Р
А Й О Н Е Н С Ъ Д - гр.
Т У Т Р А К А Н
МОТИВИ
към
присъда № 47/30.03.2016 год. по НОХД № 370/2014 г. по описа на ТРС за 2014 год.
С обвинителен
акт по прокурорска преписка № 512/2013 год., по досъдебно производство №
274/2013 год. по описа на РУ-МВР-гр.Тутракан, Тутраканска районна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу:
И.Н. *** за
това, че на 20.11.2013 г. в с.Нова Черна, обл.Силистра,
по ул.”Черно море” противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „***”, с рег. № ***, от владението на Б.Г.И. ***,
без неговото съгласие и с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство – шета на стойност 11 700 (единадесет хиляди и седемстотин)
лева и деянието е извършено повторно – престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.1
и т.2, пр.3 във връзка с ал.1 от НК.
В съдебното
производство е предявен граждански иск от пострадалия Б.Г.И., който е бил приет
от съда за съвместно разглеждане.
В хода на
съдебните прения прокурорът поддържа обвинението за престъпление по чл.346,
ал.2, т.1, пр.1 и т.2, пр. 3 във връзка с ал.1 от НК. Предлага на съда да
признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание по вид „Лишаване от свобода”
в размер на седем години, което да бъде изтърпяно от подсъдимия при
първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип.
Защитникът на
подсъдимия моли съда да признае същия за невинен по отношение на извършеното
деяние по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и т.2, пр. 3 във връзка с ал.1 от НК.
Подсъдимият И.Н.И.
заявява, че не извършил деянието, за което му е било повдигнато обвинение, не
се признава за виновен и моли съда за оправдателна присъда.
Съдът, като
прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства,
съобразно разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Н.И.
е роден на *** ***, ***. Осъждан
многократно за кражби и за други престъпления от общ характер. Изтърпявал е
наказания „лишаване от свобода” общо в размер на четиринадесет години,
определени от ОС-гр.Добрич по ЧНД № 374/2005 г.. С Определение № 470/23.06.2011
г. по ЧНД № 984/2011 г. на ОС-гр.Варна, И.И. е освободен условно предсрочно от
изтърпяване на останалата част от горепосочените наказания, а именно две
години, девет месеца и двадесет и един дни, като му е бил определен изпитателен
срок в размер на остатъка от присъдата. Със същото определение е била
определена за изтърпяване пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за определения изпитателен срок.
Пострадалият Б.Г.И.
е жител ***. Същият бил собственик на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Мерцедес”, модел „***”, с рег.№***. Св.Б.И. управлявал стопанство, в
което живее, разположено извън границите на ***, по пътя за ***. Тъй като в
района на стопанството му нямало хранителни магазини, св.Б.И. всяка сутрин в
07:00 ч. с притежавания от него лек автомобил се придвижвал до супермаркет „Т.“,
който бил разположен в централната част на с.Нова Черна, на ъгъла между ***,
като имал навика да паркира пред търговския обект, оставяйки автомобила
отключен докато пазарува в магазина.
На 20.11.2013
г., в 07:00 ч. сутринта, както обикновено, Б.И. паркирал лекия си автомобил „Мерцедес”,
модел „***”, с рег.№*** непосредствено пред супермаркет „Т.” в ***. Времето
било студено и пострадалият И. решил да остави моторното превозно средство отключено
и с работещ двигател, за да загрее. В магазина пострадалият бил обслужен от св.К.К..
Непосредствено след пострадалия в магазина влязъл св.Н.Т. ***, който пътувал в
посока от гр.Русе с лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ***– по това време
собственост на св.В.П. ***. Св.Т. познавал подсъдимия отдавна и бил в близки
приятелски отношения със същия. След като купил хляб Б.И. се отправил към
превозното си средство, но отваряйки вратата на магазина видял как автомобилът
му потеглил с висока скорост в посока към гр.Русе, като не можал да види кой го
управлява. През това време св.Н.Т. също излязъл от магазина и видял пострадалия
да сочи в посоката, в който тръгнал неговия автомобил и го чул да вика, че са
му откраднали колата.
Автомобилът на
пострадалия бил приведен в движение от подсъдимия по посока гр.Русе, с който
последният изминал известно разстояние - до км 33 и 500м по път 11-21, след
което допуснал пътно-транспортно произшествие като се отклонил в ляво и се
ударил в крайпътно дърво, вследствие на което била активирана - отворена
въздушната възглавница на кормилната уредба, по която останали биологични следи
от водача. Непосредствено след настъпването на произшествието подсъдимият
побързал да напусне района, за да не бъде забелязан от преминаващи автомобили
или други лица като забравил върху предния капак на автомобила чантата си с
документи и други лични вещи, както и изпаднала в тревата в близост до
автомобила и шапката, която носел.
Не са били
установени данни, че подсъдимият е имал нужда и е търсил медицинска помощ след
произшествието. След като напуснал местопроизшествието подсъдимият предприел
действия по укриването си от органите на реда, което довело до необходимостта
да бъде обявен за общодържавно издирване. На 06.01.2014 год. подсъдимият бил
установен и задържан на територията на гр.Шумен.
По време на
отнемането на автомобила на пострадалия в центъра на с.Нова Черна нямало други
хора. Пострадалият Б.И. и свидетелите Т. и К. не могли да забележат кой е
управлявал лекия автомобил, собственост на пострадалия. И тримата обаче
възприели, че автомобилът се движел с прекомерно висока за пътната обстановка
скорост към изхода на селото - в посока гр.Русе. Сутринта на 20.11.2013 год.
имало гъста мъгла, която значително затруднявала видимостта. Пътното платно
било много влажно и хлъзгаво. Познавайки мощния двигател на автомобила си пострадалият
Б.И. допуснал, че извършителят на противозаконното отнемане няма да успее да го
овладее и е възможно да допусне ПТП. Докато наблюдавал автомобила да се движи с
висока скорост лъкатушещ по пътното платно по път II-21 в посока към гр.Русе в
07.07 ч. пострадалият се обадил на сина си св.Г.Б.Г., за да му съобщи за
случилото се. Последният се намирал в близост с лекия си автомобил, затова
незабавно предприел действия по проследяване на отнетото МПС и съобщил за
случая на тел.112, от където бил свързан с РУ-МВР-гр.Сливо поле, обл.Русе.
Преди това св.Н.Т.
потеглил с автомобила си по път II-21 към гр.Русе, защото имал намерение да се върне
и отклони през с.Борисово, обл.Русе, за да продължи
към гр.Кубрат, тъй като в мъглата се заблудил и пропуснал разклона, и когато
стигнал участъка от пътя, преди Т-образно кръстовище с третокласен път, водещ
до с.Цар Самуил, обл.Силистра, забелязал извън
пътното платно - в ляво, противозаконно отнетия лек автомобил на св.Б.И., като
предната му част, била насочена перпендикулярно на пътното платно. Автомобилът
бил силно деформиран, след претърпян удар в дърво, двигателят му работел и
светлините били включени. Св.Т. спрял в района на пътно-транспортното
произшествие, за да укаже помощ на евентуално пострадалото лице. Непосредствено
след св.Т. в 07.13 ч. на място пристигнал и сина на пострадалия – св.Г.Г.,
който разпознал автомобила на баща си. След това св.Н.Т. напуснал района на
ПТП-то и продължил по пътя си. Свидетелите Г. и Т. не забелязали обвиняемия И.
в района на произшествието. Малко след като св.Г.Г. пристигнал на
местопроизшествието на мястото спрял и св.С.Р.Т.¸*** за с.Нова Черна,
който видял върху предния капак на катастрофиралия автомобил черна мъжка
чантичка. След това на произшествието дошли и свидетелите С.С.М. и Л.Р.М.,
които извършвали търговска дейност на разклона за с.Цар Самуил и чули силен
трясък по посока с.Нова Черна. На мястото пристигнал и полицейски патрул от
РУ-МВР-гр.Сливо поле в състав – св.Б.Г.С. и св.Б.Г.Б., които запазили
местопроизшествието и веществените доказателства до пристигането на полицейски
служители от РУ-МВР-гр.Тутракан.
При извършения
оглед на местопроизшествие в присъствието на поемните
лица – Б.Р.Б. и А.И.А., с помощта на експерт НТЛ при РУ-МВР-Тутракан-Д.С.С.,
били иззети веществени доказателства – 1 бр. черна зимна шапка с надпис „Horseshoe“ – намерена в тревата на 81 метра от
първоначалната линия на огледа и на 3,6 метра от левия ръб на пътното платно; 1
бр. черна чанта за съхранение на пори и документи за поставяне на кръста с бял надпис
на лицевата страна „Urbans ports gear“
и символ с червен цвят наподобяващ дъбово листо оградено в кръг – намерена на
предния капак на автомобила в десния край в областта при обзорното стъкло; 1
бр. натривка от прозрачна течност - намерена на предната дясна седалка на
автомобила и отворената въздушна възглавница – еърбег
- отстранена от волана на лекия автомобил.
Съобразно
изготвената в хода на досъдебното производство и приета от съда съдебно –
биологична експертиза по отворената въздушна възглавница бил установен ДНК
профил на лице от мъжки пол, който при извършена проверка в Националната ДНК
база данни напълно съвпаднал с профила на подсъдимия И.Н.И..
При извършения в
досъдебното производство оглед на веществени доказателства било установено, че
в откритата на предния капак на противозаконно отнетото МПС черна чантичка се
съхранявали документи за самоличност и други лични вещи на подсъдимия.
Съобразно
заключението по назначената в досъдебното производство и приета от съда комплексна
съдебно-автотехническа и оценителна експертиза общата
стойност на нанесената щета по лекия автомобил, собственост на пострадалия,
възлиза на 11 700 лв.
Описаната и
възприета от съда фактическа обстановка се установява от събраните в хода на наказателното
производство доказателства: Протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от
20.11.2013 г., с приложен към него фотоалбум; справка за съдимост на И.Н.И.;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия,
както и неговата автобиография; показанията на свидетелите Б.Г.И., Г.Б.Г., К.К.К.,
Е.Ж.Г., В.Й.П., Н.Т.Т., Д.С.П., В.Р.И., Д.С.С., Б.Р.Б., А.И.А., Б.Г.С., Б.Г.Б.,
С.Р.Т., С.С.М., Л.Р.М. и Н.М.Ш.; заключение на съдебно-биологична експертиза; заключение
на комплексна съдебно-автотехническа и оценителна експертиза;
събраните в хода на наказателното производство писмени и веществени
доказателства, и доказателствените средства.
От събраните и
анализирани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и
приобщените веществени доказателства съдът намира, че от обективна страна на
20.11.2013 год. в с.Нова Черна, обл.Силистра, по
ул.”Черно море” подсъдимият И.Н.И. безспорно и несъмнено противозаконно е отнел
чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „***” с
per. №*** от владението на Б.Г.И. от с.с., без негово
съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното
средство, на което е нанесена щета на стойност 11 700лв., като деянието е било извършено
в условията на повторност - престъпление по чл.346,
ал.2, т.1, пр.1 и т.2, пр.3 във връзка с ал.1 от НК.
Показанията на
свидетелят Б.Г.И. пряко, на свидетелят К.К.К. косвено описват обстоятелствата
около факта на противозаконното отнемане на автомобила на пострадалия и съдът
кредитира същите изцяло. Показанията на св.Н.Т. частично потвърждават този
факт, както и факта на настъпилото пътнотранспортно произшествие непосредствено
след противозаконното отнемане на автомобила на пострадалия, тъй като този
свидетел пръв е стигнал до мястото, на което автомобилът напуснал пътното
платно и се ударил в крайпътно дърво. Показанията на този свидетел в останалата
си част за това, че бил в гр.Русе, за да вземе подсъдимия, който бил там и го
чакал цяла нощ, но не го намерил, за това че объркал пътя и пропуснал разклона
за с.Борисово, обл.Русе, за да пътува за гр.Варна
през гр.Кубрат съдът намира за съмнителни и недостоверни, поради което следва
да бъдат дискредитирани. Съдът счита, че в тази част показанията на св.Т. са
измислени с цел създаване на погрешна представа за действителната цел на
посещението на този свидетел в с.Нова Черна.
В хода на
досъдебното производство, чрез първоначалните показания на св.В.Р.И.,
подсъдимият И.И. е направил опит да лансира версията, че с друг автомобил са
пътували с този свидетел и лице на име О.до гр.Севлиево, след това до гр.Русе и
от там тръгнали за гр.Варна, при което минали през гр.Сливо поле и попаднали на
пътнотранспортно произшествие с отнетия автомобил на пострадалия. При проведен
разпит пред съдия в досъдебното производство, както и при разпита в съдебното
следствие св.В.И. се отрекъл от лъжливите си показания и заявил, че пътуването
с подсъдимия и лицето О.се е случило на друга дата и на инкриминираната дата не
е бил с подсъдимия. Св.В.И. е признал пред съда, че дал лъжливите показания,
защото мислел, че подсъдимият е невинен с цел да му помогне. Съдът намира, че
лъжливите показания на този свидетел следва да бъдат изцяло дискредитирани.
Дадените от св.В.И. показания след като се отрекъл от първоначално лъжливите
такива съдът намира, че следва да бъдат кредитирани като косвени доказателства
за субективната страна на деянието, за което е било повдигнато обвинение на
подсъдимия, а именно, че той е отнел противозаконно автомобила на пострадалия
на инкриминираната дата, час и място.
Показанията на
свидетелите Г.Б.Г., Д.С.П., Д.С.С., Б.Р.Б., А.И.А., Б.Г.С., Б.Г.Б., С.Р.Т., С.С.М.,
Л.Р.М. изясняват фактите и обстоятелствата след отнемането на автомобила на
пострадалия, установяването на същия на мястото на настъпилото ПТП,
установените и иззети веществени доказателства при извършени оглед на
местопроизшествие, както и проведени действия по разследването в досъдебното
производство, които съдът намира за достоверни и кредитира изцяло.
Св. Е.Ж.Г. дал показания за това, че на
19.11.2013 г. в гр.Варна подсъдимият И. е участвал в ПТП с друг автомобил, при
което са били настъпили само незначителни материални щети. Тези показания
установяват единствено, че на тази дата сутринта около 07.45 часа подсъдимият е
бил в гр.Варна, което не се явява факт от значение за разриване на обективната
истина по делото на инкриминираната дата.
Показанията на
св. В.Й.П. изясняват факта,
че на инкриминираната дата управляваният от св.Н.Т. автомобил е бил собственост
по регистрация на този свидетел, поради което съдът ги кредитира изцяло.
По искане на
подсъдимия съдът е допуснал до разпит св.Н.Ш.. Съдът намира, че искането за
разпит на този свидетел представлява опит на подсъдимия да лансира друга версия
в свое оправдание. Св.Ш. е дала показания, които не допринасят за изясняване на
описаната фактическа обстановка и нямат отношение към процесното деяние, поради
което следва да бъдат дискредитирани изцяло.
Веществените
доказателства по делото – иззетата въздушна възглавница от волана на
противозаконно отнетото от пострадалия МПС с откритите върху същата биологични
следи, оставени от подсъдимия, което е доказано от заключението на биологичната
експертиза, както и намерената чантичка с документи и други вещи – собственост
на подсъдимия върху предния капак на процесния автомобил непосредствено след
настъпването на пътнотранспортното произшествие, сочат безспорно и несъмнено,
че автомобилът, собственост на пострадалия е бил отнет и управляван от
подсъдимия. Тези веществени доказателства са преки доказателства, за това, че
именно подсъдимия И. е отнел процесното МПС, привел го е в движение и го е
управлявал до настъпването на ПТП в близост до разклона за с.Цар Самуил, при
което са настъпили значителни материални щети, след което е напуснал мястото и
се е укрил, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.
Писмените
доказателства и веществените доказателствени средства съдът кредитира изцяло
поради това, че подкрепят изцяло кредитираните от съда гласни и веществени
доказателства.
Съдът намира, че
въз основа на всички кредитирани доказателства и доказателствани
средства безспорно и несъмнено е доказано от обективна и субективна страна, че
именно подсъдимия И.Н.И. на инкриминираната дата, място и час е извършил
деянието в което основателно е бил обвинен от прокурора.
Обвиняемият е
осъществил деянието с активни действия по проникване и отнемане на
горепосочения автомобил. Престъплението по чл. 346 НК се счита за довършено с
отнемането на превозното средство или със завършването на ползването му. В случая
от доказателствата по делото е установено, че обвиняемият е предприел действия
по прекъсване владението на пострадалия Б.И. върху автомобила за сметка
установяването на свое владение върху същия.
Доказан се явява
и квалифициращият деянието признак по ал.2 т.1 пр.1 на чл.346 от НК -
превозното средство е претърпяло повреда при ползването му, след
противозаконното отнемане. Обстоятелството, че в случая става въпрос именно за
такава повреда, се доказва по несъмнен начин от констатираните при огледа на
автомобила щети. Съобразно заключението по назначената съдебно-автотехническа и оценителна експертиза общата стойност на
нанесената щета по лекия автомобил е определена на 11 700 лв.
Деянието е
извършено в условията на повторност, тъй като с
влязла в сила присъда по НОХД №319/2010 год. на ОС-гр.Шумен подс.И.
е осъден за също такова деяние и не са изтекли пет години съгласно чл.30 от НК
от изтърпяване на наложеното наказание.
Деянието е
осъществено напълно от обективна и субективна правна страна. От субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл, като обвиняемият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено
опасни последици и е желаел те да настъпят.
От обективна
страна е доказано, че подсъдимият е отнел противозаконно от владението на
пострадалия Б.Г.И., без негово съгласие посоченото по-горе моторно превозно
средство марка „Мерцедес”, модел „***”, с рег.№***. С противозаконно отнетия
автомобил подсъдимият реализирал пътнотранспортно произшествие. При
реализираното произшествие по отнетия автомобил били причинени повреди на стойност
11 700 лв. Подсъдимият ползвал отнетия от него лек автомобил, за да се придвижи
в посока гр.Русе, след което с реализирането на пътнотранспортното произшествие
изоставил този автомобил без надзор.
От субективна
страна подсъдимият е действал виновно, с пряк умисъл. Съзнавал е, че отнетото
от него моторно превозно средство е чуждо. Същевременно е осъзнавал, че лишава
собственика на автомобила от фактическата власт върху него, установявайки своя
фактическа власт върху същия. Подсъдимият не само осъзнавал тези обстоятелства,
но е искал и е целял настъпването на тази промяна във фактическата власт, като
е отнел моторното превозно средство с намерение да го ползва.
Причините за
извършване на престъплението се коренят в утвърдените престъпни навици на
подсъдимия, което се потвърждава от приложената по делото справка за съдимост
на същия, незачитане на неприкосновеността на чуждата собственост и в
деградирането на ценностната му система.
Съдът не
констатира наличие на обстоятелства, изключващи обществената опасност, противоправността и наказуемостта на деянието, нито
основания за освобождаване от наказателна отговорност, поради което прецени, че
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по вид и размер предвидени в
правната разпоредба на НК за извършени престъпни посегателства от този вид.
За да
индивидуализира наказанието, съдът съобрази следното:
- Степента на
обществената опасност на дееца е висока, предвид многобройните му предишни
осъждания за извършени от него противоправни деяния .
- Висока е и
обществената опасност на деянието, предвид това, че извършеното от подсъдимия
деяние е в условията на повторност, както и това, че
същият е оставил противозаконно отнетото от него МПС без надзор. Така
посочените обстоятелства обуславят налагането на по-тежко наказание за
извършеното деяние.
Не са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства, които съдът да отчете тъй като
подсъдимият не признава вината си и не е съдействал за разкриване на
обективната истина в хода на досъдебното производство. В личен план същият няма
семейство, нито деца, а към момента не развива и трудови навици, поради факта,
че е безработен.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът взе предвид многобройните предходни осъждания
на подсъдимия И.И.; обстоятелството, че същият извършил престъпното
посегателство в изпитателния срок, който е бил определен при условното му
предсрочно освобождаване от затвора, както и укриването му от органите на реда,
с цел да се осуети възможността да му бъде потърсена наказателна отговорност за
извършеното от него деяние.
Относителната
тежест на отегчаващите отговорността обстоятелства надвишава тежестта на
смекчаващите такива, които по начало липсват. Наличието на такъв превес от
отегчаващи вината обстоятелства не позволява на съда да постанови присъда около
минимума или малко над него. Поради това
съдът прие, че следва да определи наказанието при превес на отегчаващите над
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно, около средния размер на
предвиденото в чл.346, ал.2 от НК наказание „лишаване от свобода”, което е в
диапазон от една до десет години.
Предвид
изложеното по-горе съдът прие, че съобразно разпоредбите на Общата част на
Наказателния кодекс на подсъдимия следва да бъде определено наказание в размер
на ПЕТ години „лишаване от свобода”.
Предишните
осъждания на подсъдимия са пречка за отлагане на изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода”. Поради това съдът постанови наложеното
наказание да бъде изтърпяно ефективно в затворническо заведение – тип „затвор”.
Подсъдимият И.И.
е рецидивист по смисъла на §3, ал.1, т.2 от ДР на ЗИНЗС, поради което и на
основание чл.61, т.2 във вр. с чл.57 ал.1 от същия
закон съдът постанови изтърпяване на наложеното наказание при първоначален
СТРОГ режим.
На основание
чл.70, ал.7, предл.1 от НК съдът приведе в изпълнение
неизтърпяната част от определеното на подсъдимия общо наказание „лишаване от
свобода” в размер на ДВЕ ГОДИНИ, ДЕВЕТ МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ И ЕДИН ДНИ, определено
по ЧНД № 984/2011 г, по описа на Варненския окръжен съд, от изтърпяването на
което същият е бил условно предсрочно освободен. Основанието за привеждане в
изпълнение на неизтърпяната част от предходното наказание се изразява в това,
че подсъдимият И.И. е извършил процесното противоправно деяние в изпитателния срок, в който той е бил
длъжен да се въздържа от извършването на престъпни посегателства, за да се
счита, че е изтърпял изцяло наложеното му предходно наказание.
Въз основа на
приетия за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалия Б.И.
срещу подсъдимия, съдът осъди последният да заплати на пострадалия сумата от 11
700 лв., представляваща обезщетение за причинената на моторното превозно
средство имуществена вреда, в следствие на непозволеното му увреждане, ведно
със законната лихва от датата на деликта, а именно
20.11.2013 г. до окончателното й изплащане.
С оглед на
изхода на разгледаното дело съдът, на основание чл.189, ал.3 от НПК присъди
разноските, направени от пострадалия Б.И. за адвокатското възнаграждение в
размер на 150 лв.. Съдът осъди подсъдимия да заплати и направените в хода на
двете фази на наказателното производство разноски в размер на 1180.61 лв.
Съдът счита, че
с така произнесената присъда ще бъдат постигнати целите на личната и генерална
превенция, предвидени в правната разпоредба на чл.36 от НК.
Съдът произнесе
настоящата ПРИСЪДА въз основа на изложените по-горе съображения.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:___________________
(Владимир Легарски)