РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Павликени, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Гражданско дело №
20214140100824 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Делото е образувано въз основа на искова молба от Х. И. Б., ЕГН
**********, действащ чрез законните си представители И. Х. Б., ЕГН
********** и В. Б. Б., ЕГН ********** - със съдебен адрес гр. В. Т., ул, „***"
№ ***, депозирана чрез пълномощника адвокат И.Д., *** против Община П.
Излага се в молбата, че на 25.09.2021 година около 13:00 ч., малолетния ищец
Б. бил с майка си В.Б. на разходка в парк „***” в град П., пред заведението
„***". Тогава на територията на детска площадка, изградена в непосредствена
близост до заведението се случил инцидент - детето било нападнато от
агресивно безстопанствено куче, което го съборило не земята и ухапало по
лицето. Атаката продължила до отстраняването на кучето от близък на
семейството. Детето било незабавно откарано до Спешна помощ в град П., а
след оказаната му първа помощ и до МОБАЛ „***.” в град В. Т., където било
прегледано от хирург и педиатър и назначено лечение и издадени съответните
медицински документи. Твърди се, че вследствие нападението на детето са
причинени разкъсно-контузна рана на лявата буза, повърхностно охлузна
рана на челото в непосредствена близост до окото, повърхностни охлузвания
по лявата скула и под бузата, от които му останал грозен белег, както и че от
нападението детето се е изплашило, станало е неспокойно и тревожно,
нападението му причинило силен стрес, дискомфорт и тревога, които не
отшумявали, а напротив се засилвали - детето получило сериозно
разстройство в адаптацията. Излагат се доводи, че това не бил първият
случай, в който това куче проявява агресия. Търси се осъждането на Община
П., БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление гр. П., бул. „***” №
***, представлявана от *** Е. А. М. да заплати на ищеца, чрез неговите
законни представители сумата OT 5 000 лв. (пет хиляди лева), частично от 20
000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди,
вследствие на нахапване по лицето от безстопанствено куче, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 25.09.2021 г. до окончателното
1
й изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът - Община П. – чрез процесуалния си представител спори
претенцията. Счита, че по делото липсват доказателства, установяващи
изложените обстоятелства. Навежда и доводи, че бездомните кучетата на
територията на Община П. се третирали съгласно законовите изисквания за
този тип общинска дейност съгласно Закона за защита на животните (ЗЗЖ) и
Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените
кучета на територията на Република България (НПОПБКТРБ) и с дължимата
грижа и с адекватност към проблема. Счита, че Община П. не следва да носи
отговорност за причинената вреда на ищеца, тъй като служителите на
общината не са бездействали противоправно, за което представя Доклад
входящ № РРЕПП-***/14.09.2021 г. за извършени проверки относно
изискванията на чл. 173, т. 1 от Закона ветеринарномедицинската дейност,
Решение № *** на Общински съвет-П. по Протокол № ***/25.02.2021 г. за
Приемане на Отчет за 2020 г. за изпълнение на Програмата на Община П. за
изпълнение на Националната програма за овладяване популацията на
безстопанствени кучета, Програма на Община П. за изпълнение на
Националната програма за овладяване популацията на безстопанствени
кучета, Решение № ***/29.08.2019 г. на Общински съвет-П. за приемане на
Програма на Община П. за изпълнение на националната програма за
овладяване популацията на безстопанствени кучета, Програма на Община П.
за изпълнение на националната програма за овладяване популацията на
безстопанствени кучета, Договор от 01.01.2021 г. за възлагане на
изпълнението на услуга с предмет: „Кастрация и профилактика на
безстопанствени кучета на територията на Община П.“, Годишен отчет на
заловените, маркирани, кастрирани, обезпаразитени и ваксинирани бездомни
кучета за 2021 г., Удостоверение за въвеждане в експлоатация №
***/26.10.2021 г. на „Приют за безстопанствени животни“, гр. П. и протоколи
за осиновяване на безстопанствени кучета, поради което моли отхвърляне
претенцията на ищеца и алтернативно присъждане обезщетение в по-малък
размер. Търси разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
От Съдебномедицинско удостоверение № Г-*** от 30.09.2021 година се
установява, че при извършен на 30.09.2021 г. преглед на ищеца се установяват
травматични увреждания – повърхностно охлузна раничка с размер 0.2/0.3см
с надигната коричка, по лявата скула и под бузата - повърхности охлузвания е
размер от по 0.4/0,2см. с надигнати корички, на лява буза разкъсно-контузна
рана с лигава неравна повърхност с кафеникав цвят с размер 1/1 см. със
зачервени и неравни ръбове, които са резултат от действието на предмет с
изразен ръб и връх и отговарят да са получени при ухапване от куче в
посоченото от майката на детето време – 25.09.2021 г. Тези констатирани
травматични увреждания обусловили временно разстройство на здравето,
неоспасно за живота.
От представените рецепта и касови бонове от 25.09.2021 г. се
установява, че на ищеца е назначено лечение с медикаменти.
По делото е изслушано заключение по съдебномедицинска експертиза,
което неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно изготвено.
Вещото лице посочва, че на 25.09.2021 г. ищеца е получил охлузвания по
челото и лицето и разкъсно – контузна рана по лицето. Установените
травматични увреждания възможно да са получени от ухапване от куче, като
2
е причинено разстройство на здравето, неопасно за живота, с възстановителен
период от около 25 дни, а за заличаване на белега били необходими около 6-7
месеца, като било вероятно да бъде налице постоянно слабо доловим
козметичен белег на лява скула с тенденция за значително заличаване и
избледняване.
По делото е изготвена и съдебно-психиатрична експертиза. Вещото
лице психиатър установява наличието на симптоми, показващи развитие на
постравматична стресова реакция, като към момента на прегледа се
наблюдавали фобия към улични кучета и завишена раздразнителност. Детето
преживяло редица нарушения в съня, вследствие травмата – развило “еурезис
ноктурна“, т.е. нощни изпускания, които понастоящем намалели. Като
последица възниква проблем в социалното функциониране и от значение е
работата с психолог/психиатър.
По делото са разпитани в качеството на свидетели лицата Д., Ц. и Х.,
чиито показания, преценени и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
съдът кредитира с доверие – същите са последователни, непротиворечиви с
останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелят Х. е придружавал ищеца и негови роднини на 25.09.2021 г.,
когато били в процесното заведение, в близост до парка в града и чул
писъците на детето при нападението от кучето – бяло с черни петна, средно
на ръст, около 12 кг. Видял събореното дете и захапалото го куче, което
избягало след като присъстващите на мястото хора се притекли на помощ.
Кучето нямало стопанин, който да го придружава. Дава показания и че след
инцидента детето станало по-плашливо и напрегнато.
Свидетелката Ц. е оказала помощ на детето и майка му, като ги откарала
до ЦСМП – П. Дава показания и че кучето е бездомно и на посещаващите
парка е известно да е агресивно и да напада деца.
Свидетелката Д. също дава показания да й е известно въпросното куче
да е безстопанствено и че същото е нападало и други деца, включително и
нейното. Виждала и снимки на детето след инцидента в социалните мрежи.
Ответникът обосновава защитата си, като твърди, че служителите на
общината не са бездействали противоправно. В тази връзка, представя
горните документи.
Няма по делото данни дали за кучето са депозирани сигнали при
ответника.
Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът стига до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. За да намери проявление предвидената в
чл.49 от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника, която е
безвиновна по своя характер, следва да се установи, че вредите са причинени
от лица, на които последният е възложил определена работа, при или по
повод нейното изпълнение. Същевременно трябва да са налице и общите
предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност,
съгласно чл. 45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на съответното
3
физическо лице, натоварено с извършването на определена работа; вреда;
противоправност на извършените действия; причинна връзка между деянието
и настъпилото увреждане. Съгласно Решение № 643/24.08.2009 год. по гр. д.
№ 2005/2008 год. на ВКС при защита по реда на чл. 49 от ЗЗД вината на
преките извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че
липсва такава. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и
неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането.
В случая, Община П. не доказа изпълнение на нормативно
предвидените й задължения за ограничаване и контрол над безстопанствените
кучета. Съгласно приложимият в случая Закон за защита на животните, обн.
ДВ, от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г., за общините, вкл. чрез техните
кметове, съгласно закона, са предвидени редица задължения на общинските
органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като целта на
закона е подобни кучета да не се намират в свободно състояние в населените
места, понеже може да представляват заплаха за живота и здравето на хората.
В изпълнение на тези разпоредби законът предвижда, че общинските власти
са длъжни да вземат под надзор безстопанствените кучета чрез залавянето,
кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и
настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1
ЗЗЖ) Съгласно § 5 от ПЗР на ЗЗЖ в 3 - годишен срок от влизането в сила на
закона (който е бил продължен с § 17 от ЗИДЗЗЖ - ДВ, бр. 92/2011 г. до
31.12.2015 г., и отменен Дв, бр.34/2016 г.), общинските съвети и кметовете на
общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приютите
по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ. Същевременно, в чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ и чл. 50, т.2 от
ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на
общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да
гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на
тези мерки (дали чрез настаняване в приют или чрез връщане по места), което
е задължение на общината, респ. организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ.
Изпълнението на това задължение обаче нито възниква, нито е обвързано със
срока по §17 .
От представените от ответника доказателства не се установява при
условията на пълно и главно доказване в достатъчна степен изпълнението на
задълженията по чл. 40, 41, 47 и 48 ЗЗЖ, нито предприемането на конкретни
резултатни действия по изпълнението на мерките и извършването на действия
по установяване и контрол на безстопанствените върнати и осиновени кучета.
По делото не се установява, че в рамките на общото си задължение да полага
грижа за опазване живота и здравето на гражданите общината е положила
дължимата грижа в изпълнение на задълженията си да организира улавянето
и изолирането на скитащи кучета - взетите мерки не са достатъчни или не са
изпълнени надлежно, като следва да се отчете и факта, че мястото на
инцидента и установеното местообитание на конкретното куче се явява в
непосредствена близост до сградата на Община П. Макар общината да е
приела представените актове, то липсват данни адекватно да са приложени
нужните мерки – в жилищните квартали и по улиците на града са останали
агресивни кучета, осъществяващи безпричинни нападения над граждани,
причинявайки телесни увреждания и психически стрес, за което дават
показания и разпитаните по делото свидетели. В Решение № 488 от 07.02.2012
г. на ВКС по гр .д. № 988/2010 г., IV г. о. се приема, че когато общината не
предприеме предписаното от закона действие или го предприеме, без да
положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, то тя дължи обезщетение.
В този смисъл е и Решение № 383 от 27.07.2010г. на ВКС по гр.д. №
424/2009г. IV г.о., според което ЗЗЖ определя изискуемия резултат, който
общината следва да постигне и ако не го е постигнала чрез създадената от нея
организация, е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване
на вреди, тя носи отговорност. Вина се търси не у този, който е възложил
работа, а у този, който я изпълнява и ако последният виновно е причинил
4
вреди на трето лице. Гражданската отговорност на възложителя на работата е
налице, дори и да няма вина, тъй като отговорността па чл. 49 ЗЗД е за чужди
виновни действия.
Бездействието на ответника, респективно на лицата на които е възложил
свои законови задължения се установява и от настъпилия резултат- нападение
от безстопанствено куче върху дете, за което куче и не се установи дали е
било маркирано, съответно ваксинирано и о езпаразитено. Нещо повече, по
делото не се установиха последващи действия на служители на ответника в
тая насока.
В хода на процеса не се установи кучето да има стопанин. Факта, че
кучето е нападнало детето в района на парка и там не е имало човек, който да
показва признаци, че е негов стопанин, представлява индиция, че кучето е
безстопанствено.
Така изложеното позволява да се формира и поддържа извода, че
Общината е в неизпълнение на своето задължение чрез своите служители да
осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината,
незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен
фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечително-
гаранционната отговорност на ответната община за противоправното
бездействие на нейни служители - по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Като взе предвид гореизложеното, съдът счита, че са налице
предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на
Община П.: а/ налице е противоправно поведение /бездействие/ от страна на
служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите
действия за предотвратяване агресивно поведение на бездомните кучета към
хора или животни, за настаняване на безстопанствените животни в приюти и
осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране
животни, които задължения произтичат от разпоредбите на чл.50, т.2,
вр.чл.49, чл.40,ал.1 и 2, чл.41,ал.1-3, чл.47,ал.1 и 3 и чл.48 от Закона за защита
на животните, както и от пар.5 от ПЗР на ЗЗЖ; б/ причиняване на
неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в претърпени болки и
страдания заради настъпилото в резултат на нападението на бездомното
животно ухапване в областта на лицето; в/ налице е причинна връзка между
неимуществените вреди и противоправното поведение на общински
служители, на които е било възложено изпълнение на задълженията,
произтичащи от цитираните по-горе разпоредби от Закона за защита на
животните.
В хода на делото се установи, че ищецът е претърпял болки и страдания
в резултат от причинените телесни увреди от ухапването от куче в областта
на лицето. Оздравителният период при посочените травматични увреждания е
в рамките на около три – четири седмици, а за останалия белег около 7
месеца, с опасност да остане видим за неопределен период от време.
Настъпилият инцидент е дал отражение и на психическото състояние на
детето – изживяло е силна физическа болка, все още изпитва страх от
бездомни кучета.
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Понятието
"справедливост" съгласно ППВС № 4/64 г. не е абстрактно понятие, поради
което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на
неимуществени вреди, причинени от деликт, обезщетение, а всякога е
свързано с преценката на определени конкретно съществуващи
5
обстоятелства, както с общественото разбиране на определени съществуващи
обстоятелства. Размерът на обезщетението за претърпените от деликт
морални вреди трябва да е съразмерен с техния действителен размер, който е
обусловен както от характера, продължителността и интензитета на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия,
така и от икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика. Предвид крехката възраст,
свързана с неизградената в пълнота психика на ищеца, степента на търпените
негативни емоции, техния интензитет, както и периода на възстановяване и
обстоятелството, че са налице остатъчни както физически – нощни
изпускания, незаличен белег на лицето, така и психически проявления от
преживяното у ищеца и все още актуален страх, свързан със случилото се,
съдът намира за справедлив спрямо преживените от него неимуществени
вреди размер на обезщетение в предявения такъв от 5000 лв.
Вземането за лихва, релевирано с иска по чл. 86 от ЗЗД, има акцесорен
характер, като за основателността му следва да се установи наличието на
главен дълг, а на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава от датата, на която е осъществено
непозволеното увреждане, за което носи отговорност - 25.09.2021 г.
Ето защо и предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, следва ответникът да заплати на ищеца
направените по делото разноски - сумата от 600 лв. за адвокатско
възнаграждение, определена по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на ВАдвС, както и 600 лева за
внесена държавна такса и възнаграждения за вещи лица.
Водим от всичко гореизложено, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА П., ЕИК ***, гр. П., бул. „***" № ***,
представлявана от *** Е. М. ДА ЗАПЛАТИ на Х. И. Б., ЕГН **********,
действащ чрез законните си представители И. Х. Б., ЕГН ********** и В. Б.
Б., ЕГН ********** - със съдебен адрес гр. В Т, ул, „***" № ***сумата от
5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания, вследствие ухапване от
безстопанствено куче на 25.09.2021 г. в гр. П. в областта на лицето, което е
предизвикало охлузвания по челото и лицето и разкъсно – контузна рана по
лицето, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.09.2021 г.
до окончателното й изплащане, както и 1200 лв. (хиляда и двеста лева),
представляваща направените разноски по делото
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивна обжалване пред Великотърновски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6