Решение по дело №7057/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              29.01.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                               МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 7057 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 02.03.2020г., гр.д.12324/19г., СРС, 145 с-в осъжда „Д.К.“ ЕООД да заплати на „Е.-К.“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 102 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, незаплатени суми в общ размер на 13 362.92 лв. с ДДС по договор за продажба на стоки – парфюмерийни и козметични артикули, сключен между „Е.-К.“ ЕООД и „Е.К.“ ЕООД, по който договор „Д.К.“ ЕООД е заместило  „Е.К.“ ЕООД в дълга и са издадени към ответника фактура № ********** от 16.01.2019 г., фактура № ********** от 16.01.2019 г., фактура № ********** от 16.01.2019 г. и кредитно известие ********** от 16.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /28.02.2019 г./ до окончателното плащане и сумата 103.94 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.01.2019 г. – 27.02.2019 г., отхвърля иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 155.04 лв. и осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 2 776.46 лв. – разноски, а ищеца да заплати на ответника сумата 3.78 лв. – разноски.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях „Д.К.“ ЕООД. Счита, че не се установява облигационна обвързаност между страните, включително от договор за доставка на стоки и на договор за встъпване в дълг. Липсва изрично съгласие на ищеца, като кредитор, ответникът да замести предишния му длъжник. Фактурите и кредитното известие не са подписани от представител на ответника и не носят подписа на лицето, посочено за получател. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

         Въззиваемият – ищецът „Е.-К.“ ЕООД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 102 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Ищецът „Е.-К.“ ЕООД издава 24 броя фактури през периода 29.3.2018г. - 21.6.2018г. за доставени парфюмерийни и козметични артикули на трето за спора лице „Е.К.“ ЕООД, ведно с експедиционни листове и кредитни известия към тях, които са двустранно подписани.

Впоследствие, ищецът „Е.-К.“ ЕООД издава процесните фактура № **********/16.01.2019г., фактура № **********/16.01.2019г., фактура № **********/16.01.201г. и кредитно известие **********/16.01.2019г. за доставка на същите стоки на ответника „Д.К.“ ЕООД.

Според съдебно-техническата експертиза, стоките по процесните три фактури са идентични с тези по предходните 24 фактури.

Спорните три фактури и кредитно известие са подписани от името на ответното дружество за получател. Не следва да се обсъждат като недопустими наведените за първи път с въззивната жалба доводи, че подписът не принадлежи на лицето, посочено за получател и че подписалият не е служител при ответника, предвид забраната на чл.266, ал.1 ГПК за релевиране на твърдения или представяне на доказателства във въззивното производство, които е могло да се посочат и направят в първоинстанционното. След като в отговора на исковата молба не се предявява изрично оспорване на тези доказателства към исковата молба, при условията на чл.133 ГПК тази възможност е преклудирана още в първа инстанция.

         Административно-правните последици при неосчетоводяване от ответника на спорните фактури и кредитното известие, свързани с невъзможност да ползва данъчен кредит по ДОПК, са без значение за валидното възникване и съществуване на облигационна връзка между насрещните страни по делото. Неосчетоводяването на фактурите, издадени във връзка с търговските правоотношения принципно могат за обосноват извод за липса на договорна обвързаност, но само при отсъствие на други преки доказателства за възникване на такава, каквато не е настоящата хипотеза.

         В случая, процесните фактури и кредитно известие са подписани за получател на стоките от името на ответника, поради което са достатъчни за доказване на възникнало правоотношение по неформален договор за търговска продажба на стоки и тяхното предаване. Фактурите обективират  минимално необходимите елементи от основното съдържание на договора за продажба – страни, предмет и цена. Предвид обстоятелството, че предадените по тях стоки изцяло съвпадат с тези, за които преди това ищецът издава фактури за доставката им на третото лице „Е.К.“ ЕООД, налага извод за сключен между ищеца като кредитор и ответника договор за заместване в чуждия дълг чрез поемането му изцяло и освобождаване на предишния длъжник по смисъла на чл.102, ал.1 ЗЗД.

Предвид неформалния характер и на договора за заместване в дълг, сключването му също може да се доказва с всякакви доказателствени средства. В тази връзка, противно на оплакванията в жалбата, за изричното съгласие на кредитора не е необходим нарочен документ във вид на двустранно подписан писмен договор. Достатъчно е ясно материализираното волеизявление в издадените и подписани от кредитора фактури и кредитно известие, че за едни и същи стоки, вече получател и длъжник на цената е нов правен субект – ответникът.

Освен чрез фактурите на обща стойност 18 647.61 лв., постигнатото взаимно съгласие за заместване в дълга се потвърждава и от кредитното известие за сумата 5 284.69 лв. Чрез подписването на този първичен счетоводен документ, страните по делото изразяват съгласие да сторнират данъчната основа на развалената доставка между първоначалните контрагенти, като намалят задължението по фактурите с 5 284.69 лв. и същото да възлезе на исковата стойност от 13 362.92 лв.

В подкрепа е електронната кореспонденция между страните за разсрочване на дълга по фактурите, чието водене се потвърждава с обясненията на управителя на ответното дружество в открито заседание. Неоснователно е оплакването по жалбата, че сами по себе си преговорите и фактурите не били достатъчни да установяят заместване в дълг, щом като нямало поне частично плащане от ответника. Въззивният съд намира, че даже и хипотетично да имаше частично плащане, същото би представлявало извънсъдебно признание на задължение единствено до размера на платеното, но е без доказателствена стойност за неизпълнената част.

Искът за главното вземане от 13 362.92 лв. и искът за 103.94 лв. относно мораторна лихва през периода 31.01.2019г. – 27.02.2019г., считано след изтичане на 14-дневен срок от издаване и подписване на фактурите съгласно чл.303а, ал.3 ТЗ, са основателни до тези размери.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.

Решението в останалата част, с която е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД, като необжалвано е влязло в сила.

         Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за лв. 1 122.65 лв. – платено по банков път възнаграждение за един адвокат, които се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.03.2020г., гр.д.12324/19г., СРС, 145 с-в в частта, с която се осъжда „Д.К.“ ЕООД да заплати на „Е.-К.“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 102 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, незаплатени суми в общ размер на 13 362.92 лв. с ДДС по договор за продажба на стоки – парфюмерийни и козметични артикули, сключен между „Е.-К.“ ЕООД и „Е.К.“ ЕООД, по който договор „Д.К.“ ЕООД е заместило  „Е.К.“ ЕООД в дълга и са издадени към ответника фактура № ********** от 16.01.2019 г., фактура № ********** от 16.01.2019 г., фактура № ********** от 16.01.2019 г. и кредитно известие ********** от 16.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /28.02.2019 г./ до окончателното плащане и сумата 103.94 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.01.2019 г. – 27.02.2019 г.

 

ОСЪЖДА „Д.К.“ ЕООД, гр.Бургас, ж.к. „******* да заплати на „Е.-К.“ ЕООД, гр.София,  сумата 1 122.65 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.