№ 8244
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110145477 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 143, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. Т. Н. дължи на „*****“ ЕАД (с предишни
наименование и правноорганизационна форма „***“ АД) сумата от 103.50 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане на последното, изплатило в качеството си
на поръчител на ответника по сключен между последния и „*****“ ЕАД договор за покупко-
продажба на изплащане № ******* от 24.12.2018г. задълженията на М. Н. за цената на
вещта, предмет на договора- устройство **************м, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 21.08.2020г. до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 2.99 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.02.2020г. до
04.05.2020г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 39644/2020г. по описа на СРС, 54
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между ответника като купувач и „*****“ ЕАД като продавач бил
сключен договор за покупко- продажба на изплащане № ******* от 24.12.2018г., имащ за
предмет устройство **************м, по силата на който М. Н. следвало да изплати на
вноски уговорената цена на вещта, което не сторил, поради което и на основание клаузата на
чл. 12.3 от договора вземанията на продавача за цената на устройството станали предсрочно
изискуеми. Същевременно, телекомуникационното дружество било сключило рамков
договор за поръчителство с праводателя на ищеца- „***“ АД, по силата на който последното
се задължило да обезпечи изплащането на задълженията на купувачите по сключени с
„*****“ ЕАД договори за покупко- продажба на изплащане, в т.ч. задълженията на
ответника по процесния договор. След като М. Н. не изплатил цената на закупеното
устройство въпреки настъпилия падеж на задължението за това, на 06.02.2020г.
праводателят на ищеца като поръчител изпълнил това парично задължение в полза на
продавача, като преди това уведомил потребителя и му предоставил възможност да изпълни
доброволно дълга си. При тези твърдения ищецът претендира, че в правната му сфера
възникнало регресно вземане за възстановяване от ответника на заплатената сума от 103.50
лева, както и на обезщетение за забава върху същата, считано от датата на погасяване на
дълга в полза на продавача по договора за покупко- продажба. Претендира и законна лихва,
1
както и разноски за настоящото и заповедното производство.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор на исковата
молба по чл. 131 ГПК, с който ответникът заявява, че се съгласява и не възразява срещу
процесното задължение, поради което моли да му бъде предоставена банкова сметка на
ищеца за заплащане на същото.
С молба от 23.12.2024г. ответникът е представил извлечение от онлайн банкиране за
извършено на 14.10.2024г. плащане в полза на ищеца на сумата от 103.50 лева.
С молба от 30.01.2025г. от името на ищеца е потвърдено извършеното плащане на
сумата от 103.50 лева, като са изложени съображения, че същата не е достатъчна да погаси
всички вземания на дружеството, предмет на настоящото производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните факти с правно значение: 1/ сключен между
ответника и „*****“ ЕАД договор за покупко- продажба на изплащане № ******* от
24.12.2018г.; 2/ сключен между „*****“ ЕАД и ищеца, респ. праводателя му, договор за
поръчителство, по силата на който последният да е обезпечил изпълнението на паричните
задължения на ответника като купувач по договора за покупко- продажба; 3/ настъпване на
изискуемостта на паричните задължения на ответника по договора за покупко- продажба; 4/
изплащане на задълженията на купувача по договора в полза на продавача по същия от
страна на поръчителя; 5/ твърденията си, че е уведомил ответника за извършеното плащане.
В хода на настоящото производство, вкл. на проведеното преди исковото заповедно
производство, между страните не съществува спор относно осъществяването в обективната
действителност на всички посочени материални предпоставки за основателност на
предявените искове, като наред с това, същите се установяват и от надлежно приобщените и
неоспорени от страните писмени доказателства- договор за покупко- продажба на
изплащане, приемо- предавателен протокол за предаване на фактическата власт върху вещта,
предмет на този договор, в полза на ответника, договор за поръчителство между продавача
по договора и праводателя на ищеца, както и анекси и приложения към него, касаещи
учредяването на поръчителство за задълженията на ответника по конкретния договор за
покупко- продажба на изплащане, уведомление до ответника от праводателя на ищеца-
поръчител за задълженията за заплащане на цената на продадената стока, за предстоящо
плащане по договора за покупко- продажба, платежно нареждане и удостоверение от
продавача, че такова плащане е реално извършено от поръчителя на 06.02.2020г. Наред с
това, както бе изяснено, ответникът в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК изрично е
признал задължението си, което, освен това, е сторил и конклудентно, извършвайки в хода
на процеса- на 14.10.2024г., плащане в полза на ищеца, посочвайки като основание на
същото „плащане на задължение по гр. дело № 45477/2023“. Така, извършвайки плащане на
сума, за която поддържа да погасява задължението му по делото, ответникът е признал
основанието, на което процесното регресно вземане на платилия поръчител е възникнало, а
признанието на неизгодни за страната обстоятелства с правно значение е едно от най-
надеждните и достоверни доказателствени средства в българския граждански процес, което,
преценено по реда на чл. 175 ГПК, намира опора в приобщената по делото и неоспорена
доказателствена съвкупност.
С оглед на това и доколкото ответникът не е изложил твърдения да е заплатил
процесното регресно вземане в срок и съобразно правилото на чл. 143, ал. 1, изр. последно
ЗЗД, следва да се приеме, че последният е допуснал неточно в темпорално отношение
изпълнение на задължението си да възстанови заплатената от поръчителя сума по процесния
договор за покупко- продажба на изплащане, като размерът на обезщетението за забава,
2
следващо се за периода на забавата- от момента на извършеното от поръчителя плащане до
края на исковия период по претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД- 04.05.2020г.,
възлиза на сумата от 2.56 лева.
Следователно, общият размер на задължението на купувача по сключения с „*****“
ЕАД договор за покупко- продажба на изплащане спрямо платилия поръчител, възлиза на
сумата от 106.06 лева, от която 103.50 лева- заплатена от ответника в полза на продавача по
договора сума, и 2.56 лева- обезщетение за забава върху платената сума за периода на
забавата.
Както бе изложено, между страните не е спорно, а и се установява от приобщеното
като писмено доказателство извлечение от интернет банкиране на ответника, че на
14.10.2024г.- след образуване на делото, същият е заплатил в полза на ищеца сумата от
103.50 лева, посочвайки при плащането, че погасява свое задължение по настоящото
гражданско дело. Така, доколкото, както бе изяснено, в случая общият размер на
задълженията на ответника, предмет на процесните претенции, възлиза на сумата от 106.06
лева, извършеното на 14.10.2024г. плащане е частично такова, поради което при преценката
на погасителния му ефект приложение намират нормите на чл. 76 ЗЗД, съгласно които този,
който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява, а ако не е заявил това,
погасява се най- обременителното за него задължение, при няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно, а когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските
и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК,
„когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за
забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по
чл. 76, ал. 2 ЗЗД“, като в мотивите на тълкувателния акт е изяснено следното: „правилото на
чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните
задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко
от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на
паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според
което при недостатъчно изпълнение се погасяват най - напред разноските, след това лихвите
и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е
съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента,
или според поставения за тълкуване въпрос - от главница и лихви… При предложено от
длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно
да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява,
но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното
изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане
или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да
приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на
задължението.“
В случая от посоченото в представеното от ответника с молбата му от 23.12.2024г.
извлечение от онлайн банкиране не би могло да се установи кое конкретно от процесните
задължения ответникът желае да погаси, кой елемент от вземането си- главницата или
следващото се върху нея обезщетение за забава, поради което, доколкото частичното
плащане е прието от кредитора, и съобразно цитираните задължителни за съдилищата
разяснения, следва да се приеме, че плащайки в хода на процеса сумата от 103.50 лева,
ответникът е погасил вземането на ищеца за обезщетение за забава в размер на 2.56 лева, а с
3
остатъка от 100.94 лева- част от главницата, в резултат от което непогасена е останала
главница в размер на 2.56 лева, до която сума предявеният иск, имащ за предмет процесното
регресно вземане, следва да бъде уважен, а в останалата част, както по иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД- отхвърлен с оглед извършеното в хода на процеса плащане и
съобразно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно което съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
За пълнота и прецизност и макар в хода на исковото производство ответникът да не
поддържа изложените в подаденото в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК конкретни
твърдения, следва да се изясни, че от представения с това възражение фискален бон не се
установява безспорно извършените в полза на „*****“ ЕАД плащания да са за погасяване
именно на задължението на ответника за цената на вещта, предмет на договора за покупко-
продажба на изплащане № ******* от 24.12.2018г., при изрично оспорване в този смисъл от
името на заявителя, съдържащо се в депозираната от същия в хода на заповедното
производство молба от 11.01.2021г., поради което и в случая не би могла да се приеме за
осъществена хипотезата на чл. 143, ал. 2, изр. първо ЗЗД.
Същевременно, доколкото разноските, сторени от заявителя- ищец, не са били
присъдени в негова полза към датата на извършеното частично плащане, не следва да се
приеме, че в патримониума на кредитора към датата на това плащане е съществувало
вземане за разноски в какъвто и да е размер във връзка с настоящото и предхождащото го
заповедно производство (доколкото дължимостта на такива подлежи на обсъждане едва с
настоящия съдебен акт съобразно процесуалните правила на чл. 78 ГПК), което вземане за
разноски да подлежи на погасяване преди вземането за законна мораторна лихва.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция- при съобразяване на
обстоятелството, че част от претенцията е погасена чрез плащане в хода на процеса, с оглед
на което следва да се приеме, че ответникът е дал повод за образуване на делото срещу него,
като въпреки съществуването на изискуемо задължение спрямо ищеца не е погасил същото
в срок, а в останалата й част претенцията подлежи на уважаване, разноски се следват
единствено на ищеца, комуто следва да бъде присъдена сумата от 325.00 лева- разноски за
заповедното производство, както и сумата от 425.00 лева- разноски за исковото
производство, включващи заплатени държавни такси и адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД, че М. Т. Н., ЕГН **********, дължи на „********“
ЕАД, ЕИК ********* (с предишни наименования и правноорганизационна форма „***“ АД,
респ. „*****“ ЕАД) сумата от 2.56 лева, представляваща непогасена част регресно
суброгационно вземане на последното, изплатило в качеството си на поръчител на
ответника по сключен между последния и „*****“ ЕАД договор за покупко- продажба на
изплащане № ******* от 24.12.2018г. задълженията на М. Н. за цената на вещта, предмет на
договора- устройство **************м, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 21.08.2020г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума по ч. гр. дело №
39644/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над установената като
4
дължима сума до пълния предявен размер от 103.50 лева, както и изцяло иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. Т. Н., ЕГН **********, дължи
на „********“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 2.99 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 06.02.2020г. до 04.05.2020г.
ОСЪЖДА М. Т. Н., ЕГН **********, да заплати на „********“ ЕАД, ЕИК *********
(с предишни наименования и правноорганизационна форма „***“ АД, респ. „*****“ ЕАД),
сумата от 325.00 лева- разноски за заповедното производство, както и сумата от 425.00
лева- разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5