№ 9218
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110124096 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от Ч. С. Ш. и Е. С. Ш. срещу Столична
община, положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване установено по отношение на ответника, че ищците са собственици
при квоти по ½ за всеки, на основание давностно владение, продължило
повече от десет години, на следния недвижим имот: северната част на ПИ с
идентификатор 04234.6915.694, целият с площ 520 кв.м., от които северната
част с площ 435 кв.м., представляваща съгласно скица – проект № 15-811898-
28.07.2023 г. – поземлен имот с проектен идентификатор 04234.6915.3319, с
проектна площ 435 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди,
при съседи на имота: от изток – път (ПИ с идентификатор 04234.6915.748), от
юг – южната част на ПИ с идентификатор 04234.6915.694 (с проектен
идентификатор 04234.6915.3320), от югозапад – ПИ с идентификатор
04234.6915.77, от запад – ПИ с идентификатор 04234.6915.76, от север – ПИ с
идентификатор 04234.6915.75.
Ищците твърдят, че са осъществили и продължават към момента да
осъществяват постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено владение
в период по-дълъг от 10 години по отношение на описания по-горе имот.
Сочат, че на 01.08.1970 г. съгласно нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 78, том XX, дело 3693/1970 г., А. Т. А. (праводател на
1
ищците) и В. В. С. са закупили празно място с площ от 1380 кв.м.,
съставляващо парцел II-225, от квартал 10 по плана на вилна зона „К. - Д.“.
След 01.08.1970 г., А. Т. А. и В. В. С. лично, а впоследствие и
правоприемниците им, осъществявали фактическа власт както върху
съсобствения имот, така и върху съседния имот, тогава държавна собственост,
представляващ към онзи момент „терен за озеленяване“, понастоящем с
идентификатор 04234.6915.694. Фактическата власт към онзи момент сочат,
че не е имала характер на владение, поради съществувалите нормативни
ограничения за придобиване по давност на имоти държавна собственост.
Ищците считано от 01.06.1996 г. съвместно с В. В. С., упражнявали
фактическа власт върху имота с намерение да своят същия. С договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот, вписан в СВ с вх. рег. 3280
от 17.02.1997 г., том 2, акт № 66, горепосоченият ПИ с площ 1380 кв.м. бил
разделен реално, като от него били образувани следните имоти:
1/ дворно място, съставляващо парцел II-76, кв. 10, по плана на гр.
София, м. „К.“ с пространство от 1100 кв.м. с неуредени сметки по регулация
за придаващите се 425 кв.м. при съседи: улица, парцел III-77 и улица и терен
за озеленяване, заедно с построената в този парцел масивна вилна сграда,
състояща се от етаж и полуетаж, със застроена площ от 39,30 кв.м. с
разпределение, както следва: етаж – гараж, кухненска ниша, дневна и тераса,
и полуетаж – от две стаи, баня – тоалетна и таванско помещение, поставен в
дял и изключителна собственост на двамата ищци;
2/ дворно място съставляващо парцел III-77, кв. 10, по плана на гр.
София, м. „К.“ с пространство от 654 кв.м. с неуредени сметки по регулация
за придаващите се 74 кв.м. при съседи на мястото: от три страни улица и
парцел II-76, заедно с построената в този парцел масивна вилна сграда,
състояща се от етаж и полуетаж, със застроена площ от 42 кв.м. с
разпределение, както следва: етаж – дневна, кухненски бокс, тераса и
сервизни помещения, полуетаж – стая и тераса, поставен в дял и
изключителна собственост на В. В. С. и Г. Д. С..
Ищците твърдят, че от 17.02.1997 г. наред със своя имот, са започнали да
владеят и северната част на ПИ с идентификатор 04234.6915.694, целият с
площ 520 кв.м., от които северната част с площ 435 кв.м., а южната част от
имота била владяна от трети лица и не била предмет на настоящото
2
производство. Сочат, че са оградили имота с метална ограда, която била
заключена и само ищците имали достъп през нея. Считано от 01.06.1996 г.
поддържали имота и го използвали – косили го, разчиствали го от плевели,
пръскали боровете в имота против гризачи, изчистили го от храсти. Считано
от 17.02.1997 г. общинският имот бил присъединен като част от съседния имот
на ищците и използван като двор на тяхна постройка – двата имота били
заградени общо и представлявали неделимо цяло. В същия период ищците не
допускали нито собственика на имота – Столична община, нито трети лица.
Излагат, че са поддържали имота, че са преминавали през него с автомобилите
си за да стигнат до техния. Подробно аргументират, че са придобили
собствеността върху процесния имот на основание придобивна давност,
продължила повече от 10 години. Твърдят, че съгласно удостоверение изх. №
ОА23-18062/12.10.2023 г., издадено от областна администрация на област
София, за имот с проектен идентификатор 04234.6915.3319 с проектна площ
435 кв.м., представляващ част от ПИ с идентификатор 0234.6915.694, целия с
площ от 520 кв.м., няма съставен акт за държавна собственост. Съгласно
удостоверение № СД-20, с изх. № АР-03-01-3502-1/28.03.2023 г., издадено от
областна дирекция „Земеделие“ – София-град, ПИ с идентификатор
04234.6915.3319 не попада на територията на стопански двор и за същия няма
съставен акт за държавна собственост по искане на ОДЗ София град. Съгласно
удостоверение, издадено на 21.03.2023 г. от областна дирекция „Земеделие“ –
София град, Общинска служба по земеделие Източна, ПИ с идентификатор
04234.6915.3319 е с неустановен собственик и не са налични данни за
предявени реституционни претенции по ЗСПЗЗ. Аргументират, че процесният
имот отговаря на изискванията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, вр. с чл. 19, ал. 1 ЗУТ и
съответно може да бъде придобит по давност. В условията на евентуалност
сочат, че имотът може да бъде придобит чрез присъединяване към техния
имот по реда на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, вр. чл. 17 ЗУТ. При тези твърдения молят
съда да уважи предявения иск. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът сочи, че
отреждането на процесния имот за „терен за озеленяване“ води до
невъзможност за придобиването му по давност с оглед въведената забрана по
чл. 86 ЗС (в редакцията от 1951 г.), като излага, че не може да се придобие по
давност вещ, която е социалистическа собственост, а съгласно същата норма в
3
редакцията от 1990 г. не може да се придобие по давност вещ, която е
държавна или общинска собственост. Излага, че едва с решение № 3 от
24.02.2022 г. по к.д. 16/2021 г., са обявени за противоконституционни
разпоредбите на § 1, ал. 1 ЗДЗС и на § 2 от заключителните разпоредби на
ЗИЗС, съгласно които давността за придобиване на имоти частна държавна
или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г. Сочи, че с
обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният
досегашен ефект. Позовава се на съдебна практика, според която по реда на §
7 ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават имотите, които към
момента на влизането му в сила са били използвани за посочените в
разпоредбата нужди и конкретно в случая § 7, ал. 1, т. 4 – зелените площи за
обществено ползване. Излага, че съгласно чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС в
първоначалната му редакция ДВ бр. 44 /1996 г./ общинска собственост стават
и недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може
да бъде установен. Сочи също, че съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските
земи, които не принадлежат на физически, юридически лица или на
държавата, са общинска собственост. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 78, том XX, дело 3693/1970 г. /л.11/ видно от който ТКЗС
„Витоша“ – Симеоново, продава на А. Т. А. и В. В. С. празно място от 1380
кв.м.., съставляващо парцел II-225 от квартал 10 по плана на вилна зона „К. -
Д.“, при съседи: улица, парцел I-226 и терен за озеленяване.
Видно от договор за доброволна делба от 17.02.1997 г. /нотариално
заверен – л.12/, в дял и изключителна собственост при равни права на Е. С. Ш.
и Ч. С. Ш. е поставен следният имот: дворно място, съставляващо парцел
II-76, кв. 10, по плана на София, м. „К.“ с пространство от 1110 кв.м., с
неуредени сметки по регулация за придаващите се 425 кв.м. при съседи улица,
парцел III-77 и улица и терен за озеленяване, заедно с построената в парцела
масивна вилна сграда, състояща се от етаж и полуетаж със застроена площ от
39,30 кв.м. с разпределение както следва: етаж – гараж, кухненска ниша,
4
дневна и тераса и полуетаж – от две стаи, баня – тоалетна и таванско
помещение, а в дял и изключителна собственост на В. В. С. и Г. Д. С. е
поставен следният недвижим имот: дворно място, съставляващо парцел III-77,
кв. 10, по плана на София, м. „К.“ с пространство от 654 кв.м., с неуредени
сметки по регулация за придаващите се 74 кв.м. при съседи: от три страни
улица, парцел II-76, заедно с построената в парцела масивна вилна сграда,
състояща се от етаж и полуетаж със застроена площ от 42 кв.м. с
разпределение както следва: етаж – дневна, кухненска бокс, тераса и сервизни
помещения и полуетаж – стая и тераса.
Видно от представеното по делото удостоверение с изх. № ОА23-
18062/12.10.2023 г., издадено от Областна администрация на област София
/л.21/ за поземлен имот с идентификатор 04234.6915.3319 с проектна площ от
435 кв.м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор
04234.6915.694, целия с площ от 520 кв.м. по КККР, одобрени със заповед №
РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в с. Б., район
„П.“, в.з. „К.“, съгласно скица-проект № 15-811898/28.07.2023 г., издадена от
Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София, няма съставен акт за
държавна собственост по реда на ЗДС.
От представеното удостоверение /л.22/, издадено от министерство на
земеделието, областна дирекция „Земеделие“ – София – град, общинска
служба по земеделие Източна, от 21.03.2023 г. ПИ с идентификатор
04234.6915.694 по КККР на с. Б. с площ 520 кв.м. е с кадастрален номер 426
по план за новообразувани имоти на вилна зона „К.“, за който според
разписния списък е с неустановен собственик. Към датата на издаване на
удостоверението за имота не са налични данни за предявени реституционни
претенции по ЗСПЗЗ.
Видно от удостоверение № СД-20, издадено от министерство на
земеделието, областна дирекция „земеделие“ – София-град от 28.03.2023 г.
поземлен имот с проектен идентификатор 04234.6915.3319, не попада на
територията на Стопански двор и за същия няма съставен акт за държавна
собственост по искане на ОДЗ – София-град /л.23/.
По делото е представена заповед от 08.03.1996 г., с която са одобрени
границите на имоти пл. № 74, 75, 76 и 77, както и образувани имоти пл. №
74а, 76а и 77а от кв. 10 по плана на в.з. К., заедно със скица /л. 37 и сл./
5
По делото са изслушани показанията на Н. В. П.. Свидетелят разказва,
че с ищците са съседи. Не знае колко кв.м. е имотът на ищците, но споделя, че
от 80-та година дядото на ищците е заградил имота с оградна мрежа и тази
мрежа си стояла и до днес, от всички страни заедно го заградили и така карали
повече от 50 години. Заграденият имот се падал откъм улица „З.“, не знае
някой да е имал претенции към имота. От 30-годишен живеел целогодишно
там /в съседния до спорния имот/, имотът бил пълен с шипкови храсти,
изрязал ги дядото на ищците, заградил го, засадил борове, грижел се за тях,
косял тревата. Смята, че дядото на ищците е купил имота още през 1980 г., а
ищците, които му били внуци, веднага след дядото дошли. Портата се
заключвала, Ч. имал ключ. Всичко било на едно, спорният имот и този на
ищците не били разделени вътрешно чрез ограда. През 1980 г. дядо им опънал
цялата оградна мрежа. Само Ч. имал ключ, брат му също, но той не идвал
често. Ч. бил там почти постоянно лятото, през останалата част идвал от време
на време, засичали се. В нито един ден, след 1980 г. не бил виждал някой да е
идвал там освен тях, включително и представители на Столична община.
По делото са изслушани показанията на М. В. С. – също свидетел на
ищеца. Споделя, че с ищците са комшии, имотът им се падал на север от
неговия имот. Дядото на ищците и бащата на свидетеля купили процесния
имот през 1970 г. от ТКЗС, като 1997 г. била извършена делба. Ищците
владеели около 400 кв. от общинския имот, северната му част, имотите им
били оградени от всички страни. Оградата била от преди делбата, преди 1997-
ма година, оградата била бетонови колци и мрежа. Общинският имот влизал в
ограденото пространство. Частта от общинския имот била общо оградена с
останалия имот на братята. Споделя, че дядото на ищците изчистил терена в
началото, сега ищците го поддържали. В имота се влизало откъм ул. „З.“,
имало порта, като от друго място било почти невъзможно да се влезе, от
другата страна било много стръмно. Вратата се заключвала с катинар, ищците
имали ключ. Най-вече Ч. идвал в имота, другият брат по-рядко идвал. Не е
виждал други хора да идват в имота и да се разпореждат. Синът на свидетеля
живеел в неговата вила, той /свидетелят/ по-рядко ходил – всяка седмица по 2-
3 пъти ходил, ако е хубаво времето. В общинската част сочи, че няма
изградена постройка, а в другата част имало вилна сграда. Ищците
поддържали имота, косели, чистили храсти. Твърди, че няма междинна ограда
между общинския имот и този на ищците.
6
По делото са изслушани показанията и на П. В. Р. – също свидетел на
ищеца. Споделя, че живее в района от 1997 г. на около 300 м. от процесния
имот, всеки ден минавал от там пеша или с автомобил, там бил единственият
път по който може да се влезе във вилната зона. Ищците влизали от към ул.
„З.“, до нея имало порта, врата която се заключва, виждал бил Ч. многократно
да влиза от там да отключва и заключва. Не мисли, че в процесния имот може
да се влезе от друго място. От 1997 г. се познавал с Ч., само той владеел имота,
знае, че е оставен от дядо им. Имотите били оградени общо – общинският и
този на ищците, по нищо не можело да се каже, че това са два имота, а той
самият знаел, че част от имота е общински, т.к. разбрал за това в разговор с Ч..
Не е виждал трети лица в имота на ищците, в частност – представители на
общината. Предимно Ч. поддържал имота. Заравнили имота преди 2-3 години,
почистили тревната растителност, извършили санитарна сеч на боровете,
отделно имало постройка в имота, за която полагали грижи и ремонти.
По делото е представена и молба-декларация от 03.04.2023 г. от Ч. и Е.и
Ш., чрез кмета на район П. до нотариус, с искане за извършване на
обстоятелствена проверка и признава правото на собственост на молителите,
като върху същата е направено отбелязване от служител на районната
администрация, че имотът има общински характер /л.76/.
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено от лице с необходимата квалификация,
към 1970 г. имот с проектен КИ 04234.6915.3319 попада извън обхвата на РП
на в.з. „К.“, одобрен със заповед № 219/16.11.1968 г., като от запад граничи с
парцел IIот кв. 10 от същия план. За собственици на парцел II с площ
225 225
1380 кв.м. се легитимирали А. Т. А. и В. В. С. въз основа на нотариален акт за
покупко-продажба № 78, т. ХХ, дело № 3693/1970 г. Сочи се, че със заповед №
290/13.07.1981 г. е одобрено изменение на регулацията, съгласно което от
парцел IIот кв. 10 са образувани два нови парцела - IIс площ около 795
225 225
кв.м. и IV с площ около 585 кв.м., без да се променят външните
225
регулационни линии на заличения парцел. През 1981 г. е изработен нов КП на
в.з. „К.“, в кад. лист Г-10-4-Б от който е нанесен имот пл. № 76 с площ около
1235 кв.м. В границите на имот пл. № 76 от първоначалното заснемане
попадат почти целия парцел IIи процесния имот с проектен КИ
225
7
04234.6915.3319, като за собственик на имот пл. № 76 е записан А. Т. А..
Върху основата на КП от 1981 г. се сочи, че е изработен ЗРП на в.з. „К.“,
одобрен със заповед № РД-50-09-235./02.06.1988 г., който е действащ и към
настоящ момент. Съгласно РП за имот пл. № 76 е отреден парцел II от кв. 10
по имотните граници, с изключение на западната граница, където от имота се
отчуждавали около 43 кв.м. за улицата между осови точки 61 и 62. Съгласно
договор за доброволна делба от 1997 г., парцел IIе с площ 1110 кв.м., а
76
съгласно цифров модел на РП, изработен и поддържан от „ГИС-София“,
парцелът съдържа 1194 кв.м. Експертът сочи, че с молба с вх. № РД-94-А-
3899/17.12.1993 г. до ОбНС „П.“ А. Т. А. поискал да се поправи одобреният
КП за имот пл. № 76 чрез нанасяне на верните имотни граници в съответствие
с регулационните линии на парцел IIкв. 10 по предходния РП, като частта
225,
от имот пл. № 76 извън тях се обособи в нов имот, който се придава към
парцел IIкв. 10 по действащия РП. В резултат на посоченото в кад. основа
76,
на действащия РП били попълнени: имот пл. № 76, идентичен с парцел II
225,
кв. 10 по отменения РП и имот пл. № 76а, идентичен с процесния имот с
проектен номер КИ 04234.6915.3319. Аналогични поправки били направени и
за съседните имоти с пл. № 74, 75 и 77, като изменението било одобрено със
заповед № РД-09-43/08.03.1996 г. Експертът сочи, че уреждането на сметките
по регулация за придаваемия имот с пл. № 76а /с оглед направено уточнение
от вещото лице в проведеното на 01.04.2025 г. о.с.з./ към парцел IIот кв.
76
10 не е осъществено, т.к. междувременно територията на изследваните имоти
била включена в обхвата на картата за възстановяване на собствеността по
реда на ЗСПЗЗ. Във връзка с реституцията по ЗСПЗЗ бил изработен
комбиниран /помощен/ план за територията на в.з. „К.“, в който границите на
старите имоти /преди създаване на ТКЗС/ били установени по
аерофотоснимки от 1954 г., а собствениците им чрез анкетиране. Планът бил
приет на 21.03.1995 г. Територията на която попада процесният имот и
съседните му, била определена за възстановяване по реда на § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, като в тази връзка бил изработен план на новообразуваните имоти,
одобрен със заповед № РД-15-026/01.02.2006 г. В ПНИ за имоти с пл. № № 76а
и 77а, попълнение с кад. основа със заповед № РД-09-43/08.03.1996 г. и
представляващи придаваеми места съответно към парцели IIи IIIот кв.
76 77
10 бил нанесен новообразуван имот №694 с площ от 520 км., като за
8
собственик на имота в регистъра на имотите била записана СО, район „П.“ без
данни за легитимиращ документ. В КККР, одобрени със заповед № РД-18-
51/03.11.2011 г. бил нанесен имот с КИ 04234.6915.694, идентичен по граници
и площ с имоти № 694 по ПНИ. Имот с КИ 04234.6915.694, респ.
образуваните в резултат на разделянето му имоти, попадали изцяло на
територия, урегулирана с РП на в.з. „К.“ от 1988 г., който бил действащ и към
настоящ момент. Спрямо действащата регулация процесният имот
представлявал придаваемо място към УПИ IIцелият с площ 1194 кв.м.,
76,
като от тях 703 кв.м. били включени отимот с КИ 04234.6915.76 като основа
на УПИ; имот с проектен КИ 04234.6915.3320 с площ 85 кв.м. представлявал
придаваемо място към УПИ IIIцелият с площ 548 кв.м., като от тях 455
77,
кв.м. били включени от имот с КИ 04234.6915.77 като основа на УПИ.
Съгласно действащия ОУП на СО изследваната територия попадала във вилна
зона, като според нормативните изисквания минималните размери при
урегулиране на имоти във вилни зони са както следва – 18 м лице и 600 кв.м.
повърхност, следователно изменение на регулацията на действащия УПИ II
76
oт кв. 10 с цел урегулиране на имот с КИ 04234.6915.694 с площ 520 кв.м. в
самостоятелен УПИ не е възможно, т.к. не отговаря на изискването за
минимална площ. След като за имот с проектен КИ 04234.6915.3319 не може
да се отреди самостоятелен УПИ поради това, че не отговаря на нормата за
минимална площ, остава възможността да бъде включен в УПИ II
76
алтернативно по следните начини: 1/ като придаваем имот към УПИ; като се
преотреди УПИ II в съсобствен УПИ II за имоти с КИ 04234.6915.76 и
76
04234.6915.3319.
В проведеното на 01.04.2025 г. вещото лице е направило допълнителни
пояснения, като е посочило, че с категоричност действащият регулационен
план за вилна зона „К.“ е от 02.06.1988 г. Съгласно този план, процесният имот
с проектен идентификатор 3319, е включен в парцел с идентификатор II, и
76
двата образували общ имот. Процесният имот с проектен идентификатор
3319, бил идентичен напълно с имот № 76а, като имота за който се твърди, че
е владян от ищците, попадал в границите на имот № 76а /съгласно
регулационния план от 1988 г./, фактически ищците ползвали целият УПИ
II, a не само имот № 76. Експертът е посочил, че за имот с проектен № 3319,
76
не е намерил отреждане за озеленяване.
9
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен
съд прави следните изводи от правна страна:
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищците е
да установят по делото пълно и главно правопораждащите правото им на
собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в исковата
молба оригинерно придобивно основание – изтекла придобивна давност в
тяхна полза – упражняването на фактическа власт върху имота през определен
в закона период от време /5 г. при добросъвестно владение и 10 г. при
недобросъвестно/ постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно с
намерение да го своят, като установят началния и крайния момент.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на
обстоятелства, които спират или прекъсват придобивната давност; както и
основанията, на които твърди, че е придобил собствеността върху процесния
имот.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 01.08.1970 г.
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 78, том XX, дело
3693/1970 г., А. Т. А. (праводател на ищците) и В. В. С. са закупили празно
място с площ от 1380 кв.м., съставляващо парцел II-225, от квартал 10 по
плана на вилна зона „К. - Д.“.
С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, вписан в
СВ с вх. рег. 3280 от 17.02.1997 г., том 2, акт № 66, горепосоченият ПИ с площ
1380 кв.м. е разделен реално, като от него са образувани следните имоти:
1/ дворно място, съставляващо парцел II-76, кв. 10, по плана на гр.
София, м. „К.“ с пространство от 1100 кв.м. с неуредени сметки по
регулация за придаващите се 425 кв.м. при съседи: улица, парцел III-77 и
улица и терен за озеленяване, заедно с построената в този парцел масивна
вилна сграда, състояща се от етаж и полуетаж, със застроена площ от 39,30
кв.м. с разпределение, както следва: етаж – гараж, кухненска ниша, дневна и
тераса, и полуетаж – от две стаи, баня – тоалетна и таванско помещение,
поставен в дял и изключителна собственост на двамата ищци;
2/ дворно място съставляващо парцел III-77, кв. 10, по плана на гр.
София, м. „К.“ с пространство от 654 кв.м. с неуредени сметки по регулация за
придаващите се 74 кв.м. при съседи на мястото: от три страни улица и парцел
II-76, заедно с построената в този парцел масивна вилна сграда, състояща се
10
от етаж и полуетаж, със застроена площ от 42 кв.м. с разпределение, както
следва: етаж – дневна, кухненски бокс, тераса и сервизни помещения,
полуетаж – стая и тераса, поставен в дял и изключителна собственост на В. В.
С. и Г. Д. С..
От заключението на вещото лице, се установява, че през 1981 г. е
изработен КП на в.з. „К.“, в кад. лист Г-10-4-Б от който е нанесен имот пл. №
76 с площ около 1235 кв.м. В границите на имот пл. № 76 от първоначалното
заснемане попадат почти целия парцел II225 и процесния имот с проектен
КИ 04234.6915.3319, като за собственик на имот пл. № 76 е записан А. Т.
А.. Върху основата на КП от 1981 г. се сочи, че е изработен ЗРП на в.з. „К.“,
одобрен със заповед № РД-50-09-235./02.06.1988 г., който е действащ и към
настоящ момент. Съгласно РП за имот пл. № 76 е отреден парцел II от кв. 10
по имотните граници, с изключение на западната граница, където от имота се
отчуждавали около 43 кв.м. за улицата между осови точки 61 и 62. С молба с
вх. № РД-94-А-3899/17.12.1993 г. до ОбНС „П.“ А. Т. А. поискал да се поправи
одобреният КП за имот пл. № 76 чрез нанасяне на верните имотни граници в
съответствие с регулационните линии на парцел II225, кв. 10 по предходния
РП, като частта от имот пл. № 76 извън тях се обособи в нов имот, който се
придава към парцел II76, кв. 10 по действащия РП. В резултат на посоченото в
кад. основа на действащия РП били попълнени: имот пл. № 76, идентичен с
парцел II225, кв. 10 по отменения РП и имот пл. № 76а, идентичен с
процесния имот с проектен номер КИ 04234.6915.3319, като изменението било
одобрено със заповед № РД-09-43/08.03.1996 г. Експертът сочи, че уреждането
на сметките по регулация за придаваемия имот с пл. № 76а към парцел II76 от
кв. 10 не е осъществено.
От изложеното следва, че с одобрения през 1988 г. регулационен план за
пръв път имотите са вкарани в регулация, като с изменение от 1996 г. е
предвидено придаване на части по регулация към имота на ищците. Съгласно
действащата към този момент разпоредба на чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.)
дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие,
като правото на собственост върху придадените по регулация части от един
имот към парцел, отреден за друг имот, се придобива по силата на самата
регулация от момента на влизане в сила на дворищнорегулационния план.
Съобразно дадените разяснения с Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г.
11
по гр. д. № 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, това придобиване е под прекратително
условие, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ
(отм.), ако до влизане в сила на следващия дворищнорегулационен план
планът, предвиждащ придаване по регулация на част от един имот към
съседен парцел, отреден за друг имот, не бъде приложен, новият план се
създава въз основа на първоначалното (преди неприложения план) положение
на недвижимите имоти. Съобразно тези задължителни разяснения,
дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен от момента,
когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници
при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.) - когато са уредени сметките за
придадения имот (чрез изплащане на дължимото обезщетение за придадените
части на правоимащия собственик) и в резултат на това той е завзет по
законоустановения ред, на база съставен след изпълнение на всички условия
нотариален акт за собственост по регулация за придаваемото място.
За уреждане на отношенията, възникнали по повод на приети по реда на
ЗТСУ (отм.), но все още неприложени дворищнорегулационни планове са
приети преходните разпоредби на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ, съобразно които
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове, се продължава само временно - до изтичане
на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително
действие отпада автоматично, по силата на закона. В този смисъл са и
дадените разяснения с Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г. по тълк. дело
№ 3/2010 г. на ВКС, ОСГК. Както е посочено в същото с изтичането на
шестмесечен срок от влизане на ЗУТ в сила, в случай че планът не бъде
приложен в рамките на този срок, правото на собственост върху парцела се
трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден
дворищнорегулационният парцел, а придаваемите части се връщат в
патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени.
В настоящия случай се установява, че за собственик на процесния имот
е записана Столична община. В случая е видно, че регулационният план е
приет по реда на ЗТСУ, но не е приложен в сроковете по пар. 6, ал. 2 и 4 ПР на
ЗУТ, тъй като не се установява заемане на придаваемите части и 10-годишно
давностно владение от 1996 г. до влизане в сила на ЗУТ или изплащане на
обезщетение, с което сметките по регулация да са уредени. Ето защо,
отчуждителното действие на регулационния план е отпаднало и същият не
12
съставлява годно правно основание за придобиване на собственост от ищците
върху тези части.
При действието на ЗТСУ (отм.) съществува забрана за придобиване на
реална част от дворищнорегулационен парцел по давност. Забраната е
установена с първоначалната редакция на чл. 59 ЗТСУ (отм.). Идеята на
закона е да се стимулира заплащането на дължимите обезщетения, а не да се
придобиват по давност придаваемите с плана реални части от едни имоти към
съседни парцели, както и в случаите на изравняване на частите в образувани
по регулация съсобствени парцели. С изменението на текста на чл. 59 ЗТСУ
(отм.); ДВ, бр. 34/2000 г. е допусната възможност за придобиване по давност
или чрез сделка на реално определени части от поземлени имоти в населените
места, но само ако отговарят на изискванията за минимални размери на площ
и лице, определени с правилника на закона, или ако се присъединяват към
съседен имот при условията на чл. 28 /при наличие на неурегулирани поземлени
имоти - за образуване на повече на брой самостоятелни урегулирани
поземлени имоти по искане на собствениците с нотариална заверка на
подписите; при маломерни неурегулирани поземлени имоти - за
упълномеряването им с части от съседни имоти; при наличие на съседни
неурегулирани поземлени имоти - за създаване на съсобствени урегулирани
поземлени имоти/, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални
размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот. В същия
смисъл са и разпоредбите на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. В случая реално
определената част не отговаря на изискванията за минимални размери на
площ и лице, а присъединяването на тази спорна площ към парцела на ищците
не е станало при условията на чл. 28 от ЗТСУ (отм.).
Хипотезите, в които се прилагат чл. 59 ЗТСУ (отм.), редакция ДВ, бр.
34/2000 г., и чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, са изяснени в практиката на ВКС -
решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I-во г. о.,
решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/2017 г. на ВКС, I-во г. о.;
решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, II-ро г. о.
Приема се, че при действието на ЗУТ реална част от УПИ може да се
придобие по давност, само ако отговаря на изискванията за минимални
размери по чл. 19 /чл. 200, ал. 1 ЗУТ/, както и в случаите на чл. 200, ал. 2 ЗУТ.
Придобиване по давност при условията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ е възможно, само
13
ако се касае за хипотезата на одобрен подробен устройствен план по чл. 17, с
който се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти. С регулацията
по чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ се извършва упълномеряване на поземлени имоти,
които не отговарят на изискванията на чл. 19, чрез придаване към тях на части
от съседни имоти. В тези случаи регулацията няма отчуждително действие, за
разликата от дворищнорегулационния план при ЗТСУ (отм.), тъй като е
предвидено доброволно уреждане на промяната в собствеността. Преди
одобряването на плана в общината следва да се представи предварителен
договор за прехвърляне на собствеността върху придаваемите части с
изискване за нотариална заверка на подписите като форма за действителност –
чл. 17, ал. 3 ЗУТ. Само при наличие на такъв договор се одобрява планът по
чл. 17, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ. Едва след одобряването на плана се сключва
окончателен договор за прехвърляне на собствеността върху придаваемите
части от съседния имот. В случай, че не бъде сключен окончателен договор,
чл. 200, ал. 2 ЗУТ предвижда възможност за придобиване по давност на
придадените с регулацията по чл. 17, ал. 2, т. 2 части от съседния имот. Макар
чл. 200, ал. 2 ЗУТ да препраща изрично само към чл. 17 ЗУТ, следва да се
приеме, че разпоредбата се отнася и за хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, при
която границите на УПИ се променят с план за регулация въз основа на
съгласие на собствениците им, изразено със заявление и предварителен
договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи.
Хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ е аналогична на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ, но
не е предвидена изрично в чл. 200, ал. 2 ЗУТ поради това, че е нова, ДВ бр.
65/2003 г., и не е съществувала към момента на създаване на редакцията на чл.
200, ал. 2 ЗУТ. Поради сходството в двете хипотези обаче следва да се приеме,
че изключението в чл. 200, ал. 2 ЗУТ се отнася както за плана по чл. 17, ал. 2, т.
2, така и за плана по чл. 15, ал. 3 ЗУТ. И в двата случая, ако не бъде сключен
окончателен договор, но има осъществявано владение в срок от 10 г. върху
придадените с плана части от съседния имот, те могат да бъдат придобити по
давност на основание чл. 200, ал. 2 ЗУТ.
От изложеното следва, че на давността по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се
позове само собственикът на този имот, към който се придават части от
съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Само той
е бил длъжен да заплати придаваемите части въз основа на предварителния
договор по чл. 17, ал. 3 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ и само той има правото да се
14
позове на придобивната давност по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, в случай, че
окончателен договор не е сключен, но е владял 10 г. придаваемите части от
съседния имот. По-специално – не може да се позовава на чл. 200, ал. 2 ЗУТ
собственик на УПИ, който е завладял реална част от съседен УПИ и е
осъществявал владение повече от 10 години.
Изискването на закона е да има придаваеми части при условията на чл.
17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ към имота на лицето, което се позовава на
придобивната давност. Тези условия в случая не са налице /имотите са
урегулирани преди ЗУТ, затова няма план по чл. 17 ЗУТ/, затова са без
значение показанията на свидетелите по делото, според които след 1997 г.
ищците владеят спорната част.
Тази част няма необходимата площ и лице за обособяване на
самостоятелен урегулиран поземлен имот, т. е. не отговаря на изискванията на
чл. 200, ал. 1 ЗУТ. Не е налице и изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, тъй като
спорната реална част не се придава по регулация към имота в хипотезите на
чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Поради изложеното предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Последният
претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 200,00 лв. съобразно фактическата и
правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч. С. Ш., ЕГН ********** и Е. С. Ш., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. „О.“ № *, вх. *, ет. * срещу Столична
община, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, ул. „М.“ № **,
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване установено
по отношение на ответника, че ищците са собственици при квоти по ½ за
всеки, на основание давностно владение, продължило повече от десет години,
на следния недвижим имот: северната част на ПИ с идентификатор
15
04234.6915.694, целият с площ 520 кв.м., от които северната част с площ 435
кв.м., представляваща съгласно скица – проект № 15-811898-28.07.2023 г. –
поземлен имот с проектен идентификатор 04234.6915.3319, с проектна площ
435 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, при съседи на имота: от
изток – път (ПИ с идентификатор 04234.6915.748), от юг – южната част на ПИ
с идентификатор 04234.6915.694 (с проектен идентификатор
04234.6915.3320), от югозапад – ПИ с идентификатор 04234.6915.77, от запад
– ПИ с идентификатор 04234.6915.76, от север – ПИ с идентификатор
04234.6915.75.
ОСЪЖДА Ч. С. Ш., ЕГН ********** и Е. С. Ш., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „О.“ № *, вх. *, ет. * да заплатят на Столична община,
БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, ул. „М.“ № **, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 200,00 лв. – сторени разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16