Р Е Ш Е Н И Е
№ 2227
гр. Пловдив, 19 ноември 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І
отделение ХVІІІ състав в открито
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 1784 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК
във връзка с чл. 165 от Закона за Министерство на вътрешните работи(ЗМВР).
Н.А.К., ЕГН **********, чрез адв. А.Б.-пълномощник, обжалва Заповед № 8121К-6956/04.06.2021 г.
на министъра на вътрешните работи, с която е временно преназначен за срок от 1
година на ръководна длъжност – Началник II
степен на Районно управление- Труд, при ОД на МВР-Пловдив. В жалбата се излагат
съображения в насока, че актът е издаден в нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие на материалноправни
разпоредби- несъответствие с целта на закона. Конкретно се поддържа теза, че не
е спазено изискването преназначението да е на съответна или по-висока длъжност,
да е на вакантна длъжност или при отсъствие на титуляра й, липсва мотивирана
служебна необходимост и преназначаването е за срок от, а не до 1 година.
Искането е съдът да отмени обжалваната заповед. Съображения в подкрепа на
защитата се представят с писмени бележки.
Ответникът – министъра на вътрешните
работи, чрез процесуален представител по пълномощие, намира жалбата за
неоснователна и поддържа становище за законосъобразност на обжалваната
заповед. Съображения по същество на
спора се доразвиват в представени писмени бележки като с тях се прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, същата е основателна при следните
съображения:
Производството по издаване на обжалваната
заповед е започнало с докладна записка № 317р-7220/31.05.2021г. на ВПД директор
на ОДМВР-Пловдив до министъра на вътрешните работи. С нея е предложено Главен
инспектор Н.А.К.- началник I степен на Шесто
РУ-Пловдив при ОДМВР-Пловдив да бъде временно преназначен по служебна
необходимост на длъжност началник II степен на РУ-Труд
при ОДМВР-Пловдив, със специфично наименование на длъжността – „Главен
инспектор“.
Последвало е издаване на процесната Заповед
№ 8121к-6956 от 04.06.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която
жалбоподателят поради служебна необходимост е временно преназначен за срок от 1
година от длъжността- началник I степен на Шесто
РУ-Пловдив при ОДМВР-Пловдив на длъжност - началник II
степен на РУ-Труд при ОДМВР-Пловдив, със специфично наименование на длъжността
– „Главен инспектор“, считано от деня, следващ датата на запознаването му със
заповедта.
По делото е представено разрешение за
достъп до КИ № 3568/29.08.2018г. и личното кадрово досие на жалбоподателя.
Видно от него Н.К. е постъпил в системата на МВР по силата на заповед №
К-998/25.02.2000г. на министъра на вътрешните работи на длъжност „Разузнавач I степен в група 01 на сектор „Криминална полиция“,
звание- лейтенант към Шесто РПУ-Пловдив при РДВР-Пловдив. Последователно е
заемал изпълнителски и ръководни длъжности. Със заповед №
8121К-6343/31.07.2017г. на министъра на вътрешните работи е бил преназначен на
ръководна длъжност- „Началник I степен на Шесто
РУ-Пловдив при ОД на МВР-Пловдив“ със специфично наименование „Главен инспектор“,
встъпил на 01.08.2017г.
Представена е Заповед №
8121з-141/24.01.2017 г.(л.74), многократно изменяна и допълвана, като последно
изм. и доп. със Заповед № 8121з-911/21.08.2020г. (л. 100) за прилагане на
Класификатора на длъжностите в МВР и служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3
и ал. 3 от ЗМВР, като от нейното приложение № 6, т. 7 (стр. 93) става ясно, че
началник I степен на Шесто РУ в ОД на МВР-Пловдив и началник II
степен на РУ-Труд са ръководни длъжности от равна степен в йерархията на длъжностите
за държавни служители в МВР.
В съдебно заседание по делото от процесуалния
представител на ответника са представени доказателства(л.342 до л. 345), че
длъжността е била вакантна и на нея от 28.10.2019г. временно е преназначен
държавен служител.
При тази фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от материално
компетентен орган по смисъла на чл. 158, т. 4 от ЗМВР, вр. чл. 14, ал. 1 от
Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи(Наредбата).
В
случая процедурата по преназначаване на жалбоподателя е мотивирана в докладна
записка на директора на ОДМВР-Пловдив, поради служебна необходимост. В
процесната заповед като мотив за преназначаването е посочено отново служебна
необходимост, както и че заповедта се издава на основание чл. 165, ал. 2 от ЗМВР. При тази хипотеза за
органа е налице задължение да изготви мотивирано предложение по реда на чл. 13,
ал. 1 от Наредбата и то да се сведе до знанието на засегнатия служител. По
делото са налице доказателства за такова предложение/ посочената по-горе докладна
записка от директора на ОДМВР-Пловдив/, но не са ангажирани доказателства
жалбоподателят да е запознат със съдържанието на предложението. По разбиране на
настоящия състав безспорно е допуснато нарушение на чл. 13, ал. 1 от Наредбата,
което обаче не е от категорията на съществените такива, тъй като в хипотезата
на едностранна промяна на мястото на изпълнение на длъжностните задължения на
основание чл. 165, ал. 2 от ЗМВР,
съгласие на засегнатия служител не се изисква.
Независимо от горното, съдът намира, че
оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена в противоречие с
материалноправни разпоредби, което е основание за отмяната й по смисъла на чл.
146, т. 4 от АПК.
В този смисъл съгласно чл. 165, ал. 1 ЗМВР,
държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока
вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляра над 30 дни по ред,
определен с наредба на министъра на вътрешните работи. В хипотезата на ал. 2 на
цитираната разпоредба е предвидено, че в случаите на временно преназначаване
при мотивирана служебна необходимост не е необходимо съгласие на служителя.
Легална дефиниция на "служебна необходимост" е дадена в § 1, т. 23 от
ДР на ЗМВР, която съгласно посочената разпоредба е налице при извънредни
промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения
ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на
структурите. Преценката за "служебна необходимост" подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност, респ. на мотивите, налагащи временното
преназначаване на държавния служител на друга длъжност.
В конкретния случай, видно от съдържанието
на оспорената заповед служебната необходимост е мотивирана по следния начин:
"длъжността началник II степен на РУ-Труд
при ОДМВР-Пловдив е вакантна. РУ-Труд обслужва териториите на община-Марица с
19 населени места и община-Съединение- 9 населени места, в които постоянно
живущи са около 50 хиляди души. Силно развитата пътна инфраструктура, свързваща
основните пътни направления за градовете Пазарджик, Панагюрище, Карлово,
Раковски, Брезово и част от АМ „Тракия“ се характеризира с множество тежки ПТП.
През последните години на територията на районното управление са неутрализирани
няколко големи обекта, занимаващи се с производство и съхранение на акцизни
стоки- модерно оборудвана фабрика, подготвена за пълен цикъл на производство на
цигари „Марлборо“, както и машини за рязане и преработка на тютюн.
Производствата се характеризират с това, че са в условия на висока
конспиративност, обектите са замаскирани като други производства или изоставени
сгради, като в тях се осигуряват битови условия за работниците. Към настоящия
момент в РУ-Труд при ОДМВР-Пловдив е вакантна и длъжността „началник на група
Охранителна полиция“, което допълнително затруднява организацията на работа на
служителите и взаимодействието между тях, както и с други структурни звена на
дирекцията". Така изложените фактически обстоятелства в заповедта и
представените по делото доказателства не обосновават наличието на
"служебна необходимост" в конкретния случай. Кадровото обезпечаване
на посочената структура на МВР и множество ПТП и незаконно производство на
акцизни стоки, не аргументират извънредни промени в оперативната обстановка или
състоянието на престъпността, нито пък нормативни промени или промени във
функционалните задължения на структурата. Изцяло бланкетно е въведено твърдение
за вакантност на длъжността началник на група „Охранителна полиция“, което само
по себе си не обоснова "извънредна промяна в оперативната
обстановка", още повече, че не са придружени с конкретни данни за това. В
този смисъл съдът приема, че в случая изложените общи факти и съображения, на
които се е позовал административният орган, за да издаде обжалваната заповед,
не установяват наличието на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от
ДР на ЗМВР. Целта на нормата на чл. 165,
ал. 2, пр. 2 ЗМВР, вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР е да бъдат предвидени механизми
за справяне с възможните неблагоприятни последици върху дейността на
съответната държавна администрация в случаите на настъпване на стоящи извън
волята на органа по назначаване непредвидими и непредотвратими събития,
очертани в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР.
Независимо от дадените указания, ответникът
не доказва и наличието на въведените в чл. 165 от ЗМВР, предпоставки за
преназначаване, а именно, че служителят се преназначава на вакантна длъжност,
или че титулярът на длъжността отсъства. Едно от основанията, посочени в
заповедта е чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредбата, което взето в съвкупност с
изложеното в предложението, предполага, че служителят се преназначава временно
на вакантна длъжност. На противен извод не водят и представените Заповед №
8121К-13315/28.10.2019г. и заповед № 8121К-9592/06.10.2020г. и актове за
встъпване към тях. Дори прави впечатление, че втората заповед е с дата
06.10.2020г., и считано от 30.10.2020г. е удължен срокът на временно преназначаване с още една
година на инспектор К.Ц.К. на ръководна длъжност началник II степен на РУ-Труд при ОДМВР-Пловдив.
Съдът
приема, че адм. орган не е доказал, че длъжността началник II степен на РУ-Труд
при ОДМВР-Пловдив е вакантна. Представени са данни за професионалните качества
на жалбоподателя, което е видно от личното досие на лицето, както и че
жалбоподателят се преназначава на равна по степен длъжност, а не на по-ниска,
както се сочи в жалбата. Съдът счита, че административният орган не е изследвал
правнорелевантните факти и обстоятелства от значение за случая и не е събрал
доказателства, обосноваващи наличието на служебна необходимост от
преназначаването на жалбоподателя в РУ-Труд, с което е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, довело до нарушение и на
материалния закон. Така издаденият акт се явява и несъответен и с целта на
закона, а именно осъществяване на ефективна организация по защита на
обществения ред.
По изложените съображения съдът намира, че
депозираната от Н.К. жалба се явява основателна, респ. атакуваната заповед като
издадена в противоречие с материалноправни разпоредби, следва да бъде отменена
като незаконосъобразна.
При този изход на спора жалбоподателят има
право на разноски, но искане за тяхното присъждане не е направено и затова
съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.А.К., ЕГН **********,
Заповед № 8121К-6956/04.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която е
временно преназначен за срок от 1 година на ръководна длъжност – Началник II степен на Районно управление- Труд, при ОД на
МВР-Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на
Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/