№ 446
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20241000502641 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 2 от 02.01.2024 г., постановено по гр.д. № 12186/2022 г. от
Софийски градски съд е отхвърлил предявените от В. Е. А., ЕГН **********
против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет
обезщетяване на неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в
канцеларията на съда, претърпени от незаконно наказателно преследване за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК, за което е правдан с присъда, постановена по н.о.х.д. № 7051/2011
г. по описа на Софийски районен съд, влязла в сила на 04.08.2015 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца В. Е.
А., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 9а. от ЗОДОВ, размер на сумата от 50.00
/петдесет/лева.
Решението на първоинстанционния съд се атакува от ищеца В. Е. А.,
ЕГН ********** с банкетна жалба, в която излага доводи за неправилност,
1
поради нарушение на материалния закон.
Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо това да
осъди ответника да заплати поисканото обезщетение за неимуществени реди в
пълен размер.
Насрещната страна - Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор в
Апелативна прокуратура София изразява становище в съдебното заседание
пред въззивния съд за неоснователност на жалбата.
Моли въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното
първоинстанционно решение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – В. Е. А., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Р. България иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с
постановление на разследващ полицай е бил привлечен в процесуалното
качество на обвиняен по ДП № ЗМ 254/2011 г. по описа на 06 РУ – СДВР -
МВР, пр.пр. № 2917/2011 г. по описа на Софийска районна прокуратура за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК.
Наблюдаващият прокурор е внесъл обвинителен акт и по образуваното
н.о.х.д. № 7051/2011 г. на 21.11.2011 г. е постановена присъда от Софийски
районен съд, с която го е признал за виновен по повдигнатото обвинение.
С присъда № 194 от 24.06.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1716/2014
2
г. от Софийски градски съд е отменил осъдителната първоинстанционна
присъда по отношение на него и го е опрадал по повдигнатото обвинение.
Оправдателната присъда е била протестирана от прокурора пред ВКС.
С решение № 248 от 04.08.2015 г., постановено по н.д. № 710/2015 г. от
ВКС е оставил в сила оправдателната присъда № 194 от 24.06.2014 г.,
постановена по в.н.о.х.д. № 1716/2014 г. от Софийски градски съд.
Ищецът твърди, че воденото наказателно преследване е уронило
неговото добро име в обществото, поставен бил изолация от приятели,
отразило се негативно на неговото здраве.
Поискал от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Република България подал отговор на
исковата молба /л. 40/, с който оспорил основателността на исковете и
пооискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е представил доказателства
за реално претърпени вреди.
Направил възражение за изтекла погасителна давност по отоншение на
предявените искове.
При условията на евентуалност поискал да се определи обезщетение за
неимуществени вреди, в по-нисък размер от претендираното, което да е
съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и
обстоятелствата по делото.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.
3
От събраните по делото доказателства се установява образувано ДП № ЗМ 254/2011 г. по описа на
06 РУ – СДВР - МВР, пр.пр. № 2917/2011 г. по описа на Софийска районна прокуратура за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Разследващия полицай, по обяснение на привлечения като обвиняем В. Д., на 21.03.2011 г. с
постановление е привлякъл ищеца В. Е. А., ЕГН ********** в процесуалното качество на
обвиняем по ДП № ЗМ 254/2011 г. по описа на 06 РУ – СДВР - МВР, пр.пр. № 2917/2011 г. по
описа на Софийска районнна прокуратура за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1
във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
По отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“.
Наблюдаващият прокурор внесъл обвинителен акт и по образуваното
н.о.х.д. № 7051/2011 г. на 21.11.2011 г. е постановена присъда от Софийски
районен съд, с която е признал ищеца за виновен по повдигнатото обвинение.
С присъда № 194 от 24.06.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1716/2014
г. от Софийски градски съд е отменил осъдителната първоинстанционна
присъда по отношение на ищеца и го е оправдал по повдигнатото обвинение.
Оправдателната присъда е била протестирана от прокурора пред ВКС.
С решение № 248 от 04.08.2015 г., постановено по н.д. № 710/2015 г. от
ВКС е оставил в сила оправдателната присъда № 194 от 24.06.2014 г.,
постановена по в.н.о.х.д. № 1716/2014 г. от Софийски градски съд.
Наказателното преследване е продължило от 21.03.2011 г. до 04.08.2015
г.
По делото няма доказателства наказателното преследване да е било
предмет на медийни публикации.
В първата инстанция е разпитан един свидетел, доведен от ищеца за
обема на претърпените от него неимуществени вреди.
По делото няма доказателства наказателното преследване да се е
4
отразило негативно на физическото и психическото здраве на ищеца.
Опрадателната присъда е влязла в сила на 04.08.2015 г.
Исковата молба, поставила началото на настоящото гражданско
съдопроизводство е подадена на 18.11.2022 г. в канцеларията на Софийски
градски съд.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба и спорът се концентрира до основателността на
предявените искове, размера на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди и основателността на направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност.
По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В разглеждания случай, ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление
по чл. 198, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, което е тежко по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК.
Наказателното производство по отношение на ищеца е продължило 4
години, четири месеца и петнадесет дни.
По отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение
5
„подписка“.
Наказателното производство е завършило с влязла в сила оправдателна
присъда.
Наказателното преследване по отношение на ищеца се е осъществило в
досъдебната фаза, в която единствено прокурорът е осъществявал функциите
по ръководство и решаване, така и в съдебната фаза, в която прокурорът е
осъществявал обвинителната функция и надзор за законност.
Осъществените от прокурора функции са основание да се осъществи
отговорността на Прокуратурата на Р. България по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
която дължи обезщетение за всички вреди /имуществени и неимуществени/,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо, дали
са причинени виновно от длъжностното лице.
В разглежданият случай претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който
препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната
практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а те
са:
- възрастта на ищеца към датата на приличането му като обвиняем,
неговото общественото положение и образование;
- на ищеца е било повдигнато обвинение само за едно престъпление,
което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;
- продължителността на наказателното преследване, в който срок по
отношение на ищеца са били извършвани процесуални и процесуално-
следствени действия;
- по отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение
„подписка“;
- по отношение на ищеца не е била взета мярка за процесуална принуда
„забрана да напуска пределите на Р. България без разрешение на прокурора
или на съда“;
6
- наказателното преследване не е било предмет на медийно отразяване.
- претърпените неимуществени вреди от ищеца са обичайните, които
съпътстват всяко едно незаконно преследване за тежко умишлено
престъпление, което не е довело до трайни и необратими последици за
физическото и психическо здраве на ищеца;
Въззивният съд намира, че с оглед на тези конкретни данни,
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което
има право ищецът, вследствие на незаконното наказателно преследване,
възлиза на сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, който размер
удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в
страната обществено - икономически условия на живот.
Предявеният главен иск, имащ за предмет обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди от наказателното преследване би бил
основателен, до размер на сумата от 1 500 лева и подлежащ на отхвърляне до
пълния предявен размер от 50 000 лв.
В случая, ответникът с отговора на исковата молба е направил
възражение за изтекла погасителна давност на предявените искове, което
възражение е основателно, поради което исковете – главен и акцесорен следва
да се отхвърлят изцяло.
С оглед на изложеното подадената от ищеца жалба е неоснователна,
поради което следва да се потвърди изцяло атакуванато решение.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2 от 02.01.2024 г., постановено по
гр.д. № 12186/2022 г. от Софийски градски съд, с което е отхвърлил
предявените от В. Е. А., ЕГН ********** против Прокуратурата на Република
България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ иск по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на неимущестгвени вреди, в размер
7
на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на
подаване на исковата молба в канцелариата на съда, претърпени от незаконно
наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1
във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което е правдан с присъда,
постановена по н.о.х.д. № 7051/2011 г. по описа на Софийски районен съд,
влязла в сила на 04.08.2015 г.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8