Р Е Ш Е Н И Е
№ 839 05.07.2019 г. град
Бургас
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХLІV-ти наказателен състав
На двадесет и шести юни
две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар:
Красимира Андонова
като
разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА
административно
наказателно дело № 1063/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е oбразувано по жалба на М.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***,и със съдебен адрес:***,
адв. А Х- БАК, против НП №18-0769-005415/2019г., издадено от Началник група в сектор ПП
при ОД МВР – Бургас- Росица Тодорова
Паязова,
с което за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, придл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 /ШЕСТ / месец.
С жалбата се моли за отмяна
на издаденото НП, като се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на АУАН и НП. Сочи се, че
процесното МПС е собствено на фирма и че водачът е служител във фирмата и не е
знаел, че управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Моли се за отмяна на атакуваното НП. Ангажирани
са допълнителни писмени доказателства за собствеността на МПС, трудов договор и
длъжностна характеристика на водача.
В съдебно заседание страните жалбоподателят редовно призован не се явява- изпраща
представител-адв. Х, който поддържа жалбата.
Излага доводи по същество за отмяна на НП.
АНО не изпраща представител.
Съдът намира жалбата за
допустима, а като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На
24.08.2018 г. Свидетелят - А.Р.Р. , служител в ОД на МВР –
Бургас, бил на работа като служител на „ПП” и работил с РСОД, като
на ул. „Трнспортна”, около 21.30 часа работил с радиостанция с ограничен
достъп, като свидетелят по акта Чакъров, управлявал служебния им автомобил, карайки зад автомобил „Фиат Пунто”,
с регистрационен номер СА 2184 РХ, като се движел по ул. „Транспортна “ до
магазин „Технополис“, по посока на движение бул. „Стефан Стамболов“, като по
време на движение св. Р. вкарвал номера на автомобила и карали след него, като
в таблета светнало, че няма данни за такова МПС. Спряли автомобила, запознахме
водача М.П., че автомобилът не се води
на отчет и е със спряна регистрация. Преди посочената дата на проверка,
регистрацията на автомобила била прекратена. Показано било и на водача на таблета, това обстоятелство, което било учудващо за
него и същият заявил, че не знаел, тъй като бил само водач на автомобил,
собствен на фирмата, в която работел като доставчик. Въпреки това
обстоятелство, като св. Р., нямал задължение за проверява собствеността на
автомобила, съставил АУАН на водача на място св. Р. му съставил акт за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Иззел и контролен талон и на място връчил акта, като водачът на място не вписал възражения. В
срока по чл.44 от ЗАНН, такива също не постъпили.
Въз основа на АУАН на 24.01.2019 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както
и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло, в това число е представените от защитата
трудов договор на лицето, длъжностна характеристика и договор за покупко
–продажба на МПС, от които се установява, че процесният автомобил, е
собственост на фирмата „Ш“- ЕООД, ЕИК, с
управител към момента на сключване на договора дата 30.03.3018 г.- Ж С, като видно от представения трудов договор-
стр. 5 от делото от дата 18.09.2018 г., то действително, се установява, че
жалбоподателят е служител на „Ш“- ЕООД, в която работи като „разносвач на
храна“, на пълно работно време, което се потвърждава и от представената по
делото длъжностна характеристика на лицето- стр.6 от делото.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, независимо
от доводите на страните, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група в Сектор „ПП”
към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 18.01.2018г. е била оправомощена да издава
НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП
е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като обаче същото се явява незаконосъобразно по следните
съображения:
Наказващият орган, който съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН следва да издаде
наказателно постановление, само ако е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, не е
ангажирал в подкрепа на тезата си нито едно доказателство, от което да се
установил наличието на виновно поведение у дееца, а тази недоказаност на
обвинителната теза не била констатирана и от съда, а напротив видно от
посочените писмени доказателства по –горе, ангажирани от защитата, се установи,
че действително МПС-то е собствено на фирмата, в която жалбоподателят работи като разносвач на храна и
възраженията, наведени в жалбата, че неправилно е ангажирана неговата
отговорност, а не тази на собственика, съдът намира за основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 140.
(1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) -По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни
превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
като към датата на нарушението същата е гласяла- чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 2 от
2018 г., в сила от 20.05.2018 г.)
(1) Попътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън
нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден
винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Абсолютно несъстоятелно е да се твърди, че подведеното под отговорност
лице осъществило виновно това нарушение при положение, че не е собственик на
МПС, съответно няма задължение да предприема каквито и да било действия за
пререгистрация и най-вече предвид наличието на всички външни белези, сочещи на
редовно регистриран автомобил. Както се установява и от безпротиворечивите
доказателства в тази насока, превозното средство било оборудвано с два броя
регистрационни табели, поставени на съответните места, както и с всички
необходими документи, съпътстващи управлението на автомобила, включително
свидетелство за регистрация, които били представени от водача в хода на
проверката. В този смисъл, липсват каквито и да било признаци за прекратяване
на регистрацията, които водачът би могъл да възприеме, преди да предприеме
управление на превозното средство, за да осъществи виновно подобно нарушение.
При така установените факти, не е установено дори собственикът на превозното
средство да е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена служебно от
контролните органи, защото не са налични данни, че бил уведомен за това, нито
има достъп до информационната база данни на МВР, за да установи подобен факт.
Обстоятелството, че водачът работи за Шарк инвест- ЕООД, собственик на превозно средство, и го управлява като изпълнява служебните си задължения, само по
себе си не води до извода, че и това лице било наясно със служебното
прекратяване на регистрацията, поради което и при все че същото е било
изненадано, както самият актосъставител заявява, при проверката от
констатираното обстоятелство, означава, че същият не е имал нито вмененето
задължение, нито знанието за нарушението, поради което и неправилно е била
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност /в този см. Виж
РЕШЕНИЕ ПО АНД 256/2019 г. на БАС,
постановено по идентичен казус/.
Следователно това основание е напълно достатъчно за отмяна на
атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед на всичко гореизложено съдът, намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Следва да се посочи, във връзка с направените по делото разноски, в
размер на 9 /девет/ лева – пътни разходи, че същите не се присъждат.Това е
така, доколкото производството е по реда на ЗАНН и доколкото в този закон не е
предвидена възможност за присъждане разноски на страните, на основание чл. 84 ЗАНН субсидиарно приложим е НПК. Според чл. 190 от НПК, в случаите, когато
подсъдимият е признат за невинен, разноските по дела от общ характер остават за
сметка на държавата. В цитираната норма не е предвидена възможност за възлагане
върху съответния орган, повдигнал обвинението, на разноските за осъществена
правна помощ на подсъдимия, респ. нарушителя, в случаите, когато наказателното
постановление е отменено/изменено. Процесуалният ред за присъждане на
тези разноски е друг и те следва да се претендират в отделно производство, в
който смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС
по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен
съд и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № НП №18-0769-005415/2019г., издадено от Началник група в сектор ПП при
ОД МВР – Бургас- Р ТП с което за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, придл.1 от ЗДвП на М.К.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
и
със съдебен адрес:***, адв. А Х- БАК, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6
/ШЕСТ / месеца.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.