МОТИВИ по
ВНОХД № 318/2019 г. на СГС , НО, XIV- ти въззивен състав
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Софийска районна прокуратура е внесла в CPC-НО, обвинителен акт срещу подсъдимия
Г.К.Д. за това, че на 06.12.2015г., в гр. София, на паркинг „Нира”, находящ се
на бул.“Околовръстен път“, в качеството си на длъжностно лице - „шофьор на
товарен автомобил” към ЕТ „Ж.В.- Н.Б.”, назначен с трудов договор
40/22.06.2015г., присвоил чужди пари - сумата от 2 400 евро, равностойни на 4
704 лева и сумата от 500.00 лева, всичко на обща стойност 5 204 лева,
собственост на ЕТ „Ж.В.- Н.Б.”, поверени му да ги пази - престъпление по чл.201, предл. 2 от НК.
Съдебното следствие по наказателното
дело пред Софийски районен съд е
проведено по реда на Глава XXVII (чл.371, т.1) от НПК.
С присъда № 130259 от 26.05.2017 година,
СРС, НО, 102- ри състав, е признал подсъдимия Г.К.Д. за виновен в извършване на
престъпление по чл.206, ал.6, т.1 вр.
ал.1, предл.2 от НК, поради което и на осн. чл.206, ал.6, т.1 вр. ал.1,
предл.2 вр. чл.54, ал.1 от НК, вр.
чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от
3 /три/ месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението е отложено с
изпитателен срок от 3/три / години, като на осн. чл.304 от НПК, съдът го е
оправдал по първоначално внесеното обвинение за престъпление по чл.201, предл.2
от НК и да е извършил деянието в качеството му на длъжностно лице по чл.93, ал.
1 от НК.
Срещу така постановената присъда е
постъпил протест от Софийска районна прокуратура, в който се поддържа, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Изтъква се, че са налице основания
подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му
обвинение. Предлага присъдата да бъде
отменена и вместо нея да бъде постановена осъдителна присъда за първоначалното
обвинение за престъпление по чл.201, пр.2 от НК.
Недоволен от присъдата е останал и
подсъдимият, който чрез защитника си адв. П.К. е подал въззивна жалба. В нея се
твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована в
осъдителната й част, постановена при съществено нарушение на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин, като липсват преки доказателства за престъплението
„обсебване“, а наличните косвени доказателства не са достатъчни да бъде
обоснован категоричен извод от правна страна за безспорно доказано престъпление.
Намира, че наложеното наказание е явно несправедливо. Поради това се иска
отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда.
В закрито заседание, проведено на
27.03.2019 година, въззивният съд не е допуснал съдебно следствие във въззивното
производство.
В проведеното открито съдебно заседание
на 15.05.2019г., представителят на държавното обвинение намира, че при правилно
изяснена фактическа обстановка, неправилно е приложен материалния закон, като първоинстанционния
съд е признал подсъдимия за виновен в извършено от него престъпление по чл.206
от НК. Счита, че подсъдимият е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, „б“ от НК, тъй като е бил назначен на трудов договор при ЕТ „Ж.В.- Н. Б.“, като
имуществото му е било поверено да го пази и управлява, с оглед на което намира,
че правилната квалификация, относима към фактите по делото е тази по чл.205,
ал.1, т.1, вр. с чл. 201 от НК. Пледира за налагане на наказание от една година
„лишаване от свобода“, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия- адвокат К.
моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена като неправилна и
незаконосъобразна, като намира същата за постановена при превратно тълкуване на
доказателствената съвкупност. По отношение на правната квалификация,
счита, че съдът правилно е квалифицирал
деянието по чл. 206, а не по чл.205 от НК, тъй като подсъдимият е възстановил
цялата сума, а ощетеното юридическо лице няма претенции. Моли присъдата да бъде
отменена и да бъде постановена нова, с която подзащитният му да бъде оправдан,
алтернативно, в случай на преценка от страна на съда за виновно поведение, моли
да бъде приложен привилегирования състав.
Подсъдимият, в своя защита, определя
случая като недоразумение, заявява, че има вина за това, че не е опазил
имуществото на фирмата, но въпреки това е възстановил сумата. Твърди, че е в
приятелски отношения с бившия му работодател.
В последната си дума, подсъдимият моли
за оправдателна присъда, алтернативно моли за налагане на минимално наказание.
Софийски градски съд, като обсъди
доводите в протеста, изложеното във въззивната жалба, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания
за нейното отменяване и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Г.К.Д.
да бъде признат за виновен за по-тежко наказуемо престъпление по чл.205,
ал.1,т.1, вр. чл. 201 от НК, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционната присъда е
постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, въз основа на която
обаче, първата инстанция е направила незаконосъобразни изводи относно приложимото
материално право.
Въззивният съд изгради правните си
изводи въз основа на следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.К.Д. е роден на ***г***, с
постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, българин, с българско гражданство, със
средно образование, разведен, работи като таксиметров шофьор в „За Едно Е.”ООД,
неосъждан, с ЕГН: **********.
На 22.06.2015г., в гр. Н., община Н.е
бил сключен трудов договор №40/22.06.2015г. между подс. Г.Д. и ЕТ”Ж.В.- Н.Б.”,
със седалище в гр.Н., ул.”********, представлявано от Н.Г.Б., заемащ длъжността
управител, като подсъдимият е бил назначен на длъжност „шофьор на товарен
автомобил (международни превози). Съгласно длъжностната характеристика на
длъжността основните задължения на подсъдимия били свързани с управлението на
автомобили на търговеца и транспортирането с тях на различни стоки в чужбина, а
основните отговорности, присъщи за длъжността се свеждали до две: а) отговорност
за правилната експлоатация на автомобила и опазването на товарите и б)
отговорност за настъпили вреди от виновно причинени автопроизшествия или
неопазване на товарите.
В началото на м.декември 2015г. ЕТ ”Ж.В.-
Н.Б.”, получил заявка за извършване на транспорт до Кралство Испания за
извозване на фитинги (съединителни части на тръбопроводи). Задачата за
осъществяване на превоза била възложена на подсъдимия - устно, като същият
натоварил на 04.12.2015г. от гр. Монтана на влекач модел „МАН” с рег.№ *******,
с ремарке *******, собственост на ЕТ”Ж.В.-Н.Б.”, стоката и закарал камиона до
гр. София, като го оставил на охраняем паркинг „Нира”, находящ се в гр.София,
бул.”Околовръстен път”, където въпросното МПС трябвало да престои до
06.12.2015г. (неделя), след което да потегли за определената дестинация-Кралство
Испания. На 06.12.2012г. свидетел Б. пристигнал в София заедно със съпругата си
– свидетел В. Б.а, и заредили камиона с гориво, като свид. Б.а лично дала на
подс. Д. сумата от 2 400 € и 500.00 лева - служебен аванс, предназначен за
разходи, свързани с пътуването до Кралство Испания. Предаването на сумите от св.Б.а
на подсъдимия било извършено на ръка, като практиката е била да не се издават
документи както при предаването, така и при отчитането на сумите (след
завършване на курса), които били давани на шофьорите като служебен аванс. Св. Б. се договорил с подс. Д. да потегли за
Кралство Испания в понеделник (07.12.2015г.). Сем. Б.и и подсъдимият се
разделили, като свидетелите В. и Н.Б.и се прибрали в гр.Н., като мислели, че
подс. Д. е отпътувал на 07.12.2015г. за определената дестинация. Междувременно
последвало обаждане от испанската фирма с питане кога ще пристигне стоката.
Свидетелите Б.и след като не успели да се свържат по служебния телефон с
подсъдимия пристигнали с личния си автомобил на 10.12.2015г. на паркинга в
гр.София и установили, че влекача си стои на мястото, на което е бил паркиран.
Свидетел Б. повикал охраната и в нейно присъствие отворил вратата на кабината
на камиона с резервен ключ. От “GPS”-a в камиона свидетелят разбрал, че
камионът изобщо не е тръгвал от паркинга. В кабината намерили документите на
влекача и дигиталната карта на шофьора. Проверили горивото и установили, че
същото отговаряло на зареденото от тях. От извършената проверка се установило,
че липсват служебния телефон и служебния аванс, даден на подсъдимия Д. на
06.12.2015г.
От приложената по делото справка за
съдимост се установява, че подсъдимият Г.К.Д.
не е осъждан, същият има наложено административно наказание за престъпление по чл.343б, ал.1вр.чл.78а от НК.
Посочената фактическа обстановка се
установява от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите
В. А. Б.а и Н.Г.Б. и писмените доказателства, приети на осн.чл.283 от НПК: справка
за съдимост, справка АИС „БДС”, копие на трудов договор и длъжностна характеристика
на подсъдимия Д., справка за съдимост и бюлетин за съдимост, молба от Н.Б.,
копие от трудов договор на подсъдимия Д., копие на заповед №189 /14.03.2017г.и
№198/27.05.2017г., писмо-справка ТД на НАП-Пловдив, офис Смолян, справка МВР
„БДС”.
Въззивният съд намира, че
доказателствата по делото правилно са били анализирани от първата съдебна
инстанция. Правилно са кредитирани приобщените по реда на чл.373, ал.1 от НПК
показания на свидетелите Н.Б. и съпругата му – св. Б.а. Двамата свидетели посочват,
че подсъдимият бил нает на работа като шофьор на товарен автомобил /
международни превози/ във фирма ЕТ „Ж.В.“ със седалище и адрес на управление
гр. Н., която фирма се представлявала от св. Б.. Горепосочените свидетели
посочват детайлно и в хронологичен ред обстоятелствата относно командироването
на подсъдимия Д. за Кралство Испания. Твърдят още, че заедно със зареденото с
гориво превозно средство и натоварената в него стока, на 06.12.2015 год., на
паркинг „Нира“, гр. София, бул. „Околовръстен път“, св. Б.а дала на ръка, без
никакви документи сумата от 2 400
евро и 500 лв., представляващи служебни пари, предназначени за разноски във връзка
с пътуването, което трябвало да се осъществи на следващия ден- 07.12.2015
година. Свидетелите твърдят, че във фирмата била установена практика да се
дават пари „на ръка“, без документи, на назначените във фирмата шофьори, като
същите, при завършването на курса представяли квитанции и др. платежни
документи, с които удостоверявали извършваните от тях разходи. В показанията си
посочват още, че няколко дни по-късно - на 10.12.2015 година, курсът не бил
осъществен от подсъдимия, а камионът си стоял на паркинга, като от него не били
установени липси, нито пък били констатирани щети, а единствено липсвал
служебния телефон и дадения аванс във връзка с несъстоялото се пътуване в
размер на 5 204 лева.
Настоящият съдебен състав, подобно на
районния съд, е на мнение, че показанията на гореспоменатите свидетели са
логични, последователни, кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетелите Б. и Б.а са
непротиворечиви и логични и са в съзвучие с обясненията на подсъдимия, който изразява съжаление и твърди, че процесната
случка била инцидент, описва начинът и поводът за даването на суми във връзка с
изпълняване на служебните му ангажименти. Подсъдимият заявява още, че е
възстановил напълно инкриминираната сума.
Напълно правилна е оценката за писмените
доказателства и доказателствени средства, направена от контролирания съд.
Въззивният съд
счита обаче за напълно погрешни направените от първостепенния съд правни изводи
относно правилната правна квалификация на инкриминираното деяние.
При така
описаните факти и подробно обсъдени доказателства, районният съд е приел, че обвинението
не е доказано по категоричен и несъмнен начин, досежно качеството „длъжностно
лице“ на подсъдимия Г.Д.. Приел е, че според длъжностната характеристика на
подсъдимия, основните задължения са били свързани с управлението на автомобили
на дружеството и транспортирането с тях на стоки в чужбина, като нито в
трудовия му договор, нито в длъжностната му характеристика фигурират като
уредени финансовите взаимоотношения, касаещи изразходването на паричните средства
на фирмата работодател като разходи за съответните курсове. За да обоснове
своите правни изводи, районният съд е приел още, че подсъдимият Д. не е имал
качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93, т.1 от НК по отношение на
процесната сума, тъй като извършваната от него работа е била свързана
единствено с правилната експлоатация на автомобила и опазването на товарите,
т.е., подсъдимият не е присвоил дадената му като служебен аванс сума в
качеството му на длъжностно лице.
Основният състав на длъжностното присвояване е
очертан в чл. 201 НК. Според този член се наказва „длъжностно лице, което
присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или
поверени му да ги пази или управлява.”.
Настоящият
съдебен състав намира, че подсъдимия Г.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна, съставомерните признаци на деянието, което му е вменено като
престъпление с внесения обвинителен акт – престъпление по чл.205, ал.1, т.1, вр. чл.201, пр.2 от НК, тъй като на 06.12.2015 год.,
около 08:00 часа в гр. София, на паркинг „Нира“ намиращ се на бул.
„Околовръстен път“, в качеството си на длъжностно лице –„шофьор на товарен
автомобил“ в ЕТ „Ж.В.- Н.Б.“ с упр. Н.Б. присвоил чужди /собственост на ЕТ „Ж.В.-
Н.Б.“/движими вещи – парична сума от 2 400 евро с левовата равностойност
от 4 704 лева и паричната сума от 500 лева, или пари на обща стойност от
5 204 лева, поверени му в това качество да ги пази, като присвоените пари
са върнати до приключване на съдебното следствие.
За настоящият
съдебен състав не съществува съмнение, че подсъдимият Д. в инкриминирания
период притежавал качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т.1, б „б“
от НК, тъй като предвид трудовия му договор и длъжностната му характеристика /
раздел I, т.9, според която е бил длъжен да изпълнява и
други коректно възложени задачи/ му било възложено да изпълнява със заплата
работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество при ЕТ „Ж.В.- Н.Б.“.
Вещите и парите на този търговец са били
поверени на подсъдимия именно в това му качество, както посочват и свидетелите Б.
и Б.а, а и самия подсъдим. Паричната сума е била у него и му е била дадена във
връзка с изпълнение на служебните му задължения, тъй като е трябвало с нея да
покрие разходите си около международното пътуване, като такава била практиката
на фирмата. Предметът се е намирал у подсъдимия не просто непротивоправно, но и
по служба. Като според съдебната практика
не е необходимо връчването или поверяването на имуществото да е станало
с формален писмен акт. Това може да стане и по друг начин. Достатъчно е
длъжностното лице да е встъпило в изпълнение на функциите си по пазене или
управление на имуществото. В този смисъл са Р. 244-82-І и в Р. 565-78-I, в
които е посочено, че служител, на когото с устна заповед на ръководителя на
учреждението, предприятието или организацията е възложено да пази обществено
имущество и да изпълнява функциите на материалноотговорно лице, има качеството
на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" НК и може да
бъде субект на длъжностно присвояване по чл. 201 - 205 НК, т. е. за връчването
не се изисква наличието на нарочен писмен документ, както неправилно е приел
районният съд. Достатъчен е фактът, че подсъдимият е бил назначен на работа с
трудов договор като шофьор на международни товари във фирмата на пострадалото
юридическо лице, а липсата на нарочен документ във връзка с даването на
инкриминираната сума не изключва качеството „длъжностно лице“ на подсъдимия.
В потвърждение и
допълнение на горните съждения, въззивният съд отбелязва още, че ВС е указал в ТР. 3-77-ОСНК, че поверяването на моторно
превозно средство, собственост на държавата, кооперацията, обществената
организация или други ведомства или юридически лица, както и на
принадлежностите, необходими за правилното функциониране, поверяването на
стоките за превоз и на получените суми от транспортна дейност представляват
работа, свързана с пазене на обществено имущество и прави водача длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “б” от НК и следователно той може да бъде субект на
престъплението по чл. 201 – 205 НК.
Налице е и
субективната страна на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимият Г.Д.,
като същия е извършил деянието при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Подсъдимият, целейки лично облагодетелстване, и знаейки, че
паричната сума е чужда, се е разпоредил с нея като със своя и по този начин е
лишил собственика й от възможността да я ползва и да се разпорежда с нея.
Престъплението е
квалифицирано по привилегирования състав – чл.205, ал.1, т.1 от НК, предвид възстановяването
на присвоените пари на пострадалия преди приключване на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд.
Поради това
въззивният съд произнесе присъда, с която на осн.чл.336, ар.1, т.1, вр.чл.334,
т.2 от НПК отмени присъдата от 26.05.2017г. постановена по нохд№17925/16г. на
СРС, НО, 102 състав, в частта в която подсъдимият Г.Д. е бил признат за
невиновен по по-тежко наказуемият състав на престъпление по чл.205, ал.1, т.1,
вр.чл.201 от НК и е бил признат за виновен по по-леко наказуемия състав на
престъпление по чл.206, ал.1, т.1, вр.ал.1, предл.2 от НК и вместо това го
призна за виновен за по-тежко наказуемото престъпление по чл.205, ал.1, т.1,
вр.чл.201 от НК.
По отношение на
определянето и индивидуализацията на наказанието въззивният съд съобрази, че за
извършеното престъпление по чл.205,
ал.1, т.1, вр.чл.201 от НК, предвиденото наказание е лишаване от свобода до пет
години. Настоящият съд съобрази също и целите на специалната и генералната
превенция, както и с нормата на чл.54 от НК и счете,че контролирания съд
правилно е определил наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало, трудовата му
ангажираност, изразеното съжаление, както и сравнително малкия времеви отрязък
от датата на извършване на престъплението до датата на възстановяването на
присвоената сума. Правилно районният съд е приел, че не са налице условия за
приложението на чл.55 от НК.
Ето защо, въззивният
съд, също като първостепенния прие, че целите на наказанието в чл. 36 от НК
могат да се постигнат като подсъдимия бъде осъден на минималния предвиден от
закона размер на наказанието по чл.205, ал.1, т.1, вр.чл.201 от НК, а именно
лишаване от свобода за срок от 3 /три /месеца, като на основание чл. 66, ал.1
от НК, изпълнението бъде отложено за изпитателен срок от 3/три/ години. В този
смисъл настоящият съдебен състав счита, че вида и размера на наказанието, които
са били наложени от първоинстанционния съд не следва да се променят въпреки
промяната в правната квалификация на престъпното деяние, която беше извършена с
въззивната присъда. Поради това първоинстанционната присъда беше потвърдена в
тази й част.
С оглед всичко
изложено, въззивният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………….
ЧЛЕНОВЕ: 1……………. 2………………