Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. София 05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 6221 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Ищецът
Е.Д.М. твърди, че ответникът АСНС нарушил правото му на честен съдебен процеси
ефективни правни средства за защита по ВЧНХД
№ 345/2017 г. По делото, въпреки че ищецът поискал да участва в
производството по делото, което било с предмет жалба срещу задържането му под
стража, М. не бил изправен пред съд и съдът се е произнесъл в закрито
заседание. С това били нарушени правата му по чл. 5 § 3 и 4 и чл. 6 § 1 от
КЗПЧОС и цитираните от ищеца норми на международното право. Представителят на
ищеца твърди, че М. бил лишен и от право на справедлив съдебен процес, тъй като
ответният съд в производство по чл. 270 ал. 1 от НПК не разгледал наличието на
обосновано предположение за извършено престъпление. Ищецът твърди, че с
действията на съда са му засегнати честта и достойнството му, физическото и
емоционалното му състояние, основните му права и свободи, защитени и гарантирани от
международните актове и му били причинени вреди – болки и страдания. Ищецът
сочи като период на увреждане от 15.11.2017 г. до 08.03.2018 г.
Като
се основава на изложените твърдения, ищецът прави искане до съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лева, заедно с
лихва от дата 15.11.2017 г. както и разноски по делото.
Ответникът
А.С.Н.С.не взема становище по иска.
Съдът
като съобрази изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, намира, че
е сезиран с иск с правно основание чл. 49 във вр. с
чл. 45 от ЗЗД. Действието на ответн5ия съд, с което ищецът обосновава
претенцията си, е разглеждане от състав на ответния съд на мярка за
неотклонение по реда на чл. 270 ал. 4 от НПК в закрито, а не в открито
заседание, каквото е било искането на подсъдимия. Разпоредбите на актове на ЕС
и на ЕКЗПЧ, които ищецът сочи за нарушени, не обосновават приложимостта на
никоя от хипотезите на чл. 2 и чл. 2б от ЗОДОВ. Поради това, приложими са
общите правила за непозволеното увреждане на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Като
разгледа иска по същество и се запозна със събраните по делото доказателства,
съдът съобрази:
Ищецът
Е.Д.М. е бил подсъдим по НОХД № 646/2015 г. на СНС, с взета по отношение на
него мярка за неотклонение „задържане под стража“. С протоколно определение от
06.11.2017 г. съдът по реда на чл. 270 от НПК е отменил мярката за
неотклонение. Срещу определението на съда е подаден частен протест от прокурор
в Специализираната прокуратура, по който протест е било образувано ВЧНД №
345/2017 г. на АСНС. Въззивният съд разгледал делото
в закрито заседание по реда на глава ХХІІи с
определение № 115 от 15.11.2017 г. отменил първоинстанционното
определение и оставил без уважение искането на подсъдимия М. за изменение на
мярката за неотклонение.
При
така изложените обстоятелства съдът намира, че не е извършено противоправно действие, от съдия или друго длъжностно лице
в ответния съд, което да бъде квалифицирано като непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД и да бъде основание за търсене на отговорност по чл.
49 от същия закон. Редът за въззивна проверка на
определение по мярката за неотклонение в съдебната фаза на наказателното
производство е уреден в глава ХХІІ от НПК, към която препраща чл. 270 ал. 4 от НПК. Съгласно чл. 345 ал. 1 от НПК, частната жалба и частният протест се
разглеждат от въззивния съд в закрито заседание, а по
негова преценка – в открито заседание. Ищецът се позовават на разглеждането на
делото от АСНС в закрито заседание без неговото (на ищеца) призоваване, с което
били нарушени нормите на чл. 6 ДЕС, чл. 67 от ДФЕС, чл. 47, 48, 51, 52, 54 от Хартата
на основните права на ЕС. Цитираните текстове на ДЕС и ДФИЕС са неотносими към реда за разглеждане на въззивното
дело за мярката за неотклонение на ищеца. Чл. 6 от ДЕС прогласява задължителност
за Съюза на разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС и ЕКЗПЧ. Чл. 67
ал. 4 от ДФЕС прогласява общото задължение на ЕС да улеснява достъпа до
правосъдие, което не може да бъде нарушено чрез конкретни действия на национален
съд във връзка с разглеждането на подсъдните му дела.
Правото
на публично разглеждане на делото е прогласено в чл. 47 ал. 2 от Хартата на
основните права на ЕС и чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ. Публичното разглеждане на делото с
участието на обвиняемото лице на основание чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ обаче се отнася
до разглеждане на делото по обвинението срещу лицето. По аргумент от чл. 5 § 3
от ЕКЗПЧ и чл. 47 ал. 2 от Хартата на основните права на ЕС, право на лично
участие в съдебен процес има и лицето, което е задържано, при задържането му. В
този смисъл в чл. 5 § 3 е уредено задължението за своевременно изправяне на
задържаното лице пред съдия. Няма задължение за публично произнасяне на по-горестоящия съд при инстанционен
контрол на съдебен акт във връзка със задържането на лицето. Поради това, не е
налице противоречие на правилото на чл. 345 ал. 1 от НПК за разглеждане на с
цитираните от ищеца разпоредби на Хартата на основните права на ЕС и ЕКЗПЧ. Като
е разгледал законосъобразността на първоинстанционното
определение по мярката за неотклонение в закрито заседание, съдебният състав на
ответния съд не е нарушил правата на ищеца. Не е настъпило непозволено
увреждане на ищеца от длъжностни лица при ответния съд, поради което не е
възникнало и основание за обезщетяването на ищеца. Предявеният иск с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД е
неоснователен.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля
предявения от Е.Д.М. ЕГН **********, адрес: ***, понастоящем в Затвора гр.
София, срещу А.С.Н.С.гр. София, адрес: гр. София ул. „****** осъдителен иск с
правно основание чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, за
заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева, заедно с лихва, както и
разноски по делото, за разглеждане на ВЧНД № 345/2017 г. в закрито заседание
без призоваване на подсъдимия Е.Д.М..
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: