СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Т., като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 8602 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 50516 от 25.02.2019 г. по гр. д. № 63920/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 118
състав, е признато за
установено по предявения от З.П.М., ЕГН ********** и А.Л.М., ЕГН **********,
срещу Е.Т.Ч., ЕГН **********, иск, с правно основание чл. 108 ЗС, че ищците са
собственици на следните движими вещи: кухненски шкафове – марка „Агат“, цвят –
преобладащо сиво, закупени на 09.05.2007 г.; абсорбатор марка „Конелиано“, цвят
– бял, закупен на 04.08.2007 г.; телевизор марка „Самсунг LCD
2370“, черен на цвят, закупен на 24.12.2009 г.; пералня марка
„Канди GO 510“, цвят – бял,
закупена на 22.07.2008 г.; детско легло марка „Универсал“, бреза и бук,
закупено на 17.12.2013 г.; холен ъгъл „Велина 2“, цвят – оранжево – бежово,
закупен на 16.05.2007 г.; решетки метални за прозорци, черни на цвят, закупени
на 05.06.2011 г.; комплект спалня „Фиорела“, цвят – сиво – светло бежово, и
подматрачна рамка „Дубло“, закупени на 18.03.2008 г.; матрак „Сан Ремо“ 164/190
см., закупен на 18.03.2008 г.; като ответницата Е.Т.Ч., ЕГН ********** е
осъдена да предаде на ищците владението върху гореописаните вещи; на основание
чл. 57, ал. 2 ЗЗД Е.Т.Ч., ЕГН ********** е осъдена да заплати на З.П.М., ЕГН **********
и А.Л.М., ЕГН **********, сумата от 330 лв. – парична равностойност на
отчуждена/погинала вещ Кухненски ъгъл „Теменуга“, кафяв на цвят, закупен на
17.01.2014 г., като исковете с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 57, ал. 2 ЗЗД
за вещите: Аспиратор марка „Окан“, бял на цвят, закупен на 09.05.2007 г.; флекс
машина, закупена на 17.04.2002 г.; ударна бормашина ТИП „BUR 150E“, закупена на
25.06.2002 г., и хладилник – фризер марка „Индезит“, цвят – инокс – сив,
закупен на 17.08.2006 г., са отхвърлени. С решението З.П.М., ЕГН ********** и А.Л.М.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Е.Т.Ч., ЕГН **********, на основание
чл. 59 ЗЗД, сумата от 1 593, 86 лв. –
платени разходи за ползвана топлинна енергия в апартамент № 56, находящ се в гр.
София, ж.к. „******, за периода от м. 12.2013 г. до м. 03.2016 г., както и сумата от 727, 19 лв.
– платени разходи за ВиК услуги в имота по фактура № **********/10.11.2012 г. и
фактура № **********/17.07.2013 г., ведно със законната лихва върху сумите от
датата на предявяване на исковете – 19.04.2017 г. до окончателното погасяване,
като искът, с правно основание чл. 59 ЗЗД, за разходи за топлинна енергия за
периода от м.12.2013 г. – м. 03.2016 г., е отхвърлен за разликата над присъдения
размер от 1 593,86 лв. до претендирания размер за този период от 1 900 лв.,
както и в частта за сумата от 3 246,78 лв.- разходи за топлинна енергия в имота
за периода от м.11.2005 г. до м.09.2009 г. като погасен по давност. С решението
е отхвълен предявеният от Е.Т.Ч., ЕГН ********** срещу З.П.М., ЕГН ********** и
А.Л.М., ЕГН **********, иск, с правно основание чл. 59 ЗЗД, за сумата от 6 750
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.част от
апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. „******, за периода от 01.01.2014
г. до 31.03.2016 г. С решението е оставено без уважение заявеното от Е.Т.Ч.,
ЕГН ********** възражение за право на задържане върху вещите до заплащане на
присъдените с решението обезщетения.
С
решението Е.Т.Ч., ЕГН **********, е осъдена да заплати на З.П.М.,
ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 320 лв. – разноски по делото.
С
решението З.П.М., ЕГН ********** и А.Л.М., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на Е.Т.Ч.,
ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 331,89 лв. – разноски по делото.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която е
признато за установено по отношение на Е.Т.Ч., че ищецът З.П.М. е собственик
на присъдените с решението движими вещи, в частта, с която, на основание чл.
57, ал. 2 ЗЗД, Е.Т.Ч. е осъдена да заплати на З.П.М. и А.Л.М., сумата от 330
лв. – парична равностойност на отчуждена/погинала вещ Кухненски ъгъл
„Теменуга“, кафяв на цвят, закупен на 17.01.2014 г., както и в частта, с която
е отхвърлен предявеният от ответницата насрещен иск, с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 6 750 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид. част от имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „******, ап. 56 в размер на 250 лв. месечно, за
периода от м. януари 2014 г. до м. март 2016 г., ведно със законната лихва, е подадена въззивна жалба от Е.Т.Ч., в която се изразява несъгласие с атакувания акт и се моли за неговата отмяна. Въззивникът
счита, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е обсъдил
правилно събраните по делото писмени и гласни доказателства. По отношение на
насрещния иск, с правно основание чл. 59 ЗЗД, оспорва възприетия от
първостепенния съд извод, че не е налице фактическият състав на неоснователното
обогатяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от З.П.М.
и А.Л.М., с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да
бъде оставено в сила. Излагат се съображения, че първоинстанционното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано, и се моли същото да бъде потвърдено. Претендира се и присъждането на сторените по делото
разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на въззивна
проверка е първоинстанционното решение, в частта, с която е признато за
установено по предявения от З.П.М., ЕГН ********** и А.Л.М., ЕГН **********,
срещу Е.Т.Ч., ЕГН **********, иск, с правно основание чл. 108 ЗС, че ищците са
собственици на следните движими вещи: кухненски шкафове – марка „Агат“, цвят –
преобладащо сиво, закупени на 09.05.2007 г.; абсорбатор марка „Конелиано“, цвят
– бял, закупен на 04.08.2007 г.; телевизор марка „Самсунг LCD
2370“, черен на цвят, закупен на 24.12.2009 г.; пералня марка
„Канди GO 510“, цвят – бял,
закупена на 22.07.2008 г.; детско легло марка „Универсал“, бреза и бук,
закупено на 17.12.2013 г.; холен ъгъл „Велина 2“, цвят – оранжево – бежово,
закупен на 16.05.2007 г.; решетки метални за прозорци, черни на цвят, закупени
на 05.06.2011 г.; комплект спалня „Фиорела“, цвят – сиво – светло бежово, и
подматрачна рамка „Дубло“, закупени на 18.03.2008 г.; матрак „Сан Ремо“ 164/190
см., закупен на 18.03.2008 г.; като ответницата Е.Т.Ч., ЕГН ********** е осъдена
да предаде на ищците владението върху гореописаните вещи; частта, с която, на
основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД, Е.Т.Ч., ЕГН ********** е осъдена да заплати на З.П.М.,
ЕГН ********** и А.Л.М., ЕГН **********, сумата от 330 лв. – парична
равностойност на отчуждена/погинала вещ Кухненски ъгъл „Теменуга“, кафяв на
цвят, закупен на 17.01.2014 г., както и частта, с която е отхвърлен насрещният
иск на ответницата Е.Т.Ч., ЕГН ********** срещу З.П.М., ЕГН ********** и А.Л.М.,
ЕГН **********, с правно основание чл. 59 ЗЗД, за сумата от 6 750 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.част от
апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. „******, за периода от 01.01.2014
г. до 31.03.2016 г.
В останалите части,
решението, като необжалвано, е влязло в сила и като такова не подлежи на
контрол от въззивната инстанция.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При
постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с
доводите, изложени в жалбата, въззивният съд
намира следното:
По предявените при
условията на субективно и обективно съединяване ревандикационен иск, с правно
основание чл. 108 ЗС, алтернативно иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД:
В настоящия
случай, доколкото се касае за движими вещи, за чието
придобиване не е задължителна определена форма, за доказване на
собствеността върху тях, допустими са всички доказателствени
средства.
По отношение на
вещите телевизор марка „Самсунг LCD 2370“, черен на цвят,
закупен на 24.12.2009 г., и детско легло марка „Универсал“, бреза и бук,
закупено на 17.12.2013 г., ответницата в отговора на исковата молба изрично
заявява, че няма претенции относно тях, като не оспорва, че са собственост на
ищците, а и от събраните по делото доказателства се установява, че те са и в
нейно държане към момента, поради което правилно СРС е уважил исковата претенция
на ищците по чл. 108 ЗС досежно тях.
Относно останалите
посочени в атакуваното решение и присъдени в полза на ищците движими вещи,
съдът намира следното: По делото са представени касови
бележки, фактури,
гаранционни карти, договори за поръчка на мебели и обзавеждане, договор за
изработка, доставка и монтаж, и разписки, които в достатъчна
степен индивидуализират вещите и доказват принадлежността
на правото на собственост към патримониума на ищците, ето защо съдът приема за
доказано, че те първоначално са придобити от тях. От приетите
по делото писмени доказателства се установява както
периодът през който са били закупени, така и титулярството на купувача, на чието
име са закупени, тоест в достатъчна степен би могло да се определи, че по
силата на договори за продажба, З.П.М. и А.Л.М. са придобили собствеността
върху тях.
Наличието на процесните
вещи и тяхното местонахождение се установява от приетото по делото заключение
на вещото лице по СОЕ, изготвено след посещение на място. Според
експертното становище на допуснатата за нуждите на
производството СОЕ, вещите, предмет на делото,
с изключение на Аспиратор марка „Окан“, бял на цвят, закупен на
09.05.2007 г.; Кухненски ъгъл „Теменуга“, кафяв на цвят, закупен на 17.01.2014
г.; флекс машина, закупена на 17.04.2002 г.; ударна бормашина ТИП „BUR 150E“, закупена на
25.06.2002 г., се
намират в посоцченото по-горе жилище. Предмет на обсъждане в настоящото решение от въззивния
съд е единствено спорният Кухненски ъгъл „Теменуга“, кафяв на цвят, закупен на
17.01.2014 г., доколкото по отношение на вещите Аспиратор марка „Окан“, бял на
цвят, закупен на 09.05.2007 г.; флекс машина, закупена на 17.04.2002 г., и
ударна бормашина ТИП „BUR 150E“,
закупена на 25.06.2002 г.,, решението, в частта, с която искът на ищците по чл.
108 ЗС е бил отхвърлен, не е обжалвано от тях, и като такова е влязло в сила,
съответно въззивният съд не може да осъществява контрол върху влязлото в сила
съдебно решение.
По отношение на
кухненския ъгъл „Теменуга“, кафяв на цвят, закупен на 17.01.2014 г., съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установява принадлежността му
към правната сфера на ищците. Приложената по делото касова бележка от 2014 г.,
за закупуването на тази вещ, както и показанията на свидетелката С., че тя
лично е закупила вещта, през 2014 г., сочат на извод за основателност на претенцията
на ищците ответницата да бъде осъдена да им предаде владението върху нея. Както
бе посочено по-горе Кухненски ъгъл „Теменуга“, кафяв на цвят, закупен на
17.01.2014 г., не се намира в апартамента, собственост на ответницата и трето
за спора лице, за което съдът вади извод от СОЕ, така и от показанията на
свидетелите С. и М., които излагат че вещта е останала в имота, съответно не е
изнесена при напускането на ищците от жилището, като обстоятелствата по делото
сочат вероятно да е
отчуждена или унищожена. С
оглед на това следва да се присъди левовата
й равностойност, а при определянето на левовата равностойност се взема
предвид пазарната цена на вещите, а не цената, която е платена при закупуването
им. Пазарната цена е определена към настоящия момент като е взето предвид
датата на закупуването и
амортизацията на вещите. Според заключението на вещото лице
стойността на тази вещ е 330 лв.
Възраженията на
ответницата, че през периода, в който процесните движими вещи са били закупени,
ищците били безработни и не разполагали с доходи, и същата им е изпращала пари,
и с тях вещите са били закупени, не може да бъде възприет от въззивния съд, от
една страна, защото не се доказва по делото въпросните парични суми, изпращани
до З.П.М. и А.Л.М. да са предназначени тъкмо за закупуване на спорните по
делото мебели и обзавеждане, тоест не може да се установи връзката между
предоставената парична сума и покупката на вещите, а от друга, защото от факта
на предоставяне на парите от страна на ответницата на ищците, не може да се
заключи извод за манифестиране волята на въззивницата тези вещи да са закупени
по предназначение употребата им за лична собственост, а не от дарствено
намерение.
Относно изричното
позоваване от ответницатата във въззивната жалба, че съдът не е взел предвид
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ю. М., който
заявява, че спалният комплект, включващ: спалня „Фиорела“, цвят – сиво – светло
бежово, подматрачна рамка „Дубло“, закупени на 18.03.2008 г., и матрак „Сан
Ремо“ 164/190 см., закупен на 18.03.2008 г.; е купен от ответницата, а
Кухненски ъгъл „Теменуга“, кафяв на цвят, закупен на 17.01.2014 г., е бил
изнесен, настоящият съдебен състав намира, че доводите за закупуване с лични
средства на спалния комплект останаха недоказани по делото, още повече, че
твърдението, че комплектът е лична собственост противоречи на приетите по
делото писмени доказателства – касови бележки от 18.03.2008 г., а и не се
установява от данните по делото за закупуването на комплекта, ответницата да е
разходвала свои лични средства, съответно да са станали нейно лично притежание.
От заключението на вещото лице по СОЕ се установява да е наличен този комплект
в процесния недвижим имот, поради което претенцията на ищците спрямо
ответницата и за тази вещ, е основателна.
За останалите
движими вещи - кухненски шкафове – марка „Агат“, цвят – преобладащо сиво,
закупени на 09.05.2007 г.; абсорбатор марка „Конелиано“, цвят – бял, закупен на
04.08.2007 г.; пералня марка „Канди GO 510“,
цвят – бял, закупена на 22.07.2008 г.; холен ъгъл „Велина 2“, цвят – оранжево –
бежово, закупен на 16.05.2007 г.; решетки метални за прозорци, черни на цвят,
закупени на 05.06.2011 г., въззивният съд счита, че за
установяване на собствеността върху тях, първостепенният съд правилно е
анализирал събрания по делото доказателствен материал и е приел, че
те са закупени
от ищците, като настоящият съдебен състав съд споделя изцяло доводите на
първоинстанционния обосноваващи този извод.
По насрещния иск с
правно основание чл. 59 ЗЗД съдът намира следното:
Ответницата по
първоначално предявените искове с отговора на исковата молба е предявила
насрещен иск, с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 6750
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид. част от
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ап. 56, в размер на 250 лв.
месечно, за периода от м. януари 2014 г. до м. март 2016 г., ведно със законната
лихва.
Не е спорно между
страните обстоятелството, че гореописаният имот е собственост на ответницата Е.Т.Ч.
и трето за спора лице – бащата на ищеца.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване е
отделено обстоятелството, че за периода от 2004 г. до м. май 2015 г. в
процесния недвижим имот са живеели ищците, а в периода от м. май 2015 г. до
изнасянето на последните от апартамента /2016 г./, са живеели заедно с
ответницата Е.Т.Ч..
С отговора на
исковата молба ответницата заявява, че за периода от 2004 г. до м. май 2015 г. е
работила и живяла в чужбина /Гърция/, а окончателно се завърнала в България
през пролетта на 2015 г., като за този период ищците живеели в апартамента. Предвид
направеното от ответницата в отговора на исковата молба признание, че за периода
от 2004 г. до м. май 2015 г. по време на пребиваването й в Гърция, ищците
живеели в апартамента - нейна собственост и такава на бившия й съпруг,
въззивният съдебен състав намира, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за заем за послужване, като няма съмнение, че Е.Т.Ч. за периода от 2004 г. до м. май 2015 г., докато е работила и живяла в Гърция и ищците
са живеели в процесното жилище, ответницата перманентно без изменение във
волята си е изразявала
и демонстрирала своето съгласие нейният
син и снаха й да
живеят в притежавания от ответницата в съсобственост
апартамент. Това е достатъчно,
за да формира извод у съда, че те са сключили с ответницата договор за заем
относно ползването на апартамента и това да е станало към 2004
г. Горното, и липсата от данните по делото на уведомление,
изходящо от ответницата, за прекратяване на постигнатата неформална уговорка
между страните, мотивира въззивният съд да приеме, че за периода от 2004 г. до
м. май 2015 г. за ищците е съществувало основание да ползват имота. С оглед на
възприетия от настоящия съдебен състав извод за наличие на валидно правно основание
за ползването на имота, и доколкото за горецитирания период е било налице
съгласие за това от страна на ответницата, то отговорност на ищците
не може да се търси. За срока от м. май
2015 г. до изнасянето на ищците от апартамента /2016 г./, в който попада останалата
част от исковия период /м. януари 2014 г. до м. март 2016 г./, въззивният съд
намира, че доколкото за безспорно е прието по делото, че ищците са живеели съвместно
с ответницата в спорния недвижим имот, то, както правилно по същество е приел и
СРС, същата не е била препятствана, в този смисъл лишена от правото си да
ползва собствената си ½ идеална част от недвижимия имот, предмет на
делото.
С оглед на гореизложеното
и поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението
на СРС в обжалваните части – потвърдено, като
правилно.
По
разноските:
При този изход на спора право
на разноски имат въззиваемите, които са представили списък по чл. 80 ГПК и
претендират заплащането на сумата от 350 лв. за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред СГС. С оглед представения договор за правна
защита и съдействие, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар е
заплатен изцяло в брой, което има характер на разписка, съдът намира, че е
доказано заплащането им. При този изход на делото
въззивницата няма право на разноски.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50516
от 25.02.2019 г. по гр. д. № 63920/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 118
състав в обжалваните
части.
ОСЪЖДА Е.Т.Ч.,
ЕГН **********, да заплати на З.П.М., ЕГН ********** и А.Л.М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 350 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
1-месечен срок от съобщаването му на страните.