РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 19.11.2021 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди   деветнадесет и първа година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 255 по описа за 2021 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

                      Производството е по чл.64 ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл.144 от Административно-процесуалният кодекс /АПК/.

               Административното дело е образувано по жалба на Д.С.С., понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора гр.Ловеч, 4 гр., чрез адвокат П.П. – ЛАК, срещу Заповед № Л-719 от 09.07.2021 година на Началника на Затвора гр. Ловеч, с която е отказано на същия преместване в заведение от ОТ.

                 В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при нарушение на разпоредбите на АПК ЗИНЗС и приложимите нормативни актове и заповеди. Наведени са доводи, че в процесния случай са налични доказателства, които по безспорен начин сочат придобито право на преместване на жалбоподателя в заведение от открит тип и за цялостно добро поведение на същия по време на изтърпяване на наказанието, като се твърди, че в заповедта липсват обосновани мотиви защо се отказва преместване, а съдържащите се мотиви в процесната заповед са твърде общи и не обосновават направения отказ. Моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.            

                 В съдебно заседание оспорващият лично и чрез адв.П. поддържат жалбата и доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед.  Излагат се подробни съображения и в писмена защита.  

                  В съдебно заседание ответникът по жалбата, не се явява и не се представлява. Представил е писмено становище чрез пълномощник. По подробно изложени съображения счита жалбата за неоснователна, поради което моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставена в сила оспорената заповед. Изложени са аргументи, че за да бъде преместен в заведение в по-лек тип един лишен от свобода, следва да са налице две предпоставки: едната е - да е изтърпял предвидената в закона част от наказанието и другата лишеният от свобода да е имал добро поведение, което в случая не е налице. Изтъква, че преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за облекчаване на режима, е предоставена на административния орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност.  

                 Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон - ЗИНЗС, административния акт - предмет на съдебен контрол, и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

                 Жалбоподателят Д.С.С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“от четири години в Затвора Ловеч, на основание чл. 210, ал. 1, т. 4 от НК, с първоначален режим „строг“, заменен на „общ“  със заповед № Л-657/17.06.2020 г. на началника на затвора - Ловеч.  

                 От доказателствата по делото се установява, че същият е подал заявление с вх. № М- 2136/25.06.2021г. до Началника на Затвора Ловеч с искане поради придобито право да бъде преместен от корпус на Затвора Ловеч в затворническо общежитие от открит тип, за да доизтърпи  наказанието си.       

                 Във връзка с подаденото заявление писмени становища са представили Инспектор “Социална дейност и възпитателна работа“ /ИСДВР/ при Затвора Ловеч, Заместник-началникът на режимно надзорно охранителната дейност /РНОД/ при Затвора Ловеч, Началникът на сектор „СДВР“.

      В становищата си длъжностните лица анализират поведението на С. по време на изтърпяване на наказанието, риска от рецидив, очакваните резултати от преместването му в общежитие от открит тип и излагат становище по целесъобразността на преместването. Взета е предвид оценката на риска от рецидив и рискът от вреди за обществото. Всички представени становища са за отказ за преместване с оглед цялостния анализ на обстоятелствата и фактите от значение за случая.  

       Въз основа на дадените становища, Началникът на Затвора Ловеч издава оспорената заповед, с която отказва преместването на С. в заведение от открит тип. Административният орган е мотивирал отказа, като е отчел, че л.св. е придобил е формално право за преместване в ОТ, че оценката на риска при него при последното преразглеждане е без промяна – 39 т., преценен в границите на средния диазапон, насочен към обществото, както и към самият него. В профила на нуждите е отчетен риск в сферата на уменията за мислене. Риска от вреди би ескалирал на фона на материална неосигуреност и липса на работа, както и поради надценяване на собствените му възможности. Съобразено е, че има материално-имуществен и морално- психологачески характер, причинявайки остър стресогенен дискомфорт у измамените лица. Посочено е за установено в хода на наблюдението, че манипулативните техники, които прилага в живот на свобода са станали добре усвоен начин на живот. Отчетено е, че е свикнал  да злоупотребява с доверие, не променя навиците си и в условията на МЛС, като подобно поведение е установено и към администрацията на затвора, с насоченост да печели доверие. Посочено е, че престоят му  в работяща група продължава за трета поредна година,  и изпълнява трудовите си задължения формално, като мотивацията му за работа е свързана основно с намаляване срока на наказанието и с по-големите възможности за пребиваване извън килията. Съобразено е, наличието на три награди, в резултат на което режима на С. е заменен в по-лек, след което има наложено условно наказание с три месеца изпитателен срок за неизпълнение на трудовите задължения в пълен обем. След наказанието е награден веднъж.

              Прието е, че л.св. все още се явява носител на риск, представляващ заплаха за обществото, който има краткосрочна мотивация, с очаквания за бързи резултати. Постоянното търсене на външни фактори за облекчаване престоя си затвора, е прието за показател, че л.св. все още не разбира тежестта на извършеното, омаловажава деянията си и няма гаранции за бъдещо поведение, което в условията на облекчен режим няма как да бъде проконтролирано. Прието е, че процесът на поправяне и превъзпитание не е завършил, не са постигнати целите на наказанието в пълен обем в зоните с дефицит, които предполагат извършването на нови престъпления.

       Като правни основания за издаване на заповедта са посочени чл. 64 ал.2

 и ал.3, чл.65 ал.3 във връзка с чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, а като фактически – становищата на посочените по-горе длъжностни лица.   

      По делото е приложено досието на лишения от свобода.

       Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

       Жалбата е подписана, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния административен съд, от лице с активна процесуална легитимация, в срока за обжалване, установен от чл.149 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество.

                 Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

       Съгласно чл.64 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.

               Преместване от затвор или ЗОЗТ в ЗООТ е възможно при кумулативното наличие на две основания: да са изтърпени най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание, и лишеният от свобода да е имал добро поведение. Съответно това е една законова възможност, но не и задължение за пенитенциарните власти, която се преценява конкретно за всяко осъдено лице.

                Според разписаната законова процедура началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа /СДВР/, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието /ал.2 на чл.64 от ЗИНЗС/. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието.

                Оспорената заповед като индивидуален административен акт е издадена от териториално и материално компетентния съгласно чл.64 ал.1 от   орган  – началникът на затвора. Спазени са изискванията по отношение формата на административния акт, заповедта е подробно и конкретно мотивирана, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая административното производство е започнало по подадено от жалбоподателя заявление и се е развило в съответствие със специфичните изисквания по ЗИНЗС, като са изискани и взети предвид становища от лицата, посочени в чл.64 ал.2 от ЗИНЗС, послужили за вземането на решението от административния орган.

                  Оспорената заповед е материално законосъобразна и съответства на целта на закона.

                Видно от съдържанието на чл.64 ал.1 от ЗИНЗС, законът дава право на административния орган да извърши преценка по целесъобразност на исканото преместване предвид записаното, че „могат да бъдат премествани“, което не задължава административния орган при наличие на посочените предпоставки да премества лишените от свобода.

                Законодателят изисква наличие на конкретни формални предпоставки във връзка със срока на изтърпяното до момента наказание, но е предоставил правомощие при тези предпоставки административният орган да прецени доколко с оглед поведението на лишения от свобода, риска от рецидив и целите на наказанието, това преместване е целесъобразно. Преценката относно целесъобразността на преместването, с оглед поведението на осъдения и риска от рецидив, е предоставена от законодателя в правомощията на административния орган и се извършва в условията на оперативна самостоятелност, съобразно формираното у него вътрешно убеждение и с оглед обстоятелство, че служителите на затвора, имащи пряк контакт с лишения от свобода, имат изградени за него непосредствени впечатления.

              Съгласно чл.169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.

              Административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, съобразно формираното у него вътрешно убеждение. Преценява на първо място наличието на предпоставките за това - изтърпян срок от наказанието, и след това по целесъобразност - с оглед поведението на лишения от свобода, определянето от административният орган на риска, на взетите предвид обстоятелства и анализа на същите, която преценка от своя страна не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд на РБ по тълкуване и прилагане на закона -Решение № 4199 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10460/2015 г., Решение № 7995 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3391/2013 г./.  

               В случая административният орган е отчел, че е налице първата предпоставка, тъй като оспорващият е придобил право за преместване в заведение от по-лек тип на 17.06.2020г., но не е налице втората предпоставка, изискваща добро поведение, данните от изпълнението на присъдата, посочил е че рискът от рецидив е среден, взел е дадените становища от съответните длъжностни лица във вр. с преместването,  и е стигнал до извод, че рискът от рецидив остава без промяна, съответно, че рискът от вреди все още е налице и представлява заплаха за обществото, не са постигнати целите на наказанието в пълен обем в зоните с дефицит по отношение извършването на нови престъпления, поради което е отказал преместване. Направил е преценка на всички относими факти и обстоятелства, свързани с преместването на лицето, в резултат на които е приел, че не са налице условията за преместване по отношение на него в ОТ. Тази преценка е по целесъобразност и съответното решение е на началника на затвора и същата е направена, като е постановен отказ, макар според приложените доказателства да са налице формално условията за такова преместване.

      Излагайки горепосочените мотиви, съдът приема, че ответникът е изпълнил задължението си да обоснове взетото от него решение за отказ от преместване на лишения от свобода от корпуса на затвора в затворническо общежитие в открит тип, като правилността на това решение е извън обхвата на съдебната проверка. В рамките на дискреционната власт на административния орган е да прецени дали, въпреки че са изпълнени условията по  чл. 64 ал. 1 от ЗИНЗС, лицето следва да бъде преместено в ЗО от открит тип и тази негова преценка следва да бъде зачетена. След като органът разполага с оперативна самостоятелност по отношение преместването на лишения от свобода, същият е действал в пределите на тази оперативна самостоятелност и е мотивирал преценката си с излагане на конкретните съображения, от които се е ръководил, като са спазени изискванията за законосъобразност на административния акт, се обосновава  извод, че същият е издал един законосъобразен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

             Наличието на изтърпяно най-малко една четвърт от наложеното наказание в затвор, както и соченото от оспорващият, че бил с добро цялостно поведение не е достатъчно условие задължително да се уважи искането за преместване в затворническо общежитие от открит тип, тъй като същото практически би довело до преместване по силата на закона, при липса на преценка на всички относими обстоятелства и факти по целесъобразност, какъвто е смисълът на разпоредбата.

             Наред с това, факта на изтърпяване на половината от наказанието не води до задължение, а само дава възможност на лишеният от свобода да бъде преместен за доизтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип. Тази преценка и съответното решение е на Началника на Затвора, който преценява наличието на предпоставките за това- изтърпян срок от наказанието и след това по целесъобразност с оглед поведението на л/св. В конкретния случай същата е направена, като органа е отчел поведението на жалбоподателя, като цяло по време на изтърпяване на наказанието и дадените становища от съответните длъжностни лица във вр. с искането по преместването, които са отрицателни.  

             Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, поради което жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. 

             Водим от горното и на основание чл.64 ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и чл.172 ал.1 и ал.2 от Административно-процесуалният кодекс, Ловешки административен съд, четвърти административен състав,

 

             РЕШИ:

 

   ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.С., понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора гр.Ловеч, 4 гр., срещу Заповед № Л-719 от 09.07.2021 година на Началника на Затвора гр. Ловеч, с която е отказано преместването му в затворническо общежитие от открит тип, по подадено от него заявление с регистрационен № М- 2136 от 25.06.2021 година.  

   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.64 ал.4 изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

   Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: