Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1826
гр.
Пловдив, 20.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХXVIIІ състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря П. Д. като разгледа докладваното от съдия
Вълчев адм. д. № 1105/2020
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145
и сл. АПК, във
вр. чл.40 ал.1 от ЗДОИ
Образувано
е по жалба на А.Д.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Е.Г., против отказ за
предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо рег. №
94-147/05.05.2020 г., издадено по реда на закона за достъп до обществена
информация по заявление вх. рег. № 94-147/23.04.2020 г. и №
94-147(1)/23.04.2020 г. в частта, с която е отказано даването на информация. В
жалбата се твърди, че отказът е нищожен, тъй като задължено лице по ЗДОИ е
изпълнителният директор на АГКК, а към писмото липсва заповед за заместване или
делегиране на права да приема решения по закона, поради което е иска
прогласяване на нищожност поради липса на материална компетентност.
Алтернативно се иска, при преценка от съда, че не е налице изричен отказ, то да
се отмени мълчалив такъв и преписката да се върне на органа за ново
произнасяне. Аргументите в тази насока са, че се касае до изпълнение на
служебни функции, поради което исканата информация е относима пряко към
дейността на задължения по чл.3 ал.1 от ЗДОИ субект. В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован се представлява от адв.Г., която поддържа жалбата и ангажира
доказателства, без да взима становище по същество на спора. Претендират се
разноски по делото.
Ответникът
– изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър,
редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
основателността на жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и съобрази доказателствата по делото, прие
следното от фактическа страна:
Със
заявление рег. № 94-147/23.04.2020 г., жалбоподателят е отправил искане до АГКК
– София за предоставяне на информация относно това, дали е законосъобразно
заличаването от кадастралния регистър на общия наследодател, без да се изиска
от службата представяне на съответно удостоверение за наследници; ако е
законосъобразно, да се посочи законовата норма. С друго заявление рег. №
94-147(1) от 23.04.2020 г., жалбоподателят отправил искане до АГКК – София за
предоставяне на обществена информация относно поземлен имот с ИД 56784.534.286,
на който е собственик, която формулирал по следния начин: когато със заявление
вх. № 94-11574/09.05.2012 г. е бил регистриран НА № 13/16.-07.2008г. на СВ –
Пловдив и същевременно е бил заличен от кадастралния регистър общия
наследодател И.А.Д., било ли е представено от заявителя удостоверение за
наследници на И.А.Д.; било ли е изискано такова от служителя на СГКК – Пловдив
и ако – да, какви доказателства ангажирате за това; Кой е бил служителят, който
е заличил името на общия наследодател И.А.Д. от кадастралния регистър във
връзка с посочения ПИ; Били ли са спазени законовите изисквания при
заличаването на общия наследодател от кадастралния регистър в конкретния
случай. При така подаденото заявление административният орган приел, че изисканата
информация е изключена от приложното поле на ЗДОИ, тъй като се касае до
информация свързана с административното обслужване на граждани и юридически
лица. В тази връзка на жалбоподателят е указано, че същата се явява
заинтересовано лице по смисъла на чл.27 ал.2 т.5 от АПК и като страна в
административното производство – чл.27 ал.1 във връзка с чл.15 ал.1 от АПК, е обосновала
наличие на правен интерес, поради което на основание чл.34 ал.1 от АПК и осигурил
възможност да прегледа документите по пр. № 94-11574/09.05.2012 г., както и да
си прави бележки, извадки копия за нейна
сметка, като е указано и времето, когато е възможно да бъде сторено това. По
административната преписка липсват данни кога точно е връчен отговора на А.М.,
но от данните по същата се установява, писмото рег. № 94-147 на АГКК – София е
изведено на 05.05.2020 г.. Недоволна от това произнасяне на 15.05.2020г. М.
входирала в АГКК – София настоящата жалба.
При
така установеното от фактическа страна, на база събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие
следното от правна страна:
Жалбата
е подадена в установения в чл.149 ал.1 от АПК срок, от лице, имащо правен
интерес, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
тя е неоснователна поради следните за това съображения:
Предмет
на настоящия спор е, изрично заявеното искане за отмяна на частичен отказ от
достъп до обществена информация, а именно - по заявление вх. №
94-147/23.04.2020 г., т. е. само по отношение законосъобразността на
заличаването в КР на общ наследодател без да се изиска от службата представяне
на съответно удостоверение за наследници и коя е законовата норма, която
позволява това. Оспореният акт е издаден
от компетентен орган – изпълнителният директор на АГКК е задължен субект по
смисъла на чл.3
ал.1 от ЗДОИ, в предвидената в чл.38 от с. з. писмена форма и при
спазване на административно-производствените правила. Съгласно чл.4 ал.1 т.1 от
Устройствения правилник на АГКК, изпълнителният директор на Агенцията ръководи и представлява
Агенцията, а според ал.2 и ал.3 от същия, функциите на изпълнителния директор в
негово отсъствие или, когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от
служител на ръководна длъжност в агенцията, определен с писмена заповед на изпълнителния
директор на агенцията, като в изпълнение на правомощията си изпълнителният
директор издава заповеди. По административната преписка е приложена Заповед №
РД-13-121/14.06.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на инж. В.Т.са
вменени правомощията на изпълнителния директор при негово отсъствие и в
изпълнение на чл.4 ал.2 от УПАГКК. Липсват съществени, касаещи формата, пороци
на проведения административен процес, поради което липсват основания за
твърдяната от жалбоподателят нищожност, поради което и направеното възражение в
тази връзка е неоснователно.
При
постановяване на административния акт са спазени и материалноправните
предпоставки, предвидени в закона, като отказът на органа да предостави
исканата информация е съобразен с нормативните изисквания. Съгласно чл.2
ал.1 от ЗДОИ обществена е всяка информация, свързана с обществения живот
в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят мнение
за дейността на задължените по закон субекти. На следващо място, в чл.9 ал.1 от
ЗДОИ е посочено, че обществената информация, създавана и съхранявана от
органите и техните администрации, е официална и служебна. Според определенията,
дадени в чл.10 и чл.11 от ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в
актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при
осъществяване на техните правомощия, а служебна е информацията, която се
събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по
повод дейността на органите и на техните администрации. В тази връзка, с оглед
и на изложеното алтернативно искане на жалбоподателя, за преценка от съда дали
е налице изричен или мълчалив отказ, който следва да бъде отменен, настоящият
състав счита, че е налице изричен отказ, с оглед конкретно посоченото в писмото
волеизявление на административният орган. Същият изрично е посочил, че исканата
информация е изключена от приложното поле на ЗДОИ, като разпоредбите на закона
относно достъпа на обществена информация не се прилагат за информация, която се
предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и
юридическите лица, която е достъпна при техен заявен правен интерес. Този
отговор съставлява изричен отказ, който е законосъобразен. Основна
характеристика на обществената информацията е възможността чрез нея да може да
бъде създадено собствено мнение /на лицата, които искат предоставяне на тази
информация/ относно дейността на задължените субекти. Последните са лицата,
които са задължени да осигурят достъпа до обществена информация, а
информацията, чието предоставяне се иска, следва да е свързана с дейността
именно на задължените лица. Предвид това, за да се приеме, че информацията, до
която е поискан достъп, е обществена информация по смисъла на ЗДОИ, тя трябва
да е свързана с дейността на органа, от когото е поискана - да се съдържа в издаден
от него акт /официална обществена информация/ или да е събрана, създадена или
съхранявана във връзка с официалната информация /служебна обществена информация/.
От съдържанието на заявлението за достъп до обществена информация, с което е
сезиран в случая изпълнителният директор на АКГГ е видно, че поисканата
информация не може да бъде определена като обществена информация по смисъла на
чл.2 ал.1 във връзка с чл.10 и чл.11 от ЗДОИ. Исканията по т.1 е свързано с действия,
които евентуално са извършени от други лица /различни от задълженото лице, от
което е поискан достъпа до обществена информация, а искането по т.2 е за законосъобразността
на действието на това друго лице. Тук
само за сведение следва да се посочи, че поддържането на кадастралната карта и
кадастралния регистър в актуално състояние се извършва по реда на глава VI от Закона за
кадастъра и имотния регистър, като в чл.52 ал.2 е посочено, че изменението в
кадастралната карта и кадастралните регистри по ал.1 се извършва след
постъпване на данните от вписан акт по реда на чл.86 ал.1. Легитимната цел на искането за предоставяне на
достъп до информация по реда на чл.2 ал.1 от ЗДОИ е лицето, което търси
информацията да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект.
За да е възможно съставянето на такова мнение, информацията трябва да е
налична, т. е. актът, съдържащ официалната обществена информация да е издаден,
а служебната обществена информация вече да е събрана или създадена, и то, от задължения
субект, при и по повод на неговата дейност. За поисканата в случая информация
не може да се приеме, че са изпълнени тези условия. За да се приеме, че
определена информация е обществена, тя трябва да е свързана с обществения живот
и достъпа до нея да се осъществява по реда на Закона за достъп до обществена
информация. В чл.2 ал.4 от закона изрично е изключено приложението му за
достъпа до лични данни. Според легалното определение, дадено в §1 т.2 от ДР на ЗДОИ,
по смисъла на този закон "лични данни" са всяка информация, отнасяща
се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано
пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече
специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична,
психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност.
Информацията, до която е поискан достъп в случая се отнася законосъобразността
на действие, извършено от длъжностно лице на АГКК – заличаване на общ
наследодател от КР без представяне на съответно удостоверение за наследници,
както и законованата норма, позволяваща това, което искане не може по никакъв
начин да се отнесе към категорията „обществена информация. На това основание, редът за
достъп до информация по ЗДОИ е неприложим. Освен това, за да бъде предоставена,
исканата информация следва да бъде налична, а не създадена по повод конкретно
искане. В подкрепа на това заключение са разпоредбите на ЗДОИ, които изискват
заявителя да посочи начина на предоставяне на информация и да заплати разходите
за това. В случая отговорите на поставените въпроси предполагат събиране на
данни и изготвяне на справки именно по повод заявлението, което е още едно
основание в подкрепа на извода, че исканите данни не могат да бъдат
предоставени по реда на ЗДОИ. Предвид изложеното съдът намира жалбата за
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора разноски се следват на ответника, който не е направил
своевременно искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Водим
от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.Д.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Е.Г., против отказ за предоставяне на
обществена информация, обективиран в писмо рег. № 94-147/05.05.2020 г.,
издадено по реда на закона за достъп до обществена информация по заявление вх.
рег. № 94-147/23.04.2020 г. и № 94-147(1)/23.04.2020 г. в частта, с която е
отказано даването на информация по въпроса: „Законосъобразно ли е заличаването
от кадастралния регистър на общия наследодател без да се изисква от службата
представяне на съответното удостоверение за наследници? Ако това е
законосъобразно, моля, посочете законовата норма, която позволява това“.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.40 ал.3 от ЗДОИ.
СЪДИЯ: