№ 5399
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело
№ 20231100504989 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 2739/23.02.2023 г., постановено по гр.д. № 30133/2021 г. по описа на
СРС, 57-ми състав са отхвърлени предявените от ищеца ЗАД „А.Б.“ срещу ЗД „Б.И.“ АД
искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2589.68 лева,
представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ за л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ****, поради
настъпило в района на гр. Пловдив, кв. Прослав, ПТП на 08.11.2019 г. по вина на водача на
л.а. „Шевролет Нубира“ с рег. № ****, чиято деликтна отговорност е застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Б.И.“ АД, включително и 15 лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 246.04 лв. – обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение за периода 10.06.2020 г. – 17.05.2021 г. в
размер на законната лихва.
С решението си, съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът
възложил в тежест на ищеца разноските в производството.
Срещу постановеното решение в срока по чл. 259 ГПК е депозирана жалба от ЗАД
„А.Б.“, в която са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първостепенния
акт. Твърди се, че по делото е представена застрахователна полица на л. 57 и между
страните е налице договорна връзка. Поддържа се, че е установен механизма на ПТП, както
и че действителната стойност на вредите съответства на стойността, необходима за ремонт.
Иска се отмяна на атакувания съдебен акт в цялост и постановяване на друг, с който
претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ЗД „Б.И.“ АД, в който се излагат съображения за неоснователност на
1
подадената жалба. Изтъква се, че решението на СРС е правилно и законосъобразно. Иска се
потвърждаване на първостепенния акт. Претендират се разноски.
В съдебното заседание пред настоящата съдебна инстанция въззивникът ЗАД
„А.Б.“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С молба от 27.09.2023 г.
процесуалният представител на дружеството адв. Б., заявява, че поддържа въззивната жалба,
като моли за нейното уважаване и отмяна на първоинстанционното решение. Претендира
разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната
страна.
В проведеното открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция
въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД
В исковата молба ищецът твърди, че на 08.11.2019г. в района на гр. Пловдив, кв.
Прослав било реализирано ПТП между л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № **** и
застрахования при ответника по застраховка „Гражданска застраховка” автомобил
„Шевролет Нубира“ с рег. № ****, при което на л.а. „Фолксваген Поло“ били причинени
имуществени вреди. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, изплатил по
застраховка „Каско” обезщетение за причинени имуществени вреди на увредения автомобил
в размер на 2574,68 лв. Посочва, че ПТП е настъпило по вина на водача, управлявал л.а.
„Шевролет Нубира“. Поддържа с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът да е
встъпил в правата на застрахования срещу ответника като застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” и въпреки отправените покани до него, същият не е заплатил
изцяло дължимата сума, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Претендира
и обезщетение за забавено изпълнение в размер на 246,04 лв. за периода от 10.06.2020г. – 30
дни след получаване на надлежна покана за доброволно изпълнение до 17.05.2021г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва предявения иск по
основание и размер, оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско“, механизма на ПТП, описан в исковата молба и причинната връзка между
настъпилото ПТП и вредите. Прави възражение, че водачът на автомобила, застрахован при
ищеца има изключителна вина за настъпване на ПТП, алтернативно – прави възражение за
съпричиняване. Твърди необосновано завишаване на размера на определеното от ищеца
обезщетение.
По делото е представена застрахователна полица № 19-0300/332/5001726 от
18.07.2019г., л. 57 от делото, от която се установява, че за л.а. „Фолксваген Поло“ рег. № №
**** има сключен договор по имуществена застраховка „Пълно Каско“ с ищеца ЗАД „А.Б.“
с период на действие от 03.08.2019г. до 02.08.2020г.
От представения по делото ДКП за ПТП от 8.11.2019 г. се установява, че на
посочената дата в 10:27 часа в гр. Пловдив, кв. Прослав е настъпило ПТП с участието на л.а.
„Фолксваген Поло“ рег. № № **** и л.а. „Шевролет Нубира“ с рег. № ****. В протокола се
съдържа схема на ПТП. Удостоверено е, че за л.а. „Шевролет Нубира“ е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.
По уведомление на Д.К.Д. от 8.11.2019 г. при ищеца е образувана щета №
0300/19/777/511161 във връзка с процесното ПТП.
С доклад по щета е наредено изплащането на сумата от 2574,68 лв. на „Порше
Интер Ауто БГ“ ЕООД по банков път. Преводът е осъществен на 9.04.2020 г., съгласно опис
№ 16834. Представена е фактура от 9.04.2020г. за сумата от 2574,68 лв. с ДДС.
2
Ищецът е изпратил до ответника регресна покана за заплащане на сумата по
процесната щета, ведно с ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
С писмо от 26.05.2020 г., получено от ищеца ЗАД „А.Б.“ на 27.05.2020г.,
ответникът е отказал да изплати регресната претенция.
От молба от 9.01.2023г. и уведомително писмо от 11.01.2023 г., изходящи от
„Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, се установява процесният автомобил да е предаден
фабрично нов на първия му собственик на 03.08.2018г., като гаранцията му е за срок от пет
години, считано от посочената дата или 150000 км., което настъпи първо.
От заключението на вещото лице инж. Й.Й. по изслушаната пред СРС съдебно
автотехническа експертиза се установява, че от установения механизъм на ПТП процесните
увреждания по л.а. „Фолксваген Поло“ са в пряка причинна връзка с настъпилото на
8.11.2019 г. ПТП, че стойността необходима за възстановяване на процесния автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № ****, изчислена на база средни пазарни цени (цени на
официалния представител) към датата на ПТП възлиза на 2574,68 лв. Стойността
необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени с
алтернативни части към датата на ПТП, възлиза на 2223,92 лв. Експертът заключава, че ако
процесният автомобил е бил в гаранционен период, то същият следва да бъде ремонтиран в
сервиза на официалния представител.
За установяване на механизма на ПТП в хода на производството пред СРС по
делегация са разпитани свидетелите Д.Д., водач на л.а. „Фолксваген Поло“ и Л.Т., водач на
л.а. „Шевролет Нубира“. От показанията на св. Димитров се установява, че движейки се по
главния път е изчаквал намиращият се пред него автобус, за да предприеме завой на ляво
към двора на кооперацията, в която живее. Завивайки наляво, таксито, което се движело зад
него извършило същата маневра, влизало в същата отбивка като него. Искал да го
изпревари. Споделя, че не си спомня дали е подал светлинен сигнал за предприемания завой
наляво, но по думите на другия водач - не бил подал такъв. Изтъква, че пред него нямало
други автомобили когато започнал завоя. Сочи, че е нямало удар, а само леко остъргване на
двата автомобила. Не са имали разногласия с другия водач при съставянето на протокола.
Св. Т. споделя, че пред другия участник в ПТП-то имало автобус, а той самият бил
зад л.а. „Фолксваген Поло“. Когато тръгнал да го изпреварва, другият водач завил наляво, за
което не подал светлинен сигнал. Сочи, че е имал видимост към него и е бил на достатъчно
разстояние да възприеме него и автобуса пред другия автомобил, като е сторил това малко
преди да предприеме маневрата. Опитал се да спре, но нямало как, тъй като другият водач
не го видял, тъкмо потеглял. Изяснява, че се движел със съобразена скорост, а инцидентът
станал в светлата част на деня. Не са имали разногласия относно вината за настъпилото
ПТП, а щетите били леки. Според него на посоченото място изпреварването било забранено,
поради което и двамата били в нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с
правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г., ОСГТК на ВКС).
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
3
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По
правилността на решението, въззивният съд установява следното:
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО), застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка ГО - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Предпоставките уважаване на предявения иск
са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице - 1) да е бил сключен
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителя на вредата да
има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка ГО.
При установяване на горните обстоятелства ва тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за вина, съответно различен механизъм на настъпване на
ПТП, наличие на съпричиняване от страна на другия водач, размер на вредите.
С доклада по чл. 146 ГПК като безспорно между страните е отделено наличието на
валидно към 08.11.2019г. облигационно правоотношение по договор за ГО на
автомобилиста” между собственика на автомобил „Шевролет Нубира“ с рег. № **** и
ответното дружество ЗД „Б.И.“ АД.
За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд е приел за
недоказано наличието на валидно към 08.11.2019г. облигационно правоотношение по
договор по застраховка „Каско” между собственика на ал.а. „Фолксваген Поло“ с рег. №
**** и ищцовото дружество ЗАД „А.Б.“.
Въззивният съд намира, че СРС неправилно е приел, че ищецът не е доказал
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско” със собственика на автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ****. Видно
от събраните в първата инстанция доказателства за такъв е представен и приет в
проведеното открито съдебно заседание на 24.06.2022 г., като е приложен на л. 57 от делото.
Същият съдържа подписите на страните по договора и установява, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие – 8.11.2019г. е бил сключен между ищеца и
собственика на увредения автомобил договор за имуществено застраховка „Каско“.
Действително към исковата молба е представен екземпляр от полицата, която не носи
подписите на страните по договора, но както по-горе се посочи, заверен препис от същата,
носеща подписите на страните е приет по делото в проведеното съдебно заседание. Същата
не е оспорена от ответника. Ето защо е основателно възражението на въззивника, че
решаващият съд неправилно е приел за недоказан първият елемент от фактическия състав на
регресната отговорност – наличието на валидно застрахователно правоотношение оп
имуществена застраховка „Каско“ и въз основа на това е достигнал до извода за
недоказаност на една от предпоставките за субругиране в правата на увреденото лице от
страна на застрахователя и неправилно е отхвърлил предявеният иск като не е разгледал
наличието на останалите елементи на фактическия състав.
Въззивният съд намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява механизмът на настъпване на процесното
ПТП, а именно: на 8.11.2019г. в гр. Пловдив, кв. Прослав, водачът на л.а. автомобил
„Шевролет Нубира“ с рег. № **** предприема маневра изпреварване като навлиза в лентата
на насрещното движение, вследствие което реализира ПТП с предприелия пред него
маневра за ляв завой л.а. „Фолксваген Поло“ рег. № ****. От така установения механизъм
на ПТП и събраните по делото гласни доказателства съдът приема, че водачът на л.а.
„Шевролет Нубира“ е нарушил ЗДвП, доколкото споделя, че на посоченото място е било
4
забранено изпреварването. Следва да се посочи, че като е предприел забранена маневра –
изпреварване на място, на което по данни на св. Т. това е забранено, е безспорно
противоправно поведение, което е довело до настъпването на процесното ПТП, доколкото
същият не е съобразил своето поведение на пътя с установените правила за движение по
пътищата в конкретния пътен участък. Доказателства в обратната насока на изнесеното в
показанията на свид. Т., водач на л.а. „Шевролет Нубира“ не са ангажирани в
производството.
От документите по образуваната щета № № 0300/19/777/511161 се констатира и че
възстановяването на нанесените увреждания по л.а. „Фолксваген Поло“ рег. № ****, е
възложено от ищеца ЗАД „А.Б.“ на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, за чието възстановяване
ищецът е заплатил по банков път на същото сумата от 2574,68 лв. на 9.04.2020 г., съгласно
опис № 16834 и представена фактура от 9.04.2020г. От заключението на приетото САТЕ и
събраните писмени и гласни доказателства се установява, че от установения механизъм на
ПТП процесните увреждания по л.а. „Фолксваген Поло“ са в пряка причинна връзка с
настъпилото на 8.11.2019 г. ПТП. Вещото лице е изчислило, че стойността необходима за
възстановяване на процесния автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ****, изчислена на
база средни пазарни цени (цени на официалния представител) към датата на ПТП възлиза на
2574,68 лв. Стойността необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база
средни пазарни цени с алтернативни части към датата на ПТП, възлиза на 2223,92 лв.
Експертът заключава, че ако процесният автомобил е бил в гаранционен период, то същият
следва да бъде отремонтиран в сервиза на официалния представител.
Застрахователната сума при частична увреда не може да надвишава
възстановителната стойност на застрахованото имущество - стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи, без
прилагане на обезценка. Когато застрахованият по застраховка „Каско на МПС“ представи
доказателства за причинени в резултат на застрахователното събитие вреди на
застрахования автомобил и за извършен в сервиз ремонт за тяхното поправяне,
застрахователят не може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение в размер
на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената
застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.405
КЗ.
В конкретния случай не е спорно, че към момента на настъпване на процесното
ПТП гражданската отговорност на водача на л. а. „Шевролет Нубира“ е застрахована при
ответника.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка ГО, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка ГО
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Отговорността на последния, както по отношение на пострадалия, така и по
отношение на суброгиралия се в правата му застраховател, е деликтна и е в размер на
виновно причинената вреда. Застрахователят може да иска плащане по регресния иск срещу
виновното за увреждането на застрахованото имущество лице само когато и доколкото е
възстановил вредите на застрахования.
В настоящия казус с плащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил
в правата на увредения до размера на платената сума – 2589,68 лв., заедно с
ликвидационните разноски от 15 лв.
Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на предявения
от ищеца иск, се явяват доказани, като следва да се установи в какъв размер е възникнало
регресното вземане. При съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без
5
овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователната сума. От приложените по делото молба от 9.01.2023г. и уведомително
писмо от 11.01.2023 г., изходящи от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, се установява
процесният автомобил да е предаден фабрично нов на първия му собственик на 03.08.2018г.,
като гаранцията му е за срок от пет години, считано от посочената дата или 150000 км.,
което настъпи първо.
При тези данни въззивният съд приема, че доколкото процесният автомобил се
доказа да е гаранционен към датата на стъпване на застрахователното събитие, то и съгласно
заключението на САТЕ същият следва да бъде отремонтиран именно в сервиз на
официалният представител. Ето защо необходимата стойност за ремонтирането му е
стойността, която е изчислена на база средни пазарни цени на официалния представител,
възлизаща според вещото лице на сумата от 2574,68 лв.
При доказан при условията на пълно и главно доказване фактически състав на
разпоредбата на чл. 411 КЗ, в тежест на ответника е да докаже фактическия състав на
направеното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в
процеса, при условията на пълно и главно доказване, действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване
на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не
може да бъде хипотетичен, нито да се основава на предположения. Намаляване на
обезщетението за вреди е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем /Решение № 60154 от 20.01.2022
г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС, I ТО/.
Настоящата съдебна инстанция намира, че процесното ПТП е реализирано по вина
на двамата водачи. В този смисъл неоснователни са аргументите на въззивника за
изключителна вина на застрахования при ответника водач. Това е така защото водачът на
л.а. „Фолксваген Поло“ също е нарушил разпоредбата на чл. 25 и чл. 26 ЗДвП, съгласно
които водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение (чл. 25, ал. 1) и преди да завие или да започне
каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да
подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал (чл. 26). От събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира, безспорно се установява, че водачът на л.а.
„Фолксваген Поло“ не е подал светлинен сигнал при предприемане маневра завой на ляво от
една страна, а от друга страна преди това не се е уверил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се намират зад него. С поведението си е допринесъл за
настъпването на ПТП. Ето защо съдът намира, че релевираното от ответника с отговора на
исковата молба възражение за съпричиняване е основателно. Поведението на водача на л.а.
„Фолксваген Поло“ несъмнено е допринесло за настъпване на удара между двата
автомобила, но без предприемане на маневрата изпреварване на забранено място от водача
на л.а. „Шевролет Нубира“ ударът не би настъпил, поради което именно последният има
основна вина за реализираното ПТП. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
допуснатите от двамата водачи нарушения на правилата за движение по пътищата не са
съизмерими в равна степен по тежест за настъпване на ПТП, като приносът на водача на л.а.
„Фолксватен Поло“ е 30 %, респективно отговорността на застрахования при ответника
водач на л.а. „Шевролет Нубира“ е 70 %.
6
Следователно, обезщетението следва да бъде определено в размер на 70 % от
сумата 2574,68 лв., т. е. 1802,28 лв. Към тази сума следва да се добавят 15 лв. обичайни
разноски за определяне на обезщетението, като общият размер на дължимото регресно
вземане възлиза на 1817,28 лв., до която сума искът с правно основание чл. 411 КЗ следва да
бъде уважен, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.05.2021 г. до окончателното й заплащане.
Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има
акцесорен характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение
на главното му задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими
документи, сочещи за неговата отговорност. В случая няма данни кога поканата е отправена.
С писмо от 26.05.2020 г., получено от ищеца ЗАД „А.Б.“ на 27.05.2020г., ответникът е
отказал да изплати регресната претенция, т.е. е изпаднал в забава от 27.05.2020 г.
Въззивникът претендира обезщетение за забава, след този срок, а именно от 10.06.2020г.,
когато счита срокът по чл. 412, ал. 3 КЗ за изтекъл. За периода 10.06.2020 г. до 17.05.2021 г.
размерът на мораторната лихва върху установената главница от 1817,28 лв., определен по
реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 172,64 лв., до който размер искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен.
Поради частичното несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
претенцията с правно основание чл.411 КЗ е отхвърлена за сумата от 1817,28 лева, както и в
частта, с която искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 172,64 лева за периода от
10.06.2020 г. до 17.05.2021 г. вкл. и вместо това да бъде постановено друго, с което тези
претенции за посочените суми и период да бъдат уважени.
В останалата обжалвана част – решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ищецът е осъден да заплати
на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разликата над сумата от 92,32 лв. до присъдения
размер от 305 лева – разноски по делото.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя-ищец се дължат на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски за първата инстанция в размер на 613,14 лв. - държавна такса, депозит за
съдебна експертиза и свидетел, както и адвокатско възнаграждение, както и за настоящата
инстанция в размер на 543,41 лева – за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от жалбата на въззиваемата страна на основание чл.
78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
30,27 лв.
Възражението на ЗД „Б.И.“ АД за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ЗАД „А.Б.“ е неоснователно, тъй като
същото е в рамките на минималния размер, съгласно НМРАВ.
Неоснователно е и релевираното възражение на въззиваемия относно размера на
претендираните разноски от въззиваемата страна, доколкото определеното от настоящия
съдебен състав юрисконсултско възнаграждение е в минимален размер.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 2739 от 23.02.2023 г., постановено по гр.д. № 30133/2021 г.
по описа на СРС, 57-ми състав, в частта в която са отхвърлени предявените от ЗАД „А.Б.“
срещу ЗД „Б.И.“ АД искове с правно основание чл. 411 КЗ за сумата до 1817,28 лева,
представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ относно автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№ ****,
поради настъпило в района на гр. Пловдив, кв. Прослав, ПТП на 08.11.2019 г. по вина на
водача на автомобил „Шевролет Нубира“ с рег. № ****, чиято деликтна отговорност е
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Б.И.“ АД, включително с
15лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.05.2021 г. до окончателното изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
до 172,64 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода
10.06.2020 г. – 17.05.2021 г. в размер на законната лихва, както и в частта, с която ЗАД
„А.Б.“ е осъдено да заплати в полза на ЗД „Б.И.“ АД разноски за първата инстанция над
сумата в размер на 92,32 лв. до сумата в размер на 305 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. **** да заплати на ЗАД „А.Б.“, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****, на основание чл. 411 КЗ сумата от 1817,28 лв.,
представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ относно автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№ ****,
поради настъпило в района на гр. Пловдив, кв. Прослав, ПТП на 08.11.2019 г. по вина на
водача на автомобил „Шевролет Нубира“ с рег. № ****, чиято деликтна отговорност е
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Б.И.“ АД, включително с 15
лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.05.2021 г. до окончателното изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 172,64 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода
10.06.2020 г. – 17.05.2021 г. в размер на законната лихва.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решението в останалата обжалвана част,
с която искът с правно основание чл. 411 КЗ е отхвърлен над сумата в размер на 1817,28 лв.
до пълния предявен размер от 2589,68 лв. и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
отхвърлен над сумата в размер на 172,64 лв. до пълния предявен размер от 246,04 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати на ЗАД „А.Б.“, с ЕИК: ****, както
следва: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 543,41 лв., представляваща
разноски за въззивното производство, както и сумата в размер на 613,14 лв., представляваща
разноски за първата инстанция съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“, с ЕИК: ****, да заплати в полза на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 30,27 лв., представляваща разноски
за въззивното производство съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9