№ 156
гр. Смолян, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско
дело № 20255400500165 по описа за 2025 година
Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от
ГПК.
Образувано е по жалба на А. П. и А. Х. чрез адв.М. срещу Решение 9001 от
05.02.2025r. no гр. д. №214 /2019 г. по описа на Районен съд-
Чепеларе.Решението е обжалвано в частта , с която е възложен в дял на
съделителя Н. П. помещение- санитарен възел с площ от 2,8 кв.м. в
сутеренния етаж на жилищната сграда с идентификатор 80371.242.130.1.
Според жалбоподателя неправилно съдът е приел , че въпросното помещение
представлява „Изба № 4, преустроена в санитарен възел”. Това помещение по
предназначение към момента на допускане и извършване на делбата е
санитарен възел-тоалетна и по естеството си е обща част,тъй като не
принадлежи към нито един самостоятелно обособен обект.То е част от общите
части на жилищната сграда в приземен избен етаж. При делба на имущество
винаги се следва принципът за реално разпределяне на имотите, като дяловете
на всички съделители да бъдат равни по стойност и качество или в
максимална степен да се постигне тази цел като разликите се уравняват в
пари. Така се спазва и принципът да не се придобива имот срещу пари за да не
1
се опорочи делбата като възмездна сделка за покупко-продажба. С възлагането
на санитарния възел с площ от 2,80 кв.м. се допуска именно нарушение на
това изискване от закона.При сравнение на стойността на дяловете се
вижда,че най -ниска е стойността на дяла на А. Х. /144 426,67 лева/ , на Н. А.
П. е 150 555,83 лева , а на А. П. е 151 019 ,17лева. При прилагане на способа
за делба по чл. 353 ГПК се следва принципът за най-справедливо
разпределение н допуснатите до делба имоти, с оглед правата на
съделителите,пазарната стойност на имотите,техния вид и местоположение и
други характеристики,имащи отношение към ценността им за
страните.Именно в този смисъл не намира обяснение привилегията на Н. П.
при равни квоти да получи по-висок по стойност дял в сравнение с друг
съделител. При първи вариант за делба от заключението на в.л. инж. Б. А. се
постига реална делба с най-малки стойности на уравняване на дяловете и най-
справедливо разпределение на имотите. Н. П. не е извършила трайни
подобрения в тоалетната в избеното помещение ,а поставените бойлер и душ
могат да се демонтират като движими вещи,без да се уврежда вещта. По
делото е установено,че това помещение е преустроено от всички
съсобственици за удовлетворяване на общи интереси и общо ползване. Ето
защо не е налице основание за възлагане по реда на чл. 353 ГПК на това
помещение само на Н. П.. Също така тя не е осъществила и продължително
владение върху него както останалите обекти в сградата. В тази насока е
отхвърлена претенцията на съделителя Н. П. за придобиването му по
давностно владение при оспорванията в производството по допускане на
делбата. Помещението е заключено от П. непосредствено преди делото, което
е станало и причина за завеждане на настоящото производство. При
установената фактическа обстановка и с оглед спазването на закона
,задължителната съдебна практика би следвало спорното помещение да се
предостави или на А. Х. или да остане за общо ползване. Съгласно чл. 98.
ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. освен жилища може да има и
помещения за общо ползване от обитателите на сградата, в т.ч. за битови,
културни, спортни и други спомагателни и обслужващ и дейности ,
разположени в първия надземен, полуподземен или подземния етаж , както и
портиерски помещения или портиерски жилища,които по своето естество са
общи ,както е и със спорното помещение по настоящото дело.Ето защо е
необоснована тезата ,че след като помещението е допуснато до делба , то
2
задължително следва да е възложено на някой от съделителите.
Срещу подадената ВЖ е депозиран отговор от Н. П. чрез адв.П. .В отговора са
изложени доводи , че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Правилно съдът е посочил, че при разпределението на допуснатите до делба
имоти, съдът се ръководи от предназначението им, тяхната стойност и
дяловете на съделителите, като по възможност на всеки от тях се разпределят
равностойни имоти не само според цената, но и според вида и
предназначението им. В конкретния случай избените помещения, находящи се
в сутеренния етаж са несамостоятелни, съгласно разпоредбите на чл.37 и чл.98
от ЗС и същите представляват принадлежност към главната вещ, т.е. към
самостоятелните обекти /жилищни/ в трите жилищни етажа в сграда с ид.
№80371.242.130.1. Когато съсобствениците притежават в изключителна
собственост самостоятелни обекти в жилищната сграда, то тази жилищна
сграда е в режим на етажна собственост и съсобственикът на самостоятелен
обект в жилищната сграда може да придобие в изключителна собственост
избени помещения, принадлежащи към самостоятелния му обект..Тъй като
всеки един от съделителите притежава самостоятелен обект е налице етажна
собственост в триетажната жилищна сграда и е налице възможност към всеки
един от самостоятелните обекти да се предадат складови помещения,
намиращи се на сутеренния /избен/ етаж от жилищната сграда. И тъй като в
триетажната жилищна сграда са налице повече от едно избени помещения и
след като по закон задължително се предвижда наличието на такива , то е
налице и възможността избените помещения да бъдат придобити от всеки
един от съсобствениците в жилищната сграда по смисъла на чл.37 от ЗС. Ето
защо постановеното решение, с което в дял на въззиваемата Изба №4,
преустроена в санитарен възел е правилно и законосъобразно, а
неоснователно е твърдението на жалбоиодателите, че същата е част от общите
части на жилищната сграда и не принадлежала към нито един самостоятелно
обособен обект. В този смисъл правилно решаващият съд е отхвърлил
възражението , че изба №4, преустроена в санитарен възел не представлява
обща част на сградата, тъй като същата била присъединена към общите части
в приземния етаж и че това помещение било общо по предназначение и
трябвало да остане за общо ползване.След като в дялове на всеки от
съделителите се поставят отделни етажи от общата сграда, то възниква етажна
собственост, като избените помещения, които са принадлежност към
3
отделните етажи в сградата-етажна собственост не са обща част нито по
естеството си, нито но предназначение. Що се касае до твърденията на
жалбоподателите, че е нарушен принципа за реално разпределяне на имотите,
тъй като дяловете на всички съделигели трябвало да бъдат равни по стойност
и качество и да не придобивало имот срещу пари, то същите са неоснователни
и необосновани, имайки предвид следното: В т.5 от ППВС №7/1973год. е
предвидено, че когато до делбата са допуснати имоти, съществено
различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно
дяловете на съделителите са различни или същите са направили в някой от
дяловете подобрения на значителна стойност, жребият е невъзможен и тогава
имотите се разпределят по реда на чл.353 ГПК, като съдът се ръководи от
предназначението на имотите, тяхната стойност и дяловете на съделителите,
като по възможност на всеки от тях се разпределят равностойни имоти не
само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. Не е
налице нормативна пречка в случая да се възприема като определящо за
начина на разпределението на избените помещения като принадлежащи към
отделните жилища по тяхната стойност, а с оглед уредбата на складовите
помещения към жилищата /чл.40, ал.1 от ЗУТ/ и предвид броя на допуснатите
до делба самостоятелни обекти-жилища и броя на принадлежащите към тях
избени помещения, неравенството в дяловете подлежи на парично уравняване.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че при равни квоти между
съделителите Н. П. се била ползвала с привилегия като била получила в дял
имоти с по-голяма стойност, тъй като й се придавало в дял изба №4, както и
неправилно е да се сравнява единствено и само стойността на дяла на Х. с
този на П. .Разликата между стойността на тези дялове е 463.34лв. в полза на
А. П. и то при еднакви по площ и обем самостоятелни жилища. Вярно е, че
стойността на поставения в дял на А. Х. имот е на по-ниска стойност от този
на А. П. и на Н. П., но тази разлика произхожда от факта, че поставения в дял
на Х. самостоятелен обект е с по-малка застроена площ от тези на П. и П., но
за сметка на това Х. получава в дял по-голяма като площ Изба №1-14.8кв.м.
спрямо площта на избата на П.-№3 с площ от 13кв.м. и по-голям като площ
Гараж №3-19.8кв.м. спрямо гаража на П.-№2 с площ 16.8кв.м. Именно поради
различие в стойността на поставените на съделителите А. П. и Н. П. в дялове
имоти РС Чепеларе е осъдил П. и П. да заплатят на А. Х. за уравняване па
дяловете съответните суми.Неоснователно е възражението на
4
жалбоподателките досежно избрания от PC-Чепеларе втори вариант от
заключението на в.л. инж.А. а следвало да се избере вариант първи
.Неоснователни са и твърденията, че П. не била направила никакви
подобрения в изба №4.Най-целесъобразно и справедливо е разпределението
на обектите, съдържащи се в допуснатата до делба триетажна жилищна сграда
с ид.№80371.242.130.1 между съделилителите да бъде извършено по вариант
втори от заключението на вещото лице инж.А. имайки предвид фактическото
им ползване в продължение на години от отделните съделители и
извършените подобрения в изба №4 от Н. П.. PC-Чепеларе е взел предвид
стойността на изба №4-санитарен възел без оборудване и обзавеждане, т.е.
недопустимо е да се твърди, че подобренията по изба №4 били само
поставените от П. душ и бойлер, които могат да се премахнат лесно като
движими вещи. По отношение на направените от П. в изба №4-санитарен
възел подобрения, правилно PC-Чепеларе е приел и кредитирал показанията
на св.Г., които кореспондират със заключението на вещото лице инж.А. , които
сочат, че всички подобрения /СМР/ без оборудване и обзавеждане са били
извършени от Н. П., През годините само Н. П. е ползвала същата, като нито
съделителката П., нито съделителката Х. през тези години са възразявали за
извършените от П. подобрения и от факта, че изба №4- санитарен възел се
ползва само от П. и семейството й. Тези факти, както е посочил и решаващият
съд се потвърждават и от водения от ищците свидетел С.М., който твърди, че
не знае да е имало спорове между страните за разпределението на етажите или
на друго, свързано с къщата“. Предвид гореизложеното са правилни и
законосъобразни изводите на PC-Чепеларе, че най-целесъобразно и
справедливо е разпределението на обектите, съдържащи се в допуснатата до
делба триетажна жилищна сграда с ид.№80371.242.130.1 да бъде извършено
по втори вариант от заключението на инж.А. , като се отчете фактическото
им ползване в продължение на години от отделните съделители.
В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват , като се
представляват от адв.М., който поддържа подадената жалба и претендира
разноски .
Въззиваемата Н.П. не се явява в съдебно заседание като се представлява
от адв.П., като същата оспорва жалбата и претендира разноски .
Съдът намира , че жалбата е процесуално допустима.
Съдът не установи основания за нищожност или недопустимост на
5
обжалваното решение , като същото е валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна , предвид на следното:
Районният съд е сезиран с иск по реда чл. 34 от ЗС , като делбеното
производство е във втората фаза на делбата.
С влязло в сила съдебно решение № 9001/03.02.2021г., постановено по гр.д.
№ 214/2019г. по описа на Чепеларския районен съд, поправено с Решение №
9004/04.03.2021г. е допусната съдебна делба между А. Т. П., А. М. Х. и Н. А.
П. на триетажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор
80371.242.130.1, включваща:
1/Жилище – Апартамент, с идентификатор 80371.242.130.1.1, със застроена
площ от 112 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД-18- 57/28.08.2006г. на
ИД на АГКК гр. София, с административен адрес на имота гр. Чепеларе, обл.
Смолян, ул. Персенк № 7, ет. 2, представляващ първи жилищен етаж, като
самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор
80371.242.130.1, с предназначение на сградата за многофамилна жилищна
сграда и на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:
1, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: няма, под
обекта: 80371.242.130.1.5, 80371.242.130.1.6, 80371.242.130.1.4, ведно с 30,2%
прилежащи части от общите части на сградата и 1/3 идеална част от мястото
поземлен имот с идентификатор 80371.242.130 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр. София, с площ от 231
кв.м., с адрес на поземления имот гр. Чепеларе, ул.„Персенк“ № 7, трайно
предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване
ниско застрояване до 10м., при граници на имота: имоти с идентификатори:
80371.242.126, 80371.242.124, 80371.242.123 и 80371.242.9078;
2/ Жилище – Апартамент, с идентификатор 80371.242.130.1.2, с площ от 116,6
кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК
гр. София, с административен адрес на имота гр. Чепеларе, обл. Смолян, ул.
Персенк № 7, ет. 3, находящо се на втори жилищен етаж, като
самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор
80371.242.130.1, предназначение на сградата за многофамилна жилищна
сграда и предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с
брой нива на обекта 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия
етаж няма, под обекта 80371.242.130.1.1, над обекта 80371.242.130.1.3, ведно с
29,40 % прилежащи части от общи части на сградата и 1/3 идеална част от
6
мястото поземлен имот с идентификатор 80371.242.130 по КККР, одобрени
със заповед № РД-18- 57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр. София, с площ от 231
кв.м., с адрес на поземления имот гр. Чепеларе, ул. Персенк № 7, с трайно
предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване
ниско застрояване до 10 м., при граници на имота: имоти с идентификатори
80371.242.126, 80371.242.124, 80371.242.123 и 80371.242.9078;
3/ Жилище – Апартамент, с идентификатор 80371.242.130.1.3, с площ от 116,6
кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД-18- 57/28.08.2006г. на ИД на АГКК
гр. София, с административен адрес на имота гр. Чепеларе, , ул. Персенк № 7,
ет.4, представляващ трети жилищен етаж и разположен на етаж 4, в сграда с
идентификатор 80371.242.130.1 с предназначение жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 80371.242.130,
нива на обекта 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж
няма, подобекта 80371.242.130.1.2, над обекта няма, ведно с 30,70 %
прилежащи части от общи части на сградата и 1/3 идеална част от мястото
поземлен имот с идентификатор 80371.242.130 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18- 57/28.08.2006г. на ИД на АГКК, с площ от 231 кв.м., с адрес
на поземления имот гр. Чепеларе, ул. Персенк № 7, трайно предназначение на
територията урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване до
10м., при граници на имота имоти с идентификатори: 80371.242.126,
80371.242.124, 80371.242.123 и 80371.242.9078;
4/ Самостоятелен обект в сграда – гараж, с идентификатор 80371.242.130.1.4
по КККР, одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр.
София, адрес на имота гр. Чепеларе, ул. Персенк № 7, ет. 1, гараж.
Самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
80371.242.130.1, предназначение жилищна сграда - многофамилна,
предназначение на самостоятелния обект гараж в сграда брой нива на обекта
1, с площ 17,9 кв.м., ниво 1 и при съседни самостоятелни обекти в сградата на
същия етаж 80371.242.130.1.5, под обекта няма, над обекта 80371.242.130.1.1
като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 80371.242.130
по КККР, одобрени със заповед № РД-18- 57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр.
София, с площ от 231 кв.м., с адрес на поземления имот гр. Чепеларе, ул.
Персенк № 7, трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на
трайно ползване ниско застрояване до 10м., при граници на имота имоти със
идентификатори: 80371.242.126, 80371.242.124, 80371.242.123 и
7
80371.242.9078;
5/ Самостоятелен обект в сграда – гараж с идентификатор 80371.242.130.1.5
по КККР, одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр.
София, с адрес на поземления имот гр. Чепеларе, ул. Персенк № 7, ет.1, гараж
2. Самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
80371.242.130.1, брой надземни, предназначение - жилищна сграда –
многофамилна, предназначение на самостоятелния обект - гараж в сграда,
брой нива на обекта 1, с площ 16,8 кв.м., ниво 1, съседни самостоятелни
обекти в сградата на същия етаж 80371.242.130.1.6, 80371.242.130.1.4, под
обекта няма, над обекта 80371.242.130.1.1, като сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 80371.242.130 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр.София, с площ от 231
кв.м., с адрес на поземления имот гр. Чепеларе, ул. Персенк № 7, трайно
предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване
ниско застрояване до 10м., при граници на имота имоти със идентификатори:
80371.242.126, 80371.242.124, 80371.242.123 и 80371.242.9078;
6/ Самостоятелен обект в сграда – гараж, с идентификатор 80371.242.130.1.6
по КККР, одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр.
София, с адрес на поземления имот гр. Чепеларе, ул. Персенк № 7, ет.1, гараж
3. Самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
80371.242.130.1, брой надземни, предназначение - жилищна сграда -
многофамилна, предназначение на самостоятелния обект гараж в сграда, брой
нива на обекта 1, с площ 19,8 кв.м., ниво 1, съседни самостоятелни обекти в
сградата на същия етаж 80371.242.130.1.5, под обекта няма, над обекта
80371.242.130.1.1, като сградата е разположена в поземлен имот, с
идентификатор 80371.242.130 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр. София, с площ от 231 кв.м., с адрес на
поземления имот гр. Чепеларе, ул. Персенк № 7 , трайно предназначение на
територията урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване до
10м., при граници на имота имоти със идентификатори: 80371.242.126,
80371.242.124, 80371.242.123 и 80371.242.9078;
7/ Сутеренен етаж, с обща застроена площ 118,7 кв.м. и по отношение на изба
№ 1, със застроена площ 14,8 кв.м., при граници: изба № 2, коридор, гараж №
2 и гараж № 3; изба № 2, със застроена площ 5,5 кв.м., при граници: изба № 3,
коридор и изба № 1; изба № 3, със застроена площ 13 кв.м., при граници: изба
8
№ 2, изба № 4 и коридор и изба № 4 (санитарен възел), със застроена площ
2,80 кв.м., при граници: стълбище, коридор и изба № 3, като към описаните по
- горе обособени обекти и избени помещения в сградата се включват
посочени общи части.
Делбата е допусната при квоти по 1/3 идеална част за всеки един от
съделителите.
С обжалваното решение от 05.02.2025г съдът разпределил делбените
имоти на основание чл. 353 от ГПК, като възложил в дял на всеки
съделител недвижими имоти, както следва:
В полза на съделителя А. П. е възложен в изключителен дял Жилище –
Апартамент, с идентификатор 80371.242.130.1.2, с площ от 116,6 кв.м. ведно
с прилежащото избено помещение № 2 с площ от 5,5 кв.м и
Самостоятелен обект в сграда – гараж, с идентификатор 80371.242.130.1.4 по
КККР, като стойността на дяла е 151 019,17 лева.
В полза на съделителя А. Х. е възложен в изключителен дял Жилище –
Апартамент, с идентификатор 80371.242.130.1.1, със застроена площ от 112
кв.м. , ведно с избено помещение № 1 с площ от 14,80 кв.м и
Самостоятелен обект в сграда – гараж № 3 , с идентификатор
80371.242.130.1.6 , ведно с прилежащите общи части към
сградата.Стойността на дяла е в размер на 144 426,67 лева.
В полза на съделителката Н.П. е възложен в изключителен дял Жилище –
Апартамент, с идентификатор 80371.242.130.1.3, с площ от 116,6 кв.м.,гараж с
идентификатор 80371.242.130.1.5 ,ведно с прилежащите общи части към
сградата, избено помещение № 3 с площ от 13 кв.м и изба № 4,
преустроена в санитарен възел с площ от 2,8 кв.м..Стойността на дяла
на Н.П. е в размер на 150 555,83 лева.
С обжалваното решение съдът осъдил П. да заплати на А. Х. сумата
от 2351,94 лева , ведно със ЗЛ за уравняване на дяловете.Н.П. е осъдена
да заплати 1888,60 лева за уравняване на дяловете в полза на А. Х. .
С решението е отхвърлен предявеният иск по реда на чл. 30 ал.3 от ЗС
от Н.П. .
Решението на първоинстанционния съд е обжалвано единствено в частта
, с която съдът възложил в изключителен дял в полза на съделителката
П. собствеността на изба № 4, преустроена в санитарен възел със
застроена площ от 2,8 кв.м .За да възложи в изключителен дял
9
собствеността на въпросната изба съдът приел за целесъобразно
извършването на делбата по вариант втори от заключението на вещото
лице А..Съдът се позовал на и на данните за фактическото ползване на
имотите в триетажната еднофамилна жилищна сграда , като е съобразено,
че са извършени подобрения в спорната изба № 4 от съделителя П. .
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение /касаещо
възлагане в изключителен дял на въпросната изба № 4 в полза на
съделителката П./ е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Неоснователни са доводите в жалбата , че спорното помещение с площ от
2,8 кв.м представлява обща част и не подлежи на съдебна делба.В
разпоредбата на чл. 38 от ЗС са посочени кои са общите части на
сграда при която отделните етажи са собственост на различни
собственици. Въпросното помещение /изба № 4/ по никакъв начин не
може да бъде определено като обща част по естество или
предназначение .
В хода на първоинстанционното производство е назначена експертиза ,
като подялбата на сутеренния етаж е включвала два варианта.При първия
вариант въпросната изба № 4 не е включена в нито един от дяловете , а
при втория вариант избата е включена в дял на Н.П. .
Правилно първоинстанционния съд е приложил вариант втори за
разпределение на сутеренния етаж , като по този начин ще се прекрати
съсобствеността по отношение спорната изба № 4.Не е удачно същата
изба да остава за общо ползване от съделителите , като е неприложима
разпоредбата на чл. 98 ал.2 т.1 от Наредба № 7/22.12.2003г .Тази
разпоредба предвижда, че в многофамилните жилищни сгради освен жилища
може да има и помещения за общо ползване от обитателите на сградата, в т.ч.
за битови, културни, спортни и други спомагателни и обслужващи
дейности.Ако се приложи въпросната разпоредба е неясно за какви
нужди ще се ползва въпросната изба при положение , че всеки един от
съделителите притежава избено помещение и гараж в сутеренния етаж .
Отношенията на съделителката П. с другите съделителки са влошени ,
като това е провокирало страните да инициират съдебно производство за
извършване на съдебна делба .При наличие на неразбирателство
между съделителите е неприемливо избата да се предоставя за общо
10
ползване между тях .
Неоснователни са доводите в жалбата за възлагане на спорната изба №
4 в полза на съделителя А. Х. .Стойността на възложения и дял
действително е с най - ниска стойност , но следва да се отчете , че Х. е
получава най- голяма по площ изба в сутеренния етаж спрямо другите
съделителки .
Въззивният съд отчете, че при разпределение на допуснатите до делба
имоти е отчетено фактическото ползване на обектите в сградата,
включително и по отношение въпросната изба № 4 .Тази изба е
ползвана от съделителката П. през последните петнадесет години , като
фактическото състояние е и извършените подобрения правилно са
отчетени от първоинстанционния съд като основание за възлагането и в
дял .
Предвид на изложеното решението е правилно и следва да се потвърди ,
като в полза на въззиваемата П. следва да се присъдят разноски за
въззивното производство в размер на 1500,00 лева-заплатено
адв.възнаграждение в полза на адв.П. .
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 9001 от 05.02.2025r. , поправено с
решение за поправка на ЯФГ с № 9002 от 17.03.2025г , noстановени по
гр. д. №214/ 2019 г. по описа на Районен съд Чепеларе , В ЧАСТТА , с
която в полза на съделителката Н. А. П. ЕГН ********** е възложен в
изключителен дял собствеността на Изба № 4, преустроена в санитарен
възел със застроена площ от 2,8 кв.м. при граници стълбище, коридор и
изба № 2 , намираща се в сутеренния етаж на сграда с идентификатор
80371.242.130.1 по КККР на гр.Чепеларе.
В останалата му част съдебно решение № 9001 от 05.02.2025r. no гр. д.
№214 / 2019 г. по описа на Районен съд Чепеларе, поправено с решение №
9002/ 17.03.2025г, noстановени по гр. д. №214 / 2019 г. по описа на Районен
съд Чепеларе не е обжалвано .
ОСЪЖДА А. М. Х. И А. Т. П. да заплатят в полза на Н. А. П. разноските
11
за въззивната инстанция в размер на 1500,00 лева- заплатено
адв.възнаграждение.
Препис от решението да се върчи на страните , като същото подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12