№ 2343
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100502632 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Фератум България“ ЕООД срещу
решение № 975/17.01.2024 г. по гр.д. № 40048/2023 г. по описа на СРС, 157
състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на М. В. В. на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 344, 86 лв., недължимо заплатена
на ответника по договор за паричен заем № 1234588/27.01.2023 г., ведно със
законната лихва от 18.07.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в
съда/ до окончателното изплащане. Във въззивната жалба са наведени
твърдения за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт,
както и за нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Поддържат се твърдения за възможността потребителят сам да обезпечи
отпуснатия кредит по различни начини, включително с поръчителство от
избрани от него лица. Твърди се, че включването на клаузата на чл. 5 от
договора е следствие на упражнения от ищеца избор в рамките на
преддоговорните отношения между страните. Изложени са твърдения, че от
изготвената ССчЕ липсвали доказателства за неправилно изчисление на ГПР,
поради което същият бил приложен правилно. При тези твърдения в жалбата е
1
заявено искане до съда да отмени първоинстанционното решение и постанови
ново, с което заявения иск за бъде отхвърлен. Претендират се и сторените в
производството съдебни разноски.
Въззиваемата страна М. В. В. е депозирала отговор в срока по чл. 263
от ГПК, в който се поддържат твърдения за правилност на обжалваното
съдебно решение и искане същото да бъде потвърдено. Претендират се
разноски за настоящото производство.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по
чл. 55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД.
Страните не са формирали спор относно правно-релевантните факти,
подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на неоснователното
обогатяване, основано на плащане при начална липса на основание. Спорът
между тях е концентриран единствено относно въпроса действителността на
сключения между страните договор, обосновано с наличието/липсата на
нищожни клаузи в същия.
Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски съд,
IV-Д състав, намира следното:
Не е формиран спор между страните, че същите са обвързани от
договорно правоотношение, предвид сключения между тях договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1234588/27.01.2023 г. Видно от
съдържанието на същия, въззивникът – ответник в първата инстанция е
предоставил на въззиваемата страна – ищец в първата инстанция сумата от 4
000 лв.
Не е част от предмета на спора и обстоятелството, че на 15.02.2023 г.,
заемателят – ищец е заплатил по сключения договор в полза на въззивника
сума в размер на 4 344, 86 лв. Това обстоятелство се потвърждава и от
2
приложеното преводно нареждане от 15.02.2023 г.
Съобразно текста на процесния договор, сумата предоставена в заем,
подлежи на връщане на 18 вноски, съобразно погасителен план, който е
неразделна част от договора /чл.2/ като дължимата лихва по него е в размер на
1 400 лв., при лихвен процент от 35% /чл. 3/. Съобразно чл. 4 от договора ГПР
е в размер на 49, 66 %, изчислен по реда на чл. 8.4 от ОУ и включва разходите,
включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В разпоредбата на чл. 5 от договора,
кредитът се обезпечава с поръчителството, предоставено от „Multitude Bank“
като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза
обезпечение, уговорката, свързана с обезпечените не може да се отмени от
кредитополучателя. Съобразно т. 4.3 от преддоговорната информация,
разходите във връзка с предоставеното поръчителство възлизат на сумата в
размер на 4040 лв., като същите са в тежест на кредитополучателя и не са
включени в ГПР.
Според чл. 19, ал. 4 ЗПК, в релевантната му редакция, с оглед датата на
сключване на договора, ГПР, който включва и законната лихва, не може да
бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в съответната валута на кредита, определена с ПМС.
Разпоредбата на чл. 19 ал.1 от ЗПК установява, че ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1. ДР ЗПК, общ разход по кредита за
потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
3
При така очертаната правна рамка, настоящият съдебен състав намира,
че клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на
гаранция представлява възнаграждение за предоставения паричен ресурс,
поради което попада в приложното поле на §1 т.1 от ДР на ЗПК и следва да
бъде включен при определяне на ГПР, тъй като съставлява разход по кредита
за потребителя, което не е направено по арг. на т.4.3 от преддоговорната
информация към договора. Предвид тези съображения, настоящият съдебен
състав намира, че размерите на ГПР и общия процент разходи са посочени
неправилно в договора и не отговарят на действителните такива. Самият
размер на възнаграждението на поръчителя като аритметична величина е по-
голямо от размера на сумата, отпусната като кредит по договора. При тези
ангажирани доказателства по делото, съдържанието на договора, сключен
между страните не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на
основание чл. 22 ЗПК същият се явява недействителен. Санкцията по
отношение на недействителен договор е посочена в разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК - потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Както беше посочено, не се спори, че кредитополучателят е получил
сумата в размер на 4000 лв., а е върнал сумата в размер на 4 344, 86 лв.,
поради което разликата между получената от кредитополучателя сума и
заплатената от него сума в полза на кредитодателя е получена от същия при
начална липса на основание.
Настоящият съдебен състав не споделя заявеното възражение във
въззивната жалба, че в чл. 5 от договора, сключен между страните е
предоставена възможност на кредитополучателя на упражни право на избор
по отношение поръчителя като избере такъв. Видно от словесната
конфигурация на сочената разпоредба в договора „със сключването“ на
договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че е избрал посочения
от кредитора предварително одобрен поръчител, а именно Фератум банк.
Условия, на които следва да отговаря лицето – поръчител, съобразно втората
възможност, предвидена в чл. 5 от договора, за да бъде одобрен от
кредитодателя в текста на договора не са поставяни. Такива не могат да бъдат
извлечени по тълкувателен път при съблюдаване критериите на чл. 20 от ЗЗД
или чрез индиции. Предвид което, настоящият съдебен състав възприема тази
уговорена възможност като такава с изцяло формален характер, без обективна
4
възможност за реално приложение.
Възраженията, касаещи ССчЕ, заявени във въззивната жалба са
неотносими с оглед липсата на изслушана такава в рамките на производството
пред СРС.
Предвид което, жалбата се явява неоснователна.
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна
инстанция с тези на СРС, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
За въззивното производство разноски се следват на въззиваемата
страна.. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
като е представен договор. Според фактическата и правна сложност на спора
съдът определя възнаграждение от 200 лв.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 975/17.01.2024 г. по гр.д. № 40048/2023 г.
по описа на СРС, 157 състав.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 13, ет. 3 –адв. Е. Ц. да заплати
на адв. А. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 200 лв. – възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5