№ 73
гр. Кюстендил, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Ваня Др. Богоева
Евгения Хр. Стамова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20241500500576 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.150
от СК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Г. Н. М., ЕГН **********, адрес: гр.
Дупница, ул. „***“ № 1, действаща в качеството си на родител и законен представител на Г.
В. М. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Е. П. от САК, със служебен адрес: гр.
София, 1000, ул. „***“ № 19, ет.5, офис 1-2 срещу решение № 490/10.10.2024 г., постановено
от РС – Дупница по гр.д .№ 1062/2024 г. по описа на същия съд в частта, в която съдът е
отхвърлил иска с правно основание чл.150 СК вр. чл.143 СК за сумата над 240 лева до
претендираните 450 лева.
Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, оспорва решението в
обжалваната част като неправилно с твърдения за несъответствие на формираните от съда
правни изводи с ангажираната в производството доказателствена съвкупност. Акцентирано е
на нарастващите към момента нужди на детето Г. М. от средства за неговото отглеждане, в
това число за обучение в училищна среда и респективно необходимостта от средства за
извънучилищните занятия, които детето посещава. Позовава се на безусловния характер на
задължението за издръжка, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК. Изложени са
твърдения за установена към момента трудова ангажираност на ответника, обосноваваща
извод за възможността му да престира претендираната издръжка. На самостоятелно
1
основание порочността на решението се свързва и с допуснати от първонистанционния съд
процесуални нарушения, свързани с неизготвянето на доклад по делото и недопускане на
релевантни за спора доказателствени искания, което според въззивника, е довело до
ограничаване на неговите права и интереси. По същество се поддържа искане за отмяна на
решението в отхвърлителната му част и уважаване изцяло на предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна не депозира отговор по въззивната
жалба.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната
жалба, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – Дупница се е развило по депозирана от Г. Н. М.,
като майка и законен представител на малолетното дете Г. В. М. срещу В. Н. М. искова
молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 150 СК с искане да бъде увеличен
определения по силата на съдебна спогодба, утвърдена с протоколно определение гр. д. №
1877/2020 г. по описа на Районен съд -Дупница размер на издръжката, която ответникът е
заплащал на детето Г. М., от 170.00 лева на 450.00 лева
От приобщените в първоинстанционното производство доказателства се установява, а
и това не е спорно между страните, че Г. Н. М. и В. Н. М. са родители на децата В. В. М.,
ЕГН ********** и Г. В. М., ЕГН **********.
Установено е, че по силата на решение № 122/14.03.2018 г. по гр. д. № 344/2018 г. на
РС – Дупница е прекратен брака между Г. Н. М. и В. Н. М. по взаимно съгласие, като със
същото решение е утвърдено постигнатото споразумение между страните, съгласно което
упражняването на родителските права върху родените от брака деца В. В. М. и Г. В. М. е
предоставено на тяхната майка – Г. М.; определен е режим на лични контакти на бащата В.
М. с децата и последния е осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на по 127.50
лева за всяко от тях, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
По силата на съдебна спогодба, утвърдена с протоколно определение по гр.д.№
1877/2020 г. по описа на РС – Дупница е изменен размера на първоначално определената
издръжка, като за детето Г. В. М. издръжката е увеличена на 170.00 лева.
От удостоверение изх. № 152/21.02.2024 г. на Директора на ОУ „****“ гр. Дупница е
установимо, че детето Г. В. М. през учебната 2023/2024 г. е ученик в III – ти клас, като
посещава и групата ЦОУД, което налага да обядва в училищната столова срещу заплащане.
По делото е приложена и служебна бележка изх. № 009/20.03.2024 г., издадена от ФК
„***“ в уверение на това, че Г. В. М. е футболист в ДЮШ към ФК „***“, за което заплаща
месечна такса в размер на 50 лева.
Видно от служебна бележка, изходяща от Директора на Езиков център „***“, детето Г.
В. М. изучава английски език в Центъра през учебната 2023/2024 г., като за обучението през
2
тази година е заплатена такса в размер на 420 лева.
В първоинстанционното производство като доказателство е прието удостоверение
изх. № 1/29.05.2024 г., от което се установява, че ответникът В. Н. М. работи на длъжност
„***“ към „***“ ЕООД, като за месеците 11.2023 г. – 04.2024 г. е получил общ брутен доход в
размер на 4 943.51 лева. Трудовата ангажираност на ответника към работодателя „***“
ЕООД е установима и от приобщената във въззивното производство Справка за актуално
състояние на действащи трудови договори на лицето В. Н. М. за периода от 23.12.2020 г. до
09.01.2025 г. В справката липсват данни в Графа „Дата на прекратяване“.
Във въззивното производството е разпитан свидетеля А. А. Г.. Свидетелят сочи, че
познава Г. М. и двете й деца от 2020 г. С Г. са колежки, но и приятелки в личен план. Г. често
й споделяла, че има финансови затруднения с издръжката на двете й деца, като понякога е
искала и финансова подкрепа от свидетелката. Доколкото знаела бащата на децата не
помагал, често изплащал издръжката със закъснение. Освен разходите за училище, Г.
заплащала и извънучебните занимания на детето Г.. Плащала и по 25 лева седмично за обяд
в училище. Г. вече бил в тийнейджърска възраст, искал да излиза с приятели, за което му
трябвали джобни пари, но на Г. й било трудно да отдели средства и за това.
От приобщения във въззивното производство Социален доклад се установява, че
децата Г. В. М. и В. В. М. живеят при тяхната майка, в четиристайно общинско жилище,
където имало обособена за тях стая с всичко необходимо за възрастта им. В жилището имало
функционална възможност за обособяване и на самостоятелни стаи за децата. След
раздялата на родителите основните грижи за децата са поети от тяхната майка. Последната
работи като офис мениджър в „***“ от 5 години. Посочва, че месечното й възнаграждение
не е достатъчно за издръжката на децата, в частност на Г.. В. М..Бащата В. М. от три години
работел в „***“ ЕООД, като твърдял, че финансово се справя трудно в ежедневието. Г. бил
емоционално привързан и към двамата си родители, като с желание посещавал баща си и
баба си по бащина линия. Комуникацията между родителите била трудна, но това не
рефлектирало върху желанието на майката Г. да изгради добри отношения с неговия баща и
оказвала съдействие. Поради завишените потребности Г. имал нужда от увеличен размер на
издръжката, като справедлив, според майката, бил размер от 450 лева издръжка, която
ответникът да заплаща на малолетното си дете Г.. Бащата от своя страна посочил
невъзможност да заплаща по-висок размер на месечна издръжка от 250 лева.
При така установеното от фактическа страна, КОС от правна приема следното:
Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е
допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в
срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
3
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е
и допустимо.
По правилно стта:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. На основание
т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца при произнасяне относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
Наведеният с въззивната жалба спорен момент е свързан с размера на присъдената
издръжка, който се приема за занижен.
За да бъде изменен размерът на присъдена по-рано издръжка е необходимо да се
констатира изменение на обстоятелствата, при които същата е била определена /чл. 150 СК/.
В тази връзка релевантни са нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи /чл. 142, ал. 1 СК)/
В т. 19 на ППВС № 5/ 16.11.1970 г. е направено тълкуване на понятието „изменение
на обстоятелствата“. Посочено е, че такова ще има когато е налице трайно съществено
изменение в нуждите на издържания или трайна и съществена промяна във възможностите
на задълженото лице. Предпоставките са дадени при условията на алтернативност, поради
което е достатъчно наличието само на една от тях, за да се приеме, че иска е доказан по
своето основание. Не е необходимо също така да има продължителност на периода между
предходната издръжка и искането за изменение. Искът за изменение на издръжката може да
се предяви веднага щом е налице промяна в обстоятелствата, при които е определена
предходната издръжка.
В принципен аспект нуждите на оправомощения да получи издръжка са
детерминирани от неговата възраст, образование, както и от всички обстоятелства, имащи
значение за случая. От данните по делото се установява, че по силата на съдебна спогодба,
утвърдена с протоколно определение по гр.д.№ 1877/2020 г. по описа на РС – Дупница е
изменен размера на първоначално определената издръжка, като за детето Г. В. М.
издръжката е увеличена от 127.50 лева на 170.00 лева месечно. От момента на определяне
размера на тази издръжка до настоящия момент са изминали пет години. Установено е, че
детето Г. е ученик, посещаващ целодневна форма на обучение, като обядва в стола на
училището, където храната се заплаща допълнително /по данни на св. Г. и седмичната такса
за обяд е в размер на 25 лева/. Установено е и че детето посещава извънкласни занимания по
футбол и английски език, за които също се заплащат такси. Следва да се отчете и
обстоятелството, че към момента сме изправени към социално-икономически промени
4
/увеличаване на цените на стоките и услугите, което е особено осезаемо през последните
няколко години/, които макар и обективни и стоящи извън волята на родителите, неминуемо
водят до извод за увеличаване на нуждата от парични средства за издръжката, необходима
за отглеждане, възпитание, обучение и развитие на детето. Промяната в нуждите на
детето има траен и продължителен характер, което обуславя извод за основателността
на иска за изменение на определения размер на предходната издръжка.
Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на чл.142 ал.1 от
СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето,
което дължи издръжка.
Следва да се отбележи, че икономическите условия на живот в страната, определени
от по-висок жизнен и социален стандарт, продиктуван от ценови, социални и
демографски фактори, безспорно определят по-големи средства за издръжката на едно дето.
С повишаване на възрастта и образователното ниво, нуждите на детето от средства за
издръжка, развитие и обучение обективно се повишават. Размерът на издръжката обаче не
може да бъде определен само въз основа на нуждите на детето. Те трябва да се съпоставят и
с възможностите на лицето, което дължи издръжка и при съотношението на двете величини
да се определи нейният размер. Задължението за издръжка се разпределя между родителите
според възможностите им. Принципът за определяне на издръжката
според възможностите и материалното състояние на лицето, което дължи издръжка, е
основен принцип в СК.
Според т. 5 на ППВС № 5/ 16.11.1970 г. „възможностите„ на лицето, което дължи
издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст,
образование, професионална квалификация, трудоспособност. Следва да се отчетат и
„непосредствените грижи” / грижите и издръжката, доставяни в натура/ от родителя, който
упражнява родителските права.
Установено е по делото, че брутният месечен трудов доход на ответника е около
размера на минималната за страната работна заплата, която от 01.01.2025 г. е в размер на
1077 лева. По делото липсват данни за получаваното от майката трудово възнаграждение.
В контекста на горното, отчитайки установените фактически положения, свързани с
нуждите на детето, материалните възможности на неговите родители и упражняването на
родителските права от майката, първоинстанционният съд е преценил, че бащата може да
доставя издръжка в размер на 240 лева.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, въззивникът
-ищец в първоинстанционното производство е следвало посредством пълно и главно
доказване да изясни основния факт на доказване, а именно, че след влизане в сила на
решението, с което е определена издръжката му е настъпила промяна в обстоятелствата по
чл. 142, ал. 1 СК – нарастване на собствените му потребности и/или нарастване на
материалните възможности на родителя, в случая бащата, от когото се търси издръжката.
Определената преди 5 години издръжка в размер на 170 лева, която ответникът –
5
въззиваем е следвало да заплаща ежемесечно на детето Г. В. М. към настоящия момент е под
законоустановения в чл. 142, ал. 2 от СК минимум и се явява недостатъчна да задоволи
битовите и социалните потребности на детето. Всъщност под законоустановения минимум е
и присъдената от първоинстационния съд издръжка, тъй като от 01.01.2025 г. минималния
размер на издръжката възлиза на сумата от 169.25 лева.
Събраните по делото доказателства, касаещи нуждите на детето сочат, че същият има
обичайните потребности за здраво дете от същия пол и възраст, определени съобразно
обичайните му условия на живот. Не се установиха по делото, посредством надлежни
писмени доказателства, включително и след приключване на съдебното дирене пред
въззивната инстанция, извънредни или специфични нужди на детето, които да налагат
разходи над обичайните за дете на подобна възраст. В релевантния период безспорно
ищецът е израснал физически, което както беше посочено по-горе, предопределя по-високи
средства за неговата издръжка. Ангажирани бяха и доказателства за посещавани от детето
извънкласни дейности.
В настоящия случай ищецът, чиято е и доказателствената тежест за това, не е
установил обаче пълно и главно в процеса възможностите на ответника да му осигури
издръжка в претендирания размер от 450 лева. Ищецът не прояви нужната процесуална
активност, за да обезпечи доказателства за сочения по-висок размер на получавания от
ответника ежемесечен доход. При обсъждане на писмената доказателствена съвкупност
относно доходите на бащата - ответник, въззивният съд намира, че от представените
документи не може да бъде направен извод, че същият реализира по - високи доходи, така
както се твърди от въззивника. Както беше отбелязано по-горе в изложението, дохода на
ответника, установим от ангажираните в производството доказателства, е около размера на
минималната за страната работна заплата. Съдът съобразява и обстоятелството, че
ответникът изпълнява алиметно задължение и към другото си дете В. В. М.. С оглед на
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че ответникът може да заплаща
издръжка на малолетното дете Г. В. М. в размер на 300. 00 лева месечно, като съдът при
определяне на този размер съобразява обстоятелството, че част от дължимата за детето
издръжка се поема от неговата майка, която осъществява и непосредствените грижи по
отглеждане на детето.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
искът за увеличение на издръжка е отхвърлен за разликата над уважения размер от 240. 00
лева до 300. 00 лева, като въззивният съд постанови решение, с което иска се уважи до
посочения размер или за още 60. 00 лева месечно, освен присъдените с
първоинстанционннорешение – 240. 00 лева. В останалата част, в която искът е отхвърлен за
разликата над унажение размер от 300. 00 лева до предявения размер от 450. 00 лева
решението като правилно следва да бъде утвърдено.
Решението е влязло в сила като необжалванов частта, в която издръжката е увеличена
от 170. 00 лева на 240. 00 лева месечно..
6
Върху цената на иска за разликата над 240.00 лева до 300.00 левв., се дължи държавна
такса, която следва да бъде заплатена също от ответника, предвид частичната основателност
на въззивната жалба, а дължимата държавна такса в случая е 86. 40 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 490/10.10.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д .№
1062/2024 г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от Г. Н. М.,
ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете Г. В. М., ЕГН
********** срещу В. Н. М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 150 СК за
увеличаване на предходно определения размер на издръжката, която ответника е заплащал
на детето си Г. В. М., за разликата над присъдения с първоинстанционното решение размер
от 240. 00 лева до сумата от 300. 00 лева месечно, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 СК размера на месечната издръжка, която В. Н. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 33 дължи на своето дете Г. В. М., ЕГН
**********, участващо в производството чрез своята майка и законен представител Г. Н. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 1, като УВЕЛИЧАВА размера на
дължимата сума, която В. Н. М., ЕГН ********** /с посочен адрес/ следва да заплаща на Г.
В. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. Н. М., ЕГН
********** /с посочен адрес/ от 240. 00 лева на 300. 00 лева., която издръжка да бъде
платима до всяко 5 – то число на месеца, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда -17.05.2024 г. до окончателното изплащане, ведно със законната лихва за всяко
закъснение и просрочие на месечните вноски до окончателното изплащане на дължимото.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 490/10.10.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д
.№ 1062/2024 г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от Г. Н.
М., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете Г. В. М., ЕГН
********** срещу В. Н. М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 150 СК, за
увеличение размер на месечната издръжка, която ответникът следва да заплаща на детето си
Г. В. М., ЕГН ********** за разликата над 300. 00 лева до предявения размер от 450. 00 лева
месечно, считано от 17.05.2024 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяко закъснение и просрочие на
месечните вноски до окончателното изплащане на дължимото.
В останалата част горепосоченото решение на Районен съд – Дупница е влязло вв
сила като необжалвано.
ОСЪЖДА В. Н. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на Кюстендилския
окръжен съд дължимата държавна такса в размер на 86.40 лева.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл.280, ал.3 т.2
ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8