№ 1327
гр. Варна, 10.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900265 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба на “Геотерм“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Генерал Тошево, ул.“Васил Априлов“ №2, вх.Б, ет.3,
ап.8, представлявано от С. К. Г., действащо чрез адв.Л. Б., със съдебен адрес: гр.Варна,
ул.“Д-р Заменхоф“ №12, ет.2, офис 2, против “Онтарио БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ж.к.“Дружба“ №22, вх.Б, ет.3, ап.7,
представлявано от М.Ю. М., със съдебен адрес: гр.Добрич, ул.“К.Стоилов“ №5, ет.2, офис 2,
чрез адв.Е. Р. и ППЗК “Срацимир“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Чернево, общ.Суворово, обл.Варна, представлявана от Я. В. Я., с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание иск чл.464, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че не съществуват вземания на ответното еднолично дружество с ограничена
отговорност от ответната кооперация, които са предмет на изп.д.№883/2024г. по описа на
ЧСИ с рег.№895 на КЧСИ, а имено: - сумата от 42000лв., представляваща главница по
Договор за подпомагане от 30.07.2020г. и РКО №7/07.09.2020г.; - сумата от 11016.92лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 08.03.2022г. до 22.05.2024г.
и - сумата от 1796.67лв., представляваща обезщетение за забава от 17.09.2021г. до
08.03.2022г.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл. 127, ал. 1 и чл.
128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
ответниците.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ППЗК “Срацимир“ е депозирал писмен
отговор, с който изразява становище за основателност на претенцията и се прави признание
на иска.
В същия срок е постъпил писмен отговор и от ответника “Онтарио БГ“ ЕООД, с
който исковата претенция, се оспорва.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с
1
което изразява становище по твърденията и възраженията на ответните страни.
В срока по чл.373 от ГПК ответниците са депозирали отговори на допълнителната
искова молба, с които доразвиват аргументите си и изразяват становище по допълнителната
искова молба.
По допустимостта на иска:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на вземане на
кредитор по изпълнително дело, което се оспорва от присъединен взискател, като
несъществуващо. Сезиран е компетентен съд. При наличие на предвидените в закона
положителни предпоставки и при липса на отрицателни такива, се налага извод за
допустимост на инициираното исково производство.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл. 365 от ГПК,
производството следва да се разгледа по реда на глава XXXII от ГПК-“Търговски спорове“.
Ответникът “Онтарио БГ“ ЕООД е отправил искане за спиране на производството на
основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, поради наличие на висящо дело между него и втория
ответник, което има преюдициално значение за предмета на настоящия спор, а именно т.д.
№415/2022г. на ОС Варна и в.т.д.№567/2023г. на Ап.С Варна, с чиито решения втория
ответник ППЗК “Срацимир“ е осъден да заплати на “Онтарио БГ“ ЕООД процесните, които
производства не са приключили към настоящия момент, тъй като реенията са предмет на
обжалване пред ВКС.
Съдът намира, че посоченото искане, е неоснователно, тъй като горецитираната
разпоредба предвижда спиране на производството, в случай, че в същия или в друг съд се
разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.
Задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №1 от 09.07.2019г. на
ВКС по тълк. дело №1/2017г., ОСГТК, определят връзката между две дела, по смисъла на
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, като обективна зависимост между две спорни правоотношения в
съотношение на обуславящо и обусловено, която пряко касае допустимостта или
основателността на иска по обусловеното дело и не предполага различия в преценките на
съда по двете дела.
В настоящия случай по осъдителният иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД,
който е предмет на т.д.№415/2022г. по описа на ОС Варна страни са само ответниците в
настоящото производство и същият не е аналогичен на настоящия иск по чл.464 от ГПК, с
който присъединен взискател оспорва вземането на друг кредитор по изпълнително дело,
като предявява иск против него и длъжника. В този смисъл липсва съотношение на
обусловеност между двете производства, доколкото висящността на твърденият като
преюдициален спор по т.д.№415/2022г. на ОС Варна не препятства упражняването на
правото иск на взискателят-ищец в настоящото дело, чиито интерес е породен от висящата
конкуренция на вземания. Изходът по правния спор за съществуването на оспореното
понастоящем вземане на взискател, не е от значение за правилното решаване на въпроса за
2
законосъобразността на атакувано разпределение на средства в изп.процес, което произтича
от характера на иска по чл.464 от ГПК.
Предвид изложеното, искането на “Онтарио БГ“ ЕООД за спиране на производството
по настоящото дело до приключване на производството по т.д.№415/2022г. по описа на ОС
Варна с влязъл в сила съдебен акт при условията на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, е неоснователно
и следва да се остави без уважение.
По доказателствата:
Представените от ищеца и ответника “Онтарио БГ“ ЕООД писмени доказателства се
явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна,
поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Следва да се назначи поисканата от ищеца и ответника “Онтарио БГ“ ЕООД съдебно-
счетоводна експертиза, тъй като отговорите на поставените от страните въпроси, ще
спомогнат за изясняване на спора от фактическа страна. Изложеното важи по отношение на
искането на ищеца за назначаване на съдебно-техническа компютърна експертиза.
Основателно е искането на ищеца за допускане до разпит на свидетели, с показанията
на които да се установяват обстоятелства, свързани сключването на процесния договор за
подпомагане и издаване на РК, доколкото със същите се цели установяване на
достоверността на относими за спора твърдения, като изслушването на свидетели не попада
под някоя от забраните визирани в чл.164 от ГПК. Ето защо и на основание чл.159, ал.2 от
ГПК, следва да се допуснат до разпит двама свидетели.
Искането на ищеца за издаване на съдебни удостоверения, съдът намира за ненужно,
доколкото информацията чието събиране се цели, дублира отговора на въпросите по
счетоводната експертизата. Същото се отнася и за искането на страната за изискване на
справка по административна преписка и протокол от ТД на НАП-Варна, с оглед издаването
на съдебно удостоверение в полза на вещото лице по ССчЕ за снабдяване с посочените
документи за нуждите на експертизата. Ненужно е и събирането на данни от РП Девня,
доколкото наличието или отсъствието на прокурорска проверка срещу представляващия
ответната кооперация е ирелевантно за настоящия спор. По същите съображения е
неоснователно искането на ответника “Онтарио БГ“ за служебно извършване на справка за
наличието на досъдебни производства при РП-Варна и на производства при Комисията за
противодействие на корупцията, образувани срещу Я. В. Я., в качеството му на председател
на ППЗК “Срацимир“,
Искането на ищецът за задължаване на ответника “Онтарио БГ“ ЕООД да представи
процесния ордер от 07.09.2020г., следва да се остави без уважение, като безпредметно,
доколкото заверен препис от същият е представен от ответната страната, с отговора на
допълнителната искова молба.
Искането на ответника “Онтарио БГ“ ЕООД за допускане на съдебно-графологична
експертиза, съдът намира за неотносимо с оглед липсата на спор между страните относно
авторството на подписите на страните положени в документа.
3
Искането на ответника ППЗК “Срацимир“ за допускане до разпит на двама свидетели
за установяване на местоположението на председателя на кооперацията в периода
05.09.2020-08.09.2020г., съдът намира за неотносимо към предмета на спора, доколкото от
значение е авторството на подписания процесен ордер.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на “Онтарио БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, за
спиране на настоящото производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до
приключване на производството по т.д.№415/2022г. по описа на ОС Варна, като
неоснователно.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава XXXII от ГПК-“Търговски
спорове“.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от “Геотерм“ АД, с ЕИК *********, против “Онтарио БГ“
ЕООД, с ЕИК ********* и ППЗК “Срацимир“, с ЕИК *********, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание иск чл.464, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че не съществуват вземания на ответното еднолично дружество с ограничена
отговорност от ответната кооперация, които са предмет на изп.д.№883/2024г. по описа на
ЧСИ с рег.№895 на КЧСИ, а имено: - сумата от 42000лв., представляваща главница по
Договор за подпомагане от 30.07.2020г. и РКО №7/07.09.2020г.; - сумата от 11016.92лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 08.03.2022г. до 22.05.2024г.
и - сумата от 1796.67лв., представляваща обезщетение за забава от 17.09.2021г. до
08.03.2022г.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на присъединен взискател по
изпълнително дело №883/2024г. по описа на ЧСИ с рег.№895, длъжник по което е ППЗК
“Срацимир“ с размер на дълга възлизащ на 680524.52лв., включващи главница, законна
лихва, присъдени разноски, разноски по изпълнението и такси по Тарифата към ЗЧСИ. Сочи
се, че вземането на ищеца произтича от Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ, издадена по ч.гр.д.№190/2024г. по описа на РС Девня. Сочи се още, че с
Разпореждане от 13.05.2024г. на ЧСИ с рег.№895, ищецът е присъединен към
изпълнителното производство в качеството на взискател, въз основа на удостоверение по
4
чл.456 от ГПК по изп.дело №20247180400178 по описа на ЧСИ с рег.№718. Твърди се, че
първоначален взискател по изп. дело №883/2024г. е ответникът “Онтарио БГ“ ЕООД, въз
основа на изпълнителен лист, издаден по в.т.д.№567/2023г. по описа на Варненски
апелативен съд за сумата от 42000лв., ведно с лихва и обезщетение за забава. Твърди се, че
към въпросното изп.дело е присъединено изп.дело №22/2023г. на ЧСИ с рег.№895, с предмет
налагане на обезпечение за дължимите суми на основание обезпечителна заповед, издадена
по т.д.№415/2022г. по описа на ОС Варна. Поддържа се, че процесните вземания на
“Онтарио БГ“ ЕООД не съществуват, поради което за ищецът е налице интерес от
предявяване на настоящият иск, който спира предаването на сумите на ответния взискател,
като се излагат правни доводи по приложението на чл.464 от ГПК. Твърди се, че в
счетоводните книги на ответника “Онтарио БГ“ ЕООД липсва отразяване на вземания с
длъжник ППЗК “Срацимир“. Твърди се още, че предвид визирана в ЗМИП забрана за
плащания в брой на суми над 10000лв., то предаването на спорната сума няма как да бъде
извършено в брой, а следва да стане по банков път, за което обаче липсват доказателства.
Поддържа се, че в действителност между ответниците няма предаване на процесната сума,
която не е постъпвала в счетоводството на длъжника, като такова предаване не може да се
установи и поради обстоятелството, че първият ответник не води редовно счетоводство,
съобразно разпоредбите на чл.182 от ГПК вр. чл.55 от ТЗ. Оспорва се достоверността на
публикуваният в TP ГФО на “Онтарио БГ“ ЕООД, като се поддържа, че същият е абсолютно
погрешно съставен. Поддържа се, че е налице несъответствие между процесните ордер и
договор, подписани от ответниците. Сочи се още, че на датата, на която се твърди издаване
на процесният ордер и предаване на парите по него, председателят на ППЗК “Срацимир“ се
е намирал в с.Чернево. Сочи се, че задължаването на кооперацията към кредитора “Онтарио
БГ“ ЕООД, е нарушило правата на останалите кредитори, като по случая са назначени
проверки на ТД на НАП - Варна и Добрич, и е образувана административна преписка от ТД
на НАП - Варна. Оспорва се съдържанието на процесният ордер, като се сочи, че макар
същият да е подписан от Я. В. Я., в качеството на председател на ППЗК “Срацимир“, то той
съдържа ръкописен текст положен от друго лице-М. М.. Твърди се, че М.М. се е снабдил с
празни ордери, съдържащи подписа на Я.Я. и без знанието и съгласието на последният, е
попълнил текст, сочещ получаване на сумата от Я.Я., който обаче на датата, записана на
ордера, не се е намирал в канцеларията на кооперацията, която не е работила. Поддържа се,
че сумата не е заприходена в кооперацията, поради което дори да е получена от Я.Я., то тя е
получена от него в качеството му на физическо лице, а не на председател на ППЗК
“Срацимир“. Твърди се, че договорът от 30.07.2020г. е нищожен и не е произвел действие
между страните, като неговото съдържание не съответства на това, вписано в ордера. Сочи
се, че на 14.07.2022г. между ответниците и “Атлас Агро 2011“ ЕООД, е сключено тристранно
споразумение, в което е посочено, че при точно изпълнение, страните заявяват, че нямат
претенции помежду си и въз основа, на което на 04.11.2022г., в хода на т.д.№139/2022г. по
описа на ОС Добрич, е подписано съдебно споразумение, с което страните признават
изпълнение на клаузите по споразумението от 14.07.2022г. Сочи се, че с подписване на
споразумението, представляващият “Атлас Агро 2011“-М.М. заявява, че няма претенции към
5
кооперацията и отношенията им са уредени.
С подадения в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника ППЗК
“Срацимир“, се изразява становище за допустимост и основателност на претенцията, и се
прави признание на иска. Поддържа се, че “Онтарио БГ“ ЕООД не е кредитор на ППЗК
“Срацимир“, тъй като основава вземането си на невлязло в сила съдебно решение и на
нищожни счетоводни документи-РКО и договор за подпомагане, поради привидност и
противоречие с добрите нрави. Твърди се, че председателят на кооперацията е положил
подписа си върху празни /без друго съдържание/ бланки на РКО, които по неясен начин са
попаднали в управителя на “Онтарио БГ“ ЕООД, който от своя страна е оформил 5 бр. от тях
с изгодно за дружеството съдържание, а именно че с тях на кооперацията са предоставени в
брой суми /сред които е и процесната/, като това в действителност не се е осъществило.
Твърди се, че макар формално всяко РКО да съдържа подписите на две страни и това да
наподобява двустранна сделка, то от страна на ППЗК “Срацимир“ никога не е имало
съзнателна воля за сключването на такава сделка, с оглед обстоятелството, че
представляващия кооперацията не знае за вписаното съдържание в ордера /сделката/. Сочи
се, че Договора за подпомагане от 30.07.2020г. не посочва никакви суми, т.е. не дефинира
размер на задължението, поради което липсва съгласие относно съществен елемент на
правоотношението. Твърди се, че още при подписването на договора е налице “съзнавано
несъгласие“ за сключването му, т.е. че е подписан е без намерение за обвързване. Сочи се, че
видно от вх.регистър на кооперацията, Договора за подпомагане от 30.07.2020г., е постъпил
в кооперацията на 09.09.2020г., което установява, че е създаден с цел формално да
“легализира“ вече попълнените към този момент от управителя на “Онтарио БГ“ ЕООД 4 бр.
РКО, носещи подпис на и лицето Я. Я.. което се явява и председател на кооперацията.
Поддържа се, че в случая не е налице намерение за обвързване, защото разминаването на
волеизявленията на страните е значително, тъй като обхваща самия предмет на договора, а
имено размерът на задължението, като съдържанието на договора не може да бъде
запълнено “ех lege“. В обобщение се поддържа, че процесният РКО, който е един от 5 бр.
ползвани от управителя на “Онтарио БГ“ ЕООД, е нищожен поради липса на съгласие по
смисъла на чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД. Сочи се относима съдебна практика. На следващо
място се поддържа, че ако се възприеме за достоверен факта, че ответникът “Онтарио БГ“
ЕООД е предоставил на ППЗК “Срацимир“ в заем и в брой, сумите предмет на настоящия
процес, като ги е предавал на части всеки ден в периода 05.09-08.09.2020г., то дружеството
попада в хипотезата да извършва дейност като кредитна институция, без да разполага с
лиценз и осъществява състава на престъплението по чл.252 от НК. Ето защо се поддържа, че
Договора за подпомагане от 30.07.2020г. и въпросните 5 бр. РКО, са нищожни на основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, тъй като според практиката на ВКС договори за заем, които са
елемент от състава на престъплението по чл.252 НК и са сключени в нарушение на
разпоредбите на чл.1, ал.4, т.1 от Закона за банките /отм./ и чл. 2, ал. 5 от ЗКИ, са нищожни,
поради противоречие със закона и не пораждат валидно облигационно правоотношение
между страните. На последно място се твърди, че в счетоводните книги на “Онтарио БГ“
ЕООД не са отразени вземания към ППЗК “Срацимир“, т.е. че няма и счетоводни
6
доказателства за предоставяне на суми.
С постъпилия в срок писмен отговор на ответника “Онтарио БГ“ ЕООД, се поддържа
становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че изследването на правния
характер на процесния договор, през призмата на чл.20 от ЗЗД, установява, че предмет на
сделката е предоставянето от “Онтарио БГ“ ЕООД в заем на ППЗК “Срацимир“ на парични
суми за осигуряване на стопанската 2020-2021г., според нуждите и необходимостите на
кооперацията, като техните размери подлежат на индивидуализиране с издаване на разходни
касови ордери. Твърди се, че този договор като диспозитивен частен документ, който не е
оспорен от ищеца, се ползва с формална доказателствена сила за неговата дата и авторство.
Излагат се аргументи за съответствието на процесният договор с характера на договора за
заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД, с оглед обективираната от страните воля за предаване в
заем на подлежаща на допълнително индивидуализиране сума и поемането на задължение за
нейното връщане в определен срок. Сочи се, че за получената от ППЗК “Срацимир“ сума от
42000лв. е издаден РКО №7 от 07.09.2020г., който като частен документ, представлява
доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от лицата, които са го
подписали, и има характер на разписка-доказателство за извършено плащане, като се сочи
относима съдебна практика. Сочи се, че процесният РКО се ползва с материална
доказателствена относно получаването на сумата от подписалият го Я.Я., в качеството му на
председател на ППЗК “Срацимир“, което изключва възможността да се приеме, че сумите са
получени от физическото лице в лично качество. Сочи се, че в РКО като основание за
предаване на сумите е посочено, че същите се предават за задоволяване на стопанските
нужди на кооперацията, което е в съответствие с посоченото основание в договора за заем,
като без значение е, че предаването на сумите по ордера е станало в почивен ден. На
следващо място се поддържа, че предаването на процесната парична сума в заем, не
превръща търговеца-заемодател в кредитна институция, доколкото не се касае за
кредитиране на трети лица по занятие със средства, събрани с влогонабиране, а за
предоставянето от търговец, със собствени средства, на заем на друг търговец. Поддържа се
още, че дали счетоводството на “Онтарио БГ“ ЕООД е водено редовно, е без значение за
правния спор, тъй като при несъответствие в счетоводните записвания меродавен е
първичният счетоводен документ, в случая ордерите, удостоверяващи плащане към
кооперацията. Сочи се, че е извън предмета на спора е дали заемодателят действително е
разполагал със заемната сума, доколкото фактическия състав на договора за заем изисква
реално предаване на сумата и съгласие за нейното връщане. Поддържа се, че неотразяването
на вземането в ГФО и данъчните декларации на “Онтарио БГ“ ЕООД, избраната от страните
форма за доказване предаването на сумата и неизпълнението на изискванията на чл.3, ал.1
от ЗОПБ, не рефлектират върху валидността на сделката и гражданскоправните й последици
за страните. Оспорват се възраженията на ищеца за нищожност на процесния договор,
поради противоречие с добрите нрави, липса на съгласие или симулация, като се поддържа,
че страните по договора са юридически лица, които са равнопоставени в гражданския оборот
и предоставянето на заем от едното на другото не противоречи на морала и добрите нрави.
Твърди се, че заемателят е икономически грамотен и получаването в заем на сумите по
7
ордерите и поемането на задължение за връщането им, не е злоупотреба от страна на
заемодателя. Сочи се, че с договора не са поети съпътстващи задължения от страна на
заемателя /кооперацията/ и не се накърняват лични, политически, религиозни или други
основни права, които да обуславят нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД. По
отношение на възражението за нищожност поради липса на съзнавано съгласие, се сочи, че
двете страни са изразили недвусмислено волята си в представения договор, като не е налице
хипотезата на чл.26, ал.2 от ЗЗД, а именно да са извършени волеизявленията без намерение
за обвързване, съгласието да е изтръгнато, чрез насилие или то да е дадено на игра, на шега
или като учебен пример. Оспорва се възражението за симулация, като се поддържа, че
процесният договор за заем носи подписа на страната, която се домогва да докаже
симулативност, поради което симулацията следва да бъде доказана или чрез обратен
документ, или чрез непълен обратен документ, какъвто по делото не е представен. Оспорват
се и твърденията на ищеца за снабдяването на представителя на “Онтарио БГ“ ЕООД с
подписани празни бланки на РКО, като се твърди, че същите са недоказани. Твърди се, че
доводите и представените от ищеца доказателства за липса на вземане в полза на “Онтарио
БГ“ ЕООД базирани на действията на страните и на резултата от производството по т.д.
№139/2022г. на ОС Добрич, се отнасят за отношения между настоящите ответници и трето за
спора лице, поради което са ирелевантни за настоящият спор.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която се
изразява становище по постъпилите отговори и се допълват първоначално изложените
твърдения. Сочи, че в отговорът си, ответника “Онтарио БГ“ ЕООД не е обосновал нуждата
от предаването на процесната сума в брой, при положение, че и двете дружества имат
действащи банкови сметки, както и обстоятелствата, при които това се е случило, още
повече че “предаването“ на сумите е в почивни дни, когато председателят на кооперацията
не е не е намирал в селото. Излага се, че между страните липсва спор относно факта на
подписване на ордерите от председателя на ППЗК “Срацимир“, както и че тяхното
съдържание е попълнено от трето за кооперацията лице, без знанието и съгласието на
председателят й. Твърди се, че е извършена симулация на компютърната система на
ответника, при вписване на постъпилите суми в брой.
В срока по чл. 373 от ГПК от ответниците са постъпили отговори по допълнителната
искова молба, като с депозирания такъв от ППЗК “Срацимир“ се поддържат доводите
изложени в първоначалния.
С отговора на допълнителната искова молба от „Онтарио БГ“ ЕООД, поддържа вече
изложените си доводите, като в допълнение сочи, че предоставената в заем сума е
осчетоводена при ищеца, а липсата на счетоводното отразяване при ответната кооперация е
без правно значение, тъй като касае единствено вътрешните отношения между кооперацията
и нейният председател. Поддържа се, че счетоводните записи нямат доказателствено
значение относно процесният заем, който се установява от договора и разписката за
получаване на сумата. Сочи се, че при несъответствие със счетоводните записвания, от
значение е ордера, като първичен счетоводен документ, поради което счетоводството е
водено редовно. Допълват се доводите относно ирелевантноста на нарушената забрана за
плащане в брой на суми по-големи от 10000лв., като се сочи, че нарушаването й не води до
недействителност на извършеното плащане. Сочи се, че разпоредбите на ЗОПБ има за цел
охрана на публичният интерес, а не на частни интереси в гражданския оборот. Поддържа е,
че неизправната към кредитора си страна не може да се позове на нищожност, поради
8
противоречие със закона, тъй като това което би означавало да се възползва от собственото
си неправомерно поведение в противоречие с добрите нрави. Поддържа се още, че
нарушаването на въпросната забраната, не влече след себе си недействителност на
извършеното плащане, а единствено и само налагане на предвидените в закона санкции за
това. По отношение на твърденията на ищеца за придобити от “Онтарио БГ“ ЕООД празни
ордери подписани от председателя на кооперацията се поддържа, че същите са
клеветнически, голословни и неподкрепени с доказателства. Относно възраженията на
ищеца, основани на тезата за предаване на процесните суми в брой през почивни дни, се
поддържа, че това е станало по искане на ответника ППЗК “Срацимир“ и предвид липсата
на пречка или забрана.
Предявеният иск намират правно си основание чл.464, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Съгласно изложеното от страните, съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ответникът “Онтарио БГ“ ЕООД има качеството на
взискател, а ответникът ППЗК “Срацимир“ на длъжник по изпълнително дело №883/2024г.
по описа на ЧСИ с рег.№895, образувано въз основа на Заповед №117 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д.№190/2024г. по описа на
РС-Девня, както и че въз основа на Удостоверение по чл.456 от ГПК ищецът “Геотерм“ АД е
присъединен към изпълнителното производство в качеството на взискател, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по в.т.д.№567/2023г. по описа на Варненски апелативен съд за
сумата от 42000лв.
Предвид общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест, всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът следва да установи
качеството си на кредитор на ответника ППЗК “Срацимир“, като следва да установи и
висящ изпълнителен процес, в който се конкурира с другия ответник за погасяване на дълга
и че вземането на привидния кредитор не съществува, доколкото се основава на невалидно
изпълнително основание. Ответниците следва да установят правоизключващите си
твърдения и възражения, включително фактите, от които произтича действителността и
валидността на оспорената сделка.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. като доказателства по делото приложените към
исковата молба, допълнителната искова молба, отговора на исковата молба и отговора на
допълнителната искова молба писмени доказателства.
ДОПУСКА Съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, да отговори на
въпросите, формулирани от ищеца в исковата молба и ответника “Онтарио БГ“ ЕООД в
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Р. Х. С., на когото да се съобщи задачата и да се призове
за о.с.з., след представяне на доказателства за внасяне на депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице и разноските, свързани с
изготвяне на експертизата, в размер на 900лв., от които 600лв. вносими от ищеца и 300лв.
от ответника “Онтарио БГ“ ЕООД, в едноседмичен срок от съобщаването, като в същия
9
срок, следва да се представят доказателства за внасянето му.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото, най-
малко една седмица преди съдебното заседание, с копие за всяка страна.
ДОПУСКА Съдебно-компютърна техническа експертиза, вещото лице, по която след
запознаване с материалите по делото и проверка на счетоводствата на страните да даде
отговор на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице К. Н. К., на когото да се съобщи задачата и да се призове
за о.с.з., след представяне на доказателства за внасяне на депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600лв.,
вносими от ищеца, в едноседмичен срок от съобщаването, като в същия срок, следва да се
представят доказателства за внасянето му.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото, най-
малко една седмица преди съдебното заседание, с копие за всяка страна.
ДАВА възможност на ищеца да се ползва от показанията на двама свидетели при
режим на довеждане за установяване на обстоятелствата по подписване на договор за
подпомагане между ответниците и издаването на процесният РКО, като ОСТАВЯ без
уважение искането за допускане до разпит на трети свидетел на основание чл.159, ал.2 от
ГПК.
ОСТАВЯ без уважение всички останали доказателствени искания на страните
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на основание чл. 140 ал. 2 от ГПК и чл. 11 ал. 2 от Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд
Варна, вкл. Окръжен съд – Варна. Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от
9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Н.В. -
ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail:
*********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по
10
медиация следва да уведомят съда.
ДА се изпрати на страните бланка – заявка за участие в медиация.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 21.11.2024г. от
15.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение. До ищеца да се изпратят и препис от отговорите на ДИМ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11