Р
Е Ш Е
Н И Е
№
1 5 9 4
гр.
Пловдив, 29.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2386/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/ № НП-27-133-19/16.11.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит” /ИАМО/ гр. София /чийто универсален правоприемник
понастоящем е Изпълнителна агенция „Медицински надзор” – ИАМН гр. София/, с
което на д-р К.В.К. на основание чл. 229, ал. 1 от
Закона за здравето /нататък ЗЗ/ са наложени общо 12 броя административни
наказания - „глоба“, всяка в размер на 100 лева, за дванадесет нарушения на чл.
29, т. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ /Наредбата/ вр. чл. 81, ал. 3 от ЗЗ.
Жалбоподателят д-р К.К., чрез процесуалния
си представител адв. С., моли да се отмени НП. Съображенията за неправилност са
свързани със незаконосъобразност на проверката поради извършването ѝ
извън определения със заповед на изп. директор на ИАМО срок, за липса на
правомощия на актосъставителя да съставя актове за установяване на
административни нарушения. Възразява, че не е спазена структурата на акта за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и включения голям брой
нарушения нарушава правата на жалбоподателя като физическо лице без специални
знания в областта на правото. Твърди в АУАН и НП да не е описано по ясен и
разбираем начин нарушението и кое точно поведение на жалбоподателя е основа за
ангажиране отговорността му. Оспорва се, че не е ясно качеството на
жалбоподателя, за което му е ангажирана отговорността – като **** , лекуващ лекар
или член от избрания екип. Сочи се, че нарушението не е установено по несъмнен
начин. Възразява, че съществува противоречие между изложените правнорелевантни
факти и нарушената норма. Твърди, че нарушената норма следва да се разбира като
избор на лекар/екип за цялото време на престоя, а не така като я е тълкувал
административнонаказващият орган /АНО/.
Въззиваемата страна ИА „Медицински
надзор“ гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. , моли съда
да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От
събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Със Заповед № РД 27-133/30.03.2018 г. с
вх. № 60/30.03.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ /нататък ИАМО/ било разпоредено в периода от 02.04.2018 г. до
05.04.2018 г. включително в лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум“ ООД гр.
Пловдив да бъде извършена проверка за дейността на дружеството през 2017 г.,
касаещо и дейността му в очното отделение, от длъжностни лица на ИАМО, които
били сформирани в комисия с членове свидетеля Г.Д.Д. – **** в ИА „Медицински одит“ (сега ИА „Медицински
надзор“) и Ф. К. – **** . Проверката била извънредна и по повод на писмо с вх.
№ МО-05-127/20.03.2018 г. от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив.
Заповедта съдържала нареждане при проверката длъжностните лица да ползват
всички правомощия до изтичане на законовите срокове за съставяне, респ.
връчване на всички необходими документи.
По разпореждане на прокурор проверката била удължена
със Заповед
№ РД-27-133-3/30.04.2018 г. на изп. директор на ИАМО до 02.05.2018 г., като с
нея е изменена заповед № РД-27-113/30.03.2018 г. С писмо изх. №
МО-06-145/02.05.2018 г. на изп. дир. на ИАМО е уведомено лечебното заведение,
че в заповедта за удължаване на срока на проверката е допусната явна техническа
грешка при посочване на изменената заповед, като навсякъде тя следва да се чете
като „Заповед № РД
27-133/30.03.2018 г.“
По време на проверката са изискани необходимите
документи от болничното заведение и поради огромния им обем /прегледани са 797
истории на заболяванията/ проверката се е наложило да бъде удължена съгласно
посоченото по-горе.
Установено е, че д-р К.В.К. е лекуващ лекар и
същевременно **** очно отделение в МБАЛ
„Тримонциум“ ООД. Като такъв основаните му задължения са свързани с планиране,
организиране, контролиране и отговорност за цялата дейност в отделението.
Конкретно в т. 1 от задълженията му е отбелязано, че в качеството му на **** отделение
отговаря за съставяне на оперативна програма и определяне на оперативни екипи.
По т. 1: На 28.06.2017 г. пациентът Й. И. постъпил в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19. На 28.06.2017 г.
му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 2207.
Съгласно ИЗ за лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. Същото ИЗ е
подписано от лекуващ лекар, **** очно
отделение лекар и главен лекар. Същевременно в епикриза за хоспитализация на
пациента се подписал отново д-р К.К. в качеството му на лекуващ лекар и **** отделение.
Пациентът подписал заявление за избор на лекар, в
което е определил д-р К.К. като медицинския специалист, който да извърши
интервенцията. В същото е задраскано място за попълване на избор на екип и е
посочена цена от 500 лв. за избора на лекар. Заявлението било одобрено, чрез
еднозначното „да“ в графата за разглеждането му и решението на оправомощеното
лице.
Пациентът заплатил на болничното заведение за
направения избор на лекар сумата от 775 лв., за което му били издадени фискални
бонове № 017447 и 017448 от 28.06.2017 г., както и същата сума била отбелязана като
доброволен избор на лекар, деклариране на изплатена сума и заявление за
получаване на документи за извършеното плащане и вписана в т. 4 от Декларация №
5 за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане
за диагностика и лечението на неговото заболяване. На същата декларация за
лечебното заведение за болнична помощ се е пописал д-р К..
Оператор на манипулацията бил д-р К., асистент В. К. и
*** д-р Ч..
Нарушението е извършено на 28.06.2017 г., когато е
извършен изборът на екип и е осъществена оперативната интервенция.
По т. 2: На 29.06.2017 г. пациентката Ц. Д. постъпила
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна
процедура № 19. На 29.06.2017 г. ѝ била извършена факоемулсификация и
аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. Била съставена История на
заболяването (ИЗ) № 2223.
Съгласно ИЗ за лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. Същото ИЗ е
подписано от лекуващ лекар, **** очно
отделение лекар и главен лекар. Същевременно в епикриза за хоспитализация на
пациента се подписал отново д-р К.К. в качеството му на лекуващ лекар и **** отделение.
Пациентката подписала заявление за избор на екип, в
което е определила д-р К.К. като медицинския специалист, който да осъществи
интервенцията заедно със следния екип от медицински специалисти – д-р Ч., д-р Я.
и м.с. И.. В същото е посочена цена от 775 лв. за избора на екип. Заявлението
било одобрено, чрез еднозначното „да“ в графата за разглеждането му и решението
на оправомощеното лице.
Пациентката заплатила на болничното заведение за
направения избор на екип сумата от 775 лв., за което били издадени фискални
бонове № 017464 и 017465 от 29.06.2017 г., както и същата сума била отбелязана
като доброволен избор на екип, деклариране на изплатена сума и заявление за
получаване на документи за извършеното плащане и вписана в т. 4 от Декларация №
5 за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане
за диагностика и лечението на неговото заболяване. На същата декларация за
лечебното заведение за болнична помощ се е пописал д-р К..
Оператор на манипулацията бил д-р К., асистент В. К., ***
д-р Ч. и м.с. И..
Нарушението е извършено на 29.06.2017 г., когато е
извършен изборът на екип и е осъществена оперативната интервенция.
По т. 3: На 29.06.2017 г. пациентът С. Б.
постъпил в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна
процедура № 19. На 29.06.2017 г. му била извършена факоемулсификация и
аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. Била съставена История на
заболяването (ИЗ) № 2224.
Съгласно ИЗ за лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. Същото ИЗ е
подписано от лекуващ лекар, **** очно
отделение лекар и главен лекар. Същевременно в епикриза за хоспитализация на
пациента се подписал отново д-р К.К. в качеството му на лекуващ лекар и **** отделение.
Пациентът подписал заявление за избор на екип, в което
е определил д-р К.К. като медицинския специалист, който да осъществи
интервенцията заедно със следния екип от медицински специалисти – д-р Ч., д-р Я.
и м.с. И.. В същото е посочена цена от 775 лв. за избора на екип. Заявлението
било одобрено, чрез еднозначното „да“ в графата за разглеждането му и решението
на оправомощеното лице.
Пациентът заплатил на болничното заведение за направения
избор на екип сумата от 775 лв., за което били издадени фискални бонове № 017466
и 017467 от 29.06.2017 г., както и същата сума била отбелязана като доброволен
избор на екип, деклариране на изплатена сума и заявление за получаване на
документи за извършеното плащане и вписана в т. 4 от Декларация № 5 за
информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за
диагностика и лечението на неговото заболяване. На същата декларация за
лечебното заведение за болнична помощ се е пописал д-р К..
Оператор на манипулацията бил д-р К., асистент В. К., ***
д-р Ч. и м.с. И..
Нарушението е извършено на 29.06.2017 г., когато е
извършен изборът на екип и е осъществена оперативната интервенция.
По т. 5: На 05.06.2017 г. пациентката П. И. постъпила в
Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна процедура
№ 19. На 05.06.2017 г. ѝ била извършена факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена била вътреочна леща. Била съставена История на заболяването
(ИЗ) № 1926.
Съгласно ИЗ за лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. Същото ИЗ е
подписано от лекуващ лекар, **** очно
отделение лекар и главен лекар. Същевременно в епикриза за хоспитализация на
пациента се пописал отново д-р К.К. в качеството му на лекуващ лекар и **** отделение.
Пациентката подписала заявление за избор на екип, в
което е определила д-р К.К. като медицинския специалист, който да осъществи
интервенцията заедно със следния екип от медицински специалисти – д-р Ч. и м.с.
И.. В същото е посочена цена от 775 лв. за избора на екип. Заявлението било
одобрено, чрез еднозначното „да“ в графата за разглеждането му и решението на
оправомощеното лице.
Пациентката заплатила на болничното заведение за
направения избор сумата от 500 лв., за което били издадени фискални бонове №
017114 и 017115 от 05.06.2017 г., както и същата сума била отбелязана като
доброволен избор на лекар /„екип с ръководител“ е зачертано/, деклариране на
изплатена сума и заявление за получаване на документи за извършеното плащане и
вписана в т. 4 от Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациента по
отношение източника на заплащане за диагностика и лечението на неговото заболяване.
На същата декларация за лечебното заведение за болнична помощ се е пописал д-р К..
Оператор на манипулацията бил д-р К., асистент В. К., ***
д-р Ч. и м.с. И..
Нарушението е извършено на 05.06.2017 г., когато е извършен
изборът на екип и е осъществена оперативната интервенция.
По т. 6: На 06.06.2017 г. пациентката В. М. постъпила в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна процедура № 19. На 06.06.2017 г.
ѝ била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 1960.
Съгласно ИЗ за лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. Същото ИЗ е
подписано от лекуващ лекар, **** очно
отделение лекар и главен лекар. Същевременно в епикриза за хоспитализация на
пациента се пописал отново д-р К.К. в качеството му на лекуващ лекар и **** отделение.
Пациентката подписала заявление за избор на екип, в
което е определила д-р К.К. като медицинския специалист, който да осъществи
интервенцията заедно със следния екип от медицински специалисти – д-р Ч. и м.с.
И.. В същото е посочена цена от 775 лв. за избора на екип. Заявлението било
одобрено, чрез еднозначното „да“ в графата за разглеждането му и решението на
оправомощеното лице.
Пациентката заплатила на болничното заведение за
направения избор на екип сумата от 775 лв., за което били издадени фискални
бонове № 017133 и 017134 от 06.06.2017 г., както и същата сума била отбелязана
като доброволен избор на екип, деклариране на изплатена сума и заявление за
получаване на документи за извършеното плащане и вписана в т. 4 от Декларация №
5 за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане
за диагностика и лечението на неговото заболяване. На същата декларация за
лечебното заведение за болнична помощ се е пописал д-р К..
Оператор на манипулацията бил д-р К., асистент В. К., ***
д-р Ч. и м.с. И..
Нарушението е извършено на 06.06.2017 г., когато е
извършен изборът на екип и е осъществена оперативната интервенция.
По т. 7: На 06.06.2017 г. пациентката Ц. П. постъпила в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна процедура № 19. На 06.06.2017 г.
ѝ била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 1968.
Съгласно ИЗ за лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. Същото ИЗ е
подписано от лекуващ лекар, **** очно
отделение лекар и главен лекар. Същевременно в епикриза за хоспитализация на
пациента се пописал отново д-р К.К. в качеството му на лекуващ лекар и **** отделение.
Пациентката подписала заявление за избор на лекар, в
което е определила д-р К.К. като медицинския специалист, който да осъществи
интервенцията. В същото е посочена цена от 500 лв. за избора на лекар.
Заявлението било одобрено, чрез еднозначното „да“ в графата за разглеждането му
и решението на оправомощеното лице.
Пациентката заплатила на болничното заведение за
направения избор на лекар сумата от 500 лв., за което били издадени фискални
бонове № 017135 и 017136 от 06.06.2017 г., както и същата сума била отбелязана
като доброволен избор на лекар /„екип с ръководител“ е зачертан/, деклариране
на изплатена сума и заявление за получаване на документи за извършеното плащане
и вписана в т. 4 от Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациента по
отношение източника на заплащане за диагностика и лечението на неговото
заболяване. На същата декларация за лечебното заведение за болнична помощ се е
пописал д-р К..
Оператор на манипулацията бил д-р К., асистент В. К., ***
д-р Ч. и м.с. И..
Нарушението е извършено на 06.06.2017 г., когато е
извършен изборът на екип и е осъществена оперативната интервенция.
По т. 8: На 07.06.2017 г. пациентът Б. Г. постъпил в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“
ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19. На 07.06.2017 г. му била
извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна
леща. Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 1983.
Съгласно ИЗ за лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. Същото ИЗ е
подписано от лекуващ лекар, **** очно
отделение лекар и главен лекар. Същевременно в епикриза за хоспитализация на
пациента се подписал отново д-р К.К. в качеството му на лекуващ лекар и **** отделение.
Пациентът подписал заявление за избор на екип, в което
е определил д-р К.К., като медицинския специалист, който да извърши
интервенцията заедно със следния екип от медицински специалисти – *** д-р Ч. и
м.с. И.. В същото е посочена цена от 775 лв. за избора на екип. Заявлението
било одобрено, чрез еднозначното „да“ в графата за разглеждането му и решението
на оправомощеното лице.
Пациентът заплатил на болничното заведение за направения
избор на екип сумата от 775 лв., за което му били издадени фискални бонове №
017161 и 017162 от 07.06.2017 г., както и същата сума била отбелязана като доброволен избор на екип,
деклариране на изплатена сума и заявление за получаване на документи за
извършеното плащане и вписана в т. 4 от Декларация № 5 за информираност и
съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностика и
лечението на неговото заболяване. На същата декларация за лечебното заведение
за болнична помощ се е пописал д-р К..
Оператор на манипулацията бил д-р К., асистент В. К., ***
д-р Ч. и м.с. И..
Нарушението е извършено на 07.06.2017 г., когато е
извършен изборът на екип и е осъществена оперативната интервенция.
По т. 9: На 07.06.2017 г. пациентката Ф. В. постъпила в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна процедура № 19. На 07.06.2017 г.
ѝ била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 1988.
Съгласно ИЗ за лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. Същото ИЗ е
подписано от лекуващ лекар, **** очно
отделение лекар и главен лекар. Същевременно в епикриза за хоспитализация на
пациента се подписал отново д-р К.К. в качеството му на лекуващ лекар и **** отделение.
Пациентката подписала заявление за избор на лекар, в
което е определила д-р К.К. като медицинския специалист, който да осъществи
интервенцията. В същото е посочена цена от 500 лв. за избора на лекар.
Заявлението било одобрено, чрез еднозначното „да“ в графата за разглеждането му
и решението на оправомощеното лице.
Пациентката заплатила на болничното заведение за
направения избор на лекар сумата от 500 лв., за което били издадени фискални
бонове № 017163 и 017164 от 07.06.2017 г., както и същата сума била отбелязана като доброволен избор на лекар,
деклариране на изплатена сума и заявление за получаване на документи за
извършеното плащане и вписана в т. 4 от Декларация № 5 за информираност и
съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностика и
лечението на неговото заболяване. На същата декларация за лечебното заведение
за болнична помощ се е пописал д-р К..
Оператор на манипулацията бил д-р К., асистент В. К., ***
д-р Ч. и м.с. И..
Нарушението е извършено на 07.06.2017 г., когато е
извършен изборът на лекар и е осъществена оперативната интервенция.
По т. 10: На 07.06.2017 г. пациентката М. К.
постъпила в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна процедура № 19. На 06.06.2017 г.
ѝ била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 1982.
Съгласно ИЗ за лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. Същото ИЗ е
подписано от лекуващ лекар, **** очно
отделение лекар и главен лекар. Същевременно в епикриза за хоспитализация на
пациента се пописал отново д-р К.К. в качеството му на лекуващ лекар и **** отделение.
Пациентката подписала заявление за избор на екип, в
което е определила д-р К.К. като медицинския специалист, който да осъществи
интервенцията заедно със следния екип от медицински специалисти – д-р Ч. и м.с.
И.. В същото е посочена цена от 775 лв. за избора на екип. Заявлението било
одобрено, чрез еднозначното „да“ в графата за разглеждането му и решението на
оправомощеното лице.
Пациентката заплатила на болничното заведение за
направения избор на екип сумата от 775 лв., за което били издадени фискални
бонове № 017165 и 017166 от 07.06.2017 г., както и същата сума била отбелязана като доброволен избор на екип,
деклариране на изплатена сума и заявление за получаване на документи за
извършеното плащане и вписана в т. 4 от Декларация № 5 за информираност и
съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностика и
лечението на неговото заболяване. На същата декларация за лечебното заведение
за болнична помощ се е пописал д-р К..
Оператор на манипулацията бил д-р К., асистент В. К., ***
д-р Ч. и м.с. И..
Нарушението е извършено на 07.06.2017 г., когато е
извършен изборът на екип и е осъществена оперативната интервенция.
По т. 12: На 10.08.2017 г. пациентката В. М. постъпила в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна процедура № 19. На 10.08.2017 г.
ѝ била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 2673.
Съгласно ИЗ за лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. Същото ИЗ е
подписано от лекуващ лекар, **** очно
отделение лекар и главен лекар. Същевременно в епикриза за хоспитализация на
пациента се пописал отново д-р К.К. в качеството му на лекуващ лекар и **** отделение.
Пациентката пописала заявление за избор на екип, в
което е определила д-р К.К. като медицинския специалист, който да осъществи
интервенцията заедно със следния екип от медицински специалисти – д-р Я. , д-р Ч.
и м.с. И.. В същото е посочена цена от 775 лв. за избора на екип. Заявлението
било одобрено, чрез еднозначното „да“ в графата за разглеждането му и решението
на оправомощеното лице.
Пациентката заплатила на болничното заведение за
направения избор на екип сумата от 775 лв., за което били издадени фискални
бонове № 017147 и 017148 от 10.08.2017 г., както и същата сума била отбелязана като доброволен избор на екип,
деклариране на изплатена сума и заявление за получаване на документи за
извършеното плащане и вписана в т. 4 от Декларация № 5 за информираност и
съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностика и
лечението на неговото заболяване. На същата декларация за лечебното заведение
за болнична помощ се е пописал д-р К..
Оператор на манипулацията бил д-р К., асистент В. К., ***
д-р Ч. и м.с. И..
Нарушението е извършено на 06.06.2017 г., когато е
извършен изборът на екип и е осъществена оперативната интервенция.
Въз основа на резултатите от проверката
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № А-27-133-19/31.05.2018
г. срещу д-р К.К. за дванадесет на брой нарушения на чл. 29, т. 1 от
Наредбата вр. чл. 81, ал. 3 от ЗЗ. Актът е съставен в присъствието на свидетел
и отсъствието на нарушителя, но е връчен лично на него на 08.06.2018 г.
Съгласно писмо изх. № МО-07-108/22.05.2018 г. д-р К. е поканен
да се яви на 31.05.2018 г. от 14 до 16 ч. в сградата на ИАМО за съставяне и
връчване на актове, като са посочени последиците при неявяването му. Приложена
към преписката е и паметна записка от 31.05.2018 г. за проведен от Ф. К. в
присъствието на актосъставителя телефонен разговор с д-р К., който потвърдил,
че е получил поканата. Заявил, че няма да се яви поради служебна ангажираност,
като отново му е била разяснена последицата на съставяне на АУАН в негово
отсъствие, ако не се яви или не изпрати представител. Заявил, че е съгласен актовете
да бъдат съставени в негово отсъствие.
За извършеното нарушение било издадено и
обжалваното НП № НП-27-133-19/16.11.2018 г. срещу д-р К.В.К.,
с което на основание чл. 229, ал. 1 от ЗЗ са били наложени дванадесет административни
наказания „глоба“ в размер всяка по 100 лв. за дванадесет нарушения на чл. чл. 29,
т. 1 от Наредбата вр. чл. 81, ал. 3 от ЗЗ.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетеля Г.Д. - актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, разписка
за връчване на АУАН, Заповед № РД 27-133/30.03.2018 г. и Заповед №
РД-27-133-3/30.04.2018 г., издадени от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит“; писмо изх. № МО-06-145/30.04.2018 г. по описа на
ИАМО; длъжностна характеристика на **** отделение към МБАЛ „Тримонциум“ ООД;
истории на заболяването с номера: № 699/2207; № 703/2223; № 704/2224; № 599/1926;
№ 608/1960; № 616/1968; № 623/1983; № 628/1988; № 622/1982; № 817/2673, както и
приложените към тях медицински и други документи; покана с изх. № МО-07-108/22.05.2018
г.; паметна записка с вх. № ПК-01-48/31.05.2018 г. по описа на ИАМО; обратни
разписки.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят Д.
потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява,
че проверените документи са изключително голям брой. Спомня си, че във всяко
едно ИЗ, което е предмет на АУАН, д-р К. е бил избран за лекуващ лекар и
същевременно е проведен избор на лекар/екип отново с него. Изяснява цената за
съответния избор, като посочва по произволни от преписка документи конкретния
избор на лекар/екип, одобряването на този избор, мястото в ИЗ, където е посочен
определеният лекуващ лекар, участието на д-р К. във всяка една интервенция като
оператор. Показанията му съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и
в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което
им дава вяра.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема следното от правна страна.
По
спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е
съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по
чл. 40 и 43 от ЗАНН. Същият е подписан от актосъставителя и свидетел. Съставен
е в отсъствието на нарушителя при спазване на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, доколко е
бил редовно поканен да присъства при съставянето му чрез писмо, обратна
разписка за изпращането му и паметна записка, и същият не се е явил и не е
изпратил представител. АУАН му е връчен на 08.06.2018 г. Съставен е от
компетентно лице, чиито правомощия произтичат пряко от закона /чл. 235 от ЗЗ/ и
са определени от изпълнителния директор на ИАМО със заповед № РД
27-133/30.03.2018 г. Същата изрично овластява държавните здравни инспектори,
какъвто е актосъставителят, да съставят АУАН. Направеното в тази връзка
възражение по изложените съображения следва да се отхвърли.
Възражението, че нарушенията са
установени извън периода на проверката, съдът намира за неоснователно. Както се
установява от съдържанието на самата заповед, с която се възлага проверката
/заповед № РД-27-133/30.03.2018 г./, длъжностните лица са задължени да упражнят
правомощията си във вида и обема за периода до изтичане на законовите срокове
за съставяне, респ. връчване на всички документи. Следователно срокът на
проверката не е обвързан с правомощията на длъжностните лица. Затова и съдът
счита, че периодът за извършването на проверката има вътрешноорганизационен
характер и би могъл да бъде свързан с изпълнение на възложените задачи и дисциплинарната
отговорност на несвоевременното им изпълнение, но не и с компетентността, която
законът изрично дава на актосъставителите. Недопустимо е също така да бъде
ограничаван по този ред, т.е. със заповед да се ограничи обемът на правомощия,
които законът дава на определени длъжностни лица, при положение че самият закон
не предвижда такова ограничение. Би се стигнало до абсурдната ситуация един
нормативен акт от по-висока степен да бъде отменен или ограничен от един
вътрешноорганизационен за определено юридическо лице акт на същото това лице.
Допълнителен аргумент за физическата невъзможност да бъде извършена проверката
в определения период и нейния обем – определен от актосъставителя като
24 000 страници.
За неоснователно следва да се приеме и
възражението свързано със структурата на АУАН. Чл. 42 от ЗАНН регламентира
задължително съдържание на актовете, като изброяването му следва известна логическа
последователно и прегледност. Същественото е всеки един елемент от АУАН и
най-вече обстоятелствата от нарушението да бъдат посочени по ясен и
недвусмислен начин. Такъв е и настоящият случай, за който съдът смята, че така
струкурирани актовете не просто не нарушават правата на жалбоподателя, а ги
осигуряват, тъй като се постига по-голяма яснота и съдържанието им е изложено в
прегледен и разбираем вид, което е основание да не се възприеме и възражението
за липса на професионална квалификация у жалбоподателя физическо лице и предвид
големия обем факти му се ограничава защитата
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието
му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до
накърняване на правото на защита на наказаното лице. Срокът по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е инструктивен и неспазването му не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, а и не ограничава правата на нарушителя.
Нарушенията са описани надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата, свързани с
правата на пациентите и кореспондиращите им задължения на лечебните заведения,
техните ръководители и лекарите. Обжалваното НП е издадено от законово оправомощен
и затова компетентен орган- изпълнителния директор на ИАМО.
Не може да се възприеме възражението за
неяснота относно в какво точно се състои поведението на жалбоподателя, за което
му е ангажирана отговорността. Съвсем ясно и недвусмислено е посочено в АУАН и
НП, че д-р К. след като е допуснал да бъде избран като лекар/екип, а
същевременно е бил и лекуващ лекар, е нарушил разпоредбата на чл. 29, т. 1 от
Наредбата. Не за разясняване правата на пациента или за нарушаване на същата
норма в качеството му на **** на отделение.
От
материалноправна страна:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението на д-р К.К. като нарушение на посочената разпоредба на чл. 29, т. 1
от Наредбата вр. чл. 81, ал. 3 от ЗЗ. Посочената норма гласи, че е се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и
наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч.
на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента.
Безспорно е, а
и се установява, че д-р К. е бил служебно определен за лекуващ лекар още към
момента на постъпване на всеки един от пациентите в лечебното заведение.
Неговото име е отразено във всяко едно ИЗ, в което е описан часа на постъпване,
служебно определения лекуващ лекар и друга ирелевантна информация. Всяко ИЗ е
подписано от лекуващия лекар, началника на отделение /без значение, че по
настоящото дело те са едно и също лице/ и от главен лекар. Именно ИЗ е първият
документ, който се съставя при приема на всеки пациент, следователно и по
необходимост преди всичко се извършва служебно определяне на лекуващ лекар, а
не избор на лекар или екип за извършване на манипулация. Във всеки един
документ в хода на хоспитализацията на всеки от пациентите /например
екипризите/, където следва да бъде положен подпис от лекуващ лекар, такъв е поставен
именно от името на жалбоподателя. В хода на хоспитализацията, провежданите
изследвания и подготовката за оперативна намеса, всички пациенти са избрали или
лекар, или екип, който да извърши конкретна манипулация – в случая
факоемулсификация и аспирация на катаракта. В избора им обаче неминуемо е
участвал жалбоподателят – д-р К., независимо от това дали самостоятелно или в
екип. Независимо и, че за някои пациенти са налични данни да са избрали лекар,
но да са заплатили и получили услугата екип, или обратно. Това би могло да бъде
преценка за друго нарушение, което съдът няма как да изследва. Същественото е,
че при всяко едно от установените и процесни ИЗ жалбоподателят е съвместил
качеството си на лекуващ лекар и е бил избран като лекар или като част от екип,
който да извърши интервенцията. Следва да се отрази, че във всяко едно
заявление преди всичко предмет на избор е бил д-р К., а екипът му е бил от
второстепенно значение, доколкото той е избиран да извърши операцията, макар
празното място за избор да позволява да се избере лекар всяка една от
длъжностите, а операторът да е част от екипа. Именно той е и участвал
задължително във всяка една операция.
Преките писмени доказателства за тези
обстоятелства са ИЗ и епикриза на всеки един от пациентите, документите за
извършена медицинска интервенция – оперативен протокол, заявление по образец за
избор на лекар/екип, съдържащата се към ИЗ на всеки един пациент декларация за
информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за
диагностика и лечението на неговото заболяване, в която пациентът в т. 4 е
заявил, че е заплатил определена сума за избор на лекар/екип, представените
фискални бонове.
От изложеното следва да се направи
закономерният извод, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да не
позволи да бъде същевременно служебно определен лекуващ лекар, който да лекува
и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, и
избран за лекар или част от екип, който да извърши конкретната интервенция.
Вместо да разясни на всеки един от
пациентите правото им по чл. 26 от Наредбата за възможността да им бъде
изпълнено искането за избор на лекар/екип, жалбоподателят е заел главна роля в
манипулацията, за която е бил избран и за която всеки пациент е платил
съответната сума. Без значение за отговорността е и дали тази сума действително
е платена /както се установява за всеки един от пациентите от приложените
фискални бонове и писмените им изявления/, тъй като достатъчно за нарушаване на
забраната е простото участие в хода на хоспитализацията като служебно определен
лекуващ лекар и факта на избор на същия този лекар и участието му самостоятелно или в част от
екип в определена манипулация.
Именно това поведение съдът намира, че
представлява нарушение на разпоредбата на чл. 29, т. 1 от Наредбата вр. чл. 81,
ал. 3 от ЗЗ, тъй като с действието си на съвместяване на двете роли в лечението
на пациентите нарушителят не се е съобразил със забраната за това.
Разпоредбата
на чл. 29, т. 1 от Наредбата допуска субект на нарушението да бъде всяко лице,
което наруши забраната ѝ. Като лекуващ лекар жалбоподателят е знаел, че е
избран за лекар или в екип, който да извърши определена интервенция.
Следователно той също е нарушил посочената забрана. Друг е въпросът, че и други
лица могат да бъдат привлечени към отговорност за нарушаването ѝ стига да
са налице всички елементи от състава на нарушението.
За две от нарушенията обаче фактическата
обстановка не се установява от събраните доказателства. По т. 4 от АУАН
нарушението е поддържано по отношение на пациента Д. П. с ИЗ № 1924. Същевременно от доказателствата
по делото не се установява, че такъв пациент е бил хоспитализиран и интервениран,
т.е. липсват каквито и да е било болнични документи за такова лице или с такова
ИЗ. Същото се важи и за т. 11 от АУАН, в която се сочи, че пациент с ИЗ № 2007
е лицето М. Ц., а от доказателствата не се установява това лице да е било
пациент въобще, или друго да е било друго лице, но със същото ИЗ. За тези
вменени нарушения, както са описани в АУАН и НП, административнонаказващият
орган е наложил и съответната санкция. При доказателствена тежест върху наказващия
орган по делото не се доказа на дата 08.06.2017 г. жалбоподателят да е участвал
в операция на пациент с имена М. Ц., както и не се доказа на дата 05.06.2017 г.
жалбоподателят да е лекувал и оперирал пациент с имена Д. П. или някой друг с ИЗ № 1924. Това налага
наказателното постановление да бъде отменено в частта си по т. 3 и т. 11 като
неправилно, поради недоказване на извършено нарушение.
Предвид изложеното съдът прие, че обвинението
за извършено нарушение, свързано с посочените в АУАН и НП пациенти, не се
потвърждава от събрания доказателствен материал и по отношение на тези две
нарушения и наложените за тях санкции, НП следва да бъде отменено.
По направеното възражение, че
разпоредбата на чл. 29, т. 1 от Наредбата не въвежда задължение да не се
допуска дублиране в лекуващия лекар и лекаря и екип, които да били избрани,
както и че забранява да се избира лекар или екип за целия престой на пациента,
съдът намери, че същото не може да се подкрепи изцяло. Разбирането на същността
на забраната на чл. 29, т. 1 от Наредбата изисква комплексно разглеждане на
нормата и урежданите от нея взаимоотношения.
Правилно жалбоподателят излага, че
нормата забранява да се избира лекар или екип, който да лекува и наблюдава
пациента през цялото време на престоя му, което е в духа на чл. 28 от
Наредбата, която посочва, че избор се допуска само за конкретно участие,
манипулация, интервенция. Същевременно това разбиране не обяснява останалата
част от забраната, включваща служебно определения от лечебното заведение
лекуващ лекар на пациента. Следователно предложеното разбиране е непълно. Същността
на разпоредбата следва да се разбира в духа на правата на пациентите, за която
цел е приета и самата Наредба. Както може да си проличи от останалите хипотези
на чл. 29 от Наредбата, същата се стреми да ограничи случаите, в които
изправените пред безграничния стремеж да защитят здравето си пациенти са способни
да не защитят правата си независимо от обективната невъзможност и безсмисленост
да бъде избран лекар или екип за определена манипулация. Така не може да бъде
избран лекар/екип, когато той е единствен, съобразно утвърдения график, тъй
като това се приравнява на липса на избор, а заплащането на този избор може да
повдигне друг щекотлив въпрос. По същата причина е забранен изборът и
заплащането му след осъществяване на конкретната интервенция или специфичната
част от диагностично-лечебния процес, в условията на спешност и когато
медицинските специалисти от екипа са определени служебно от лечебното заведение
да извършат назначени на пациента оперативни или други интервенции или
манипулации. В този смисъл са и Мотивите
за предложение за изменение и допълнение на Наредбата за осъществяване правото
на достъп до медицинска помощ, по повод измененията в Наредбата от 2011 г. и
приемането на чл. 29, в които ясно е посочено, че пациентите са принуждавани да
участват в дофинансиране на лечебното заведение чрез заплащането за избор на
лекар/екип. Именно за да се избегне състоянието, в което пациентът не
извършва действителен избор плод на свободната му воля и за да се предотврати
нарушаване на правата му като по слабата и лабилна страна във взаимоотношенията
по повод хоспитализирането му, и след като един лекар е назначен вече служебно
за лекуващ лекар нормата забранява именно същият лекар да бъде избиран за
определена манипулация. Затова съдът счита, че чл. 29, т. 1 от Наредбата, в
своята последна хипотеза, изключва и не допуска участието на един и същ лекар
като лекуващ и като избор.
Доколкото се
касае до нарушение, осъществено от физическо лице, в случая се изследва
въпросът за вината. Съобразно приетите доказателства и установените факти съдът
намира за осъществена и субективната страна на нарушението. Съвместил и
качеството на избор на лекар/екип след като вече е бил определен за лекуващ
лекар, нарушителят съзнателно не е спазил законовата забрана, предвиждал е
общественоопасните последици на поведението си и искал те да настъпят, като не
се спазят правата на пациентите.
По наказанието:
Всяка от глобите,
наложени по т. 1 до т. 12 от НП, е била определена на основание чл. 229, ал. 1
от ЗЗ. Посочената разпоредба обхваща случаите на нарушения на разпоредбите на
Закона за здравето или нормативните актове по прилагането му извън случаите по
чл. 209 - чл. 228в от ЗЗ. По аргумент за противното от ал. 2 и 3 на същия член,
които предвиждат наказание за едноличен търговец или юридическо лице, ал. 1
касае нарушенията извършени от физически лица. В конкретния случай в НП се
твърди с всяко едно от процесните деяния да е било нарушен по чл. 29, т. 1 от
Наредбата вр. чл. 81, ла. 3 от ЗЗ. Те регламентират правото на достъп до
медицинска помощ на пациентите. Съгласно Мотиви за предложение за изменение и
допълнение на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ,
по повод измененията в Наредбата от 2011 г., когато е и приет чл. 29 от
Наредбата, последната систематизира определените права на здравноосигурените лица,
приета е с цел регламентираните допълните услуги не да бъдат средство за
нарушаване на принципите на свободен достъп и равнопоставеност при ползването
на медицинска помощ. Посочва се още, че чрез избора на лекар/екип пациентите са
принуждавани да участват в дофинансиране на лечебните заведения, заплащайки
значителна част от стойността на клиничните пътеки или дори напълно тази
стойност. Затова именно са и въведени ограниченията на чл. 29, за да се осигури
съизмерност и постигне реална закрил на нормативното определено право на
свободен достъп до медицинска помощ, без да бъдат поставяни финансови условия
за това. Следователно нарушаването на забраната по чл. 29 от Наредбата пряко
нарушава правата на пациентите. За такова нарушаване ЗЗ предвижда самостоятелна
санкционна норма на чл. 221, ал. 1 – за нарушаване на права на пациент,
регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането му, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв. По аргумент на противното от ал. 2, която
предвижда наказание „имуществена санкция“ за едноличните търговци и
юридическите лица, ал. 1 предвижда наказание „глоба“ и следователно касае
нарушение, извършено от физическо лице.
Същевременно
нарушенията по чл. 221 от ЗЗ попадат в обхвата на случаите по чл. 209-чл. 228в от
ЗЗ, поради което се изключва приложението на разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от
ЗЗ. Двете разпоредби – на чл. 221, ал. 1 от ЗЗ и чл. 229, ал. 1 от ЗЗ, уреждат
различни фактически състави и в тази връзка се прилагат при осъществяването на
различни факти в обективната действителност. За да се приложи санкцията по чл.
229, ал. 1 от ЗЗ, е следвало да бъде налице нарушение извън случаите по чл. 209
– чл. 228в от ЗЗ, а по делото се доказа, че така, както са описани отделните
деяния, всяко от тях представлява нарушение, което не е извън посочения обхват,
тъй като е следвало наложената санкция да е по чл. 221, ал. 1 от ЗЗ.
Като е
приложил неправилната санкционна разпоредба, АНО незаконосъобразно е приложил
материалния закон. Вместо да накаже безспорно укоримото поведение на
жалбоподателя на основание чл. 221, ал. 1 от ЗЗ, административнонаказващият
орган е приложил санкцията на чл. 229, ал. 1 от ЗЗ, чийто фактически състав и
размер на наказанието коренно се различава от действителната санкционна
разпоредба. Съдът намира, че това съществено ограничава правата на нарушителя,
който макар безспорно да е нарушил правата на пациентите по недопустим начин,
не следва да бъде наказван по неправилната санкционна разпоредба. По тези
съображения съдът прие обжалваното НП за незаконосъобразно, което влече и
неговата безусловна отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № НП-27-133-19/16.11.2018 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /ИАМО/ гр. София /чийто
универсален правоприемник понастоящем е Изпълнителна агенция „Медицински
надзор” – ИАМН гр. София/, с което на д-р К.В.К. с ЕГН********** на
основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ са наложени дванадесет на
брой административни наказания – глоба, всяко в размер на 100 лева за
дванадесет на брой нарушения на чл. 29, т. 1 от Наредба за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ вр. чл. 81, ал. 3 от ЗЗ.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.