Р Е Ш Е Н И
Е № 133
гр. ПЛОВДИВ 18. 04. 2019 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 22. 03. 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 80 по описа на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването
му е изходяща от З. „Б.И.” АД, *** въззивна жалба против постановеното по
т. дело № 1/2018 г. по описа на П. окръжен съд решение, с което З. „Б.и.“ АД, *** в качеството му на
застраховател за риска гражданска отговорност на автомобилистите за лек
автомобил „А. **“, рег.№ ** **** ** по силата на застрахователна полица №**/************
със срок на действие 08.12. 2016 г.- 07.12. 2017 г. е осъден да заплати
следните суми:
- по 120 000 лв. ведно със законната
лихва от 20.03.2017 г. на С.А.Е., ЕГН **********, Р.А.Е., ЕГН ********** и О.А.Е.,
ЕГН ********** по техни сметки в Б.*** ЕАД съответно с IBAN ***, BIC: *** С.А.Е.,
IBAN ***, BIC: *** Р.А.Е. и IBAN ***, BIC: *** О.А.Е., които суми са размера на
дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща им А. С.
Е., ЕГН ********** на **.**.****г., в **** следствие ПТП настъпило при
управление от Г. Я. Л., ЕГН ********** в нарушение на правилата на движение на
лек автомобил „А. **“, с рег.№** **** **, за което Л. с влязла в сила на 11.07.2018г.
присъда № 43 от 30.04.18г. по НОХД №2507/2017г. на ПОС е признат за виновен.
- 14 400
лв. в полза на бюджета на съдебната власт платими по сметка на ПОС и
представляващи размера на държавната такса
начислена върху цената на всеки от трите уважени иска и 450 лв. заплатено от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица.
-11 790 лв. на адв. А.А.,***, партер
представляващи дължимо на основание чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждение за
осъщественото от него безплатно представителство на С.А.Е., ЕГН **********, Р.А.Е., ЕГН ********** и О.А.Е.,
ЕГН **********, което
се равнява на сбора от дължимото се възнаграждение от по 3 930лв. за всеки
един от субективно съединените искове.
В жалбата са изложени съображения
за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и
постановяване на друго отхвърлящо исковите претенции.
Въззиваемата страна намира жалбата
за неоснователна.
Съдът след като се запозна са
акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери
за установено следното:
На 29.12.2017 г. в ПОС е
постъпила изходяща от С.А.Е.,
ЕГН **********, Р.А.Е., ЕГН ********** и О.А.Е., ЕГН **********,*** искова молба против З. „Б.И.” АД, ***.
В обстоятелствената
част на същата се говори, че на **.**.**** г. около **,** ч. на **** лицето Г. Я.
Л., ЕГН ********** управлявайки лек автомобил „А. **“, рег.№ ** **** ** със
скорост от 74 км/ч причинил тежко ПТП , при което бил ударен пешеходеца А. С. Е..
В следствие на този удар пешеходецът загинал.
За споменатото
произшествие на **.**.**** г. бил съставен
протокол за ПТП с пострадали лица, било образувано досъдебно производство
и на водачът на 16.10.2017 г. било повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл. 343, ал.1 буква „В“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК за това че на **.**.****
г. управлявайки лек автомобил нарушил правилата за движение по пътищата /чл.
20, ал.2, изр. 2 и чл. 21, ал.1 от ЗДП/ и по непредпазливост причинил смъртта
на А. Е..
Сочи се, че до
момента на предявяване на иска наказателното производство не било завършило.
По повод на така
описаните факти и обстоятелства в исковата молба е направен извод, че смъртта
на Е. причинила на ищците, които са негови деца сериозни неимуществени вреди. Говори
се за изпадане в шок при веста за същата, за травмиране от начина, по който тя
е настъпила/множество телесни увреждания/, за изпитване на чувства на
безизходица и тревожност,вътрешно напрежение, неустойчивост. Настъпването на
тези състояния се свързва с факта на силна привързаност между бащата и неговите
деца. В тази връзка се споменава, че преди смъртта ищците били в близки
отношения с баща си и постоянно полагали грижи за него. Загубата му им
причинила дълбока душевна травма и всяко споменаване на името било съпроводено
с терзания. Сочи се също, че бащата живеел в една къща с О. и С., а Р. живеел в
съседната къща. Този естествена близост била съпроводена с отношения на обич,
разбирателство, а покойникът до смъртта си винаги сплотявал семейството.
Така описаните
отношения между синовете и техния баща довели до тежкото изживяване на загубата
му, което кара ищците да считат, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди на всеки от тях следва да се равнява на 200 000 лв.
По повод на това
обезщетение в ИМ става и реч, че гражданската отговорност на водача била
застрахован при ответното дружество с полица № BG **/************ със срок на действие
08.12. 2016 г.-07.12. 2017г. По тази причина още на 17.03.2017 г.
ищците, предявили своята застрахователна претенция. От страна на застрахователят по
повод образуваната пред него преписка било поискано представянето на редица
допълнителни доказателства и документи. Такива били представени на 08. 11.2017
г. На 28.11.2017 г. дружеството отказало да определи и изплати застрахователни
обезщетения защото не бил представен влязъл в сила акт установяващ вината на
водача на автомобила.
На база така
изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на новия КЗ от страна
на ищците е направен извод, че в патримониума им е възникнало правото да търсят
по съдебен ред от застлахователя изплащане на посоченото по- горе обезщетение
от по 200 000 лв.. Така е отправено и искане за осъждане на ответника да
им заплати тази сума ведно със законната лихва от датата на настъпване на
увреждането-**.**.**** г.
В отговора на исковата молба е изразено
становище за неоснователност на исковите претенции. То се извежда от
твърдението, че не бил установено извършването на деликт от страна на Г. Л.. В
тази връзка се твърди, че той не бил действал виновно, противоправно и нямало
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
Възразява се и че претендираното
обезщетение било прекомерно. Според ответното дружество починалият бил
възрастен човек, който с оглед вида и облеклото бил изоставен от роднините си, т.е. логичен е
извода за липса на близки отношения на ищците с него.
Изложени са и доводи, че приносът на
пострадалия за настъпване на произшествието бил поне 75 % при условие, че в тъмната
част на денонощието се е движел по пътното платно по посока на движение на
автомобилите и то с тъмни дрехи.
Досежно на претенцията за присъждане на
законна лихва е посочено, че същата не се дължи от датата на увреждането с
оглед чл. 493, ал.1, т.5 от КЗ, вр. с чл. 429, ал.2, т.3 и ал. 3 от КЗ.
Ищците от своя страна са подали ДИМ. В
нея те са изложили съображения за неоснователност на защитните възражения на
застрахователя. В тази връзка оспорват доводите за липса на виновно и
противоправно поведение на водача. Твърдят, че починалият не бил изоставен от тях
и че е нямал неадекватно поведение по време на инцидента. По отношение на
съпричиняването се споменава, че то най - много е в рамките на 20 %. По тази
причина исковите претенции са намалени от 200 000 лв. на по 160 000
лв., като са заявили, че законната лихва се претендира от датата на подаване на
молбата до застрахователя-17.03.2017 г.
Отговор на ДИМ не е последвал.
Съдът с оглед намаляването на исковите
претенции е прекратил производството за разликата между първоначалните
200 000 лв. и вече търсените по 160 000 лв. Допуснал е и събрал
относимите към спора доказателства поискани и представени от страните и е
постановил решението предмет на обжалване.
В него е прието, че предпоставките
визирани в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД регламентиращи отговорността на водача Г.
Л. за претърпените от ищците вреди са налице и са доказани по безспорен и
категоричен начин с оглед влязлата в хода на първоинстанционното производство
присъда, с която той бил признат за виновен. Това съотнесено с обстоятелството,
че автомобилът, с който е извършено ПТП, е имал застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество обуславяло и извода, че са налице предпоставки
да се ангажира отговорността на ответника по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
По отношение размерът на дължимото
обезщетение на база събрания по делото доказателствен материал е направен извод
за наличие на запазена близка връзка между ищците и починалия. Това и
общоизвестния факт, че смъртта на родител е едно от най-стресиращите житейски
събития е дало основание на ПОС да приеме, че претърпените неимуществени вреди
са в пряка причинна връзка с вредоносното деяние на Г. Л., довело до смъртта на
баща им А. Е.. По отношение размера след анализ на данните по делото са приети
за неоснователни твърденията, че покойният бил изоставен от децата си. Така
справедливия размер на обезщетенията за всеки от ищците бил определен на по
150 000 лв. Той съответно бил намален с процент на съпричиняване от 20 %
поради местоположението на пострадалия в момента на произшествието. Така застрахователят бил осъден да заплати на всеки
от ищците по 120 000 лв.
Недоволно от осъдителното решение е останало
застрахователното дружество и е подало жалбата станала причина за образуване на
настоящето дело.
В нея на първо место се заявява,
че не се оспорва наличието на застрахователното правоотношение. Доводите за
неправилност от своя страна се базират на това, че според застрахователят
липсвали данни за причинен деликт от водача на МПС. Втората група доводи за неправилност
са свързани с размера на дължимото обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, като в тази
връзка се излагат съображения за възрастта на пострадалия и за това, че децата
му не са имали никаква връзка с него и не са го поглеждали, за да претендират
обезщетение за вреди. Излагат се и доводи за съпричиняване от страна на
пострадалия, като отново се споменава, че приносът му за произшествието е
най-малко 75 %.
С оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и
допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с
оглед посоченото в жалбата.
По повод на
тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и, когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая за
липса на право на иск в патримониума на ищеца от изложената фактическа
обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание
чл. 432,
ал.1 от КЗ.
В тази законова
разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
В чл. 380
от КЗ съответно е предвидено, че лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е
казано, че срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл.
380 пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на
претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се
предвижда, че увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните
текстове
води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ
е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и
от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ,
респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от
представените по делото доказателства е безспорно, че тримата ищци са предявили
претенциите са обезщетение пред ответното дружество на 17.03.3018 г. От негова
страна не е извършено определяне на обезщетение и плащане на същото с мотив, че
липсвали безспорни доказателства за виновността на застрахования. Това от своя
страна прави допустима претенцията за плащане на обезщетението по съдебен ред.
Във връзка
със същата видно от данните по делото разгледаните от първоинстанционния съд
искови претенции са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и предмет на
преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от този тип.
Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК не е
следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно
разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди
или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази
преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност
на съдебното решение.
Те, както
се спомена по- горе са свързани с доводи за липса на извършен деликт от
застрахования, за неправилна преценка на доказателствата от една страна досежно
степента на близост между ищците и починалото лице, а от друга досежно
механизма на настъпване на ПТП и оттук извършване на преценка кой от участниците
в същото до каква степен е виновен за настъпването му.
От
съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковите
претенции на първо место е обусловена от наличието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между извършителят на
деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв
договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено,
че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на покриване вреди е посочено, че
са неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт.
Това от своя страна
води до извод, че отговорността на застрахователното дружество при наличие на
сключен договор за застраховка гражданска отговорност е обусловена и от
установяването на отговорност на застрахованото лице за причинено от него
увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и
сл. от ЗЗД.
Според
нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Според чл.
51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Това
предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието
на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е пряка
и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното
по- горе съдържание на въззивната жалба става ясно, че от страна на ответното
застрахователно дружество не се оспорва наличието на сключен договор за застраховка със собственика на участвалия
в ПТП-то автомобил. Не се оспорва и това, че водачът на същия е от кръга лица
посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ. Това прави безспорен извода, че при
установена негова отговорност спрямо ищеца на основание чл. 45 от ЗЗД
обезщетението може да се търси от ответното дружество.
В случая от страна на
ответника се твърди, че не са налице основания за отговорността на
извършителя на ПТП-то на основание чл. 45 от ЗЗД поради липсата на
доказателства установяващи, че поведението му е допренесло за ПТП-то, такива за механизма на същото и
за причинната връзка между него и смъртта на
пострадалото лице. Изложени са и доводи, че по-
голяма вина за настъпването му има пострадалият, който е нарушил правилата за
движение на пешеходци.
По повод на направените от страна
на ответника възражения следва да се посочи, че извод за липса на вина у водача
на лекия автомобил за настъпване на ПТП-то е невъзможен с оглед наличието на влязла в сила осъдителна
присъда и това, че същата с оглед чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали то
е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Не може да се говори и за липса
на причинна връзка между произшествието и настъпилия вредоносен резултат при
условие, че от съдържанието на приетата по делото съдебно медицинска експертиза
е безспорен извода, че смъртта на пешеходеца е следствие на получените при
самото произшествие травматични увреждания.
По делото са ангажирани доказателства,
че починалото следствие на ПТП-то лице е имало трима наследници-ищците по
настоящето дело, които са негови деца и са увредени лица по смисъла на чл.478,
ал.2 от КЗ. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
между тях и починалият е имало изградена връзка родител дете. Ангажирани и са и
доказателства, че загубата на техния баща се е отразила на псиихческото и
физическото им състояние.
От
това следва извод, че в случая са налице всички елементи от ФС на непозволеното
увреждане, което от своя страна е основание за ангажиране отговорността на водача
на автомобила.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това сочи, че размерът му
зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е
изградено на база събрания по делото доказателствен материал установяващ
характера на увреждането начина, по който то се е отразило на духовното и
психично състояние на увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в
страната. При преценка начина на отразяване върху духовното и психично
състояние на увредения в случаите на смърт на негов близък същата следва да се
извърши и като се вземе предвид възрастта на починалия. При преценка на
близостта пък следва да се има предвид не само наличието й от правна гледна
точка, но и действителните отношения между
починалия и родственика претендиращ увреждане. Те от своя страна за ПАС подлежат
на преценка на база данните за начина, по който същите са контактували помежду
си и респективно реакциите, които децата или бащата са имали при моменти на
трудност в живота на някои от тях
В процесния случай се претендира
заплащане на обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на бащата
на ищците. В тази връзка съставът на ПАС намира за нужно да посочи, че връзката
между дете и родител започва от момента на раждането и логично с всяка изминала
година същата се заздравява и задълбочава по простата причина, че имено
родителите са тези които осигуряват физически и материални грижи за децата си,
участват при формиране на техните морални ценности и виждания за живота. По
тази причина за ПАС е логично при наличие на здравословен или житейски проблем
първи на помощ на даден човек да се притекат неговите най-близки хора и да направят
всичко възможно да облекчат неговите физически или психически страдания и да
създадат условия за тяхното бързо отпадане.
В случая за установяване степента
на близост са разпитани двама свидетели. Те говорят, че двама от ищците/С. и О./
живеели в една къща с баща си в с.С., а третият Р. *** друга къща. Излагат се данни
за това, че тримата синове били в много добри отношения с баща си, че той дори
им помагал като отглеждал животни. Споменава се, че О. и С. имали малки заплати,
но Р. работел в Г. и помагал на тях и на баща си. Изложени са и доводи за това,
че след смъртта братята плакали, вдигали кръвно и че все още тежко преживявали загубата.
Така описаното, както се спомена
и по- горе предполага наличие на обичайни отношения родител дете. Интересното
обаче е, че преди да претърпи ПТП бащата е бил хоспитализиран в болница. В
показанията си св. А. Я. говори, че той и ищецът С. завели бащата първо при
личния лекар, а след това в болницата. Споменава, че са се прибрали в къщи в
момента, в който дежурният лекар име
казал, че пациента е приет. От съдържанието на приетата по делото комплексна
експертиза обаче става ясно, че причината за хоспитализацията е претърпян от
бащата остър инфаркт. Става ясно, че веднага след същата незабавно е направена
коронарография и са поставени на пациента три стента. За съставът на ПАС спомената
диагноза и необходимостта от извършване на спешни медицински интервенции за
лечението й предполага, че всеки един от близките роднини на пациента би
следвало да изчака в лечебното заведение привършването им. В обаче това не е
сторено, като роднините са се задоволили само да откарат бащата в болницата.
Това за ПАС е основание да се приеме, че връзката родител-дете не е била толкоз
дълбока и предполагаща изпадане в състояние на постоянен дискомфорт.
Тук би могло да се възрази, че ищците не са
осъзнавали опасността от същото, но по делото с исковата молба е представена медицинска документация даваща
основание да се заключи, че и преди членове на семейството са страдали от
такова заболяване/виж мед. документи на стр. 22,23 и 24 от делото на ПОС/.
На второ место следва да се
посочи, че от данните на приета експертиза прекараният
остър инфаркт е причина за дезориентираното състояние на бащата на ищците към
момента на ПТП-то. Това от своя страна е основание да се предположи, че тази
дезориентация е била факт не само към 21, 30 ч. на **.**.**** г., но и в по
ранните часове на деня. От показанията на св. Я. е видно, че в тези по-ранни
часове бащата е бил посетен от единия от синовете си. Той обаче явно не се е
притеснил от състоянието на баща си и не е счел за необходимо да остане при
него като придружител.
На трето место интересно е и
поведението на близките на болния в момента на установяване, че същия е избягал
от болницата-задоволили са се да обиколят около лечебното заведение и да се
приберат в къщи. Те дори не са счели за необходимо да уведомят лично полицията
за изчезването и издирването на бащата, а са оставили това в ръцете на служителите
от болницата.
По отношение на третия от ищците
следвар да се посочи, че той не е бил в Б. към момента на хоспитализирането, а
и при ПТП-то. Независимо от това за ПАС при споменатото тежко заболяване на
бащата е логично да се приеме, че при една дълбока връзка между родител
останалите роднини са щели да го уведомят за заболяването. По делото обаче
лисват данни той да е бил уведомен за заболяването на баща си и такива, че се е
интересувал от лечението му. Реално по отношение на него се говори за
уведомяване едва при настъпване на ПТП-то.
Всичко изложено до тук навежда
съставът на ПАС до извод, че изградената връзка родител деца е съществувала
между ищците и пострадалото лице, но все пак тя не е била такава, че да предполага
изпадане в състояние на продължителен стрес, дискомфорт и психическо разстройство от смъртта на бащата.
По тази причина ПАС съобразявайки се с тези обстоятелства, а и с възрастта на
починалия счита, че справедливия размер на дължимото на всеки един от ищците
обезщетение би следвало да е по 80 000 лева.
В случая обаче съдът се изразява
условно по простата причина, че
застрахователят, който с оглед разпоредбите на чл. 493 от КЗ следва да
покрие отговорността на застрахования прави възражение за съпричиняване.
Наличието му според чл. 51, ал.2 от ЗЗД е основание дължимото обезщетение да
бъде намалено.
За даване отговор на въпроса е
или не е налице такова е нужно да се има предвид, че в присъдата изводите за виновно поведение на водача на лекия автомобил
се базират единствено на констатации за нарушение единствено на разпоредбата на
чл. 21, ал.1 от ЗДП с оглед на факта, че МПС-то било управлявано със скорост
над допустиите 50 км/ч за населено место.
В тази връзка
следва да се посочи, че правилата за движение на пешеходци са уредени в чл. 107-115
от ЗДП. В чл. 108 от ЗДП е казано, че пешеходците са длъжни да се
движат по тротоара или банкета на пътното платно. В ал. 2 е предвидена възможност за
движение по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато
няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани или при
пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява
движението на другите пешеходци.
В случая от данните
по делото е безспорно, че платното не е имало тротоар. Банкет също не е имало
или не е могъл да бъде използван с оглед на факта, че в страни на пътя е имало
купчини почистен сняг. Това сочи, че пострадалият баща на ищците е следвало да
се движи в платното за движение, в което ППС се движат противоположно на
неговата посока Това обаче не е било направено, а той се е движел в платното ,
в която ППС са се движили в посока идентична с неговата. Така за ПАС починалият
се е поставил в ситуация да не възприема идващите зад него автомобили и респ.
при нужда да избегне сблъсъка с тях.
Интересното в случая
е, че пешеходецът е избрал да се движи по платното за движение в тъмната част
на денонощието с тъмни дрехи на платно за движение, което видно от данните в
експертизата се е осветявало единствено от фаровете на автомобилите. Това за
ПАС ведно с движението в неправилната лента е допринесло за настъпване на
произшествието.
В случая за допринасянето
е без значение психическото състояние на пострадалия. Това е така по причина,
че законодателят не обуславя приложимостта на чл. 52 от ЗЗД от същото, а само от това дали действията му са допринесли
за настъпване на инцидента, т.е. възможността да ръководи и разбира постъпките
си е без значение за извода е или не е налице съпричиняване.
От описания в
комплексната експертиза механизъм на произшествието действително следва извод,
че движение с предвидената в ЗДП скорост от около 50 км/ч би довело до
избягване на произшествието. От друга страна за ПАС то не би настъпило и при
движение със скорост от 74 км/ч ако пешеходецът бе съобразил движението си по
платното с изискванията на ЗДП и факта, че е нощ. Така за ПАС процента на съпричиняване
на двамата участници в произшествието е равен, т.е. следва да се определи на по
50% . По тази причина на тримата ищци от дължимото обезщетение от по
80 000 лева следва да се присъдят по 40 000 лева.
Не точно в този
смисъл е решението на ПОС, което налага същото да бъде потвърдено за
присъдените обезщетения от по 40 000 лв. и отменено за сумите от по 80 000
лв. представляващи разликата между
присъденото от първоинстанционния съд и реално дължимото според ПАС.
Горното
от своя страна налага отмяна на решението на ПОС в частта осъждаща
застрахователното дружество да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ПОС 9 600 лв. държавна такса и 337 лв. заплатено от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица.
Следва да се отмени и решението в частта осъждаща
застрахователя да заплати на адв.А.А.,***, партер сумата от 6 600 лв. присъдено
основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъщественото от него
безплатно представителство на С.А.Е.,
ЕГН **********, Р.А.Е., ЕГН ********** и О.А.Е., ЕГН **********. Това се налага с оглед на това,
че съобразно уважения размер на всеки от исковете дължимото възнаграждение е по 1730 лв. или общо 5190 лв., а са
присъдени 11790 лв.
Съответно
за производството пред ПАС дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да
заплати на адв.А.А. възнагражесдине по чл. 38, ал. 2 от ЗА в общ размер от 5
190 лв. , т.е. по 1730 лв. за всеки от исковете.
Тримата въззиваеми следва да
бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя разноски по съразмерност с оглед
платеното по делото за настоящата инстанция адв. възнаграждение. От дружеството
се претендират 18 000 лв., като се
твърди, че това е сумата с ДДС. В подкрепа на това е представен документ
удостоверяващ регистрацията на адвоката по ЗДДС. В договора за правна помощ
обаче посочения размер на възнаграждението е 15 000 лв. Липсва уточнение,
че това е сумата без ДДС, което съгласно чл. 67, ал.2 от ЗДДС сочи, че същият е
включен в сумата от 15 000 лв. или възнаграждението без ДДС е 12 500
лв. , т.е. по 4 166 на иск.
В случая от страна на въззиваемите се прави
възражение за прекомерност. В тази връзка ПАС намира за нужно да посочи, че по
Наредба № 1 за минималните размери за адвокатските възнаграждения за искове от
по 120 000 лв. се дължи възнаграждение от по 3 930 лв. без ДДС. В
случая договорените са по 4 166 лв. без ДДС, което навежда до извод, че не
може да се говори за прекомерност. От общо платената сума на дружеството по съразмерност
съответно се дължат 5000 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното
по т. дело № 1/2018 г. по описа на П. окръжен съд решение, в частта с която З. „Б.и.“ АД, ***, в качеството му на
застраховател за риска гражданска отговорност на автомобилистите за лек
автомобил „А. **“, рег.№ ** **** ** по силата на застрахователна полица №**/************
със срок на действие 08.12. 2016г.- 07.12.2017г. е осъден да заплати на С.А.Е.,
ЕГН **********, Р.А.Е., ЕГН ********** и О.А.Е., ЕГН ********** по техни сметки
в Б.*** ЕАД по 40 000лв., ведно със законната лихва от 20.03.2017г., които суми се равняват на дължимо обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на баща им А. С. Е., ЕГН ********** настъпила на
**.**.****г., в **** при управление от
страна на Г. Я. Л., ЕГН ********** в нарушение на правилата на движение на лек
автомобил „А. **“, рег.№** **** **, за което водачът с влязла в сила на 11.07.2018г.
присъда № 43 от 30.04.18г. по НОХД № 2507/2017г. на ПОС е признат за виновен.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 1/2018 г. по
описа на П. окръжен съд решение, в частта с която З. „Б.и.“ АД, *** в качеството му на застраховател за риска
гражданска отговорност на автомобилистите за ек автомобил „А. **“, рег.№ **
**** **, по силата на застрахователна полица №**/************ със срок на
действие 08. 12. 2016 г.- 07. 12. 2017 г. е осъден да заплати на С.А.Е., ЕГН **********,
Р.А.Е., ЕГН ********** и О.А.Е., ЕГН ********** по техни сметки в Б.*** ЕАД по
80 000лв., ведно със законната лихва от 20.03.2017г., които суми се равняват на дължимо обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на баща им А. С. Е., ЕГН ********** настъпила на
**.**.****г., в **** при управление от
страна на Г. Я. Л., ЕГН ********** в нарушение на правилата на движение на лек
автомобил „А. **“, рег.№** **** **, за което водачът с влязла в сила на
11.07.2018г. присъда № 43 от 30.04.18г. по НОХД № 2507/2017г. на ПОС е признат
за виновен., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ за сумата от по 80 000 лв.
равняваща се на разликата между присъденото от ПОС обезщетение от по
120 000 лв. и реално дължимото такова от по 40 000 лв. предявените от
С.А.Е., ЕГН **********, Р.А.Е., ЕГН ********** и О.А.Е., ЕГН **********,*** против
З. „Б.и.“ АД, *** в качеството му на застраховател за риска гражданска
отговорност на автомобилистите за лек автомобил „А. **“, рег.№ ** **** ** по
силата на застрахователна полица №**/************ със срок на действие 08.12.
2016 г.- 07. 12. 2017 г. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на баща им А. С. Е., ЕГН ********** настъпила на **.**.****г.,
в **** при управление от страна на Г. Я. Л., ЕГН ********** в нарушение на
правилата на движение на лек автомобил „А. **“, рег.№** **** **, за което
водачът с влязла в сила на 11. 07. 2018 г. присъда № 43 от 30.04.18 г. по НОХД
№ 2507/ 2017 г. на ПОС е признат за виновен.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 1/2018 г. по
описа на ПОС решение в частта с която З.
„Б.и.“ АД, *** е осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС сумата от 9 600 лв. държавна такса
и сумата от 337 лв. заплатено от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 1/2018 г. по
описа на П. окръжен съд решение в частта с която З. „Б.и.“ АД, *** е осъдено да заплати
на адв. А.А.,***, партер сумата от 6 600 лв. присъдено на основание
чл.38,ал.2 от ЗА възнаграждение за осъщественото от него безплатно
представителство на С.А.Е., ЕГН **********, Р.А.Е., ЕГН ********** и О.А.Е.,
ЕГН ********** пред П. окръжен съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД, *** е осъдено да заплати на адв. А.А.,***, партер
общата сума от 5 190 лв. представляваща дължимо на основание чл.38,ал.2 от ЗА
възнаграждение за осъщественото от него безплатно представителство на С.А.Е.,
ЕГН **********, Р.А.Е., ЕГН ********** и О.А.Е., ЕГН ********** пред
Пловдивския апелативен съд, т.е. по 1730 лв. за иск.
ОСЪЖДА С.А.Е., ЕГН **********, Р.А.Е., ЕГН **********
и О.А.Е., ЕГН **********,*** да заплатят на З. „Б.и.“ АД, *** сумата от
5 000 лв. разноски по съразмерност за производството пред ПАС
Решението може
да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.