Р Е Ш Е Н И Е
№524/8.7.2019 г. 08.07.2019
година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На 20.06. 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев.
гражданско дело №4699 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба и уточнение, предявена от Р.
Д.И. против „ЗК Лев Инс“АД, с която се претендира постановяване на
решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 2036
лв.,след допуснатото изменение на иска, представляваща застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ по застрахователна полица № *** г. за вреди причинени на
лек автомобил марка :“Дачия“,модел „Логан“,с рег.№ ***,настъпили в резултат на
ПТП и лихва за забава в размер на 152,70
лв.,след допуснато изменение на иска от 27.02.2018 г. до 22.11.2018 г., както и законната лихва върху сумата от
датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че между ищеца и ответника бил сключен договор за застраховка „Каско“
от 10.03.2017 год., със срок на действие от 00.00 ч. на 11.03.2017 г. до 24.00
ч. на 10.03.2018 г.На 26.02.2018 г. около 10.00 ч. ищеца при управление на
застрахования лек автомобил марка Дачия Логан“ с рег.номер ***,движейки се по
автомагистрала „***“,в района на *** километър в посока за гр.Я.,попаднал на
заснежен участък и образувани коловози,вследствие на което автомобила
поднесъл,завъртял се и се ударил в страничните мантинели. Чрез тел.112 ищеца се
опитал да сигнализира органите на полицията,които да посетят местопроизшествието
на място. С лицето с което се свързало на тел.112 го попитало какво се е
случило и дали има пострадали хора и други МПС-та. След като ищеца обяснил
механизма на ПТП-то и заявил,че няма пострадали хора и други автомобили му било
съобщено,че нямало основание органите на полицията да посещават същото,като му
дали номер за самопострадал-*** от 26.02.2018 г. С оглед на това,че автомобила
бил в движение ищеца се предвижил с него до гр.Я.. Веднага се свързал с
представител на застрахователното дружество. На 26.02.2018 г. и на 02.03.2018
г. представители на ответника вещи лица извършели оглед на автомобила и
изготвили два броя описи с които били установени имуществените вреди по
автомобила. Била заведена щета № ***. На 07.09.2018 г. ищеца получил отказ от
ответника в който бил уведомен,че няма да получи плащане по сключената застраховка „Каско“ на МПС. На 28.09.2018 г. ищеца подал
молба до ответника във връзка с направения му отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение,като на 19.10.2018 г. последвал нов отказ от
ответника за изплащане на застрахователно обезщетение. Иска се уважаване на
иска,присъждане на лихва за забава и
присъждане на законна лихва от датата на исковата молба, както и разноски в
производството.
В законоустановения
срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.Предявените искове се
оспорват изцяло по основание и размер.Твърди се,че по образуваната при
застрахователя щета ищеца не бил представил документи,удостоверяващи съществени
обстоятелства във връзка с настъпилото ПТП,като такива не били представени и в
настоящото производство.Преписката била разгледана,като представените документи
били недостатъчни за установяване на обстоятелствата,при които се осъществил транспортния инцидент и относно
вината за неговото настъпване,като същата била формално заявена. Оспорва се,че
на посочената дата било настъпило ПТП,като същото те било се осъществило и не
се е случило по автомагистрала „***“,в района на *** километър. Оспорва се
твърдението за настъпил „риск“ по застрахователния договор по отношение на
посочения лек автомобил,оспорват се твърденията на ищеца за механизма на
настъпилото ПТП,както и размера на исковата претенция. Счита се,че правилно
било отказано на ищеца изплащане на застрахователно обезщетение,въз основа на
ОУ за застраховане на сухопътни превозни средства,без релсови превозни
средства,които ОУ били неразделна част от сключения застрахователен договор.
Твърди се,че ищеца не бил изпълнил основното си задължение по застрахователния
договор,визирани в т.14.10 ОУ,а именно да регистрира незабавно
застрахователното събитие ,чрез компетентните органи по места,както и да изиска
от тях необходимите констативни документи удостоверяващи събитието. Не
изпълнението на това негово задължение,било достатъчно основание застрахователя
да откаже плащане на обезщетение на основание т.28,вр.с т.29.5 ОУ,като пред
застрахователя не бил представен официален документ,издаден от съответните
компетентни органи удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие,като
не бил представен и констативен протокол за настъпилото ПТП.
Отделно от
това се оспорва предявения иск по размер.Същия бил в завишен размер и не
отговарял на действително претърпените вреди,като в тази насока се развиват
подробни съображения.Твърди се,че размерът на вредите следвало да бъде
определен съгласно методика предвидена в Наредба № 24 за задължителното
застраховане,приложил към момента на събитието.Счита се,че обезщетението неможе
да надвишава действителната стойност на причинната щета,като се твърди,че
автомобила бил на почти тринадесет години,като отговорността на застрахователя
не била безгранична.Оспорва се и акцесорния иск за присъждане на лихви,като
неоснователността на главния иск водило до неоснователност на исковете за лихва.
Прави се
възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
Иска се
отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
В с.з. ищеца
не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание е постъпила молба
от ищеца,чрез процесуалния му представител ***.Т. от АК гр.С. З.,в която се
прави искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие,като исковата молба се
поддържа изцяло,иска се уважаване на предявените искове и присъждане на
съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В с.з.
ответното дружество се представлява от ***.Т. П.-***АК,който подържа изцяло
депозирания отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и видно от
Застрахователна полица № *** /л.10 по гр.дело/ е налице валидно сключен
застрахователен договор между ищеца Р.Д.И. и ответника ЗК „Лев Инс“ АД,по
силата на който е възникнало задстрахователно правоотношение за валидно
сключена застраховка „Каско“,със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч.
на 11.03.2017 г. до 24.00 ч. на 10.03.2018 г. и лимит на отговорност
5 100,00 лв. /застрахователна сума/,при действие на ОУ за застраховка
„Каско“ и застрахователна премия,възлизаща на 385,08 лв.,разсрочена на четири
вноски.Не е спорно между страните,че дължимите съобразно договора
застрахователни премии,са платени от застрахования.
От представения и приложен талон за
регистрация на МПС-Част I № *** от
29.07.2015 г./ л.13 по делото/,ищеца е вписан като собственик на лек автомобил
„Дачия Логан“ с рег.№ У 4159 АС.
Посредством уведомление за настъпило
застрахователно събитие била регистрирана щета № ***,като ищецът по настоящото
производство,декларирало пред застрахователното дружество за настъпило
застрахователно събитие,като щетите са описани в опис заключения/л.11 и л.12
поделото /
С писмо изх.№ *** г.,ответното
дружество уведомява ищеца,че отказва плащане на обезщетение по щета № ***,позовавайки
се на разпоредбата на т.28,вр. с т.29.5 ОУ.В писмото се излагат мотиви,че
застрахования няма да получи обезщетение,т.к.не е представил официален документ
издаден от компетентните органи,удостоверяващ настъпването на застрахователното
събитие.
С писмо изх.№ ***г.,ответното
дружество уведомява ищеца,че относно искането му за преразглеждане на решението
по застрахователна преписка № *** отказва плащане за застрахователно
обезщетение по посочената щета,позовавайки се на разпоредбата на чл.14.11 ОУ за
застраховане на сухопътните превозни средства,без релсови превозни
средства,т.к. не представил оглед и констативен документ,удостоверяващи
събитието,издадени от компетентните органи.
С писмо рег.№ ***,екз.№ *** от
26.03.2019 г. Дирекция „Национална система 112“,“Районен център 112“-Б. се установява,че на дата 26.02.2018 г. в 10.12
ч. било регистрирано повикване от телефонен номер ***от лице представило се с
името Р.И.,като е представен 1 бр. CD с 1бр.запис на
разговор.
По делото е назначена и изслушена
автотехническа експертиза,допусната на основание чл.195 ГПК по искане на
ищеца,като вещото лице констатирало,че от инженерно техническа гледна
точка,било допустимо пътно-транспортно събитие-при движение по заледен /заснежен/
пътен участък,коефицентът на сцепление на гумите с пътната настилка бил
значително занижен,което можело да доведе до безконтролно движение на автомобила,независимо от реакциите на
водача. След настъпване на произшествието били извършени огледи на процесното
МПС от представители на ЗК“Лев Инс“ на 26.02. и 02.03.2018 г.,като
констатираните увреждания били отразени в опис-заключения и били подробно
описани в таблична форма. Липсвала обективна възможност да бъде описан
механизма на настъпване на произшествието,не позволявало да се отговори
еднозначно на въпроса дали е налице причинно следствена връзка между описания
механизъм и настъпването на вредите.Увредените елементи били от три страни на
автомобила-фронтална,лява странична и задна. Това определяло,че в момента на
ПТП бил следвало и трите равнини на автомобила да са контактували с
мантинелата.Вещото лице дало заключение,че стойността на причинената щета на
лек автомобил Дачия Логан,ДК№ У 4159 АС възлизали на 2036,00 лв.
В проведеното с.з. на 21.03.2019 г.
е допълнило,че съпоставяйки увредените елементи по лекия автомобил същите са и
биха могли да бъдат в причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на
произшествието,като при определяне стойността на причинената щета по лекия
автомобил,се е ръководил от минимална сервизна ставка в размер на 10,00 лв.
На въпрос на съда вещото лице
отговори,че на страница 3 от експертизата се говорило за увреждане в задна лява
част на автомобила,като систематизирал фронтална,лява странична,като удара бил
преобладаващо в задната лява част,където имало увреден амортисьор и ауспухно
гърне. При едно завъртане на автомобила в процес на постъпателното си
движение,около вертикалната си ос,би могло,било допустимо като механизъм,да
контактуват определените елементи описани в табличната форма с мантинелата. Съдът
счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като компетентно изготвена от
лице разполагащо със съответните специални знания и неоспорена от страните.
Районен съд-Ямбол,като взе предвид
становищата на страните,прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,намира следното от правна
страна :
Предявен е иск с правно основание чл. 405,
ал.1 КЗ.
Разпоредбата
на чл.405,ал.1 КЗ предвижда,че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения
срок,който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня,в който
застрахования е изпълнил задължението си за уведомяване за настъпилото събитие
и за допускане на застрахователя за извършване на оглед и представяне на
поисканите документи/чл.108,ал.1 КЗ/
В настоящия
случай е налице договорна отговорност на застрахователя пред застрахования за
обезщетяване на вредите,настъпили от уговорено със застрахователния договор
застрахователно събитие. За да е основателна претенцията на застрахования,то
следва да са налице при кумулативна даденост следните обстоятелства :
1.-наличие
на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и
ответника по отношение на лек автомобил „Дачия
Логан“ с рег.№ У 4159 АС,валидно към датата на настъпване на застрахователното
събитие;настъпило застрахователно събитие.
2.-изпълнение на задължението на
застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпило събитие.
3.-установяване размера на
щетите,настъпили вследствие на това застрахователно събитие.
4.-установяване на причинна връзка
между щетите и застрахователното събитие.
По делото не се спори,а и се
установява от представената застрахователна полица наличие на застрахователно
правоотношение между двете насрещни по
правния спор страни.
Описите-заключения по регистрираната
щета /л.11 по делото/ от 26.02.2018 г. и допълнителния такъв /л.12 по делото/ от 02.03.2018 г.
отразява недвумислено обстоятелството по изпълнение на задължението на
застрахования да представи на застрахователя увреденото имущество.Същите
отразяват и настъпилите щети и необходимите части и манипулации по
отстраняването им,като сами по себе си съставляват признание от страна на
ответника за наличието на щетите и тяхното естество.За настъпилото увреждане на
посочените елементи са ангажирани писмени доказателства писмо рег.№ ***,екз.№ ***
от 26.03.2019 г. Дирекция „Национална система 112“,“Районен център 112“-Б. се установява,че на дата 26.02.2018 г. в
10.12 ч. било регистрирано повикване от телефонен номер *** от лице представило
се с името Р.И.,като е представен 1 бр. CD
с 1бр.запис на разговор,като същите следва да бъдат изцяло кредитирани,като по
този начин е установена и втората предпоставка на отговорността на
застрахователя,а именно-наличието на конкретна вреда по застрахованото
имущество.
Налице е и следващата предпоставка
за уважаване на исковата претенция,а именно наличие на уведомяване на
застрахователя,от страна на застрахования,а именно на 26.02.2018 г. и на
02.03.2018 г. ищецът се явил и предоставил пострадалия автомобил за оглед пред
застрахователя.
Посредством заключението на вещото
лице е установена и причинната връзка между настъпилото застрахователно събитие
и вредите.
По делото спорът между страните се
съсредоточава относно наличието на действащата между страните уговорка в общите
условия на застрахователя,даваща правото да откаже възстановяване на вредите,както
и наличието на уговорка,задължаваща застрахования да представи документ от
надлежен държавен орган установяващ настъпилото увреждане.
В настоящия случай от страна на
застрахователя не бяха представени надлежно приети по реда на чл.348 КЗ общи
условия на ответника по договори „Каско“,които обвързват ищеца.Не бяха
представени и доказателства,от които да се установи,че застрахователя е
запознал застрахования с тях,съгласно чл.356,ал.1 и 2 КЗ и че последния ги е
приел. Върху представената застрахователна полица № *** г. липсва изявление на Р.Д.И.
в този смисъл,като по делото не са ангажирани други доказателства,от които да
се направи извод в обратния смисъл.Единствено върху полицата е отбелязано,че
същата влиза в сила след заснемане на МПС,съгласно т.17,раздел VI
от ОУ.Последното обаче,не води до автоматична обвързаност с останалите клаузи
от ОУ. Съгласно чл.348,ал.1 КЗ ОУ обвързват застраховащия само ако са му били
предадени при сключване на застрахователния договор и той е заявил писмено,че
ги приема,след което стават неразделна част от застрахователния договор.
Следователно,представените с писмения отговор от ответника ОУ не съдържат
подпис на застрахован,поради което съдът не следва да ги взема предвид/ в.т.см.Решение
№ 164/26.10.2011 г. по т.д.№ 1097/2010 г. на ВКС/.
В тежест на застрахователя,съгласно
правилото на чл.154,ал.1 ГПК е да установи наличието на правоизключващите си
възражения,а именно такива действащи уговорки,които му позволяват да откаже да
плати обезщетение позовавайки се на т.28,вр.т.29.5 от ОУ,но доказателства за
наличието им не бяха представени по делото.
В тази връзка ищеца доказа
изпълнение на задължението си във връзка
с настъпването на застрахователно събитие,като същото се установява от уведомление
за застрахователно събитие на 26.02.2018 г.,около 10,00 ч.,като на процесната
дата регистрирал обаждане на настъпилия инцидент,чрез тел.112. С оглед на това
се налага извода,че ищеца е изпълнил задълженията си по ОУ,като регистрира
незабавно чрез компетентните органи по места настъпване на застрахователно
събитие,както и да уведоми писмено застрахователя,най късно да пет работни
дни,считано от деня на узнаването. От представените по делото във връзка със
заведената щета опис заключения се установява,че на 26.02.2018 . е извършен
оглед на автомобила от представител на ответника,т.е. ищецът е изпълнил
задължението си предвидено в ОУ.
Предвид изложеното настоящия съдебен
състав,не възприема изложените доводи на ответника,че не е налице
застрахователно събитие,което да обуславя плащане на застрахователно
обезщетение и липса на причинно-следствена връзка. Съдът не споделя становището
на ответното дружество,че липсата на официален документ,удостоверяващ
настъпването на застрахователно събитие,издаден от съответните компетентни
органи е основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение,съгласно
ОУ. Както бе отбелязано по-горе представените от ответника ОУ по никакъв начин
не обвързват ищеца,като само за пълнота следва да се отбележи,че съгласно Наредба
№ Iз-41/12.01.2009 г./доп.ДВ,бр.19/28.02.2017 г./,не се посещават
от органите на МВР-„Пътна полиция“,и не се съставят документи за повреди на
МПС,които не са причинени от друго ППС,освен когато повредите са причинени в резултат на ПТП с
един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход,за което
няма данни по делото. Също така следва да се има предвид,че съгласно
разпоредбата на чл.106,ал.5 КЗ не се допуска изискване от застрахователя на
доказателства,с които ползвателя на застрахователната услуга не може да се
снабди поради съществуващите нормативни пречки или поради липса на правна
възможност за осигуряването им,както и на такива,за които може да бъде
направена разумна преценка,че нямат съществено значение за установяване на основанието
и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на
процедурата по уреждане на претенцията.В настоящия случай ищеца в качеството му
на застрахован е предприел всички действия,с оглед набавяне на доказателства за
причинената вреда,като е сигнализирал за настъпилото ПТП позвънявайки на
тел.112. С оглед на това,че настъпилото произшествие не е било посетено от
органите на полицията и не е съставен протокол за ПТП не може да се вмени във
вина на застрахования. Както,бе посочено по-горе,ищеца е уведомил
застрахователя ответник по настоящото производство,за настъпилото
застрахователно събитие,като е предоставил и автомобила за оглед,като лично
служител на ответното дружество констатирал и описал увредените детайли по
застрахования автомобил.
Съгласно практиката на ВКС е
прието,че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума,съобразно стойностния еквивалент
на претърпяната вреда,който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. В разпоредбата на чл.386,ал.2 КЗ е предвидено,че застрахователя
дължи действителната стойност на увреденото имущество,а за такава се смята
стойността,срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество,арг.400,ал.1 КЗ.Видно от заключението на в.лице този
размер възлиза на сумата от 2036,00 лв.Съдът приема,че именно тази сума
определя размера на необходимите средства за възстановяване на повредения
автомобил.
Съгласно
следващата разпоредба на чл.497 КЗ, застрахователят дължи законна лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2.
изтичането на срока по чл.496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ.
В
случая, доколкото не са релевирани от страна на ответника твърдения относно
непредставяне на доказателства във връзка със застрахователното събитие по
смисъл на чл. 106, ал.3 от КЗ, от следва да се приеме, че ответникът е изпаднал
в забава с изтичване на срока по чл. 497 от КЗ от датата на извършване на втори
оглед /02.03.2018г./ Срокът от 15 работни дни след втория оглед на автомобила е
изтекъл на 25.03.2018г. и от следващият тази дата ден ответникът е изпаднал в
забава.
За
периода от 26.03.2018г. до 26.11.2018г. ответникът дължи обезщетение за забава
върху пълния размер на дължимото застрахователно обезщетение от 139,68 лева., а
за разликата до предявения размер от 152,70 лева следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищеца претендира разноски в общ
размер на 961,44 лв.съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар в
размер на 600 лв., предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т.1 от Наредба
1/2004 год., както и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото
, броя на проведените съдебни заседания, намира че така
определеното възнаграждение е на минимума определен по наредбата за предявените
двата иска-за главница и лихви.
На основание
чл. 78,ал. 1 от ГПК и с оглед частичното уважаване на претенцията, ищецът
има право на разноски за настоящата инстанция в размер на 955,72 лв.
На основание чл. 78,ал.3 в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част на
претенцията,но такива не се претендират.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“АД,
със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *** да заплати на Р.Д.И., ЕГН
**********,
сумата от 2036,00 лева, представляваща
обезщетение по покрит застрахователен риск
настъпил на 26.02.2018 год. по договор за застраховка „Каско“ от 10.03.2017
год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.11.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 139,68 лева., обезщетение за забава в
плащането на главницата в размер на законната лихва за забава, дължимо за
периода 26.03.2018г. до 26.11.2018г.,като
за разликата от 139,68 лв. до предявения размер от 152,70 лева ,като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ЕИК *** да заплати на Р.Д.И., ЕГН **********, сумата от 955, 72 лв.– разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: