№ 356
гр. Варна, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110114000 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 344 KT.
Образувано е по предявена искова молба от М. Ц. Й. срещу Г. Т. ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. Варна, с искане да бъде постановено решение, по
силата на което:
- Да бъде признато уволнението на М. Й. за незаконно, като същото бъде отменено;
- Да бъде възстановена М. Й. на изпълняваната от нея длъжност, а именно „магазинер
на склад и авточасти РСО“;
- Да бъде осъдено ответното дружество да заплати в полза на М. Й. обезщетение за
оставането на работника без работа, поради незаконно уволнение за период от шест месеца,
а именно от 29.09.2022г. до 29.03.2023г., в размер на общо 8760,36 лв., формирана по
следния начин: основно трудово възнаграждение в размер на 5676 лв., допълнително
трудово възнаграждение за стаж и опит в размер на 624,36 лв., сумата от 1260,00 лв.,
представляваща сума за храна по ведомост в размер на по 10,00 лв. на ден за 21 работни
дни, за срок от шест месеца, както и сумата от 1200,00 лв. – стойност на храна по ваучер, за
срок от шест месеца (по 200,00 лв. на месец).
Твърди се в исковата молба следното: По повод претърпяна от ищеца трудова
злополука на 04.04.2019г. М. Й. била трудоустроена на длъжност „магазинер склад на
авточасти РСО“, при спазване изискванията на здравните органи, за срок от една година. На
31.07.2020г. с допълнително споразумение била преназначена на длъжност „магазинер
склад авточасти и РСО“. На 25.08.2020г. трудовото правоотношение на ищеца било
прекратено за първи път, като след производство по възстановяване на трудовото
правоотношение и признаване уволнението за незаконно Й. била възстановена на заеманата
длъжност. На 03.05.2022г. било подписано допълнително споразумение между страните. На
29.09.2022г. трудовото правоотношение за втори път било прекратено от работодателя на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като ищцата не притежавала висше образование. Висшето
образование било изискване, което се появило след създаването на нова длъжностна
1
характеристика от 02.08.2022г. Сочи се, че последваща промяна на длъжностната
характеристика за заемане на дадена позиция не може да касае заварени положения. Именно
поради това и уволнението е незаконно.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Не се спори, че ищцата се е намирала в трудови правоотношения с ответника от
26.10.2012г. Не се спори, че М. Й. е претърпяла трудова злополука, след която е била
трудовопреназначена на длъжност „магазинер склад авточасти и работно и специално
облекло“. Поради невъзможност работникът да се справя с възложените й функции е била
освободена от длъжност през 2020г. След това е назначена отново, предвид влязлото в сила
съдебно решение, с което първото уволнение е били признато за незаконно. На 02.08.2022г.
е направена промяна на изискванията за заемане на длъжността „магазинер склад и
авточасти и РСО“, като се въвело изискване за притежание на висше образование, като
необходимо условие за заемане на длъжността. Новото изискване е било съобразено с
новонастъпили обстоятелства, а именно предоставяне на 60 нови електрически автобуса и
зарядни станции към тях по договор с Община Варна. Новата длъжностна характеристика
била връчена на всички работници на тази длъжност, като двама от тях били без нужното
образование. И на двамата трудовото правоотношение е било прекратено. Излага се, че в
случая новонастъпил факт за прекратяване на трудовия договор е изискването длъжността
да бъде заета от служител с висше образование. Твърди се, че храната по ведомост не е част
от постоянните елементи на трудовото възнаграждение, а е форма на социално
подпомагане. Ваучерите също не са част от постоянните елементи на трудовото
възнаграждение, а е форма на социално подпомагане.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че страните са се намирали в трудови правоотношения,
като ищцата е заемала длъжността „магазинер склад и авточасти и РСО“ до датата на
прекратяване на трудовото правоотношение.
Безспорно е между страните, а и е служебно известно на съда, че ищцата е била вече
веднъж възстановена на работа при ответника след незаконно уволнение, установено след
приключването на триинстанционно съдебно производство.
На 31.07.2020г. е сключено допълнително споразумение с номер 5958 между
страните по делото, по силата на което трудовият договор между страните е бил изменен,
като ищцата е била преместена от длъжност „кондуктор“ в длъжност „магазинер склад
авточасти и РСО. Основното трудово възнаграждение е уговорено в размер на 782,00 лв.
По делото е приложена длъжностна характеристика, издадена от „Г. Т.“ ЕАД – гр.
Варна за длъжност „магазинер склад авточасти и РСО“. Установява се, че към 01.06.2016г.
се е изисквало „средно“ образование за заемане на тази длъжност. Ищцата М. Й. е била
запозната с нея на 31.07.2020г., което се установява от положение от нея подпис.
Със Заповед номер 42 от 27.04.2022г., с оглед на влязло в сила съдебно решение,
изпълнителният директор на ответното дружество е отменил заповедта, с която трудовото
правоотношение с М. Й. е било прекратено, като същата е била възстановена на предишната
длъжност при същите условия, т.е. „магазинер склад авточасти и РСО“. С оглед на това е
сключено и допълнително споразумение с номер 739 от 03.05.2022г. Основното трудово
възнаграждение е определено на 946,00 лв.
Безспорно е между страните, а и от Заповед с номер 57 от 29.09.2022г. се установява,
че ответното дружество е прекратило трудовите правоотношения с ищцата, считано от
01.10.2022г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като в случая работникът не притежава
необходимото образование или квалификация за заемане на длъжността. Заповедта е
връчена на 29.09.2022г.
По делото е приложена длъжностна характеристика за заемане на длъжността
„магазинер склад авточасти и работно и специално облекло“. Различното в новата
2
длъжностна характеристика е, че вече се изисква висше образование за заемането на
длъжността. Същата е била връчена на ищцата на 02.08.2022г.
След прекратяване на трудовото правоотношение ищцата се е регистрирала в бюрото
по труда. Към 25.01.2023г. ищцата все още не е започнала работа, видно от справка за
актуално състояние на трудовите договори.
Приложена е докладна записка от инж. Д. М., главен инженер при „Г. Т.“ ЕАД – гр.
Варна, относно дейността на склад резервни част и РСО. Установява се, че в резултат на
одобрения проект „Екологично чист транспорт за Варна е било организирано провеждането
на обществена поръчка с предмет „доставка на екологични превозни средства и зарядни
станции“. След успешно завършената процедура е посочено, че ще бъде осъществена
доставка на 40 бр. електрически автобуси тип „соло“ и 20 бр. електрически автобуси тип
„съчленен“, както и 60 броя станции за бавно зареждане и 2 бр. станции за бързо зареждане
на електрическите автобуси. Доставката се очаква в периода август – септември 2022г.
Посочено е, че окомплектоването на ответника със съвременни автобуси и тролейбуси,
опита в техническото обслужване, ремонта им, а също така осигуряването с резервни части
и материали налагат да се повиши изискването към служителите в „склад резервни част и
РСО“. Това повишено изискване налага работниците да притежават висше образование.
Със заповед номер 94 от 02.08.2022г. е въведено изискването за притежание на висше
образование, като необходимо условие за заемане на длъжността „магазинер склад
авточасти и работно и специално облекло“ при „Г. Т.“ ЕАД. Утвърдена е промяна в
длъжностната характеристика за заемане на длъжността.
Представени са дипломи за завършено образование на работниците на длъжност
„магазинер склад авточасти и работно и специално облекло“, видно от които ищцата е с
придобито средно образование.
Съдът е допуснал извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се
установява следното: Ищцата е назначена с допълнително споразумение от 03.05.2022г. на
длъжност „магазинер склад авточасти и РСО“ с основно месечно ТВ в размер на 946 лв. и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 11%.
Следователно БТВ на ищцата за месец е 1050,06 лв. Съгласно представените ведомости за
работни заплати на ищцата са начислени и допълнителни суми за храна по ведомост на
стойност 210,00 лв. на месец и за храна по ваучери ежемесечно по 200,00 лв. За шест месеца
дължимата сума се равнява на 8760,36 лв. ((1050,06 + 410,00) * 6).
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове намират своето правно
основание в чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът
отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право.
Ако съдът признае, че това право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е
законно, а ако съдът признае, че това право не е съществувало или не е надлежно
упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за
незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това
право или имат значение за надлежното му упражняване. В производството по чл.344, ал. 1,
т. 1 КТ доказателствената тежест винаги е на работодателя.
В настоящата хипотеза ищцата сочи, че издадената заповед за прекратяване на
трудовия договор е незаконосъобразна, тъй като изискването за заемане на длъжността, а
именно притежание на висше образование, не засяга вече заварените случаи, какъвто е
нейният.
Следва да се посочи, че промяната в изискванията за изпълняваната работа може да
3
произтича от разпоредбата на нормативен акт, от щатното разписание или от длъжностната
характеристика. Преценката какви изисквания да въведе работодателят е по
целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Съдът не може да изследва
дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна.
По отношение на приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е постановено ТР с номер
4/2017г. по ТД с номер 4/2017г. от ОСГК на ВКС, в което е посочено следното: Основанието
по чл.328, ал.1, т.6 от Кодекса на труда, за прекратяване на трудовия договор представлява
нов юридически факт, който може да настъпи само при валидно сключен трудов договор.
Когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са
предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези изисквания с
длъжностната характеристика и/или в щатното разписание. С оглед особеностите на
конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи
изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от
нормативно установените или при сключването на индивидуалния трудов договор да
приеме, че работникът или служителят притежава нужните умения и образование, които са
достатъчни за изпълнение на съответната трудова функция. Ако работодателят се е
съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация
не представлява обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване
на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради
липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на
въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е приел, че не са
били пречка да се изпълнява трудовия договор. Позоваването от работодателя, в тези
случаи, на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл.328, ал.1,
т.6 КТ, за липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация, ще
противоречи на общия принцип, установен в чл.57, ал.2 от Конституцията на Република
България, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява
права и законни интереси на другите”, поради което следва да бъде отречено.
Настоящият случай обаче не е такъв. При назначаването на ищцата на длъжност
„магазинер склад авточасти и РСО“ е била в сила приетата длъжностна характеристика от
ответника към 31.07.2020г. Установява се, че към него момент се е изисквало „средно“
образование за заемане на тази длъжност. Следователно в случая не се касае са прекратяване
на трудовото правоотношение поради съществувало основание към момента на встъпване в
съответната длъжност.
В конкретния казус е налице настъпването на нов юридически факт, а именно
приемането на нова длъжностна характеристика за длъжност „магазинер склад авточасти и
РСО“. Установи се от докладна записка от инж. Д. М., главен инженер при „Г. Т.“ ЕАД – гр.
Варна, относно дейността на склад резервни част и РСО, че в резултат на одобрения проект
„Екологично чист транспорт за Варна, е било организирано провеждането на обществена
поръчка с предмет „доставка на екологични превозни средства и зарядни станции“. След
успешно завършената процедура е посочено, че ще бъде осъществена доставка на 40 бр.
електрически автобуси тип „соло“ и 20 бр. електрически автобуси тип „съчленен“, както и
60 броя станции за бавно зареждане и 2 бр. станции за бързо зареждане на електрическите
автобуси. Доставката се очаква в периода август – септември 2022г. Посочено е, че
окомплектоването на ответника със съвременни автобуси и тролейбуси, опита в
техническото обслужване, ремонта им, а също така осигуряването с резервни части и
материали налагат да се повиши изискването към служителите в „склад резервни част и
РСО“. Това повишено изискване налага работниците да притежават висше образование.
Така със заповед номер 94 от 02.08.2022г. е въведено изискването за притежание на
висше образование, като необходимо условие за заемане на длъжността „магазинер склад
авточасти и работно и специално облекло“ при „Г. Т.“ ЕАД. Утвърдена е промяна в
длъжностната характеристика за заемане на длъжността. Това утвърждаване на промяната
4
на длъжностната характеристика е направено след като ищцата е била встъпила в длъжност
към момента на действие на предходната длъжностна характеристика. Именно поради това
не може да се приеме, че прекратяване на договора от страна на ответника представлява
нарушение на чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България, да „не се допуска
злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на
другите”. Както бе посочено по – горе съдът няма възможност да преценява дали
нововъведеното изискване от страна на работодателя представлява обективна необходимост
или няма нужда от такава промяна.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че предявените искове са неоснователни.
Това е така, доколкото промяната на длъжностната характеристика е направена след като
ищцата вече е била назначена на длъжност „магазинер склад авточасти и РСО“. Тази
промяна се явява настъпил нов юридически факт и е провокирана от обективната
действителност, а именно одобряването на проект „Екологично чист транспорт за Варна“ и
доставката на нови електрически автобуси. Установи се, че ищцата не притежава висше
образование, поради което и прекратяването на трудовото правоотношение на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ е основателно.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК М. Ц. Й. следва да бъде осъдена
да заплати в полза на ответната страна, сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Ц. Й., ЕГН **********, срещу „Г. Т. – Варна“
ЕАД, ЕИК ***, за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на М. Ц. Й. на осн.
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, обективирано в Заповед с номер 57 от 29.09.2022г., поради липса на
притежание на необходимото образование или квалификация, на осн. чл. 344, ал.1, т. 1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Ц. Й., ЕГН **********, срещу „Г. Т. – Варна“
ЕАД, ЕИК ***, за възстановяване на М. Ц. Й., ЕГН **********, на заеманата преди
уволнението длъжност – „магазинер склад авточасти и РСО“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Ц. Й., ЕГН **********, срещу „Г. Т. – Варна“
ЕАД, ЕИК ***, за осъждане на „Г. Т. – Варна“ ЕАД, ЕИК *** да заплати в полза на М. Ц. Й.
обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 29.09.2022г. до
29.03.2023г., в размер на общо 8760,36 лв., формирана по следния начин: основно трудово
възнаграждение в размер на 5676 лв., допълнително трудово възнаграждение за стаж и опит
в размер на 624,36 лв., сумата от 1260,00 лв., представляваща сума за храна по ведомост в
размер на по 10,00 лв. на ден за 21 работни дни, за срок от шест месеца, както и сумата от
1200,00 лв. – стойност на храна по ваучер, за срок от шест месеца (по 200,00 лв. на месец),
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изпълнение.
ОСЪЖДА М. Ц. Й., ЕГН **********, да заплати на „Г. Т. – Варна“ ЕАД, ЕИК ***,
сумата от 150,00 лв., представляваща сторени в производството съдебно-деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от 09.02.2023г., пред Окръжен съд – Варна.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6