Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
04.01.2019
г., гр. Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Б., осемнадесети състав, в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИНА Н.
при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията Н. административно
дело №
505 по описа за 2018 г. на Административен съд - гр. Б. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава Х раздел І от АПК.
Образувано
е по жалба на Д.С.Ф., ЕГН: **********, чрез адв. Р.О. – БАК, със съдебен адрес:***, офис 1 срещу
действие по изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Б.,
с което на осн. чл. 53, ал. 2 от ЗКИР по отношение на
сграда с идентификатор *** е вписано като собственик и лицето М.Б.Н.. Заявено е твърдение, че така извършеното изменение е
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени
процесуални нарушение и несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител. Иска
отмяна на оспореното изменение, както и присъждане на разноски, съгласно
списък, който прилага.
Ответникът
- началник Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Б. предоставя
административната преписка. В съдебно заседание редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Заинтересованата
страна Б.П.А., в качеството му на настойник на Д. Б. Т., счита че извършеното
изменение не следва да се оспорва.
Заинтересованата
страна М.Б.Н. счита жалбата за неоснователна. Във второто съдебно заседание се
представлява от процесуален представител, който моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна и претендира разноски.
Административен
съд - Б., осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
На
07.12.2017 год. Б.П.А., в качеството му на настойник
на Д. Б. Т. е подал Заявление вх. № 01-389584-07.12.2017 год. до Службата по геодезия,
картография и кадастър с искане да бъде нанесена настъпила промяна в КРНИ за
обект: сграда с идентификатор ***. Представил е документи.
С Уведомление с изх. № 24-26378/28.12.2017 год. на
Началник СГКК – гр. Б., адресатите - М.Б.Н., Д.С.Ф., Д. Б. Т. и Б.П.А. са
уведомени, че в Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ е постъпило
цитираното по-горе Заявление, с което е заявено желание заявителят да бъде
вписан в КРНН като собственик в сграда с идентификатор ***, въз основа на нотариален
акт № 69, т. 13, дело 4261 от 05.06.1996 год. на Б.ки
районен съд и вписан протокол по гр. дело 739/1989 год. на Б.ки районен съд от 20.03.1989 г., вписан на 20.03.1989 г.,
том І, № 78, парт. 596, том 179 на Б.ки нотариус и да бъде заличено вписаното като собственик
лице М.Б.Н.. Към заявлението е бил приложен и препис на разрешението за строеж
№ 597 от 01.08.1968 год., издадено от Община Б. за направа на шест гаражни
клетки и схема, по която да се изградят същите с описание на фамилните имена на
лицата, на които е позволена направата на гаражните клетки. При извършена
справка в КРНН, е било установено, че за сграда с идентификатор *** е вписана
като собственик М.Б.Н. с документ за собственост – нотариален акт № 165, том 8,
дело 2709 от 30.03.1994 год., издадено от РС-Б.; а за сграда с идентификатор ***
е вписана като собственик Д.С.Ф. с документ – нотариален акт №15, том 48, рег.
18239 дело 11549 от 16.12.2005 год., издаден от Агенция по вписванията. След
допълнителен прочит на нотариален акт № 165, том 8, дело 2709 от 30.03.1994
год., издадено от РС-Б. и на нотариален акт №15, том 48, рег. 18239 дело 11549
от 16.12.2005 год., издаден от Агенция по вписванията, както и предвид
съществуващите документи - нотариален акт № 165, том 8, дело 2709 от 30.03.1994
год., издадено от РС-Б. и разрешение за строеж № 597 от 01.08.1968 год.,
издадено от Община Б., началникът на СГКК-гр. Б., е констатирал несъответствие
между данните в КРНН и източника, удостоверяващ данните, като е приел, че М.Б.Н.
е неправилно вписана в сграда с идентификатор ***.
Ето защо и съгласно чл. 53, ал.1, т.3 от Закона за
кадастъра и имотния регистър е извършено изменение на данни в КРНИ на гр. Б.,
общ. Б., изразяващо се в:
- заличаване като вписан собственик в сграда с
идентификатор ***, лицето М.Б.Н. с
документ нот.акт № 165, том 8, дело 2709 от
30.03.1994 год., издадено от РС-Б.;
- вписване като собственик в сграда с идентификатор ***,
лицето
Д. Б. Т. с документ - нотариален акт № 69, т. 13, дело
4261 от 05.06.1996 год. на Б.ки районен съд и вписан
протокол по гр. Дело 739/1989 год. на Б.ки районен
съд от 20.03.1989 г., вписан на 20.03.1989 г., том І, № 78, парт.
596, том 179 на Б.ки нотариус.
Съгласно чл.53, ал. 2 от ЗКИР и предвид наличните
документи за собственост е извършено и:
- вписване като собственик в сграда с идентификатор ***
на лицето
М.Б.Н., без да се извършва заличаване на вписаната
собственост в лицето на Д.С.Ф..
На осн. чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, уведомлението - Уведомление
изх. № 24-26378/28.12.2017 год. на Началник СГКК – гр. Б., за извършеното изменение
е изпратено на посочените по-горе адресати: М.Б.Н., Д.С.Ф., Д. Б. Т. и Б.П.А.,
като с изпращането му, началникът на СГКК Б. е изпълнил задължението си по чл. 53, ал.3 от ЗКИР, която норма
предвижда, че за измененията по ал.1, т.2 и ал.2 се съобщава по реда на АПК на
всички заинтересовани лица в тридневен срок от извършването им. Уведомлението
е получено от Д.С.Ф., чрез баща й С.Д.Ф. на 30.12.2017 г. (л.37 от делото),
като същата е подала жалба, адресирана до Административен съд Б., чрез СГКК на
05.02.2018 г.
В хода
на образуваното съдебно производство освен административната преписка към
материалите по делото са приложени и: копие на Решения № V-78 от 13.08.2018
год. по въззивно гражданско дело № 916 по описа на ОС – Б., с което е потвърдено
изцяло съдебно Решение № 555/03.04.2018 год. по гр. дело №7719/2017 год. описа
на РС-Б., с което съдът ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.Ф.,
ЕГН: **********, че М.Б.Н., ЕГН: **********, притежава
по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, инкорпориран в
нотариален акт № 165/30.03.1994 г., нот. дело № 2709/1994
г. по описа на нотариус при БРС, ½ ид.ч. от
правото на собственост върху сграда с идентификатор *** по КККР на
гр. Б., с адрес на сградата гр. Б., ул. Уилям Гладстон
№ 26, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.614.218, със застроена площ от 30 кв.м., брой етажи - 1, с
предназначение - хангар, депо, гараж и ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК
като неверен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 171/16.12.2005
г., том V, рег. №
9124, нот. дело № 836/2005 г., по описа на нотариус Огнян
Желев, с който Д.С.Ф., ЕГН: **********, е призната
за собственик на няколко недвижими имота, в частта му, с която е призната за собственик
на повече от ½ ид.ч. от гараж, находящ се в северната част на УПИ ІІ - 7256, в кв. 50 по
плана на комплекс „Възраждане“ на гр. Б., който представлява едноетажна масивна
сграда със застроена площ 34,06 кв.м. при граници: изток – двор и тротоар към ******и
наследници на сем. Тачеви, запад – външен зид към УПИ ІІІ - 7253,7254, север –
външен зид към УПИ Х-6, който гараж по действащите кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Б. представлява сграда с идентификатор *** с площ от 30 кв.м. Приложена е и
справка, че делото по този граждански спор е висящо пред ВКС.
По делото е допусната и изслушана и съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/, като вещото лице е описало границите на южния гараж - сграда
с
идентификатор 07079.614.218.3, определило е площта на другите два гаража –
сгради с идентификатори ***
и ***, както и е посочило факта, че сграда с идентификатори *** няма изградена отделна собствена
стена от към север. На зададения му въпрос – дали сграда с идентификатори *** може да се ползва за
гариране/паркиране на два средно големи автомобила, вещото лице е дало
отрицателен отговор. Заключението
е прието от съда.
В качеството на свидетел по делото е
разпитан С.Д.Ф. – баща на Д.Ф., описващ построяването и ползването на гаражните
клетки.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Жалбата,
подадена срещу действие по изменение на
кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Б., за което страната е
узнала с уведомление изх. № 24-26378/28.12.2017 г. на
началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр.Б., съдът намира
за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срок, съгласно Определение № 10040/23.07.2018
год. по адм. дело № 3994/2018 год. по описа на ВАС и
от надлежна страна – адресат.
По
основателността на жалбата, съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е обективирано чрез
действие волеизявление на административен орган, с което на осн.
чл.53, ал. 2 от ЗКИР е извършено вписване като
собственик в сграда с идентификатор *** на лицето М.Б.Н., без да се извършва заличаване на вписаната
собственост в лицето на Д.С.Ф..
Това
волеизявление по своя характер представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, с който се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, ето защо възражението на заинтересованата страна за
липса на издаден ИАА, обуславящ законно образуване на делото, съдът намира за
неоснователно. Действието като индивидуален административен акт е извършено от
компетентен административен орган – началника на СГКК – Б., който е разполагал
с необходимата компетентност да се произнесе по същество по направеното искане
за изменение на КРНИ на гр.Б..
Обжалваният
акт е издаден в писмена форма и съдържа необходимите реквизитите, съобразно чл.
59, ал.2 от АПК.
Съдът не е съгласен с твърдението на жалбоподателя, че е налице нарушение на
административно производствените правила, тъй като не са спазени изискванията
на чл. 26 и чл. 34, ал. 3 от АПК. Съгласно чл. 26, ал.1 от АПК за започване на
производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации
освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7
дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде
издаден актът. В чл. 34, ал. 3 от АПК е предвидено да се осигури възможност на
страните да изразят становище, да правят писмени искания и възражения. Действително,
такова уведомление не е направено, но жалбоподателят е упражнил правото си на
защита в пълен обем в настоящото производство. Жалбоподателят не е представил
доказателства, които ако бяха представени пред административния орган биха
довели до издаването на индивидуален административен акт със съдържание,
различно от оспореното. По тази причина съдът намира, че нарушението не е
съществено и не може да е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.
Твърдението, че при осигуряването на такава възможност, жалбоподателя щеше да
обори истинността на л. 51 от делото, наречен „схема”, съдът намира за
несъстоятелно, предвид факта, че т.нар. „схема” не е послужила за извършеното
изменение.
Относно
съответствието на актът с материалния закон, съдът намира за необходимо да
изложи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗКИР - при наличие на противопоставими
права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за
един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват
данните за всички лица и документи. Нормата е императивна и администрацията не само
следва да запише данните за всички претендиращи, че са носители на право на
собственост, респ. друго вещно право, но е длъжна да го направи. Видно от
текста на нормата, в този случай административният орган действа в условията на
обвързана компетентност и в КРНИ се записват данните за всички лица и
документи. Т.е с вписването на тези данни се осигурява публичност и противопоставимост на заявените права на собственост или
други вещни права върху имота. Оповестяването на вещните права улеснява
защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите лица да се
запознаят с документите, които ги удостоверяват и при наличие на правен интерес
да ги атакуват пред съда.
В настоящата
хипотеза, съобразно събрания по делото доказателствен
материал - нотариален акт № 165, том 8, дело 2709 от 30.03.1994
год., издадено от РС-Б. /л. 48/, нотариален акт № 69, т. 13, дело 4261 от
05.06.1996 год. на Б.ки районен съд /л. 59/ и вписан
протокол по гр. Дело 739/1989 год. на Б.ки районен
съд от 20.03.1989 г., вписан на 20.03.1989 г., том І, № 78, парт.
596, том 179 на Б.ки нотариус /л. 57/, съдът
установи, че действително за сграда с
идентификатор *** е налице спор за собственост отнесен за решаване към компетентния
граждански съд – постановил Решение № V-78 от 13.08.2018 год. по въззивно гражданско дело №
916 по описа на ОС – Б., с което е потвърдено изцяло съдебно Решение №
555/03.04.2018 год. по гр. дело №7719/2017 год. описа на РС-Б., като спора понастоящем
е висящ пред ВКС. Впоследствие, въз основа на постановен от ВКС съдебен акт,
административния орган, в случая СГКК – Б., служебно при необходимост следва да
извърши изменени в КРНИ – чл.54, ал.2 от ЗКИР. До постановяването на такъв акт,
влязъл в законна сила и с оглед сигурността на гражданския оборот и сделките с
недвижими имоти, административният орган е оторизиран от закона /чл. 53, ал. 2
от ЗКИР/, единствено и само да измени кадастралния регистър на недвижимите
имоти чрез вписване на противопоставими права на
всички собственици и техните документи, касаещи един и същи имот по КК и да
легитимират лицата, на които са издадени те като собственици на същия. Предвид
изложеното, за процесния случай СГКК-Б. следва да
действа единствено и само като регистриращ орган, относно подлежащите на
вписване обстоятелства. Органът няма правомощия нито да изследва валидността на
представените документи, нито да извършва правен анализ на доказателствата, а
единствено и само да ги отрази. Вписването в кадастралния регистър няма конститутивно действие – с него не възникват и не се
погасяват вещни права по отношение на вписаните лица, а има само декларативно
действие по отношение на трети лица. Именно по тази причина и законодателят е
приел в чл.53а от ЗКИР, че в тези случаи измененията са извършват без
издаването на заповед. След решаване на материалния спор с влязъл в сила
съдебен акт, производството следва да се развие по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР
– за промяна на непълното или грешки, ако се констатират такива. Тезата за наличието на спор за
собственост по отношение на сграда с идентификатор ***,
който спор както вече бе посочено по-горе е отнесен за решаване пред
компетентния граждански съд, не бе оборена от останалите събраните по делото
доказателства – заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, гласни
доказателства – разпит на свид. С.Д.Ф., както и другите писмени доказателства.
Предвид
изложеното, според настоящият съдебен състав, при тази правна регламентация и при
наличие на документи, удостоверяващи притежаваното право на собственост за един
и същ имот, законосъобразно СГКК - Б. е извършила изменението, чрез вписване и
на М.Б.Н. в кадастралния регистър на недвижимите имот за сграда
с идентификатор ***, поради което жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА
и следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а
ответника не е направил такова искане.
Искане за разноски е направено от процесуалния представител на
заинтересованите страни – адв. Ц.. Съгласно чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. В случая е налице отхвърляне на оспорването, поради което на заинтересованата
страна следва да бъдат присъдени разноски, съгласно представения договор за
правна помощ в размер на 720 лева /л. 86/. Налице е възражение за прекомерност на така
заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. В чл. 78, ал. 5 от ГПК е
предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения за защита
по административни дела по Закона за устройство на територията и Закона за
кадастъра и имотния регистър, минимално предвиденото възнаграждение е 600 лева,
като съдът намира, че не е налице прекомерност на договореното и заплатеното
адвокатско възнаграждение - 720 лева с
ДДС, предвид заявлението на процесуалния представител, че сумата е с ДДС.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд - Б.,
осемнадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Ф.,
ЕГН: ********** срещу действие по изменение на кадастралния регистър на
недвижимите имоти на гр. Б., с което на осн. чл. 53,
ал. 2 от ЗКИР по отношение на сграда с идентификатор *** е вписано като
собственик и М.Б.Н..
ОСЪЖДА Д.С.Ф.,
ЕГН: ********** да заплати в полза на М.Б.Н., ЕГН: **********
разноски по делото в
размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: