Р Е Ш
Е Н И
Е № 214
гр. Пазарджик, 07.06. 2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д A
ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен
състав, в публично заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ:
Венцислав Маратилов
Борислав
И.
при
секретаря Г.Младенова,
като разгледа докладваното от съдията И. в.гр.д.№197 по описа на съда за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на
чл.258 и следващите от ГПК. С Решение №686/18.10.2018г.,
постановено по гр.д.№1497/2017г. по описа на Районен съд - Пещера е отхвърлен
предявения от Х.И.Х., ЕГН ********** ***, Пазарджишка област, ул.“Втора“ №10 против О.И.Х. *** за приемане за
установено по отношение на О.И.Х., че Х.И.Х. е собственик на имота
идентификатор *** по КК на с. Ж. с
площ от 619 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор ***.1
с площ от 54 кв.м. на един етаж, при съседи: ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***и да се осъди ответницата да
му предаде владението върху описания имот.Осъден е Х.И.Х. да заплати на О.И.Х.
разноски по делото в размер на 580лв. Така постановеното решение се
обжалва изцяло в срок с въззивна жалба от адв. Ц. - пълномощник на ищеца с
твърдения за необоснованост, незаконосъобразност и постановено при съществени
процесуални нарушения.На първо място се твърди, че съдът не е взел становище по
поставения от него процесуален въпрос за липсата на отговор на исковата молба.
Излага подробни съображения в тази насока и твърди, че с оглед установените по
делото факти, следвало да се приеме, че няма депозиран отговор по чл.131 ГПК.По-нататък
в жалбата се твърди, че в мотивите си съдът се задоволил да преразкаже
съдържанието на някои документи и свидетелските показания без да направи своите
фактически и правни изводи въз основа на тях. Единствените решаващи мотиви се
съдържали на седма страница от решението, където съдът приемал безспорния факт,
който и те твърдели в исковата молба, а именно – че от 2009 г. ответницата
владеела процесния имот. Пак там съдът правил един първо необоснован и второ
погрешен правен извод - демонстрирането на владението по отношение на лицето И.К.не
е имало никакво значение, тъй като това лице нямало права върху имота.
Необосноваността на този извод следвала от безспорно установените факти, че
владението било демонстрирано спрямо всички, включително и спрямо ответницата,
а владението на доверителя му спрямо всички било установено с писмени и гласни
доказателства. Съдът възпроизвел свидетелските показания, но не е направил
абсолютно никакви изводи въз основа на тях. А те установявали, че в началото на
90-те години ищецът е изградил жилищната
сграда в имота на основите на съществуващата преди това стара паянтова сграда.
Установено било, че той е обработвал дворното място и е обзавел жилищната
сграда. Фактът на неговото владение се установявало и от влязлото в сила
решение на РС — Пловдив, с което бил уважен искът му за собственост на
обзавеждането на жилищната сграда. Видно било от вида на вещите, че той е имал
пълно обзавеждане, което правело къщата годна за нормално обитаване. Фактът, че
някои от вещите били стари, говорело в полза на тезата, че той е започнал да
владее имота преди около 30 години със съгласието на своята майка и своя вуйчо И.К..
Имало и вещи, които били приготвени за поставяне. Това се потвърждавало и от
показанията на свиo.
Овчаркин. Твърди,
че представили писмени доказателства, които установяват, че и до настоящия
момент жалбоподателя продължава да заплаща данък за имота. Фактът, че имотът
все още се води в данъчното на името на вуйчото И.А.К., се дължал на
обстоятелството, че партидите се променят на друго име след представяне на
нотариален акт, а той все още не се бил снабдил с такъв. Същото се отнасяло и
за партидата на имота при доставчика на ел.енергия.С оглед на тези безспорно
установени факти съдът следвало да констатира придобито право на собственост в
полза на жалбоподателя от около 2000г., тъй като тогава била изтекла 10
годишната придобивна давност. Излага съобраажения в тази насока.Искането е да
се отмени атакуваното решение и постанови ново, с което да се уважи предявения
ревандикационен иск. Претендира разноски за две инстанции. В срокът по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Л.Ч., като пълномощник на О.
Х. с който се оспорва жалбата, като неоснователна. Излага подробни съображения
във връзка с твърденията на ответната страна, че не бил подаден писмен отговор
на исковата молба от ответницата, като твърди, че същите са изцяло
неоснователни. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и районният
съд правилно е преценил фактическата обстановка по спора и приел, че искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Споделя мотивите,
изложени в обжалваното решение относно недоказване от страна на ищеца-настоящ
въззивник на предпоставките на чл.108 ЗС. В исковата молба ищецът се е позовал
на изтекла в негова полза дълга придобивна давност на недобросъвестен владелец,
като твърдял, че тази давност е започнала да тече не по отношение на
ответницата ответницата или нейните праводатели, а по отношение на собствения
му вуйчо И.А.К., брат на майка му Е.А.В., тъй като процесният имот бил негова
собственост, отричайки изцяло правата на ответницата, респ. на нейните
праводатели в собствеността. Тези твърдения били напълно несъстоятелни и както
правилно приел първоинстанционният съд, не намирали опора в доказателствата по
делото. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски. Във въззивната жалба и
отговорът на въъззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят
доказателствени искания. В
о.с.з., проведено на 09.05.2019г. пред настоящата инстанция е представено
нововъзникнало доказателство- приходна
квитанция за платен данък за 2019 год. от 03.04.2019 год. , приета като
доказателство по делото. Пазарджишкият окръжен съд, при
условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши преценка първо на
валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното
съдът прие, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав
и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо. Въззивната жалба е подадена в двуседмичния
преклузивен срок по чл.259 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК,
подадена е от страни с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което е редовна и
допустима и следва да бъде разгледана по същество. След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, и във връзка с твърденията на
страните, съдът констатира следното от фактическа страна: В
предявената искова молба на Х.И.Х. против ответницата О.И.Х. се твърди, че по
силата на придобивна давност, продължила повече от 20 години, ищецът придобил
недвижим имот с идентификатор *** по КК на с. Ж., с площ от 619 кв.м., ведно с
построената в имота жилищна сграда с идентификатор ***.1 с площ от 54 кв.м. на
един етаж, при съседи: ***; ***;***; ***;***;***; ***;***. Твърди, че
владението му започнало от И.А.К., негов вуйчо, в края на 80-те години, т.е.
придобил правото на собственост около 2000 г., а владението му като собственик
продължило до октомври 2009г. През този период ищецът извършил редица
подобрения в имота. Твърди се още, че през 2009 г. ответницата, като собственик
на съседния имот, оградила имота на ищеца и преустановила достъпа му до същия,
а вътре останали редица негови вещи. Той завел иск за собственост в РС –
Пловдив и ответницата била осъдена да му предаде намиращите се в къщата вещи.
До сега ответникът имал ключ от имота, но поради оградата на ответницата не
можел да си го ползва. Моли да се постанови решение, с което се приеме за
установено, че е собственик на процесния имот, както и да бъде осъдена
ответницата да му предаде владението върху имота. Претендира разноски. В срока
по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който се поддържа недопустимост на
предявения иск, тъй като вече между страните имало образувано гр.д.№333/2010г.
по описа на РС – Пещера, с правно основание чл.124 ГПК, което приключило с
отхвърлянето на иска. На следващо място поддържа неоснователност, тъй като била
собственик на имота по силата на договор за дарение. Не отговаряло на истината
твърдението в исковата молба, че ищецът владее имота в продължение на 20
години. Моли да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски. За изясняване фактическата
страна на спора по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза
и са разпитани свидетели. Въззивният съд като прецени доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Установява
се от приложения по делото н.а.№104/2007г., издаден въз основа на
обстоятелствена проверка, че И.Н. П. и Е.В.П.се легитимират като собственици в
режим на СИО на 900/1470 ид.ч. от ***, ***, *** в кв.25 по регулационния план
на с.Ж.. От приложения по делото
н.а. от 13.07.2007 г.се установява, че И.Н. П. и Е.В.П.са собственици на
недвижим имот – 570/1470 ид.ч. от ***, ***, ***в кв.25 по плана на Ж., целият с
площ от 1 470 кв.м., както и на цялата едноетажна стопанска паянтова постройка
– плевня с обор 40 кв.м., който имот е закупен от И. Б.Д. и Й.Б.И. . С договор за
дарение, изповядан с н.а.№181/2009г. ответницата е придобила право на
собственост недвижим имот, представляващ УПИ ***, ***, *** със застроена и
незастроена площ от 1 470 кв.м.в кв.25 по регулационния план на с.Ж.,
Пазарджишка област, при граници: УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***,
улица, УПИ ***и УПИ ***, както и на построените в имота двуетажна паянтова
жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м. и паянтова едноетажна постройка
обор с площ от 40 кв.м. Установява се от приложеното
гр.д.№333/2010г. по описа на РС – Пещера, че с влязло в сила решение
№394/23.06.2014г. са отхвърлени предявените активно субективно съединени искове
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от Е.А.В., ЕГН ********** и И.А.К., ЕГН **********
против О.И.Х., с искане да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ищците са
собственици при равни квоти на имот с идентификатор *** по кадастралната карта
на Ж., при съседи имоти ***,***, ***, ***, ***, ***, *** и имот ***, ведно с
находящите се в имота еднофамилна сграда със застроена площ от 54 кв.м. и
селскостопанска сграда с площ от 32 кв.м. От приложените по делото два броя
скици и приемо – предавателен протокол се установява, че по действащия план на
с.Ж. поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 619 кв.м., застроен с жилищна
сграда–еднофамилна с площ от 54 кв.м. с идентификатор ***.1, е записан на името
на И.А.К.. Установява се, че на 21.07.2017г.
ответницата Х. чрез пълномощник - адв. Ч. е предала на Х.И. Х. негови собствени
движими вещи, находящи се в с.Ж. в поземлен имот с идентификатор ***, намиращи
се в построената жилищна сграда с идентификатор ***- собственост на О.Х.,
подробно описани в протокола. От
приложените по делото като писмени доказателства писмен договор за
покупко-продажба от 20.09.1960г., н.а. за дарение №181/2009г., н.а.№104/2007г.,
н.а.№105/2007г., н.а.№96/1988г., н.а.№2/1976г.; н.а.№68/1976г; молба-декларация
от 06.01.1976г., скица, постановление н.а.№2/1976г., скици, предварителен
договор за покупко-продажба от 22.08.2006г. и декларации, се установява, че на
20.09.1960г. между Т.С.К.и А.С.К.е сключен писмен договор, съгласно който
страните по него са се споразумели, че Т.К.продава на А. К.300 кв.м. от имот
при съседи: Б.Б., Т.Б.и А.К.. Установява
се още, че на 06.01.1976г. И.С.К.е депозирал до РС-Пещера молба-декларация за
извършване на обстоятелствена проверка, снабдяване с н.а относно парцел ***в
кв.25 по плана на с.Ж., незастроен, с неуредени дворищнорегулационни сметки, с
площ от 1 140 кв.м., при граници Б.Б., Г.М., П.К. и улица, при което е издаден
нотариален акт №2/1976г., в който собственикът е записан с имена И.С.К.. На
същата дата – 06.01.1976г. с договор за покупко-продажба, изповядан с
н.а.№2/1976г. И.С.К.е продал при равни права на И.Н. П.и Б.Д.П.парцел ***в
кв.25 по плана на с.Ж., при съседи: Б.Б., Г.М., П.К.и улица, като квадратурата
на парцела при неуредени сметки е 1 140 кв.м.
В
последствие с нотариален акт от 19.04.1976г. И.Н. П.и Б.Д.П.се легитимират като
собственици на право на собственост по регулация на 60 кв.м. от имот пл.№168,
ведно с построената в него жилищна сграда. С
договор за покупко-продажба, изповядан с н.а.№96/1988г. Б.Д.П.и Ш.И. П.продават
на И.Н. П. и Е.В.П.собствената си ½ ид.ч. от съсобствената им жилищна
сграда, която са придобили съгласно н.а.№68/1976г., като придаваща се част от
имот № ***към собствения им имот - парцел ***, имот с пл.№*** в кв.25 по плана
на с.Ж., при съседи на този парцел Б.С.Б., Г.С.М., П.К.и улица. С предварителен договор от
22.08.2006г. И. Б.Д.лично за себе си и като пълномощник на Й.Б.И. продава на И.Н.
П.и Е.Н.П.недвижим имот,представляващ ½ ид.ч. от имот ***в кв.25 по плана
на с.Ж. с площ от 1 140кв.м. при неуредена дворищна регулация, при съседи Б.С.Б.
,наследници на Г.М.и наследници на П.К.и улица. В
показанията си свидетеля И.А.З.сочи, че познава ищеца от 1994г., когато работел
в неговия имот в с. Ж. - карал му камъни с каруца, за да гради къща. Освен това
ищецът сеел двора с картофи, а той му помагал като орял с коня си. Свидетеля
сочи, че И. откупил съседната къща, която нямала нищо общо с къщата на ищеца. И.
прехвърлил ъщата на дъщеря си, но тя
била изгоряла. Съседът заградил имота си и ищеца вече нямал достъп до своята
къща. Свидетелят С.В.К.депозира показания, че
ищецът имот в с. Ж.. Първоначално в двора имало
паянтова къща, но след това старата къща била съборена от ищеца през
деветдесетте години и изградена нова. След като направил къщата, Х. си владеел
имота, като свидетелят му помагал с
обработката на земята. Садели картофи, като оранта, правенето на бразди се
извършвало от свидетеля. Сега Х. нямал достъп до двора, защото собственикът,
който купил другата къща, до границата на Х., изместил оградата, заграбил и Х.
нямал достъп до собствената си къща. Свидетелят
А.И.О. депозира
показания, че познава ищеца и знае, че същият има имот в с.Ж., който е зад
църквата. Дворът бил около половин декар. Къщата била от каменна зидария, имало
две стаи, антре, таван. Покрита била с плоча. Имало голям хубав двор. В
градината ищецът сеел картофи, домати, сливи. Били съседи по имоти и много
често ходил в имота на ищеца. Свидетелят се изненадал когато около 2009г. не
можал да влезе в имота. Пътеката била заградена с циментова ограда и нямало
достъп до къщата. Не можело да се влиза. Били изненадани, че е заграден пътят,
защото дотогава нямало проблеми. Заграждението било извършено от неговия съсед
бай И.. Сочи още, че имотът е на Х., на неговите баба и дядо. Старата къща,
която знаел и в която се е качвал по дървената стълба на покрива, била с
плетеница - мазана. След години, когато Х. вече бил голям, майка му и вуйчо му
казали да поддържа имота, да гледа къщата, при което той съборил старата къща и
на нейно място направил тази каменна къща, с каменни зидове. Годините били
около 1990-1991г., доколкото свидетелят си спомня. Оттогава Х. ползвал къщата
.Имало подготвени материали за изграждане на баня и тоалетна вътре в къщата,
тъй като те били отвън и ползването им било неудобно. Купил и бойлер и
материали, но тогава през 2009 г. се затворил достъпът. По нотариалните актове
свидетелят си спомня, че П.К.е съсед на И.. И. бил съседът, който има претенции
към имота на Х.. Х. си плащал редовно данъците, първо на името на вуйчо му,
след това от негово име. Всяка година си плащал данъците, като си имал отворена
партида за тока, за сметките. Напоследък енергото искали да влязат да видят
какво е положението с електромера, но достъпът бил затворен и не могли да
влязат. Преди това си имало ток. Според свидетеля вуйчото на ищеца се казва И.К..
От приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно –техническа експертиза се установява, че имотът описан в
нотариален акт за дарение №181/2009г., представляващ ***, ***, ***в кв.25 по
ПУП на с.Ж. с площ от 1 470 кв.м. е идентичен с поземлен имот с идентификатор ***
с площ от 619 кв.м. до площта от 610 кв.м. При така установеното от
фактическа страна въззивният съд прави следното от правна страна: За уважаването на иска с правно основание
чл.108 от ЗС е необходимо наличието на
комулативно три предпоставки- ищецът да
установи ,че е собственик на имота, да се установи също така, че имотът се владее от ответника по делото и на трето
място ,че владението на ответника е без правно основание. При ревандикация
тежестта да докаже собствеността на недвижимия имот е възложена на ищеца. За да докаже ,че е
собственик същия следва да ангажира доказателства за това ,че било сам той, било негов праводател е
придобил собствеността по първичен начин
или по производен начин. Неоснователни
са оплакванията на жалбоподателя,че липсвало отговор на исковата молба.От
материалите по делото се установи,че с оглед невъзможността ответницата да бъде
открита на постоянния си адрес първоинстанционния съд е предпхриел процедурата
по чл.47 от ГПК за призоваване ,чрез залепване на уведомление ,след което е
назначил особен представител на същата за защита на нейните законни права и
интереси.Съобщението ,ведно с исковата молба и книжата към нея са връчени на
назначения особен представител на 13.05.2018г.
от която дата е започнал да тече законоустановения 1-месечен срок за отговор на исковата молба.Същият е изтекъл
на 12.06.2018г. като в този срок е постъпил отговор на исковата молба,който
правилно е приет зца своевременно подаден. Като
неоснователни съдът намира доводите на жалбоподателя ,че е собственик на имота
по силата на придобивна давност
,продължила повече от 20 години ,като
владението е установено в края на 80–те години срещу И.К.и е продължило до октомври 2009 година,респ. към настоящия
очент и спрямо отвотеницата. От
анализа на събрания по делото доказателствен
материал безспорно се установи ,че през
1976 година лицето И.С.К.се е снабдило с
документи легитимиращи го като собственик
на недвижим имот представляващ парцел ***в кв.25 по плана на с.Ж.
,Пазарджишко ,при съседи: Б.С.Б., Г.С.М., П.А.К. и улица с квадратура при не уредени регулационни
сметки от 1140 кв.м.,като още същата година
К. се е разпоредил с този имот
продавайки го при равни права на И.Н.
П. и Б.Д.П..Към момента на разпореждането с имота същият е бил незастроен видно от описаното в
нотариалните актове.По делото не са
представени и никакви строителни книжа и документи относно извършено строителство в имота от лицето И.К./разрешение за
строеж,архитектурен проект,учредено право на строеж и пр./Липсва отразяване и в
разписната книга към плана на с.Ж. за
съществуване на такава сграда построена от лицето И.К..Такива документи не са
издавани и на ищеца по настоящото делото.Безспорно се установи,че през 1976
година И. П. и Б.П. като собственици на
парцел ***по плана на с.Ж. са признати за собственици по силата на дворищна
регулация на 60 кв.м. от имот с пл.№ ***,ведно с построената в него паянтова
жилищна сграда собственост на Е.К., а през 1988 година праводателите на
ответницата са закупили ½ идеална част от съсобствената им жилищна
сграда. В последствие с предварителен договор
от 2006 година и с окончателен договор изповядан с нотариален акт
№105/2007 година праводателите на ответницата са изкупили ½ идеална част
от ***,***,***в кв.25 по плана на с.Ж. целият с площ от 1470 кв.м.,както и цялата
стопанска паянтова едноетажна постройка
–плевня с обор с площ от 40 кв.м.,при граници и съседи описани в нотариалния
акт. Съобразявайки
събраните и обсъдени доказателства
настоящият състав приема за безспорно установено ,че след 1976 година до 2007 година собственици на процесния имот /дворно място и паянтова
жилищна сграда/ са били при равни права И.Н.
П.и Б.Д.П., респективно неговите наследници. Демонстрирането на намерение
за придобиване на имота от ищеца по отношение на лицето И.К.не е имало
никакво значение, тъй като това лице не
е имало никакви права върху имота,тъй като още 1976г. същият се е разпоредил с него и го
е продал на И. и Б.П.. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,че съдът се е
задоволил да преразкаже съдържанието на някои документи и свидетелски показания
без да направи своите фактически и правни изводи въз основа на тях.В тази
връзка следва да се отбележи,че страните основават своите права на различни
нотариални актове-ищецът на констативен нот.акт, а ответницата на договор за
дарение ,като нот.акт с който се удостоверяват извършването на правни сделки с
вещни права върху недвижим имот .Двата
вида нотариални актове има различна
правна същност, предмет и последици. Тези различия са определящи при
защитата на трети лица срещу тези нотариални актове, с които се засягат техни
права. С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху
недвижим имот и това е в безспорно охранително производство, с участието само
на молителя. Защита на лице, което също предявява права върху недвижимия имот,
е по исков път. При нотариалните актове, които установяват прехвърлителни
сделки с вещни права, вещнопрехвърлителното действие настъпва само когато
праводателят е титуляр на вещното право. Ако той не го притежава не се засягат
права на трети лица, но между страните по сделката остават облигационни правни
последици и по отношение на тях тя е действителна. В случая безспорно се
установи,че праводателите на ответницата са титуляри на вещното право на
собственост върху процесния имот,т.е на по-силното основание настъпва
вещнопрехвърлителнотодействие на сключената сделка което засяга правата на
третото лице в случая ищец по настоящото дело.В тази насока се установи,че след
1976г. до 2007г.собственици на процесния имот и жилищна сграда са били И. П.и Б.
П.,респ.техните наследници.Демонстрирането на намерение за придобиване на имота
от ищеца Х.Х. по отношение на лицето И.К.не е имало значение ,тъй като това
лице се е разпоредило с имота и не е имало права върху него.От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установи по категоричен начин,че от 2009г. ответницата е придобила право на
собственост върху процесния недвижим имот и имотът се владее от нея.. Представените от ищцовата страна доказателства за платени данъци за имота през годините
,квитанций за ел.енергия,сами по себе си не могат да бъдат доказателство за
това, че ищецът се е считал за собственик на имота и е довел това до знанието
на ответницата О. Х.,както и обстоятелството относно отразяването на същия в
кадастралната карта нанаселеното място. Тъй
като ответникът не установява да е собственик на имот на посоченото от него
правно основание- давност,предявеният
ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Въз основа на установената по делото
фактическа страна на спора , районния съд
е достигнал до същите правни
изводи постановявайки обоснован и законосъобразен съдебен акт съобразен с
материалния закон, който следва да бъде потвърден . Не се установиха допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на решението. В изпълнение
на процесуалната разпоредба на чл. 235 от ГПК при постановяване на обжалваното
решение районният съд е преценил всички доказателства по делото и е обсъдил
доводите на страните . С оглед изхода на делото в тежест на
жалбоподателите следва да се присъдят сторените от ответницата разноски пред
въззивната инстанция в размер на 400
лв.-представляваща възнаграждение за адвокат.
Воден
от горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
Потвърждава Решение №686 от
18.10.2018г. по гр.дело №1497 по
описа на Пещерския районен съд за 2017г.
Осъжда
Х.И.Х. *** да заплати на О.И. *** сумата
в размер на 400 /четиристотин / лева-представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски-представляваща адвокатско
възнаграждение на адв.Л.Ч. ***.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС гр.София.
Председател: Членове: 1. 2.