Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /30.11.2020 г.,
гр.
****
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ****,
в проведеното на тринадесети ноември две хиляди и двадесета
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия:
Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка С. разгледа докладваното от съдията гр.д. № 228/2020 г. по описа на съда
Производството е по реда на чл. 59 ЗЗД
Производството
по делото е образувано по повод искова молба подадена от И.И.В. срещу Е.А.К., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 59 ЗЗД, с които се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сума в
размер на 2040 лева – с която сума ищецът обеднял, а ответницата се е обогатила
равна на дължимата издръжка за детето С.И.В. за периода от 01.03.2017 г. до
14.04.2019г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на същата и сума в размер на 2635 лева – с която
сума ищецът обеднял, а ответницата се е обогатила равна на дължимата издръжка
за детето И.И.В. за периода от 01.03.2017 г. до 21.10.2019г., ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на същата.
Ищецът основава исковата си претенция, доуточнена с
молба от 03.04.2019 г. на следните фактически твърдения: С Решение по
гр.д.№68/2004 г. на Панагюрски районен съд, влязло в законна сила на 03.08.2004
г., бил прекратен гражданския брак между страните, като родителските права
върху децата С.И.В., ЕГН********** и И.И.В.,
ЕГН**********, били предоставени за упражняване на ответницата, а ищецът бил
осъден да заплаща издръжка за С. в размер на 50 лева и за И. в размер на 40 лева.
Впоследствие по гр.д.№397/2013 г. по описа на PC-**** било постигнато
споразумение за заплащане на издръжка в размер на 85 лева за всяко то децата.
Сочи се в исковата молба, че до 01.03.2017 г. ответницата упражнявала
родителските права върху двете деца, като ищецът заплащал дължимата издръжка.
На 01.03.2017 г. и двете деца отишли да живеят при ищеца в неговия дом, като
желанието на децата било да останат при баща си. Предвид тяхното желание ищецът
подал искова молба, по която било образувано гр.д.№321/2017 г. за промяна на
родителските права, с правно основание чл. 127, ал.2 и чл. 139 от СК. С Решение
№159/29.12.2017 г. PC-**** уважил предявените от искове като му възложи
упражняването на родителските права върху двете деца и осъдил ответницата да
заплаща издръжка в размер на по 115 лева за всяко дете. Решението било
потвърдено от Пазарджишки окръжен съд, но отменено с Решение от 19.09.2019 г.
на ВКС. В исковата молба се твърди, че през целия период от време, считано от
01.03.2017 г. до 14.04.2019 г. С. живяла при него, като на 14.04.2019 г. се
върнала при ответника. Сочи се, че И. живял при бащата за периода 01.03.2017 г.
до 21.10.2019 г., когато се върнал да живее при майка си. Твърди се, че през
целия период от време, докато децата били при ищеца, ответницата не е заплащала
нищо за тяхната издръжка, не се интересувала от тях изобщо, нито ги
търсила. Ето защо се излага, че за
посочения по-горе период 01.03.2017 г. до 14.04.2019 г. за детето С.,
ответницата следвало да заплати сумата от 2040 лева, а за периода от 01.03.2017
г, до 21.10.2019 г. за детето И., ответницата следвало да заплати сумата от
2635 лева. Твърди се, че с тези суми, ответницата се обогатила неоснователно за
негова сметка, като той обеднял с тази
сума, т.к. полагал всички грижи по децата, във връзка с тяхното обличане,
хранене, заплащане на всякакви такси за училище, извънкласни занимания и т.н. С
нотариална покана рег.№1412/29.04.2020 г. на нотариус П. К., поканил
ответницата да ми заплати доброволно процесната сума, като с отговор рег.№1470
на същия нотариус, от 07.05.2020 г., ответницата заявила, че т.к. двете съдебни
решения на PC-**** и ПОС са отменени, то ищецът
дължи заплащане на издръжка за посочения по-горе период. Твърди се, че
на 01.06.2020 г. детето И.В. отново отишло да живее при баща си – ищец. Моли
се за уважаване на предявените искове в посочените размери. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Е.А.К., в който се излагат доводи за допустимост, но неоснователност на предявените искове. В отговора на исковата молба не се оспорва, че с Решение от 14.07.2004 г., постановено от Районен съд - **** по гр. д. №68/2004 г. по описа на същия съд, бракът между страните е прекратен, като родителските права по отношение на децата С.И.В., с ЕГН ********** и И.И.В., с ЕГН **********, са предоставени на Е.К., както и, че ищецът е осъден да заплаща месечна издръжка на С. в размер на 50 лева и на И. в размер на 40 лева. Не се оспорва и изложеното в исковата молба обстоятелство, че по гр. д. №397/2013 г., по описа на Районен съд г- ****, между страните е постигната спогодба за заплащане на издръжка в размер на по 85 лева на всяко от децата. В отговора на исковата молба се оспорва дължимостта на издръжка от ответника за периода през който децата са живели при ищеца, както и размерът на същата 85 лв. месечно за всяко дете. Сочи се, че основателността на предявен иск с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗЗД се обуславя от съществуването на всички елементи от фактическия му състав, както следва: да е налице обедняване в имуществото на едно лице за сметка на друго, което да се е обогатило; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили това обогатяване и обедняването, както и липса на основание за имущественото разместване. Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 и ал.2 Семейния кодекс, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да се получава издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството ’’непълнолетно лице“ по отношение на претендиращия издръжката, т.е. твърди се, че съвместното съжителство на детето с единия родител, както и полагането от последния на ежедневни и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието му, не го освобождават от задължението му, същият да осигурява издръжка за това дете. Тези обстоятелства биха могли да повлияят единствено върху съотношението на размера на дължимата издръжка, осигурявана от двамата родители. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Ето защо, евентуалното изменение на размера на издръжката, дължима от родителя, при когото живее детето, може да се извърши само по исков ред, чрез предявяване на специалния иск по чл.150 Семейния кодекс, какъвто не е предявяван. В отговора на исковата молба се излага, че за процесния исков период има влязъл в законна сила съдебен акт, по силата на който ищецът е дължал издръжка в определения от съда размер, за непълнолетните си деца. Съгласно Постановление №5 от 16.11/1970 г. на Пленума на ВС, когато детето живее при другия родител, на когото не се предоставя упражнението на родителските права, началният момент на присъдената издръжка е привеждането в изпълнение на решението за родителските права. Тъй като, ищецът не се позовава на такъв правопроменящ факт, то и установеното със съдебното решение, задължение за издръжка в определения размер съществува и през периода, през който децата са живели при своя баща. С огледи изложените доводи се моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд - **** е
сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, с които
се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сума в размер на
2040 лева – с която сума ищецът обеднял, а ответникът се
е обогатил равна на част от половината от направените разходи за отглеждане на детето С.И.В. за периода от 01.03.2017 г. до
14.04.2019г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на същата и сума в размер на 2635 лева – с която
сума ищецът обеднял, а ответникът се е обогатила
равна на половината от направените разходи за детето И.И.В.
за периода от 01.03.2017 г. до 21.10.2019г., ведно със законната лихва от дата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на същата.
По допустимостта на предявения иск съдът намира следното:
Правната квалификация на предявените искове се определя
от съда, с оглед твърденията изложени в исковата молба. В конкретния случай, с оглед на твърденията наведени
в исковата молба, съдът намира, че правната квалификация на предявените искове
е по чл.59 от ЗЗД. Касае се за искове на единия родител срещу другия, тъй като
се твърди, че спестявайки си дължимата по закон издръжка за децата, ответникът
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. В случая искът не е за издръжка
по смисъла на чл.149 от СК, а за неоснователно обогатяване. В единия случай се
касае за иск на детето, който се предявява от неговия законен представител или
със съгласието на родителя по общите правила на гражданското право, докато
искът за неоснователно обогатяване е личен и в настоящия случай е предявен от
единия родител срещу другия, поради това, че вторият се е обогатил
неоснователно за сметка на първия. Ищецът не търси издръжка нито за себе си,
нито за детето, а търси да му се върне от ответника онова, което той е платила
в повече за издръжка на детето и което е бил длъжен по закона да плати
ответникът - К., т.е. претендира да му се върнат от ответника ония разходи,
които той е направил за издръжка на детето за негова сметка.
Върховният съд в трайната си
практика приема, че когато единият от родителите е издържал децата, той може да
предяви иск против другия родител за заплащане на припадащата му се част от
издръжката на основание чл. 59 ЗЗД.
С Решение № 73 от 2.VI.1955 г. Върховният съд, ОСГК, е разяснил, че
задължението за даване издръжка между възходящи и низходящи е законно
задължение и щом като едното от съзадължените да дават издръжка лица е платило
част, по-голяма от тази, която по закон дължи, то може да иска с иск от другите
съзадължени да дават издръжка връщането на платеното в повече, тъй като то е
платено фактически за тяхна сметка. С оглед съблюдаване на основания принцип на
справедливостта и нетърпимостта на неоснователно преливане на блага от една
правна сфера в друга, законодателят в чл.140, ал.3 от СК изрично е предвидил,
че ако издръжката се дава само от едно от задължените по закон лица, то може да
търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, ведно със законната
лихва. Доколкото в този случай не е предвиден специален ред за защита, то
приложение намира общия ред на чл.59 от ЗЗД. ПлатИ.т в повече няма друг иск
освен иска по чл. 59 ЗЗД, какъвто е
предявен и в настоящия случай. В този смисъл са и Решение на ВС № 1101/06.06.1962,
постановено по гр.д. № 632/62 г., IV г.о., Решение на ВС №
1598/08.09.1959, постановено по гр.д. № 4812/58 г., III г.о. Ето защо предявените
искове с правно основание чл. 59 ЗЗД – субсидиарни искове се явяват допустими,
доколкото не е налице друг ред за защита на имуществените права на ищеца.
От събраните по делото доказателства, а и това е
обявено за безспорно между страните с изготвения по делото доклад, се
установява, че децата С.И.В. и И.И.В. са родени от родителите Е.К.- майка и И.В.
– баща. За периода от 01.03.2017 г. до 14.04.2019 г. детето
С. В. е живяла при своя баща, а за периода от 01.03.2010 г. 21.10.2019 г.
детето И.В. също е живял при своя баща, като за посочените периоди грижи за
децата е полагал единствено бащата И.В., като за ответника К. не е заплащала
издръжка за децата.
За да бъде уважена исковата претенция следва да
бъде установено в условията на пълно и главно доказване от ищеца както
наличието на предпоставките на чл. 59 ЗЗД – обедняване, обогатяване и връзка
между тях, така размера на направените от ищеца разходи за всяко от децата,
които следва да бъдат поети от родителите по равно, тъй като разпоредбата на
чл. 59 ЗЗД предвижда, че на обезщетяване подлежи по-малката сума между
обедняването и обогатяването. В исковата молба, уточнена с молба от 09.06.2020
г., ищецът твърди, че разходите които той е направил за децата и които
ответникът си е спестил са за закупуване на дрехи на децата, хранене, заплащане
на такси за училище и извънкласни занимания.
По отношение на действителната направа на
посочените разходи и техния размер са събрани единствено гласни доказателствени
средства. От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Н. С., Д.В., С. В. и И.В. се установява, че ищецът И.В. за
процесния период е живял със свидетеля С., като семейството им е 6 членно и се
състои от И.В., свидетел С., дете на свидетел С. от предходен брак, общо дете
между свидетел С. и ищеца В., и децата И. и С. В.. При разпита си свидетел С.
посочва, че докато децата И. и С. са живели при тях тя и ищецът закупували дрехи
и обувки на децата, давали им дневни пари за училище по 2-3 лв., купували са
всеки месец ваучери за телефоните им от по 6 лв. или от по 10 лв. От
показанията на свидетел Д.В. се установява, че за периода 2017-2019 г. ищецът
трудно се справял с издръжката на семейството, поради което вземал често заеми
от него, като свидетелят дал на ищеца пари в заем общо около 3800 лв., като за
посочения период ищецът е работил от време на време, без да получава постоянен
доход от труд. От разпита на свидетел С. В. – дъщеря на страните по делото, се
установява, че ищецът е давал на нея и на брат й - И. по два лева на ден за
училище, като им е закупувал всичко необходимо – дрехи и обувки. От разпита на
свидетел И.В. – баща на ищеца се установява, че ищецът е взимал пари на заем от
него, като понякога и той е давал джобни пари на децата – по 2 лв., по 5 лв.,
като децата не са живели при него а са ходили на гости за по ден-два. Ценени
съобразно правилата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на всички
разпита свидетели, доколкото същите са непротиворечиви и взаимно се допълват.
В исковата молба, след направените от съда
многократни опити за уточняване на същата, ищецът е посочил, че претендираните
суми са определени не на база обедняването на лицето, т.е. действителните
разходи, които лицето е направило за издръжка на децата С. и И. В., а на база постигната
съдебна спогодба по г.д. № 397/2013 г. по описа на Районен съд – **** за издръжка за децата. Единствено общо е
посочено, че обедняването се състои в направените разходи за закупуване на
дрехи, храна и облекло на децата, както и заплащане на училищни такси. С цитираната
постигнатата спогодба ищецът е поел задължение да заплаща за всяко от децата
месечна издръжка в размер на 85 лв. считано от 02.07.2013 г. до настъпване на
обстоятелства за прекратяване или изменението на издръжката. В исковата молба
се твърди, че със същата сума месечно ответникът се е обогатила за сметка на
ищеца, но за други периоди – от 01.03.2017 г. до 14.04.2019г., съответно до 21.10.2019 г.
– през които периоди бащата е полагал грижи и давал издръжка за децата С.
и И. В.. По този начин е налице
недопустимо изместване на фактите, които следва да бъдат доказани от ищеца по
предявен иск с правна квалификация чл.59 от ЗЗД. При иск за неоснователно
обогатяване изцяло в тежест на ищеца е да докаже обедняването си по основание и
размер, респективно обогатяването на ответника, като може да претендира по –
малката от двете стойности. По делото се събраха доказателства, единствено, че
бащата е давал на децата по 2 лева на ден – пари за училище, като е закупувал
предплатени телефонни карти на стойност 10 лв. за всяко от децата на месец,
като не са събраха доказателства за други конкретни разходи извършвани от
бащата – такси за класни и извънкласни занимания, нито се събраха доказателства
за размера на разходите направени за закупуване на дрехи и ученически пособия
за децата. Ето защо следва да се приеме, че разходите правени от бащата за
всяко от децата на месец са в общ размер на
лв. 54 лв. (22 учебни дни по 2 лева джобни + 10 лв. за телефонни карти),
като посочените разходи следва да се поделят между родителите поравно или
ответникът е спестил разходи в размер на 27 лв. месечно за всяко от децата.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че последицата
от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес
е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да
приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства.
По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно
доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата на
гражданския процес, главното доказване (онова, за което страната носи
доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна
достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността на
съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи
да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да
съществува вероятнтост, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от
разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този
факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи
настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата
му. Следователно тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства,
а е въпрос за последиците от недоказването.
В конкретния случай в изготвения по делото доклад на основание чл. 146 ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че следва да докаже в условията на пълно и
главно доказване размер на сумата, с която е обеднял, като е посочил, на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства. В първото по делото
о.с.з. от ищеца е направено единствено искане за събиране на гласни
доказателствени средства, като от разпита на свидетелите при пълно и главно
доказване се установи единственото направата на разходи в месечен размер на 54
лв. за всяко едно от децата.
Ето защо предявените искове следва да се уважат
частично, като ответникът се осъди да заплати на ищеца сума в размер на сума в размер на 688,50 лева (27 лева по 25 месеца и половина)– с която сума ищецът обеднял, а
ответницата се е обогатила равна на част от половината
от направените разходи за детето С.И.В. за периода от
01.03.2017 г. до 14.04.2019г., ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на същата и сума в размер на 864
лева (27 лева по 32 месеца) – с която сума ищецът
обеднял, а ответницата се е обогатила равна на половината от направените разходи за детето И.И.В. за периода от
01.03.2017 г. до 21.10.2019г., ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на същата.
При този изход на
делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски,
съобразно уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за
разноски в общ размер на лв., от които 650 лв. – адвокатско възнаграждение (договор
за правна защита и съдействие л. 5 от делото) и 187 лв. – държавна такса. С
оглед уважената част от искове в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 277,95 лв., от които 215,85 лв. – възнаграждение за един
адвокат и 62,10 лв. – държавна такса.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. По делото от ответника се претендират разноски в
размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение, като са представени
доказателства, че същите са реално сторени – договор за правна защита и
съдействие – л. 62 от делото. Ето защо в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 333,95 лв.- възнаграждение за един адвокат.
Доколкото не е
направено искане за компенсиране на разноските от никоя от страните, то съдът
дължи произнасяне по тях с два отделни диспозитива.
По изложените
съображения Районен съд – ****
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 59 ЗЗД, Е.А.К. ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати на И.И.В.
ЕГН: ********** *** 12 сума в размер на 688,50 лева – с която сума ищецът
обеднял, а ответницата се е обогатила равна на част от половината от
направените разходи отглеждане на детето
С.И.В. за периода от 01.03.2017 г. до 14.04.2019г., ведно със законната лихва
от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на същата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над уважения размер от 688,50 лв.
до претендираната сума от 2040 лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 59 ЗЗД, Е.А.К. ЕГН: ********** да заплати на И.И.В. ЕГН: **********
*** 12 сума в размер на 684 лева – с
която сума ищецът обеднял, а ответницата се е обогатила равна на половината от
направените разходи отглеждане на детето И.И.В. за периода от 01.03.2017 г. до
21.10.2019г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
сумата над уважения размер от 864 лв. до претендираната сума от 2635 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
Е.А.К. ЕГН: ********** да заплати на И.И.В.
ЕГН: ********** сумата в размер на 277,95 лв. представляваща разноски направени
пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
И.И.В. ЕГН: ********** да заплати на Е.А.К.
ЕГН: ********** сумата в размер на 333,95 лв. представляваща разноски направени
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: