че реално е доставил ел. енергия на ищеца в конкретно
посочения обект на потребление за претендирания
период и в конкретно посочените във фактурата количества и стойност.
Съдът приема,
че в настоящия процес е безспорен фактът, че ищецът е потребител на ел.
енергия, доставяна му от ищеца за обект на потребление, находящ се в с. К ***, с
абонатен № ********** и с клиентски № **********.
Безспорно е и
че на 20.06.2019 г. от ответното дружество е издадена процесната
фактура № ********** за начислена ел. енергия за периода 02.05.2019 г. –
01.06.2019 г., за електромер 1102010907922185, на стойност 3626.06 лв. Няма спор и че задължението по
посочената фактура не е платено от ищеца към момента и е предмет на настоящия
иск.
Настоящият
състав на съда приема, че в конкретния случай ответникът не успя главно и пълно
да докаже, че отчетеното и отразено в процесната
фактура количество ел. енергия е преминало през СТИ в имота на ищеца ЗА
ПОСОЧЕНИЯ във фактурата ПЕРИОД, което обуславя извод за недължимост
на начислената във фактурата сума. Това е така, тъй като от една страна, количеството ел. енергия на стойност 3626.06
лв., включваща дневна енергия: 14004 кВтч и нощна енергия: 3358 кВтч,
е отчетено на електромер, който съгласно заключението на вещото лице е без
сертификат за метрологична годност, макар и това обстоятелство да не го прави
автоматично технически неизправен. След демонтажа му на 23.07.2019 г. електромерът е бракуван и
предаден за унищожаване. От друга страна, макар и количеството ел. енергия,
отразено във фактурата, да е реално отчетено като разлика между стари и нови
показания, според заключението на вещото лице това количество електроенергия НЕ
МОЖЕ да е преминало през процесното СТИ за процесния период от 02.05.2019 г. до 01.06.2019 г. А
посоченият във фактурата период, през
който е преминала ел. енергията в имота
на ищеца, е част от предмета на доказване. Формираният от настоящия състав на
съда извод не се променя и от факта, че посоченото количество ел. енергия е отчетено чрез самоотчитане.
Това е така, тъй като този начин на отчитане се допуска от самия ответник.
Освен това посоченото остойностяване на количеството ел. енергия по процесната фактура многократно надвишава, както
консумацията на ел. енергия за предходен издаването на фактурата период
(включително и в месеци, когато не е отразено самоотчитане
на енергията), така и консумацията в последващ период
– 02.06.2019 г. – 23.07.2019 г.
Предвид всичко
гореизложено, настоящият състав на съда приема, че ответникът не успя да докаже
главно и пълно, че през периода от 02.05.2019 г. до 01.06.2019 г. е доставил
ел. енергия на ищеца в конкретно посочения обект на потребление и в конкретно
посочените във фактурата количества и стойност. Този извод не се променя и от
факта, че посоченото количество ел. енергия е реално отчетено като разлика
между стари и нови показания на електромера, тъй като дори електроенергията да
е преминала реално през електромера, не може да бъде установено в какъв период
се е случило това, а със сигурност е установено, че не е могла да премине през процесния период.
Предвид всичко
гореизложено, съдът приема, че предявеният отрицателен установителен
иск е основателен и като такъв същият следва да бъде уважен.
При този изход
на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата 145.04 лв. – направени
разноски по делото за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между Н.Д.Н., ЕГН **********,*** и „Е.-П. П.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. В ***, представлявано заедно от П.С.С.
и Г.К., ЧЕ Н.Д.Н., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „Е.-П. П.” АД, ЕИК ***,
СУМАТА 3626.06 лв. (три хиляди шестстотин двадесет и шест лева и 06 ст.), представляваща начислена електрическа
енергия за периода 02.05.2019 г. –
01.06.2019 г., за обект на потребление с абонатен № **********, с адрес: с. К
***, за което е издадена фактура № **********/20.06.2019 г.
ОСЪЖДА „Е.-П. П.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. В ***, представлявано заедно от П.С.С. и Г.К., ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Д.Н., ЕГН **********,***,
СУМАТА 145.04 лв. (сто четиридесет и
пет лева и 04 ст.) – направени по делото
разноски по делото за заплатена държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд – Т..
СЪДИЯ: