№ 6207
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100507974 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 14.06.2022 г., постановено по гр. дело №6763 от 2022 г. по
описа на Софийския районен съд, 76 състав е признато за установено на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 38 ЗУЕС, вр. чл. 86 ЗЗД по отношение на
ответниците Х. А., С. С., Р. З. и И. З., че дължат на ищеца Етажната
собственост на сграда, находяща се в гр. София, кв. Редута, ул. ****, чрез
„Т.К.****“ ЕООД при условията на солидарност следните суми: 1./ 1 717,28
лв. за разходи за общите части на ЕС за периода от 17.11.2018 г. до
25.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2017 г. до
окончателното погасяване на вземането, като е отхвърлен искът за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 2 573,73 лв. и за периода
от 2014 г. до 16.11.2018 г. като погасена по давност.; 2./ 550 лв. мораторна
лихва за забава за периода от 17.11.2018 г. до 17.11.2021 г., като е отхвърлен
искът за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 966,90
лв. и за периода от 01.12.2014 г. до 16.11.2018 г. като неоснователен, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 08.12.2021 г. по . гр. дело №65758/2021 г. по описа на Софийския
районен съд, 76 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жаба от ответниците Х. А., С.
С., Р. З. и И. З. в уважителната част с оплаквания за неправилност поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивниците поддържат,
че съдът не се е произнесъл по възражението на ответниците, че ищецът по
1
делото „Т.К.****“ ЕООД не е надлежно упълномощен да претендира
процесните суми, тъй като едва на 01.12.2020 г. е било взето решение от ОС
на ЕС за прекратяване на договор с дружеството „МСИ Витоша“ ЕООД и
сключване на договор с „Т.К.****“ ЕООД. На следващо място се поддържа,
че с представеното по делото решение на ОС на ЕС от 25.05.2021 г., по т.2 е
предоставен срок до 15.06.2021 г. на собствениците да заплатят дължимите от
тях вноски, а с т. 3 ищцовото дружество е упълномощено да представлява ЕС
пред съда, без да са индивидуализирани по основание, размер и по период
вземанията, които могат да бъдат предявени от дружеството. На следващо
място въззивниците поддържат, че по делото не са представени
разходооправдателни документи за извършването и стойността на ремонта,
поради което се счита, че ремонт не е извършен. По изложените съображения
се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част като
неправилно и необосновано и постановяване на друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, кв. Редута,
ул. ****, с който същата се оспорва като неоснователна и се моли да бъде
оставена без уважение. Въззиваемият излага становище, че процесните
вземания принадлежат на Етажната собственост и е без значение чрез какви
дружества същата упражнява своите права като титуляр. Посочва се, че
решението на ОС на ЕС, с което дружеството е упълномощено да предяви иск
пред съдебен орган е с необходимото съдържание по чл. 16, ал. 5 ЗУЕС,
поради което е годно да породи желаните правни последици. Излага се довод,
че решенията на ОС на ЕС не са оспорвани по реда на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС
поради което подлежат на изпълнение. По изложените съображения се иска
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.
Претендират се съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в отхвърлителната
част не е обжалвана от страните и е влязло в сила.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
2
съд установи, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо в частта, в
която ответникът И. З., представляван от законните си представители – С. С.
и Х. А., е осъден да заплати солидарно сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело
№65758/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав. Още към
датата на подаване на заявление вх.№90159/17.11.2021 г. длъжникът И. З.,
ЕГН ********** е бил непълнолетен по смисъла на чл. 4 от Закона за лицата
и семейството. Съгласно цитираната норма непълнолетните извършват
правни действия със съгласието на техните родители или попечители.
Законните представители извършват правни действия от името на
малолетните лица, каквито са лицата по чл. 3 от ЗЛС – до навършване на 14-
годишна възраст. Видно от приложената по ч. гр. дело №65758/2021 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.12.2021 г.
същата е издадена срещу И. А. З., ЕГН **********, чрез законните му
представители С. С. и Х. А., макар и към тази датата същият да е навършил 15
годишна възраст, т.е. е бил непълнолетен. С обжалваното в настоящото
въззивно производство първоинстанционно решение е признато за установено
по отношение на непълнолетния И. А. З., ЕГН **********, чрез законните му
представители С. С. и Х. А. дължимостта на процесните суми. Ето защо
решението в тази част както и заповедта от 08.12.2021 г. са недопустими и
подлежат на обезсилване в цитираните части.
На следващо място съдът дължи произнасяне и по конкретните
оплаквания, изложени във въззивната жалба от страна на въззивника,
независимо че страната не е релевирала изрично оплаквания по
недопустимост. Както в хода на производството, така и във въззивната жалба
се релевира оплакване за липса на процесуална легитимация на „Т.К.****“
ЕООД за предявяване на процесния иск, което касае недопустимост на
решението, за който порок въззивният съд следи служебно и без наличие на
изрични оплаквания във въззивната жалба, съгласно чл. 269 ГПК.
Тези оплаквания са неоснователни, като въззивният съд намира, че се
касае за смесването на понятия, относими към предпоставки за възникване и
упражняване на правото на иск като правосубектност, процесуална
дееспособност и процесуална легитимация, с изискванията към редовността
на исковата молба за индивидуализация на страните в процеса и
удостоверяване на представителната власт.
В разглеждания случай исковата молба /както и заповедта по чл. 410
ГПК/ е депозирана от името на собствениците на самостоятелни обекти в
сградата в режим на етажна собственост чрез дружеството „Т.К.****“ ЕООД
в качеството му на професионален управител-търговец по смисъла на чл. 19,
ал. 8 ЗУЕС. Съгласно чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС председателят на
управителния съвет (управителят, а при съобразяване на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС –
лицето, с което е сключен договор, включващ възлагането на правомощието
да представлява етажните собственици в съда) представлява пред съда
собствениците в етажната собственост по исковете: (1) предявени срещу тях
във връзка с общите части, както и (2) предявени срещу собственик,
ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или
3
задълженията си по ЗУЕС. Във връзка с воденето на определени видове дела,
касаещи облигационни права или задължения на етажните собственици, чл.
23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС регламентира представителство по закон, като
представителната власт на председателя на управителния съвет (управителя)
или лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС произтича от избора по чл. 19, ал. 2 ЗУЕС,
респ. – от договора, сключен при условията на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Независимо
от това обаче страни по тези дела са собствениците на самостоятелни обекти
в сградата в режим на етажна собственост, като участието в делото,
разбирано като лично извършване на процесуални действия, е предоставено
на волята на всеки един от етажните собственици.
В разглеждания случай с исковата молба се търси защита именно по чл.
23, ал. 4 ЗУЕС - исковете, предявени срещу собственик, ползвател или
обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията
си по този закон. Следователно, с оглед предмета на спора, очертан с
исковата молба /както и заявлението по чл. 410 ГПК/ собственици може да
бъдат представлявани от председателя на управителния съвет или
управителя, респективно от лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС - при условие, че е
сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представляват
етажните съсобственици в съда. Видно от писмените доказателства,
приобщени към кориците на делото, такъв договор е сключен между ЕС и
дружеството на 15.12.2020 г., а видно от Протокол от 25.05.2021 г. ОС на ЕС е
взето решение по т. 3, съгласно което срещу всеки собственик с общо
дължима сума над 500 лв. следва да се образува заповедно производство в
Софийския районен съд от името и за сметка на ЕС, за което се
упълномощава „Т.К.****“ ЕООД. Във всички случаи надлежни страни по
материалното правоотношение са етажните собственици, а представляващите
ги – по чл. 19 ал. 4 или ал. 8 ЗУЕС, действат от тяхно име и за тяхна сметка.
Следователно в настоящия случай не се касае за липса на процесуална
легитимация, а за възражение за нередовност на исковата молба, което е
неоснователно с оглед изложените по-горе мотиви на въззивния съд.
Предвид гореизложеното въззивният съд дължи проверка по
правилността на решението в тази част в рамките на конкретните оплаквания,
изложени от страна на въззивниците във въззивната жалба, съгласно чл. 269
ГПК. Във въззивната жалба е изложено единствено оплакване, че по делото
не е доказано реално осъществен ремонт за полагане на настилка на наземен
паркинг и полагане на асфалт, както и че в изпълнение на решение на ОС на
ЕС от 07.06.2017 г. са осъществени разноски от страна на ЕС в претендирания
размер, поради което такива не се дължат.
Съгласно константната практика на ВКС, отношенията между етажните
собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването
на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС, според
което всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването
им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от
общото събрание /решение № 160 от 5.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 948/2019
г., I г. о.; решение № 238 от 19.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2012 г., IV г.
4
о., решение № 85 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2014 г., II г. о. и
решение № 228 от 13.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5571/2015 г., III г. о./.
Фактическият състав на претендираното материално право по чл. 48, ал.
3 ЗУЕС обема следните елементи: 1. установено право на собственост на
въззивника (ответника) върху самостоятелен обект в етажната собственост; 2.
прието решение на общото събрание на етажните собственици за ремонт на
общите части на сградата - етажна собственост; 3. разпределяне на разходите
за ремонт на покрива съразмерно на дяла на въззивника (ответника) идеални
части от общите части на сградата - етажна собственост. Реалното
осъществяване на ремонта не е елемент от правопораждащия фактически
състав. При това положение релевираните доводи на въззивника, че по делото
не е доказано реалното извършване на ремонта, са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени, а обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено като правилно в тази част.
Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на
страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически
грешки. Настоящата въззивна инстанция констатира, че в мотивната част на
първоинстанционното решение съдът е приел, че е сезиран с искове по чл. 422
ГПК, вр. чл. 38 ЗУЕС. Въпреки това в диспозитива на решението се е
произнесъл по искове по чл. 415, вр. чл. 150 ЗЕ. Компетентен да извърши
преценка за наличие на предпоставките по чл. 247 ГПК е
първоинстанционният съд, който е постановил решението.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивниците
следва да заплатят на въззиваемия сумата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение по договор от 08.07.2022 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 14.06.2022 г., постановено по гр. дело №6763
от 2022 г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав, както и заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.12.2021 г. по гр.
дело №65758/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав в частта,
в която И. А. З., ЕГН **********, чрез законните му представители С. С. и Х.
А., е осъден да заплати солидарно сумата от 1 717,28 лв. за разходи за общите
части на ЕС за периода от 17.11.2018 г. до 25.05.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 20.09.2017 г. до окончателното погасяване на вземането и
сумата от 550 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 17.11.2018 г. до
17.11.2021 г., включително в частта за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.06.2022 г., постановено по гр. дело
№6763 от 2022 г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав в останалата
обжалвана част.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. А., роден на ********** г.,
С. М. С., ЕГН ********** и Р. А. З., ЕГН **********, всички с адрес в гр.
София кв. Редута, ул. **** да заплатят на Етажната собственост на сграда,
находяща се в гр. София, кв. Редута, ул. ****, чрез „Т.К.****“ ЕООД сумата
от 300 лв. /триста лева/ – адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, 76 състав за преценка за
наличие на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК в
диспозитива на постановеното първоинстанционно решение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6