Определение по дело №142/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 1527/25.04.12.2013 год., постановена по н.ч.х.д. № 203/2012 год. на Гоцеделчевския районен съд, подсъдимият М. М. Б. е признат за виновен в това, че на 25.02.2012 година между 21.30 и 22.00 часа в с. Р., обл. Б., на улицата пред дома му, е причинил на Р. М. М. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, като и е нанесъл удари с юмрук в областта на лицето и ритници в областта на долните крайници, гърба, седалището и слабините, в резултат на което е получила множество наранявания /оток с кръвонасядания на лявото слепоочие, силна болка в лявата тазобедрена сгъвка/ - престъпление по чл.130, ал.2, поради което на основание цитирания текст от НК и чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Със същата присъда Б. е признат за невиновен в това, че по същото време и на същото място е казал нещо унизително за честта и достойнството на М. в нейно присъствие, поради което е оправдан по повдиганото му обвинение за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

Подсъдимият Б. е осъден да заплати на гражданската ищца М. по това обвинение сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените и от престъплението по чл.130, ал.2 от НК неимуществени вреди, а над уважената част предявения граждански иск е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлен е й предявения от М. граждански иск срещу Б. за неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК.

Отделно от това и във връзка с приетата за съвместно разглеждане насрещна тъжба между същите страни, подсъдимата Р. М. М. е призната за виновна в това, че на 25.02.2012 година между 21.30 и 22.00 часа в с. Р., обл. Благоевградска, на улицата пред дома на М. М. Б., в негово присъствие, е казала унизителни за честта и достойнството му думи като го е нарекла „педераст” – престъпление по чл.146, ал.1 от НК, поради което и на основание цитирания текст от НК и чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева, като е оправдана за това, че е псувала Б. на майка.

Подсъдимата М. е осъдена да заплати на гражданския ищец Б. по това обвинение сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението по чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди, а над уважената част предявения граждански иск е отхвърлен като неоснователен.

Жалби срещу първоинстанционната присъда са депозирали и двете страни, изразявайки несъгласието си с постановените срещу тях осъдителни диспозитиви, дължащо се неправилната оценка на събрания по делото доказателствен материал. Исканията и в двете жалби са идентични – да бъде отменена присъдата в частта, която ги санкционира, и съответно оправдани, както и завишено присъденото им обезщетение.

Жалбоподателката М. се явява лично пред въззивната инстанция, заявявайки, че поддържа депозираната от нейно име жалба. Доказателствени искания не прави.

Окръжният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Възприетата от първата инстанция фактическа обстановка се базира на обективния и логичен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Показанията на всички разпитани свидетели са оценявани съобразно обективно установените отношения между тях и двете страни, отчетени са и взаимовръзките им с останалите доказателства. Затова и проверяващата инстанция не намира никакви основания за изменение на приетото от фактическа страна. Според него на 25.02.2012 година след 21.30 часа вечерта Р. М., заедно със сина си отишли пред дома на М. Б. в с. Р., общ. Г.. М. искала да се разберат по повод възникнали съмнения, че нейният син е участвал в кражба на вещи от микробуса на Б.. При излизането на Б. отвън двете страни си разменили гневни реплики и се скарали като М. го нарекла „педераст”, визирайки общоизвестния в селото факт, че двамата с жена му нямали деца. Подсъдимият се почувствал силно засегнат, тъй като страдал от това, че няма деца, поради което нанесъл няколко удара с юмрук и ритници по лицето и тялото на М.. Веднага след това Р. М. отишла в съседната къща, където живеели братовчедите й Ф. К. и Р. З., заедно с майка им. Тези свидетели се обадили на брат си Х. К., който работел като полицай в системата на МВР. След като дошъл на място и видял състоянието на пострадалата, той се обадил на местния Ф. А. Б., който пристигнал на място и я прегледал, установявайки наличието на контузна рана на лицето й. На следващия ден издал медицинско свидетелство, в което посочил оплакванията на пострадалата и обективно установените от него находки – главоболие, световъртеж, болка в лявата половина на лицето и слепоочието, болка в дясната тазобедрена сгъвка, както и това, че е видимо изплашена, лицето хиперемирано в областта на лявото слепоочие с оток с кръвонасядания, съпроводени с болка при палпация.

За възприемането на тази фактическа обстановка Районният съд е направил убедителен и смислен анализ на показанията на всички лица, които са имали някакво отношение към случилото се между страните. На първо място са отчетени показанията на Ф. К. и Р. З., които лично са видели нанасянето на удари от страна на Б. по пострадалата. Логично и поради това, че са първи братовчеди на М., те акцентират основно върху неправомерното поведение на Б., макар, че признават, че преди това са чули викове и крясъци, които очевидно са предшествали физическия конфликт. А това пък е дало основание на съда да кредитира, макар и отчасти, и показанията на съпругата на Б., която е заявила, че М. го е нарекла „педераст”, след като подозирал сина й в кражба на негови вещи. Показанията на всички останали свидетели се напластяват към твърдяното от очевидците на случилото се и практически потвърждават съпричастността и на двете страни в конфликта. Х. К. е възприел състоянието на М. след нанесения и побой, което го провокирало веднага да извика местния Ф.. Състоянието и е възприето и от свидетелката С. М., която е нейна майка. Разбираемо близките на пострадалата хиперболизират страданията й, включително и начина по който е изглеждала, отричайки, че тя по какъвто и да било начин е допринесла за случилото се. По думите им и сина на М. е бил ударен с юмрук по лицето, но липсата на обективно потвърждение /наличието на медицински документ/ налага извода за опит от тяхна страна да създадат максимално негативен образ на подсъдимия в създалата се ситуация. От своя страна близките на Б. в лицето на неговата съпруга С. Б. и И. Х. и Т. М. /негов брат и племенник/, всячески се опитват да омаловажат стореното от него, насочвайки се към обидите на М. по един изключително болен за семейство Б. проблем. Затова и логически оправдано първата инстанция е кредитирала само тази част от показанията им, относими към състоянието на подсъдимия, силно засегнат от думите на М., че е „педераст”. По този начин може да се обясни защо като мъж е тръгнал да се саморазправя с нея, нанасяйки и удари и ритници по лицето и тялото. А че се е чувствал силно засегнат следва и от безспорното обстоятелство, че веднага след случилото се е позвънил на свои близки, за да сподели болката си с тях, за което и двамата свидетелстват по сходен начин.

В крайна сметка и с използването на критичния подход при оценка на достоверността на събраните свидетелски показания, взаимовръзките им с останалите показания и събраните писмени доказателства, Районният съд е направил верни и обосновани правни изводи. Установеното поведение на М. М. Б. позволява да се заключи, че същият е виновен, че на 25.02.2012 година между 21.30 и 22.00 часа в с. Р., обл. Благоевградска, на улицата пред дома му, е причинил на Р. М. М. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, като и е нанесъл удари с юмрук в областта на лицето и ритници в областта на долните крайници, гърба, седалището и слабините, в резултат на което е получила множество наранявания /оток с кръвонасядания на лявото слепоочие, силна болка в лявата тазобедрена сгъвка/ - престъпление по чл.130, ал.2. Налице са всички изискуеми от цитираната правна норма елементи от обективната и субективна страна на престъплението, които са детайлно изложени в мотивите към присъдата. От друга страна съдът се съгласява и с изводите относно липсата на убедителни данни, че Б. е осъществил и другото престъпление – това по чл.146, ал.1 от НК, за което също е бил предаден на съд. Никой от свидетелите на местопроизшествието не потвърждава точно заявеното от М. в тъжбата по този повод. Затова и отчитайки явната заинтересованост практически на всички разпитани свидетели и съпричастността им към едната от двете страни по казуса, както и липсата на ясно потвърждение на нанесените й обиди, ГДРС законосъобразно е заключил, че обвинението в тази връзка е останало недоказано, последица от което е оправдаването на Б. за това, че на инкриминираните дата и място е казал нещо унизително за честта и достойнството на М. в нейно присъствие. Използвайки същия подход и при анализа на обвиненията по насрещната тъжба, съдът обосновано е заключил, че Р. М. М. е виновна за това, че на 25.02.2012 година между 21.30 и 22.00 часа в с. Р., обл. Благоевградска, на улицата пред дома на М. М. Б., в негово присъствие, е казала унизителни за честта и достойнството му думи като го е нарекла „педераст” – престъпление по чл.146, ал.1 от НК. С тази обида, засегнала дълбоко чувствата на пострадалия, който нямал деца със съпругата си, може да се обясни и крайната му реакция спрямо нея. От друга страна и отчитайки липсата на потвърждение на останалите обидни думи, сочени в тъжбата на Б., съдът е оправдал М., че по същото време и място го е псувала на майка.

По отношение на наказателната съдба на всеки от двамата подсъдими, Районният съд е отчел взаимния им принос за случилото се, минимизирайки отговорността, която следва да понесат. На първо място и съобразно императивното изискване на законодателя, и двамата са освободени от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК като са им наложени глоби в най-ниския възможен размер. Налице са всички изискуеми в тази връзка законови предпоставки, изброени в чл.78а, ал.1, б. „а”, „б” и „в” от НК, както и липсват основанията за отказ в тази посока съгласно чл.78а, ал.7 от НК. Относно конкретния размер на административните санкции, определени както за Б., така и за М. на по 1 000 /хиляда/ лева, въззивната инстанция отново не намира причини за ревизия на атакувания съдебен акт. Независимо, че М. е била засегната физически в по-голяма степен от агресията на Б., той пък е бил провокиран и обиден от нея по изключително болезнена за него тема. Затова и отчитайки икономическите реалности в страната, съдът закономерно е заключил, че за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК е достатъчно всеки от двамата подсъдими – Б. и М., да заплатят поотделно „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева в полза на държавата. В случая е очевиден стремежа на първата инстанция да определи справедливо възмездие за всяка от страните в конфликта на база събрания по делото доказателствен материал. С това се съгласява и настоящият състав на БлОС.

Същият подход е използван и относно възмездяването на причинените от двете престъпления неимуществени вреди. Съобразено е разбирането в теорията и практиката, че съдбата на гражданския иск за обезвреда е в зависимост от признаването на дееца за виновен. Затова и Б. е осъден да заплати на пострадалата М. сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от нанесения й побой. Посочената сума е съпоставима с действително претърпяното от нея и отчита значителната провокация от нейна страна към подсъдимия с нанасянето на обида по особена болезнена за него тема. Над уважения размер претенциите на М. са отхвърлени като неоснователни, което с оглед изложените по-горе съображения е в съзвучие с буквата и духа на закона. В тази посока на разсъждения са законосъобразни и изводите относно уважаването на гражданския иск на Б. спрямо подсъдимата за нанесената му тежка обида /”педераст”/, подсказваща в случая невъзможността до момента да имат със съпругата му деца. Очевидно това е засегнало сериозно чувствата на пострадалия, за който темата е била особено болезнена и която го е провокирала да се саморазправи с нея. Затова и определената сума от 1 000 /хиляда/ лева за причинените му неимуществени страдания се явява справедлив техен еквивалент. Над уважения размер напълно законосъобразно претенцията му за обезвреда е отхвърлена като неоснователна.

При извършване на проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не намира основания за ревизия, поради което и на основание чл.338 от НПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1527/25.04.12.2013 год., постановена по н.ч.х.д. № 203/2012 год. на Гоцеделчевския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.