Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 383 Година 2019г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 28. 10. 2019 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
ЕЛИ
КАМЕНОВА
СЕКРЕТАР : ВИОЛЕТА БОЕВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 634 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд
Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление на дейността
гр. София , бул. „Васил Левски „ № 114, етаж Мецанин, против Б.Т.П., ЕГН **********,***.
С исковата молба е
предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК.
С Решение № 717/ 27. 05 .2019г. на районен съд Пазарджик , постановено
по гр. д. № 822/2018г. по описа на същия съд, иска е уважен
изцяло . Присъдени са
съдебно- деловодни разноски в полза на ищеца в заповедното и в исковото
производство .
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Б.Т.П., ЕГН **********, ,подадена чрез
назначения особен представител на страната , адвокат Л.Ш. ***. Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на обжалването
решение,поради нарушение на материалния закон , необоснованост и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила . Искането
е да се отмени решението на районния съд в и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск .
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от противната страна.В отговора се
оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се потвърди .
Прави се искане за присъждане на разноски във въззивното производство .
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивната жалба
, като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата
инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е
процесуално допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или
за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
Разгледана по
същество въззивната жалба е основателна
.
Основателно е възражението във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на районния
съд при постановяване на съдебното решение .
В текста на чл.
236 ал. 2 от ГПК е посочено ,че към решението си съдът излага
мотиви , в които се посочват исканията и
възраженията на страните , преценка на доказателствата, фактическите констатации
и правните изводи на съда . С отговора на исковата
молба по чл. 131 от ГПК назначения
особен представител на ответника е направил редица съществени възражения за неоснователност на иска ,като :
-
Липсата на активна материална
легитимация на ищеца да предяви съдебно вземането,поради неспазване на
разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗД;
-
Недействителност ( нищожност) на
договора за паричен заем поради нарушаването на императивни норми на ЗПК и ЗЗП ;
-
Нищожност на договора за паричен заем поради неподписването му от страна
на заемателя ;
В мотивите на
обжалваното решение районния съд не е дал отговор на нито едно от посочените
възражения , което означава ,че районния съд е постановил един немотивиран и необоснован съдебен акт. Този порок в процесуалните действия на първоинстанционния съд ще следва да бъде
поправен от въззивната инстанция , като
инстанция по съществото на спора .
Въззивната инстанция намира за основателно възражение на ответната страна е за това ,че цесията не е
породила правно действие по отношение на ответника ,тъй като не
е уведомен надлежно от стария кредитор за прехвърляне на вземането
/чл.99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД/ . С това възражение ответната страна оспорва активната материална
легитимация на ищеца , като носител на вземане против ответницата .
Възражението е
основателно .
По въпроса за
уведомяването на длъжника по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД и действието на
уведомяването по отношение на длъжника и на третите лица( чл.99 ал. 4 от ЗЗД)
има обилна съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК (виж Р. № 137/02.06. 2015г.по гр. д. № 5759/ 2014г. на 3-то гр. отд. на
ВКС; Р. № 156/30.11. 2015г.по т. д.
№ 2639/ 2014г. на 2-ро т. отд. на ВКС;
Р. № 123/24.06. 2009г. по т. д. №
12/ 2009г. на 2-ро т. отд. на
ВКС; Р. № 3/16.04. 2014г. по т. д. №
1711/ 2013г. на 1-во т. отд. на
ВКС; Определение № 504/ 18. 10. 2016г. по ч. т. д. № 1819/2016г. на ІІ-ро т.
отд. на ВКС; Р. № 78/09.07. 2014г.по т. д. № 2352/ 2013г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Определение № 291/ 11. 05.
2018г. по т. д. № 2055/2017г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; Определение № 973/ 22.
12. 2016г. по т. д. № 1524/2016г. на І-во т. отд. на ВКС; ) В тази съдебна практика се приема следното :
1/ Правно
релевантно за действието на цесия е уведомяването
,което е извършено от стария кредитор ( цедента ), но не и това , което е извършено от новия кредитор ( цесионера);
2/ Няма законова
пречка съобщаването за цесията да се
извърши от трето лице по пълномощие на цедента ,тъй като задължението за
уведомяване не е нито лично , нито незаместимо правно действие . Съобщаването може да се извърши по
пълномощие и от цесионера;
3/Съобщаването
може да се извърши и в рамките на съдебното производство по
предявен иск от цесионера за прехвърленото вземане . Законът не поставя
специални изисквания за формата и начина на уведомяването. Уведомление ,изходящо от цедента ,приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника следва да се приеме за надлежно съобщаване
на цесия по реда на чл. 99 а.3 от ЗЗД. Такъв вид уведомление следва да бъде
съобразено при хипотезата на чл. 235 ал. 3 от ГПК ;
4/ Съобщаването на
цесията в хода на съдебното производство
,чрез връчване на уведомлението по чл.
99 ал. 3 от ЗЗД , като приложение към преписа от исковата молба и приложенията
към нея на особения представител на ответника,
назначен по реда на чл.47 ал. 6 от ГПК , представлява редовно връчване
. Съдът намира за неоснователно
становището на особения представител на
ответника за това ,че връчването на
съобщението по чл. 99 ал. 3 от ГПК ,на особения представител на ответника не представлява редовно съобщаване . Становището
се мотивира с обстоятелството ,че особения представител , назначен по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК , няма
връзка с длъжника ,поради което няма какобективно да доведе до неговото знание
съобщаването за цесията . Особеният представител е назначен да извършва само процесуално
представителство на ответника в
рамките на съдебното производство , но не и да
приема материални изявление от кредитора до длъжника или да прави такива изявления. В Решение №
198/18. 01. 2019г. по т. д. 193/20128г.
на І-во т. отд. на ВКС се приема ,че връчването
на всички книжа по делото на ответника е
надлежно , ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчването правни последици.
В т 4.4 и т. 4.5.
на Рамковия договор за прехвърляне на парично задължения с дата 30. 01. 2017г.
е посочено ,че продавача се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение
за сключената цесия ,съгласно
императивната разпоредба на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.Купувачът ще изпраща за своя сметка писмени уведомления до длъжниците за
извършената цесия , като продавача упълномощава купувача с правата за уведомяване на длъжниците ,като
се задължава да издаде изрично пълномощно
с нот. заверка на подписа.
Към договора за
цесия е представено Приложение № 1/
01. 09. 2017г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
от 30. 01. 2017г. Под № 135 от
Приложението фигурира вземането срещу длъжника
Б.Т.П..
По делото е
представен препис от пълномощно с нот.
заверка на подписа от 14. 02. 2017г. , с което цедента е упълномощил
цесионера от негово име да уведоми длъжниците
за извършеното прехвърляне на вземанията
, съгласно Приложение №1, което е неразделна част от Рамковия договор за цесия
.
По делото е
представен и препис от Потвърждение за
извършената цесия ,на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД ,от цедента на цесионера .
По
делото няма представено Уведомление по
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД , от стария клредитор на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането .Към пълномощното на цесионера липсва такова
Уведомление.
При положение ,че
стария кредитор не е уведомил
длъжника за извършеното прехвърляне по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД , прехвърлянето няма действие
спрямо длъжника - чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В исковата молба ищеца е направил
искане уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с
преписа от исковата молба и приложенията към нея . При положение ,че към исковата молба не е представено
Уведомление до длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, то не може да бъде връчено нито
на длъжника ,нито на назначения особен представител.
При
тези данни следва да се приеме ,че ищцовото дружество не притежава активна
материална легитимация да предяви вземането си против длъжника съдебно . Това е така , тъй като по
отношение на ответника ищцовото дружество не е титуляр на вземането . При
положение ,че прехвърлянето на вземането не е съобщено от стария кредитор на
длъжника , титуляр на вземането по отношение на длъжника си остава стария
кредитор. Той е активно легитимиран да предяви вземането против длъжника съдебно
, а не новия кредитор.
Това основание е
достатъчно ,за да обоснове отхвърлянето на иска,като неоснователен ,поради
което не се налага въззивната инстанция да
обсъжда другите възражения в
отговора по чл. 131 от ГПК на особения
представител на ответника.
На основание чл.
271 ал. 1 от ГПК ще следва да се отмени
изцяло решението на районния съд и вместо него да се постанови ново решение по
съществото на спора , с което предявения иск се отхвърли ,като неоснователен.
С оглед на
разрешението ,дадено в т. 13 на ТР № 4/ 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС ,при
отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК, издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист не подлежат на обезсилване .
По обжалваемостта на въззивното решение.
От представеното в
заповедното производство
удостоверение за търговска
регистрация на дружеството „Изи Асет
Мениджмънт“ АД се установява ,че дружеството по занятие сключва договори за
парични заеми , със средства , които не са набрани чрез публично привличане на
влогове . Дружеството е „търговец „ по
смисъла на чл. 1 ал. 2 т. 1 от ТЗ - търговско дружество . При това положение , договора за паричен заем
от 27. 01. 2017г.следва да се определи,
като търговска сделка по смисъла на чл. 286 ал. 1 и ал. 3 от ТЗ. При положение
,че за едната страна сделката е търговска,разпоредбите на ТЗ за
търговските сделки се прилагат и за двете страни - чл. 287 от ТЗ . По неуредените въпроси ( какъвто е настоящия казус , тъй като сделката представлява договор за
заем за потребление по чл. 240 от ЗЗД, който не се урежда от разпоредбите на ТЗ
) ще следва да се прилагат разпоредбите на
гражданското законодателство и по конкретно тези на ЗЗД - чл. 288 от ТЗ.
От съдържанието на
исковата молба се установява ,че вземането на кредитора представлява обективно
съединени искове с цена на всеки иск под 20, 000 лв.,поради което на основание
чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване .
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 717/ 27. 05 .2019г. на районен съд
Пазарджик , постановено по гр. д. № 822/2018г. по описа на същия съд, вместо
което постановява:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление на дейността
гр. София , бул. „Васил Левски „ № 114, етаж Мецанин, против Б.Т.П., ЕГН **********,***,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( търговско дело с
цена на иска под 20 000 лв. ) решението на
въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: