№ 51
гр. Варна, 18.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000660 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК във връзка с чл.130 от
ГПК, образувано по частна жалба на „Българска Земеделска Компания –
1971“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу определение № 1643 от
07.11.2022г. по търг.дело № 711/22г. по описа на Варненски ОС, търговско
отделение, с което е прекратено производството по делото по предявения от
него срещу „Напоителни системи“ ЕАД осъдителен иск, по който ответникът
да бъде осъден да изпълнява задълженията си по договор за наем от
16.06.2020г. до изтичане на неговия срок – 16.06.2023г.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е
необосновано.
Оспорва извода на съда, че предявеният иск за реално изпълнение на
процесния договор за наем е недопустим. Оспорва приетото от съда, че се
касае за претенция за изпълнение на договор в бъдеще, както и че не е ясно
кое задължение от ответникът не е изпълнено. Оспорва посоченото от
първоинстанционния съд че искът е преждвременно предявен.
Твърди че се касае за действащ, непрекратен договор с продължаващо
изпълнение на характерната престация за спокойно, несмущаващо ползване
на недвижимия имот до изтичане на срока на договора. Твърди че именно по
време на срока на действие на договора наемодателят ответник е обявил търг
1
за отдаването под наем на същия имот, който е приключил и по този начин са
налице едновременно два наемни договора за същия имот. Твърди че
провеждането на търга е неправомерно действие, насочено към осуетяване на
спокойното, несмущаващо ползване на имотите от тях, като добросъвестни
владелци.
Моли съда да отмени обжалваното от него прекратително определение.
Размяна на книжа на основание чл.130 изр.второ от ГПК не е
извършвана.
Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е
допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 711/22г. по описа на ВОС е образувано
по предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗЗД във връзка с чл.238 от
ЗЗД от „Българска Земеделска Компания – 1971“ ЕООД срещу „Напоителни
Системи“ ЕАД с искане за осъждане на ответника да продължи да изпълнява
задълженията си по договор за наем от 16.06.2020г. за предоставяне на ищеца
на спокойно и несмущаващо ползване на недвижимите имоти, предмет на
договора до изтичане на срока на договора.
Излага се в исковата молба че договорът между страните е действащ, не
е прекратен и към момента ищецът ползва имотите, предмет на договора.
Твърди се също така, че ответникът е предприел действия по прекратяване на
договора, както и действия по отдаване под наем на същите имоти чрез
обявяване на тръжна процедура.
На основание чл.288 от ЗЗД задължение на наемодателят е да
предостави на наемателя вещта, предмет на договора за ползване за времето
на действие на договора. Сочи се от ищеца, че това задължение е изпълнено и
той ползва и към момента отдадените под наем имоти. Съдът намира, че с
предоставяне на наетото имущество, в състояние според неговото
предназначение, наемодателят е изпълнил произтичащото от наемния
договор свое задължение.
Законът брани съществуващи, възникнали права, а не бъдещи такива.
Само наличността на граждански спор поражда нужда, а следователно и
интерес от искова защита. Първото условие за да възникне правото на иск е
2
интереса от търсената защита. При изложени твърдения за изпълнение на
задължение на наемодателя и за фактическа власт на наемателя върху имота,
предмет на договора за наем, иск за реално изпълнение на характерното и
основно задължение на наемодателя е недопустим. Няма твърдения за
изискуемо притезание за определена престация от страна на ответника, което
право може да бъде предмет на осъдителен иск и съответно да бъде предмет
на търсеното с осъдителния иск принудително изпълнение. Иск за осъждане
на наемодателя за бъдещо изпълнение на задължения по договор за наем до
изтичане на неговия срок е недопустим.
С оглед на изложеното обжалваното прекратително определение следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1643 от 07.11.2022г. на Варненски
ОС, търговско отделение, по търг.дело № 711/22г.
Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274
ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна
жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето
определение на частния жалбоподател.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3