Решение по дело №161/2015 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                          13.04.2016 г.        гр. *****

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд                                                                            гражданско отделение

На шестнадесети март                                                     две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Н.С.

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 161 по описа за 2015 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава „ХХІХ” ГПК във фаза по допускане на делбата.

            Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Г.Н.П., ЕГН **********, с която претендира да бъде допусната делба между нея и Г.Г.К., ЕГН ********** на следните съсобствени имоти: 1. Апартамент № 11, ет. 4, бл. 3, вх. А, находящ се в гр. *****, кв. „*****“, построен върху общинска земя представляваща парцел V в кв. 8 по плана на града и 2. Право на строеж върху УПИ ІХ-371 в кв. 49, с площ от 2000 кв.м., по плана на с. *****, община *****, област Варна, отстъпено по силата на договор № 25 от 07.02.1989 г., при квоти по ½ ид.ч. от имотите за всяка от страните.

В исковата молба се сочи, че страните са били съпрузи за периода от 31.10.1971г. до 06.10.1992г. По време на брака чрез договор за замяна обективиран в нотариален акт № 116, т. І, н.д. № 219/1986 г. по описа на ПРС, са придобили Апартамент № 11, ет. 4, бл. 3, вх. А, находящ се в гр. *****, кв. „*****“ и чрез договор за учредяване на право на стоеж № 25/07.02.1989 г. правото да построят сграда в недвижим имот държавна собственост в УПИ ІХ-371 в кв. 49 по плана на с. *****, община *****. Апартамента и поземления имот понастоящем се намират във владението на ответната страна, която не е съгласна да бъде извършена доброволна подялба, поради което се моли да бъде извършена със съдебно решение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който не се оспорва обстоятелството, че страните са били съпрузи за периода от 31.10.1971 г. до 06.10.1992 г., както и че по време на този период са придобили описаните в исковата молба недвижим имот и право на строеж върху недвижим имот. Твърди се, че след 1993 г. ответника е установил еднолично фактическа власт върху двата имота, като е подменил бравата на входната врата на апартамента и е оградил недвижимия имот, за който има учредено право на строеж, като е възпрепятствал достъпа на ищцата, с което е афиширал недвусмислено намерението си, че е единствен собственик на тези имоти. От 1993г. ищцата по никакъв начин не е предприела действия, с които да изрази оспорване на така обективираното от него намерение за своене, вследствие на което ответника е станал едноличен собственик на имотите на основание давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС.

            Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

  От писмените доказателства – нотариален акт № 116, т. І, н.д. № 219/1986г.; Договор за отстъпено право на строеж от 07.02.1989г.; Скица № 10/08.01.2015г.; Скица № 09/16.09.1992г.; Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/13.01.2015г.; Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/13.01.2015г.; Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/21.04.2015 г.; Нотариална покана вх. № 88/27.08.1990г.; Удостоверение от Районен съд Търговище по гр.д. № 495/1992 г.; Удостоверение изх. № УТ03-32/1/21.04.2015г., се установява, че: На 31.10.1971г. Г.Н.П., ЕГН ********** и Г.Г.К., ЕГН ********** сключили граждански брак, който бил прекратен с развод на 06.10.1992г. На 12.06.1981г. Г.Н.П. и Г.Г.К. прехвърлили на Пламен Савов Г. л.а. „ВАЗ 2103” в замяна на недвижим имот представляващ Апартамент № 11, ет. 4, бл. 3, вх. А, находящ се в гр. *****, кв. „*****“. На  07.02.1989г. чрез договор за учредяване на право на стоеж № 25/07.02.1989г. Г.Н.П. и Г.Г.К. придобили правото да построят сграда в недвижим имот държавна собственост в УПИ ІХ-371 в кв. 49 по плана на с. *****, община *****.

От събраните гласни доказателства - показания на водения от ищцата свидетел П. Г. Г. се установява, че е дъщеря на страните. Родителите й се разделили през 1990 година и се развели през 1992 година. В жилището им в гр. *****, кв. „*****“ - собственост на родителите й, останал да живее брат й със семейството си. Майка й и баща й не са го ползвали апартамента. Майка й отишла с нея да живеят в гр. ********, а баща й в друго жилище в гр. ***** с новата си съпруга. Оттогава не поддържа никакви отношения с баща си. Допреди 5-6 години веднъж в годината ходила на гости на брат си. Той не е казвал някой друг да ползва апартамента или да има ключ от жилището. Майка й се съгласила той да го ползва докато се устрои. Преди две години имало предложение за наплащане от страна на брат й, разговарял е с майка й по телефона, но сумата била малка и не се съгласили. В с. *****, в началото на селото в посока от ***** в ляво, втората къща е двуетажна и е била на баба й и дядо й по бащина линия. В съседство до къщата има 2 дка място, в което не е построено нищо и се ползва от баща й и брат й, засаждат го с някаква култура. В къщата живее баща й и брат й я ползва също. След 1990 година не е виждала майка си там. От познати и близки знае, че е прехвърлена на брат й. Заедно е ходила там с майка си да видят близки. Преди три месеца е ходила там и в двора не е имало реализирано строителство.  Парцела бил ограден с камъни като го купили родителите й по врема на брака им, като сега се строяла нова ограда. Майка й е посещавала апартамента, когато се родило детето на сина й, гледала го 1 месец, извършила ремонти в това жилище. Майка й няма ключ, откакто не живеят там от 1993 година. Предявила е претенции още след развода към мястото и апартамента и разговаряли, но мнението на баща й било, че няма да получи нищо. В периода, в който е ходила на гости в апартамента, брат й и семейството му използвали същите мебели, които били по време на съвместния живот на родителите й.

От показания на водения от ответника свидетел И. А. А., се установява, че познава Г. от 30 години, а бившата му съпруга Г. от 13-14 години. Разделили се 1991-92 година. Допреди да се разделят не знае къде  са живели. От Г. знае, че Г. живее в гр. ******. Г. живее в с. *****. Там има къща от майка си и баща си, които доскоро били живи и им помагал. Има дворно място точно до къщата, взето от общината с цел да строи. Свидетелят живее в село ***** и постоянно минава покрай него. В двора има малка стопанска постройка и е свързан с вратичка към двора на къщата. Мястото е оградено от всички страни с железни тръби с мрежа, с двойна врата и бетонна ограда и ниска мрежа само отпред, отстрани е тръби с мрежа. Оградено е от 1993-94 година и не е променяна оградата. Г. е правил оградата. Двора се ползва от Г. и сина му Г., сеят го с картофи и други култури. В момента няма нищо построено и не се строи нищо в двора. Синът на страните Георги Герганов живее в апартамент кв. ***** в *****, откакто се уволнил от казармата 1997 г. – 1998г. със семейството си - жена си и двете си деца. След 1992 година един приятел на Г. - Галин живял там до към 1995-1996 година. Г. и Гошо имат ключове. Предполага, че и жена му на Гошо има ключ. Допреди 1-2 години много често е ходил там. Г. ходил при сина си веднъж на седмица. Г. му казвал, че апартамента е негова собственост и е оставил сина си да живее там. В периода 2001-2002 апартамента бил основно ремонтиран с пари на Г. и Г. - баня, тоалетна, коридора, терасата, алуминиева дограма, изолации. Външната врата била сменена с желязна. Към 96-97 година Г. му споменал, че бившата му жена има претенции към мястото и апартамента, но той твърдял, че тя няма права, тъй като единствено той е собственик. Г. не е искал разрешение за ремонт на апартамента. Виждал е П. в селото един два пъти, а за майка й няма спомени. Не знае Г. да е правила ремонт в апартамента.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 34 ЗС /Закон за собствеността/.

Предвид фазата на съдебната делба – по допустимостта, предмет на настоящото производство са въпросите: между кои лица и за кои вещи ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Имуществено–правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на делбените имоти се определят от основанието и момента на придобиване на правото на собственост. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, страните следва да установят, че са съсобственици на процесните имоти, както и притежаваните от тях квоти в собствеността. Ответната страна следва да установи изложеното твърдение за осъществена от него фактическа власт върху имота и вещното право за периода от 1993 г. до настоящия момент, като и обективираното от него намерение да ги свои като негова собственост, което намерение е било възприето или е можело да бъде възприето от ищцата.

По делото е безспорно обстоятелството, а и от гореизброените писмени доказателства се установява, че след прекратяване на гражданския им брак и трансформирането на придобитите през времетраенето му вещи и права в режим на СИО в обикновена съсобственост, страните са легитимирали като собственици на процесния недвижим имот и вещно право на строеж при равни дялове – по ½ ид.ч. В същия смисъл са и гореобсъдените писмени доказателства, от които се установява, че на 12.06.1981г. придобили чрез договор за замяна процесния апартамент, а на 07.02.1989г. закупили правото да построят сграда в недвижим имот държавна собственост в гореописания недвижим имот в с. *****, община *****.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативно е уреден в разпоредбите на чл. 79-86 ЗС. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. Правната последица, изразяваща се в придобиване на вещното право е нормативно свързана само с тези юридически факти. По своята правна същност придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание - намерението за своене/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание - упражняване на фактическата власт/. Когато се касае  за придобиване на идеална част от съсобствена вещ е необходимо субективния елемент да бъде изразен ясно и недвусмислено по отношение на другия съсобственик.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ответника не е осъществил такива действия по отношение на апартамента, водещи до извод за обективно осъществено и демонстрирано от него намерение за своене по начин годен да бъде възрие от бившата му съпруга. Според показанията и на двамата свидетели, фактическата власт спрямо жилището е осъществявана от детето на страните, на когото то е било предоставено от родителите му с договор за заем за послужване. Сочи се от свидетеля воден от ответника, че е налице негово изявление до съпругата му, че не я счита за собственик, но тя е оспорила това негово право. Липсват и предприети от него правни действия, с които да демонстрира волята си, че се счита за едноличен собственик /примерно снабдяване с констативен нотариален акт/. Не е ограничил и достъпа й до имота, в който тя редовно е посещавала сина им. Съобразно с изложените доводи, възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответника по отношение на апартаментна е неоснователно.

Срокът за придобиване по давност на едно вещно право, вкл. и на правото на строеж, започва да тече от момента, в който се предприемат действия /фактически и правни/ по неговото упражняване. Срокът за придобиване на право на строеж по давност започва да тече от онзи момент след сключването на договора за учредяването му, от който сключилите договора лица са предприели действия по упражняване на правата си, т.е. действия по реализиране на правото на строеж, което са считали за учредено със сключването на договора. Посредством действията по построяване на сградата, извършвани с намерението за реализиране на правото на строеж, което лицето счита за учредено в своя полза, се осъществява владение на ограниченото вещно право на строеж, което при наличието на всички предвидени в чл.79 ЗС предпоставки може да доведе до придобиване по давност на правото на собственост върху построеното. В този смисъл решение по чл. 290 ГПК с № 523/25.11.2010 г. по гр.д.  № 548 от 2009 г на ВКС. В случая не са налице доказателства, като липсват и твърдения да е било започнато реализирането на учреденото право на строеж. Поради това придобиването му по давност е невъзможно, тъй като не са били налице предпоставките за започването й в полза на нито един от двамата суперфициари.

Изложените правни съждения мотивират настоящия състав да приеме, че предвид установената съсобственост между страните, предявеният иск за делба на процесния имот се явява основателен и следва да бъде уважен, като се допусне същата при квоти: по 1/2 ид.ч. за Г.Н.П. и Г.Г.К..

По исканията на страните за присъждане на направените от тях съдебно-деловодни разноски, съдът намира, че съобразно с разпоредбата на чл. 355 ГПК следва да се произнесе с решението по извършване на делбата, когато се извършва ликвидирането на съсобствеността /в този смисъл и т. 9 от Постановление № 7/28.ХI.1973 г. на Пленума на ВС/.

Мотивиран  от изложеното ПРС

 

Р   Е   Ш   И   :

             

ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание чл. 34 ЗС на:

1. НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ Апартамент № 11 с площ 56,28 кв.м. находящ се в бл. 3, вх. А, ет. 4, построен в гр. *****, кв. „*****“, върху общинска земя, представляваща парцел V в кв. 8 по плана на града, ведно с изба № 11 с площ 7,59 кв.м., 1,0433 % ид.ч. от общите части и от правото на строеж върху парцела.

2. ПРАВО НА СТРОЕЖ върху УПИ ІХ-371 в кв. 49, с площ от 2000 кв.м., по плана на с. *****, община *****, област Варна, учредено по силата на договор № 25/07.02.1989г., съсобствеността върху които имот и право е възникнала въз основа на придобивни сделки, между съсобственици и при квоти, както следва:

- 1/2 ид.ч. за Г.Н.П., ЕГН ********** и

- 1/2 ид.ч. за Г.Г.К., ЕГН **********

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: