Решение по дело №278/2021 на Районен съд - Разлог

РП-Б., ТО-Р. е внесла в РС-Рг Постановление от 28.05.2021 г. с предложение за
освобождаване на обвиняемия М.П.К. - роден на 20.01.1963 г. в г.Р., с адрес г.Р., у.„Ш.“№42,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, главен
специалист в Д„НПП“ с ЕГН*, от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание по
ДП №233/2020 г. по описа на РУ-Р., за това че на 02.10.2020 г. около 09.30 часа в г.Р., на
кръстовището, образувано от улиците „Ш.“ и „Р.“ извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно -
казал по отношение на Е.М.К. от г.Р.: „Искаш ли да стане страшно! Е се, че ти е* майката,
че видиш ти!“, насочил се с нож към автомобила му, нанесъл удар с нож по посока на
корема му, причинил на Е.М.К. от г.Р. лека телесна повреда, изразяваща се в прободно-
порезно нараняване в областта външната част на лявото му бедро, довело до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, насочил ножа към гърдите му, за да му
нанесе нов удар - престъпление по чл.325, ал.1 НК.
В откритото съдебно заседание представителят на РП-Б., ТО-Р. поддържа повдигнатото
обвинение. В хода на съдебните прения изразява становище, че изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка, се потвърждава от събраните в хода на ДП доказателства. В тази
част позовавайки се на показанията на разпитаните свидетели К. и Д., счита за установено,
че във връзка с паркиран лек автомобил обвиняемият се е ядосал и е напсувал пострадалия
К., като след това му е нанесъл телесна повреда с нож, пробождайки същия в областта на
лявото бедро. Посоченото нараняване е довело до разстройство на здравето на св. К., извън
случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК. Обвиняемият е насочил ножа към гърдите на
пострадалия, но намесата на св. Д. е осуетила последващо нараняване. Събраните в хода на
ДП показания на св. К. и св. Д., според представителя на държавното обвинение не
съдържат вътрешни противоречия и кореспондират помежду си. Цитираните показания
досежно посочените наранявания на пострадалия, кореспондират и с установените такива от
заключението на вещите лица по назначената СМЕ. Сочи, че поведението на обвиняемия К.
покриват признаците от обективна и субективна страна на разпоредбата на чл.325, ал.1 от
НК. Освен, че действията му са насочени срещу личността на пострадалия К., същите грубо
накърняват обществения ред. По своето естество са непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи се явно неуважение към обществото и
личността на пострадалия. Пледира обвиняемия да бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение, като бъде освободен от наказателна отговорност при съответно приложение на
чл.78 от НК, предлагайки да му бъде наложено наказание „глоба“ в размер около минимума
предвиден в закона.
Защитникът на обвиняемия – адв. С., посочва, че изцяло признават фактическата
обстановка изложена в обвинителния акт, като не оспорва установените от държавното
обвинение факти. При очертания правен спор, счита, че единствено размера на глобата
подлежи на правен анализ. Позовавайки се на приложените в хода на съдебното следствие
медицински документи, установяващи влошено здравословно състояние на обвиняемия,
пледира да бъде наложено наказание „глоба“ в предвидения в закона минимум.
Обвиняемият К. - редовно призован, не се явява и не изразява лично в съдебно заседание
становище по повдигнатото обвинение. В хода на ДП дава обяснения, изразявайки
съжаление за случилото се.
Съдът, като съобрази доводите на страните, обсъди събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид разпоредбите на чл.13, чл.14 и
чл.18 НПК, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият М.П.К. - роден на 20.01.1963 г. в г.Р., с адрес г.Р., у.„Ш.“№42, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, главен специалист в
Д„НПП“ с ЕГН*.
Около 09.30 часа на 02.10.2020 г. в г.Р. в районна на кръстовище, образувано от у.„Ш.“ и
1

у.„Р.“, пострадалият св. Е.К. спрял управлявания от него лек автомобил м. „М..“, с рег. №*.
В близост до неговия автомобил бил паркиран друг автомобил, пред него – лек автомобил м.
„Р.“, собственост на обвиняемия К.. Между двамата възникнал словесен спор относно това
дали автомобилът, който бил паркирал св. К. следва да бъде преместен. Обвиняемият се
ядосал и напсувал св. К., като му казал, че не му е на годините за да се занимава с него.
Свидетелят К. заявил, че също не му е на годините, върнал се в автомобила си и седнал зад
волана. Тогава обвиняемият К. с цел грубо на наруши общественият ред и да изрази явното
си неуважение към обществото казал на св. К. „Искаш ли да стане страшно! Е се, че ти е*
майката, че видиш ти!, при което извадил от своя автомобил нож и държейки го в ръка се
насочил към автомобила на св. К.. Стъклото на вратата на шофьорското място на св. К. било
спуснато до долу и обвиняемият К. се навел и замахнал с ръката, в която държал ножа през
отворения прозорец в посока към корема на пострадалия. Свидетелят К. успял
едновременно да се извие на дясно, като в същото време с ръце блокирал удар. При
извиване на тялото му на дясно посоката на движението на ръката на обвиняемия, държаща
ножа, била изменена и ударът попаднал върху лявото бедро на пострадалия. Острието на
ножа проникнало в подлежащата мускулатура. След това обвиняемият К. замахнал да
нанесе още един удар с ножа, като в този момент острието било насочено към гърдите на
пострадалия. Последния успял да блокира удара, хващайки ръката на обвиняемия, държаща
ножа като се примолил на обвиняемият да го остави на мира. В този момент се намесил св.
Д. и издърпал К. от автомобила. Пострадалият запалил автомобила си и се отдалечил от
мястото на произшествието. През това време св. Д. успял да изтръгне ножа от ръцете на
обвиняемият. Последния успял да си вземе обратно ножа и се насочил към домът си, който
бил в непосредствена близост.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза се установява, че пострадалият Е.К. е получил следното
травматично увреждане: прободно-порезно нараняване в областта на лявото бедро. В
конкретния случай нараняването е проникнало в подлежащата мускулатура, без да е
засегнало подлежащ магистрален кръвоносен съд. Причинило е на пострадалия временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Според вещите лица при нормално протичане
на оздравителния процес, раната ще заздравее за около 10-14 дни, като от нея остава белег.
Посоченото нараняване се дължи на действието на остро оръжие, какъвто е ножът по
механизма на пробождане и порязване на тъканите в дълбочина. Описаното нараняване
може да се получи по начин, отразен в свидетелските показания събрани в хода на ДП.
Съгласно приложената по делото справка съдимост обвиняемият К. не е осъждан.
По доказателствата:
Така приетата от съда фактическа обстановка е установена от събраните в хода на
досъдебното производство доказателствени материали, обсъдени от съда по реда на чл.107,
ал.5 и чл.378, ал.2 НПК: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите Е.К. и Е.Д., преки очевидци на деянието и косвените такива на разпитаните
като свидетели полицейски служители Ц.В. и Х.К.. Описаната фактическа обстановка се
установява и събраните и приобщени писмени доказателства: справка за съдимост, протокол
за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване, с последващо
одобрение от съда и приобщените по надлежния ред на ДП веществени доказателства,
приложените медицински документи относно здравословното състояние на пострадалия
след инцидента и заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно-
медицинска експертиза.
В основа на фактическите си изводи, първата инстанция постави показанията на
свидетелите К. и Д., разпитани в хода на досъдебното производство. Показанията на тази
група свидетели са последователни, хронологически издържани и вътрешно
непротиворечиви както по между си така и с останалия приложен по делото доказателствен
материал – медицински документи и заключението на вещите лица по изготвената
2

СМЕ. Аргумент за високата доказателствена стойност на показанията на св. Е.Д., е че
свидетеля пресъздава пряко възприети от него обстоятелства, релевантни към предмета на
доказване факти в деня на извършените от обвиняемия неправомерни действия.
Относно начина на нанасяне на телесната повреда и отправените закани и ругатни от
страна на обвиняемия на публично място в присъствието на св. Д., съдът се довери и на
показанията на пострадалото лице, като взе предвид, че нараняването причинено от
пробождане с нож в областта на лявото бедро е бил насочено към пострадалия, поради което
и същият може в най-голяма пълнота да опише и начинът на неговото получаване. Установи
се, че обвиняемият е замахнал и втори път с ръката, в която е държал нож в посока към
гърдите на пострадалия и само възможността на последния да блокира удара и
навременната намеса на св. Д. е възпрепятствало причиняването и на други наранявания.
Отправените към пострадалия закани и псувни от страна на обвиняемия с думите „Искаш ли
да стане страшно! Е се, че ти е* майката, че видиш ти“, непосредствено преди да нанесе и
телесна повреда на пострадалия се установява както и от показанията на самия пострадал К.,
така и от безпротиворечивите показания на св. Д.. Посочените свидетелски показания на
свидетелите преки очевидци на извършеното от обвиняемия деяние кореспондират и с
косвените такива на полицейските служители посетили мястото на инцидента по подаден
сигнал – св. В. и К. Същевременно и приложените медицински документи съдържат
информация за претърпяна от пострадалия прободно-порезна травма в областта на лявото
бедро. Вещите лица по изготвената съдебно-медицинска експертиза установяват, че на
пострадалият е причинено травматично увреждане: прободно-порезно нараняване в
областта на лявото бедро, причинило временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Оздравителния процес при нормално протичане е в период от около 10 -14 дни. Така
описаните наранявания отговарят да са получени по време и начин посочен от свидетелите
разпитани в хода на ДП.
Районният съд кредитира като компетентно изготвено и отговарящо пълно на
поставените въпроси заключението на назначената в хода досъдебното производство СМЕ.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че обв. К. е осъществил от
обективна и от субективна престъплението по чл.325, ал.1 НК.
За да е налице извършено престъпление по чл.325, ал.1 НК, е необходимо кумулативното
наличие на следните обективни признаци – грубо нарушаване на обществения ред и
изразяването на явно неуважение към обществото, а от субективна страна деецът наред със
съзнаването на тези обективни белези същият следва да цели или допуска осъществяването
и настъпването на обществено-опасните последици.
В задължителните указания на ППВС 2 от 1974 г. е пояснено, че под обществен ред като
обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата
обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в
процеса на обществения живот, а "непристойни действия" са онези, които са неприлични,
безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи обществото. Обективното им проявление трябва винаги да бъде
съпроводено от друг допълнителен съставомерен признак (престъпен резултат) – "грубо
нарушение на обществения ред", в смисъл, че чрез действията си деецът трябва да изразява
брутална демонстрация против установения ред.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 02.10.2020 г. около 09.30 часа
в г.Р., на кръстовището, образувано от улиците „Ш.“ и „Р.“, обвиняемият К. е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, а именно - казал по отношение на Е.М.К. от г.Р. : „Искаш ли да стане
страшно! Е се, че ти е* майката, че видиш ти!“, насочил се с нож към автомобила му,
нанесъл удар с нож по посока на корема му, причинил на Е.М.К. от г.Р. лека телесна
повреда, изразяваща се в прободно-порезно нараняване в областта външната част на лявото
3

му бедро, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
насочил ножа към гърдите му, за да му нанесе нов удар.
Извършените от К. действия съдът счита за абсолютно неприемливи от гледна точка на
установения обществен ред и игнориране на спокойствието на околните. Обвиняемият,
незачитайки телесната неприкосновеност и достойнството на пострадалия К., упражнил
спрямо него физическо насилие на обществено място и в присъствието на св. Д., като
действията му предвид и мястото на извършване на деянието са станали достояние на
множество хора. Същевременно обвиняемият е проявил неприемливо от гледна точка на
морала и установения ред поведение изричайки и горецитираните закани и псувни по адрес
на пострадалия.
С поведението си обвиняемият е проявил явно неуважение към обществения ред и
демонстрирал, че не се смята за обвързан със спазването на общоприетите норми за
поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение.
Конкретиката на деянието на обвиняемия, извършено в светлата част на деня, на
обществено място и с използването на хладно оръжие – нож, предизвиканото възмущение в
св. Д. и характера на употребените изрази „Искаш ли да стане страшно! Е се, че ти е*
майката, че видиш ти!“ обуславят извод за висок интензитет на неправомерните
хулиганските действия на обвиняемия.
Въпреки отсъствието на такива доводи, съдът намира за необходимо да посочи, че
предвид високата степен на обществена опасност, описаното в обвинителния акт деяние не
може да бъде прието като дребно хулиганство, в който случай би следвало да се наложи адм.
наказание.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл -
обвиняемият e съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
В т.3 Постановление №2 от 29. VI. 1974 г. по н. д. №4/1974 г., Пленум на ВС е разяснено,
че хулиганството е умишлено престъпление, което поначало се осъществява при пряк
умисъл, но е възможно извършването му и при евентуален умисъл. Причиняване на телесна
повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив могат да бъдат
квалифицирани и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо
нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Субективната
страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а и от
съдържанието на неговия умисъл.
Тази позиция е застъпена последователно и в практиката на ВС и ВКС като в решение
№782/2005 на III н. о е посочено, че когато се даде израз на изпитваните негативни чувства с
поведение, изразяващо пълно пренебрежение към установения обществен и правов ред, към
спокойствието и сигурността на околните, това поведение осъществява всички признаци на
състава на чл.325, ал.1 НК, независимо от продиктувалия го личен мотив /в този смисъл са
освен цитираните в обвинителния акт решения и Решение №575 от 4.01.2012 г. на ВКС по н.
д. №2428/2011 г., II н.о., Решение №251 от 22.11.2017 г. на ВКС по н. д. №874/2017 г., I н.о.,
НК, Решение №335 от 20.01.2016 г. на ВКС по н. д. №784/2015 г., II н.о/.
По приложението на чл.78а, ал.1 от НК и по наказанието:
В настоящия случай по отношение на обвиняемия е приложима разпоредбата на чл.78а
НК, доколкото са налице кумулативно предвидените със закона предпоставки- обвиняемият
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава X. от НПК;
предвиденият размер на наказанието за извършеното умишлено престъпление е лишаване от
свобода до две години или пробация, и от престъплението не са настъпили подлежащи на
възстановяване съставомерни имуществени вреди.
Същевременно инкриминираните деяния не попадат в изключенията, изрично посочени в
чл.78а, ал.7 НК /от деянието да е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът да е
бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества и техни аналози, както и
4

при множество престъпления или когато престъплението е извършено спрямо орган на власт
при или по повод изпълнение на службата му/.
При индивидуализация размера на административното наказание, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства: влошеното здравословно състояние на
обвиняемия, установено от приложените в хода на съдебното следствие медицински
документи, трудовата му заетост, изразеното съжаление за извършеното в дадените
обяснения в хода на ДП.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете начинът на причиняване на телесната
повреда на пострадалия – в светлата част на денонощието с използване на хладно оръжие –
нож.
Чистото съдебно минало на обвиняемия и липсата на имуществени вреди е отчетено от
законодателя при уреждане на възможността за прилагане на чл.78а НК, като по арг. от
чл.56 НК, съдът не ги взе предвид при индивидуализацията на наказанието "глоба".
Предвид гореизложеното на обвиняемия следва да бъде наложено адм. наказание при
превес на смекчаващи вината обстоятелства - "глоба" в размера на законоустановения
минимум от 1000.00 лв. Така определената административна санкция е съобразена с
тежестта на конкретното деяние, като предвид имотното състояние и семейно положение на
обвиняемия ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя и ще постигне целите на
индивидуална и генерална превенция, предвидени с чл.12 ЗАНН.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди обвиняемия да
заплати в полза на държавата и по сметка на ОДМВР-Б. сума в размер на 732.00 лв.,
представляваща направените в досъдебното производство разноски за изготвяне
на експертиза, както и сумата от 5.00 лв. за служебно издаден изпълнителен лист.
При тези съображения първоинстанционният съд постанови решението си.
5

Номер на акта:	7
Дата:	1 март 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия:	Велина Иванова Полежанова

Дело:	20211240200278
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 май 2021 г.

Решение по дело №278/2021 на Районен съд - Разлог

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите