Решение по дело №4003/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5034
Дата: 18 август 2020 г.
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20191100104003
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2019 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

18.08.20г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

Разгледа в съдебно заседание на 23.07.20г. /с участието на секретаря Х. Цветкова/ гражданско дело № 4003/19г. и констатира следното:

Предявени са искове от Е. Д. и Д. К. против П. на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумите – по 100 000 лева за всеки от ищците /обезщетения за неимуществени вреди/. Претендира се и законната лихва върху посочените главници.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

Срещу ищците е било водено наказателно производство /за престъпление по чл. 195 от НК/ и процесът е приключил с оправдателна присъда /влязла в сила на 02.12.14г./, постановена от СРС по н.о.х.д. № 17682/12г.

Главните искове са основателни – до размера на сумите: по 5 000 лева /за всеки от ищците/.

Исковете са предявени в рамките на законния 5-годишен давностен срок /по чл. 110 от ЗЗД/. Възражението на ответника в тази връзка е неоснователно.

Принципно – във всички случаи /винаги/ когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ пострадалото лице /обвиняемият, подсъдимият/ има право на обезщетение /във всички хипотези на цитирания законов текст: наличието на претърпени неимуществени вреди следва да се - презумира/. В тази връзка:

Наказателно преследване по естеството си /по дефиниция, принципно/ е дейност, която оказва  /презумира се, че оказва/ негативно въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия, рефлектира негативно и върху отношенията на последния с неговото семейство, близки, приятели, колеги. С оглед това – председателят на настоящия съдебен състав намира, че събираните в процес като този доказателства досежно търпените неимуществени вреди могат да бъдат преценявани единствено в контекста на това - какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това - дали се дължи обезщетение. Отделно от това – по делото са и събрани доказателства /гласни/ досежно конкретното измерение на процесните /претърпените от ищците/ неимуществени вреди.

Процесните обезщетения се определят по размер в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД, като председателят на състава от една страна - съобразява горните принципни съображения, а от друга страна - отчита и съдържанието на конкретните /събрани по делото/ доказателства /свидетелски показания/. Съдът отчита също и продължителността на наказателното производство /като цяло/ във времето, както и наличието на доказателства, че по отношение на ищците е била приведена в изпълнение мярка за неотклонение „задържане под стража“, която в съответен етап на процеса е била изменена в „домашен арест“ /първият вид мярка принципно засяга съществено, презумира се, че засяга в негативен аспект психическото и физическо състояние на обвиняемия/. В последната връзка /насока/ съдът отчита и времето на действие на посочените мерки /около 3 месеца за задържането под стража/, като съобразява и събраните по делото писмени доказателства /както и свидетелски показания/ установяващи недоброто /влошено/ здравословното състояние на обвиняемите към момента – когато мерките за процесуална принуда са били в сила /това обстоятелство е обсъдено подробно от две съдебни инстанции в рамките на наказателното производство – по повод искането за смекчаване на мерките за неотклонение/. Председателят на състава съобразява и обстоятелството /установено с писмени доказателства/, че ищците са били осъждани /с влезли в сила присъди/ за други престъпления /в това число и такива по чл. 195 от НК/. Това обстоятелство не преклудира правото на пострадалите да претендират обезщетения за неимуществени вреди по настоящото дело /същото обаче следва да бъде отчетено при определяне на размера на обезщетенията и именно заради това – заявените претенции се редуцират до горните суми/.

Акцесорните искове са основателни – частично:

В хипотези като процесната законна лихва се дължи от момента на влизане в сила на оправдателната присъда /което в случая е станало на 02.12.14г./, а не от по-ранен момент /каквото е искането на ищците/.

Доказателства за сторени от ищци разноски за адвокатска защита - липсват. С оглед това /и съобразно изхода на делото/ на Е. Д. и Д. К. се следва /при условията на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ/ само внесената държавна такса.

Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА П. на Р.Б.да плати на Е.Б.Д. ЕГН ********** и на Д.Р.К. ЕГН ********** сумите по 5 000 лева – за всеки от ищците /обезщетения за неимуществени вреди/ - на основание чл. 2 от ЗОДОВ; законната лихва върху тези суми от 02.12.14г. до цялостното им изплащане и 10 лева – държавна такса.

ОТХВЪРЛЯ главните искове за сумите над по 5 000 лева /за всеки от ищците/ и акцесорните искове за периода до 02.12.14г.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател: