Решение по дело №478/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  № 306

 

гр. ПЛОВДИВ 28.10. 2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 23.10.2019 г. в състав :

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА

 

                                                                     АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ

 

с участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА, като разгледа  докладваното от съдията СТОЙЧЕВ  т. дело № 478  по описа на  ПАС за 2019 г., установи следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от З.Б.И. АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,р-н „****против решение № 55 от 15.05.2019г. постановено по т.д.№ 148/2018г. по описа на ОС х., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Т.Ж.И., ЕГН:**********,*** сумата 190 000 лева обезщетение за неимуществените вреди претърпени от смъртта на дъщеря й Т.Т.ЕГН:********** при пътно транспортно произшествие настъпило на 17.I.2018 г. път ***,преминаващ през Хасковска област,при км.***,в района на „Х.Ч.“ и стрелбище „***“,причинено от застрахован по застраховка „Г.О.“ при ответника водач на МПС ,ведно със законната  лихва от 13.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като се желае от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт за сумата над 10 000 лева до присъдения размер на обезщетението от 200 000 лева, ведно с присъдената лихва начиная от 13.06.2018г. Претендира се присъждане на направените в двете инстанции разноски.

В жалбата застрахователното дружество изразява подробни съображения за неправилност на постановеното от първоинстанционния съд решение.

Ответницата по въззивната жалбата Т.Ж.И., ЕГН:**********,*** е подала отговор, в който моли съда да я остави без уважение, като сочи подробни съображения обосноваващи правилността и законосъобразността на постановения съдебен акт.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

Предявени са от Т.Ж.И., ЕГН: **********,*** пред ОС х. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ и иск по чл.86 от ЗЗД против „Б.И.“ АД, ЕИК*****,гр. *****за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева настъпили поради виновно причиняване на смъртта на Т.Т.ЕГН:********** при ПТП настъпило на 17.01.2018 г. от застрахован по застраховка „Г.О.“ при ответника водач на МПС, ведно с лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

  За да обоснове предявените искове ищцата е твърдяла, че при ПТП станало на 17.01.2018 г. предизвикано от застрахован по полица „Г.О.“ водач настъпила смъртта на Т.Т. нейна дъщеря. На същата дата около 07.50 часа по път ***,преминаващ през Хасковска област,при км.***,в района на „Х.Ч.“ и стрелбище „***“, П.И.Б.управлявала лек автомобил „***с налична полица „Г.О.“ №***с валидност от 09.Х.2017 до 08.Х.2018 г., при ответника, като при км.*** нарушила правилата за движение по пътищата като се движела с несъобразена скорост с пътната обстановка и законовите ограничения на същата, изгубила контрол на автомобила, навлязла в лентата за насрещно движение и ударила лек автомобил „Ф.Ф**“, ДК№ ***, управляван от Т.Т., вследствие на което настъпила смъртта на последната. ПТП е било предотвратимо,ако *** е спазвала правилата на движение. Този водач, действал виновно при условията на непредпазливост,с което причинил описания деликт,който настъпил единствено от неговите действия.

  Ищцата преживяла изключително тежко смъртта на дъщеря си,която била на 53 години, жизнена, енергична, трудолюбива жена, в  отлично здраве, която полагала и много грижи за майка си. Същата изпаднала в силен шок и стрес и т.н. Ищцата изгубила моралната и материалната си опора в живота си, двете имали изключително силна връзка като майка и дъщеря, която се прекъснала, изгубила разбирателството и ежедневната подкрепа. След смъртта на дъщеря си ищцата се затворила,станала асоциална, плачела постоянно, ходела до гробищата при всяка възможност, всеки ден палела свещ, станала отчаяна, тъжна , безнадеждна. Мъката и празнотата от загубата на детето й били неопредолими и доживотни. И. развила стресова реакция и душевно разстройство.

  Ответното „Б.И.“ АД,ЕИК***** е оспорило изцяло предявените искове по основание и размер, алтернативно иска по чл.432 от КЗ, като силно завишен и несъобразен с правилата по чл.52 от ЗЗД.

  Според изложението на застрахователят пред първоинстанционния съд въобще нямало извършен деликт, тъй като не било установено, че ищцата е увредена от описаното ПТП, не била установена и каква е причината за същото и кое поведение го е причинило. Същевременно ответникът прави и възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице,която при управлението на МПС „Ф.Ф**“ ДН№**** била без предпазен колан, нарушила  правилата за движение по пътищата,като се поставила в значителен риск.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. В него е прието, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника като е уважен изцяло предявения иск за претендираното обезщетение, като е отхвърлен частично само акцесорния иск за законна лихва.

Недоволен от решението е останал застрахователят, който е депозирал пред настоящия съд жалба, в която се желае да бъде отменено решението за разликата от 10 000 лева до присъдените 200 000 лева. Основанията за това искане, според жалбоподателят, се коренят в неправилното приложение от страна на първоинстанционния съд на нормата на чл.52 от ЗЗД. Установява се, че присъденото обезщетение е несправедливо завишено, като събраните по делото доказателства не били достатъчни, за да се обоснове направения от ОС х. окончателен извод по претенцията. Твърди се, че съдът не се е съобразил с текста на ППВС № 4/68 г. Поддържа се в жалбата и твърдението за наличие на съпричиняване на вредите от страна на починалата, което е игнорирано от първоинстанционния съд.

Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно решение се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт,

Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В случая и тези предпоставки не са налице.

Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според  която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.

В светлината на изложеното не следва да се излагат мотиви от страна на настоящия съд относно изпълненито на изискуемия фактически състав съобразно събраните в първоинстанционното производство доказателства. В тази връзка следва да се има предвид, че решението на ПОС в осъдителната му част не е било обжалвано изцяло, което сочи, че то е влязло в сила за сумата от 10 000 лева и въпросът за това следва ли ответникът да отговаря пред ищеца на основание на чл.432 от КЗ е разрешен със СПН, т.е. той не подлежи на преразглеждане.

Реално предмет на спор е размерът на присъденото обезщетние, което от своя страна е обусловено от разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД.

В случая се касае за смърт на дъщеря, т.е. на лице от най- близкия родствен кръг на ищцата, което определя извод за претърпени неимуществени вреди със съществен интензитет. Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното  въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалия и е част от неговия психо- емоционален статус, който няма как да бъде обективно установен. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието ми следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищеца болки и страдания.  Също така и от съдържанието на съдебно- психиатричната експертиза може да се констатира степента на преживения психичен дискомфорт.

Въпреки липсата на възможност за пряко съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

 Това предполага отчитане на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, както и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и т.н./.

По повод изложеното в жалбата следва да се посочи, че съдържанието на ППВС № 4/68 съдържа примерно изброяване на критиите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на обезщетението по реда на чл.52 от ЗЗД, като преценката обхваща всички правно релевантни обстоятелства.

В конкретния случай са разпитани пред първата инстанция свидетелите Т. Д.М., Б.И.И.и А.А.М., които излагат показания изцяло в унисон с тезата на ищцата за претърпени изключителни неимуществени вреди изразяващи се в страдания по починалото дете. В случая показанията на рзпитания син на Т.И. следва да се кредитират изцяло, като съвпадащи с изложените от другите свидетели данни, както и поради това, че същите са в синхрон със съдържанието на приетата съдебно психиатрична експертиза. От съвкупния анализ на събрения гласен доказателствен материал може да се заключи, че настъпилата смърт е интверенирала по съществен начин в психоемоционалната сфера на въззиваемата. Съдът отчита в случая, че се касае за смърт на дъщеря, при което страданията на нейната майка е ясно, че са твърде интензивни. В подкрепа на това може да се посочи, че ищцата е на 75 години и на тази възраст е разчитала на подкрепата на своята дъщеря, както емоционална, така и имуществена. Свидетелите установяват, че връзката майка- дъщеря е била здрава и ежедневна по телефон, както и  ежеседмична, чрез посещения на село. При обичайния психо- емоционален статус на лице на 75 години съдът приема, че смъртта на негово дете съществено създава психологически дискомфорт, обезсмисляне на собственото съществуване и създаване на душевна празнота, която няма как да бъде компенсирана. В унисон с този извод са и констатациите на изслушаната пред първата инстанция съдебно- психиатрична ексепертиза. Ето защо и отчитайки всички изложени обстоятелства съдът намира, че размерът на обезщетението е справедлив и отговаря на реално претърпените неимуществени вреди.

          По повод възраженията на ответника жалбоподател поддържани пред първата инстанция и обективирани във въззивната жалба следва да се посочи, че в случая няма данни за съпричиняване на вредите в събрания по делото доказателствен материал. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения- по т. д. № 525/2008 г. на II т. о.; решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о.; решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. и решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на II т. о., при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В случая вещите лица по назначените СМЕ и САТЕ установяват, че ищцата е пътувала в автомобила без предпазен колан. Въпреки това в изложението на експерта по назначената СМЕ в съдебно заседание се съдържат твърдения, че противоправното поведение на пострадалата не е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, а именно смъртта на лицето. Сочи се от вещото лице Х.Е., че „при тази сумарна скорост, при този модел на автомобил, при тази телесна маса и възрастови особености няма как човек да оцелее“ Т.е. от изложението на експерта, разгледано в светлината на съдържанието на изслушаните САТЕ и СМЕ, може да се направи обоснования извод, че дори и при поставен предпазен колан би настъпила смъртта на Т.Т.. При това положение нарушението на правилата за движение по пътищата, а именно липсата на поставен обезопасителен колан, извършено от прострадалата не е в причинно следствена връзка с вредоносния резултат, който така или иначе е бил единствения възможен вариант за конкретната ситуация. На следващо място следва да се посочи, че въпреки липсата на специални знания у съда, при запознаване с материалите по делото, само по пътя на формалната логика може да се достигне до извод, че в случая при подобна деформация на купето липсата или наличието на поставен предпазен колан не може съществено да се отрази на увредите на пострадалите лица.

Такъв е и изводът на ПОС, което налага решението му да бъде потвърдено в обжалваната му част.

При този изход от спора следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати направените от въззиваемата страна деловодни разноски, в какъвто аспект е отправено искане в последното съдебно заседание, като е представен и списък на разноските и договор за правна помощ. Жалбоподателят е възразил относно прекомерността на адвокатското възнаграждение.

Съобразно чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая съдът не счита, че заплатеното възнаграждение попада в посочената хипотеза, първо с оглед установената фактическа и правна сложност по делото и на второ място, тъй като същото е почти колкото минимално установеното по Наредба № 1.

Водим от това съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 148/2018 г. по описа на Окръжен Съд х. решение в частта, с която Б.И. АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***, р-н Л., бул. ***е осъдено да заплати на Т.Ж.И., ЕГН:**********,*** сумата 190 000 /сто и деветдесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществените вреди претърпени от смъртта на дъщеря й Т.Т. ЕГН:********** при пътно транспортно произшествие настъпило на 17.I.2018 г. път ***,преминаващ през Хасковска област,при км.***,в района на „Х.Ч.“ и стрелбище „***“ причинено от застрахован по застраховка „Г.О.“ при ответника водач на МПС , ведно със законната  лихва от 13.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението е влязло в сила в необжалваната му част за присъдения и необжалван размер от 10 000 лева.

ОСЪЖДА Б.И. АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***, р-н Л., бул. ***да заплати на Т.Ж.И., ЕГН:**********,*** сумата от 6000 лева направени разноски в производството пред ПАС.

Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

                            

           

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                              

      

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                             

                                                                                          2.