№ 200
гр. П., 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Богдан Здр. Велев
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Богдан Здр. Велев Административно
наказателно дело № 20211720201098 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №4941538на ОД МВР – П., на основание
чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Д. В. К. , с ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21,
ал.2,вр.чл.21,ал.1 от ЗДвП.
Срещу електронния фиш е постъпила жалба от наказаното лице,/чрез
адв. М./, в която се
В съдебното заседание страната-жалбоподател не се явява,а адв.М.
поддържа доводите в писмената жалба.
В последната са твърди,че електронния фиш те съдържал данни за
точното място на нарушението ,неясно посочена законово нарушена
разпоредба, липсвала приложена към протокола снимка,нямало и край на
участъка,нечетлив номер на атмомобила.
Въззиваемата страна – ОДМВР – П., не изразява становище по жалбата.
В съдебно заседание, представител не е участвал.
1
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 08.06.2021г., в 23:31 часа, в гр. П., по път I-6, км.83+000-надлез
„Клон Мир“ ,на мокра настилка,в посока към гр.Радомир,при максимално
разрешена скорост в населено място от 60 км/ч,въведена с Пътен знак В 26, се
движело МПС - л.а. Фолксваген Голф,с регистрационен номер ********.
В същия район с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 –
М , №632, монтирано в полицейски автомобил, се извършвало измерване на
скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим
чрез заснемане.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36
от 19.05.2015 г./.
Впоследствие, при снемане на записаната информация от АТСС се
установило, че след навлизане на превозното средство в контролираната
зоната е измерена скорост на движение от 95 км/ч.,след съответно
приспадане на допустимата грешка като установена е приета 93 км/,а
превишението ,което е релевантно за този ВИД административни
нарушения,регламентирани в Закона за движението по пътищата е 32 км/ч.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се е установило, че превозното
средство, с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ –Д. В. К..
Затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу него бил
издаден електронен фиш, серия К, № №4941538на ОД МВР – П.,с който на
основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Д. В. К., е
наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21,
ал.2,вр.чл.21,ал.1 от ЗДвП.
След връчване на електронния фиш жалбоподателят не упражнил
правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид приетите като писмени доказателства:
справка от централна база данни – КАТ, разписка, снимков материал от АТС
TFR1-М 632, Протокол за използване на АТСС на 08/09.06.2021г.,/копие на
протокол №1158р-5979/17.06.2021г./ ,Протокол №3-28-20 от проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1М-632 от 20.11.2020г. на
Лаборатория за проверка на СИ в Полицейска техника,копие от писмо на
2
Председател на Български институт по метрология,копие от протокол от
проверка №17-ФМИ/28.01.2013г.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата.
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването
му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
Евентуално просрочие на същата /в случай, че ЕФ е бил редовно
връчен/, не мотивира друг извод, съображенията за което са следните:
В съдържанието на ЕФ не е посочено в какъв срок и пред кой съд може
да се обжалва, което безспорно ограничава възможността на наказания субект
да упражни правото си на жалба. По тази причина, пропускането на срока не
следва да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е
следствие от пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да
означи начина на обжалването му. Затова и с оглед установените в
националното и общностното законодателство правни гаранции за
упражняване правото на защита срещу актове, засягащи правата и интересите
на гражданите, дори и подадена след законоустановения срок, жалбата следва
да се приеме за процесуално допустима.
Жалбата е явява допустима ,най-малко защото ЕФ е връчен на
20.06.2021г. а е входирана при въззиваемата страна на 25.06.2021г.-датата на
пощенското клеймо.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, съобразявайки
и възраженията на жалбоподателката, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките
за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система TFR 1-
М, с идент. № 632, с каквито съгласно чл.189, ал.4 /изм., ДВ, бр.19/2015 г., в
3
сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./,
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено
и заснето процесното нарушение е мобилно, прикрепено към служебен
полицейски автомобил с рег. №РК0290АТ, и е обслужвано от полицейски
служител, поставящ начало и край на работния процес.
Приетият по делото протокол № 3-28-20.г. на лаборатория за проверка
на СИ в Полицейска техника при ГД „НП“, безспорно доказва, че средство за
измерване – мобилна система за измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент.
№632 при извършените първоначална и последваща проверка е установено
съответствие с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките
не превишават максимално допустимите.
Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Същевременно, условията и редът за това, регламентирани в Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., изд. от МВР на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, са
спазени.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен
от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката,
4
в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен
режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в
който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на
първия и последния запис.
Данните в протокола доказват, че нарушението е установено в
границите на населено място ,при допустима за процесното превозно
средство скорост на движение 60 км/ч., съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Тези доказателствени материали удостоверяват с необходимата
достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш
обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно, в съответствие с материалния закон, а оттук - че
квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно.
На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип №12205, се
наблюдава автомобила, визиран в електронния фиш, чието разположение и
посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за
видеоконтрол,изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС,
тъй като видно от данните на снимковия материал, заснемането е
осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на
превозното средство на жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата
снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща
или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес,а от друга
страна, собственик на превозното средство, с което е извършено
нарушението, е негов субект /чл.188, ал.1от ЗДвП/.
При тези обстоятелства и предвид неупражняване на възможността в
чл.189, ал.5 от ЗДвП, законосъобразно и обосновано /при всестранна и
обективна оценка на доказателствената съвкупност/, именно отговорността на
Д.К. е ангажирана за установеното и доказано по несъмнен начин
административно нарушение по чл.21, ал.2 вр.чл.21,ал.1 от ЗДвП.
5
Що се отнася до доводите на защитата,съдът ги намира за
неоснователни.
На първо място,във връзка с твърдени сочени като нарушени законови
разпоредби/ в смисъл посочване на две разпоредби-чл.21 ,ал.2 и чл.21 ,ал.1 от
Закона за движението по пътищата/.
Разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП гласи,че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочени стойности на скоростта в km/h.
А когато/чл.21,ал.2 от ЗДвП / стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак.
Съгласно текста на чл. 79 ,ал.1 ,от НАРЕДБА № 18 oт 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак В26 "Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената" се използва за въвеждане
на ограничение на допустимата максимална скорост на движение съгласно
чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Смело може да се каже,че и в хипотезата на чл.21 ал.1 от Закона за
движението по пътищата ,действието на табличните стойности също се
предопределя от пътни знаци, примерно :пътен знак Д 11 и пътен знак Д12.
НАРЕДБА № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци,
А и самият текст на чл.21,ал.2 от ЗДвП препраща към разпоредбата на
чл.31,ал.1 от ЗДвП.
При ограничение на максимално разрешената скорост за населено място
примерно, и то с пътен знак, разрешената скорост за съответен пътен участък
може да бъде по-малка от установената съответна скорост по чл.21 ,ал.1 от
ЗДвП,но може да бъде и по-голяма ,както е в случая.
Що се отнася до снимката по чл.10,ал.3 от Процесната Наредба ,тя не
липсва в Протокола.
Попълнен съответен протокол,съгласно приложението ,а според текста
на чл.10,ал.2 , при контрол във време на движение с мобилно АТСС се
отбелязва началото и краят на контролирания участък.
6
В случая ,според вида на използваното техническо средство,същото се
намира в полицейския автомобил,посочен в протокола ,а не извън
полицейския автомобил.
Ето защо по искане на съдебния състав е изпратена съответна снимка на
мобилната камера за контрол,намираща се в полицейския/служебния
автомобил.
Но снимките не били ясни, може би.
Е,не са с добра яснота,включително и снимките в клип № 12205,но са
заснети в 23:31:05 часа,и на последната ясно се вижда регистрационния номер
на моторното превозно средство.
Твърдението ,че заснемането не е в участъка на въведеното с пътния
знак ограничение, е голословно.
Ако не е в този участък с въведено ограничение с пътен знак В26,това
значи че на страната-жалбоподател следва да бъде наложена глоба в размер
на 600лв./чл.182,ал.1,т.5 от ЗДвП/,за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП,но
липсват данни в тази насока.
И последно,във връзка със снимков материал от 16.06.2021г.-
довод,внесен в съдебното заседание.
Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.4 от процесната Наредба, след
изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното
техническо средство или система, като информацията със запаметените от
уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален
сървър за издаване на административни документи във връзка с установените
нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10.
Това е отразено в протокола от служител М.И..
А чл.16,ал.1 гласи, че данните за нарушенията се съхраняват до
приключване на административнонаказателната преписка във формата и
вида, изготвен от АТСС. При необходимост същите могат да се отпечатват.
В случая,предмет на настоящото наказателно производство , е
ирелевантна е датата 16.06.2021г/обратна страна на л.9 от делото/ към
7
описания Електронен фиш, а датата на нарушението-08.06.2021г.
,23:31ч.,както и останалите посочени данни.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на
утвърдения със Заповед № 8121з - 931 от 30.08.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място страната-жалбоподател е управлявал описаното
превозно средство със скорост над разрешената, установена с технически
изправно АТСС – мобилна система за измерване на скорост – “ТFR1 – М”,
№632, поради което законосъобразно отговорността му е ангажира по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.
При използването на мобилните системи за контрол контролният орган,
независимо че „присъства“, не се намесва в работата на средството/системата,
а единствено слага начало и край на работния му процес, като го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта.
При това, конкретно изразът „в отсъствието“, с оглед систематичното
му място в изречение първо на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, по разбиране на съда,
следва да се възприема като такъв, отнасящ се до самото издаване на ЕФ, а не
до установяването на нарушението.
След като е налице съобразяване на релевантните конкретни
разпоредби на Наредбата и ЗДвП в процесното специално производство по
налагане на административно наказание следва извод за процесуална и
материална съобразеност на производството по издаване на ЕФ,а доводите на
защитата в противна насока съдът ги намира за неоснователни.
Както неведнъж е имал възможност Административен съд –П. да
отбележи,несъобразяването с пътните знаци и установените с тях
ограничения на скоростта е една от основните причини за настъпването на
тежки пътнотранспортни произшествия в страната.
8
При което неспазването на установите правила възпрепятства
постигането целта на ЗДвП - да се опазват животът и здравето на участниците
в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се
опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната
среда от замърсяването от моторните превозни средства, съгласно чл. 1, ал. 2
от Закона за движението по пътищата.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.1 от
ЗДвП/превишаване на разрешената максимална скорост в населено място/,
вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на
превишението на скоростта.
В конкретния случай скоростта е превишена със 32 км/ч./,стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение/, поради което за нарушението е
приложима санкцията по т.4 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост от 31 до 40 км/ч. точно фиксирано по размер наказание – глоба от
400 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27,
ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание е наложено и предвид
законосъобразното определяне, обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е
недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, №4941538на ОД МВР – П.,
на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Д. В. К.
,гр.П.,ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №12,ап.17, с ЕГН ********** е
9
наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21,
ал.2,вр.чл.21,ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– гр. П. на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по
реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10