Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.08.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
Като
разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр. дело
№ 6379/20
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 ал.1, т.7 ГПК. СГС е сезиран с
жалба от „Т.С.“ ЕАД срещу постановлението за разноски от 30.03.2020 г. на ЧСИ М.П.,
с което е отказано да се намали размерът на адв.възнаграждение на взискателя по
изп.дело N 20208510400532 до минималния
размер от 200 лв. Според жалбоподателя постановлението за разноски на съдебния
изпълнител е незаконосъобразно, защото изп.дело е с ниска правна и фактическа
сложност, а по изп.дело на са извършени никакви изп.действия с цел
удовлетворяване на парично вземане. Процесуалният представител на взискателя е
подал единствено молба за образуване на изп.дело, в която задължително се
посочва начин на изпълнение, поради което в тежест на длъжника по изпълнението
следва да се възложат само разноските за образуване, но не и за водене на
изп.дело. Освен това се сочи, че няма основание в полза на взискателя да се
приемат разноски в размер на таксата за
издаване на изпълнителния лист в размер на 8,91 лв. Иска се жалбоподателя да се
отмени обжалваното постановление за разноски и да се намали адв.възнаграждение
на взискателя до минималния размер от 200 лв. – за образуване на изп.дело,
както и да се намали размерът на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Ответникът по жалбата /взискател в
изпълнението/ „Ф.С.Е.М.“ ЕООД е подал възражение, с което оспорва жалбата с
довода, че сумата от 230 лв. представлява реално направените от него разноски в
изпълнението, от които 200 лв. са за образуване на изп.дело, а 30 лв. са за
процесуално представителство по водене на изп.дело. Сочи се, че освен подаване
на молбата за образуване на изп.дело са подадени молби за промяна в
изпълнителния способ. Сочи се, че на взискателя се дължат и направените от него разноски за издаване на
изпълнителен лист.
Представени са мотивите на съдебния
изпълнител, в които се сочи, че по
изп.дело са извършени изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника.
Изп.дело N 20208510400532 на ЧСИ М.П. е
образувано по молба на „Ф.С.Е.М.“ ЕООД въз основа на изп.лист от 06.12.2019 г.
на СРС, 59 с-в, по гр.дело N 87640/17 г., с който длъжникът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати сумата от
300 лв. на Н.И.И..
С молбата от 04.03.2020 г. е посочен от
взискателя в качеството на цесионер на кредитора по изпълнителния лист начин на
изпълнение - „запор” върху дружествени дялове на длъжника, върху негови движими
вещи и възбрана върху недв.имот.
С молба от 04.03.2020 г. взискателят е
уточнил, че иска да се приложи способът „запор“ върху движими вещи на длъжника,
възбрана върху недв.имоти и запор върху притежавани от него дружествени дялове
Представено е споразумение за адвокатско
възнаграждение от 24.02.2020 г., с който е уговорено между взискателя и
адвокатско съдружие адвокатско възнаграждение от 230 лв.
Представено е преводно нареждане от
02.03.2020 г., в което се сочи, че взискателят е платил на адвокатското съдружие
възнаграждение в размер на 230 лв.
На
06.03.2020 г. е получена от длъжника поканата за доброволно изпълнение на дълг
от 687,58 лв. – главница, в която е обективирано постановлението на съдебния
изпълнител за разноски, в което е включена сумата от 238,91 лв. – разноски и
148,67 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.
На 05.03.2020 г. е подадена от взискателя
молба, в която сочи, че иска да се приложи като способ за изпълнение само запор
върху банкови сметки на длъжника.
С обжалваното разпореждане от 30.03.2020
г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение
на взискателя, както и размерът на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда е
постановление на съдебния изпълнител за разноски в изпълнението.
На
първо място следва да се спомене, че с молбата от 05.03.2020 г. процесуалният представител на
взискателя е конкретизирал посочените в молбата от 04.03.2020 г. за образуване
на изпълнително дело способи и е посочил конкретен изпълнителен способ – запор
върху банкови сметки на длъжника, но посочването на начин на изпълнение е
реквизит на молбата по чл.426 ал.2 ГПК и
е част от нейното задължително съдържание. В този смисъл съдът приема, че с подадената на 05.03.2020 г. молба
взикателят е уточнил и конкретизирал
подадената на 04.03.2020 г. молба за образуване на изп.дело, в която съгласно
изискването на закона е длъжен да посочи и начин на изпълнение /способ/.
Обстоятелството, че на 05.03.2020 г. е
подадена молба, в която е посочен способът „запор“ върху банкови сметки и
взискателят се е отказал от другите посочени способи в молбата за образуване на
изп.дело от 04.03.2020 г., представлява уточнение на задължителния реквизит по
чл.426 ал.2 ГПК на молбата за образуване на изп.дело, поради което няма
основание в тежест на длъжника да се възлагат разноски и за водене на изп.дело.
Следователно на взискателя не се дължат разноски за водене на изп.дело, ако
след образуване на изпълнението не са били предприети принудителни действия
срещу имуществото на длъжника, различни от посочения от него в молбата по
чл.426 ГПК способ.
По делото няма данни, че спрямо имуществото
на длъжника са били извършени процесуални действия по водене на
изп.производство, свързани с прилагането на определен изпълнителен способ,
който да е различен от посочения в уточнителната молба към молбата за
образуване на изп.дело. Следователно на този етап от изпълнителното
производство на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение само
за образуване на изп.дело.
С оглед ниската правна и фактическа
сложност на изпълнителното дело на взискателя следва да се присъдят разноски за
адв.възнаграждение от 200 лв. – в минимален размер за образуване на изп.дело.
В размер на разноските не следва да се включва
сумата от 5,91 лв. – такса за издаване на изпълнителния лист и за банков превод,
защото тази сума не е включена в титула, който подлежи на изпълнение. Няма и
основание тази сума да се включва в разноските по изпълнителното дело,
доколкото нейното плащане не е в рамките на изпълнителното дело.
Не е налице и основание да се включва
сумата от 3 лв., защото това представлява такса, платена в полза на банката за
извършване на банковия превод при плащане на таксата за образуване на
изпълнителното дело – това не е такса, дължима от взискателя за образуване на
изп.дело, а е разход, направен в полза на банката.
При
тези факти съдът намира, че на взискателя се дължат разноски от 200 лв. –
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнението.
По
т.26 от ТТРЗЧСИ при дълг в размер на 300 лв. се дължи пропорционална такса в
размер на 30 лв. Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а според нормата
на чл.83 ал.1 ЗЧСИ пропорционалните такси се
събират в процент според материалния
интерес, който се равнява на размер на присъдената с изпълнителния
лист сума. Следователно няма основания таксата по т.26 да се изчислява и върху
възложените в тежест на длъжника разноски по изпълнението.
В т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е използван
изразът "събраната сума", но с оглед
нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, която е по-висок по степен нормативен акт, съдът на
основание чл.15 ал.3 ЗНА намира, че таксата по т.26 от Тарифата следва да се начислява само върху материалния интерес,
който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане по
изпълнителния лист, което възлиза на 300
лв., а не на 308,91 лв., каквато база е
приета от съдебния изпълнител.
След прибавяне на ДДС размерът на
дължимата такса по т.26 от Тарифата възлиза на 36 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че
постановлението за разноски следва да се отмени и да се намали
адв.възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лв. – за
образуване на изп.дело - чл.10, т.1 Наредба от 09.07.2004 г., както и да се
намали размерът на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ до сумата от 36 лв. Причината за
образуване на делото е незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, а не
поведението на взискателя, поради което в настоящето производство не следва да
се присъждат съдебни разноски в полза на жалбоподателя.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски на ЧСИ М.П. по изп.дело N 20208510400532, обективирано в
разпореждане от 30.03.2020 г., с което е отказано да се намали размерът на
адвокатско възнаграждение на взискателя „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, както и размерът на таксата
по т.26 ТТРЗЧСИ, и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК до размера от 200 лв. възнаграждението за
адвокат на взискателя „Ф.С.Е.М.“ ЕООД по изп.дело N 20208510400532 на ЧСИ М.П., възложено в тежест на
длъжника „Т.С.“ ЕАД, както и размерът на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата
от 36 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.