Р Е Ш Е Н И Е
№ 260811 07.06.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Бургас 57-ми Наказателен състав
На 11 май 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Виолета Тасева
Като разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 27 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по жалба на Р.Т.К. против електронен фиш серия К № ***,
издаден от ОД на МВР – Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева. Претендира се отмяна на електронния
фиш като незаконосъобразен. В жалбата се съдържат оплаквания за неразбираемо
фактическо описание на местонарушението и въвеждането на ограничение на
скоростта в населено място със знак В-26, неяснота дали процесното
автоматизирано средство е надлежно регистрирано, сертифицирано и е преминало
необходимите технически прегледи.
Въззиваемата страна, в съпроводително писмо е изразила
писмено становище за
неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и
жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адвокат, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Доразвива
възражения за недоказаност на местонарушението поради неприложена снимка на разположението
на АТСС, недостатъчно отстояние на уреда от
съответния знак за ограничение на скоростта, липса на доказателство за поставен знак
В-26.
Въззиваемата страна
не изпраща представител в с. з.
След като обсъди направените
в жалбата и в с. з. оплаквания, писменото становище на въззиваемата страна, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалвания електронен фиш, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С електронен фиш серия К № *** жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП за това, че на 01.09.2020 г. в 16,32 часа в Област Бургас, ВП ІI-99, км 11+200 до бензиностанция „Лукойл“ – Атия в посока гр. Черноморец е установено и заснето с
АТСС TFR1-M 621 моторно
превозно средство – лек автомобил ***с рег. № ***, собственост на Р.Т.К., със скорост 112 км/час
при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение извън населено място до 80 км/час.
Горната фактическа обстановка
се установява по категоричен начин от приобщеното по делото
веществено доказателство – снимка с разпечатка от използваното средство за
измерване и писмените доказателства – протокол за използване на автоматизирано техническо средство, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, докладна записка за
работа с мобилна система за видеоконтрол.
Липсва
справка за
собственик по регистрация на МПС, но по делото не се оспорва, че МПС е
собственост на жалбоподателя.
ЕФ е връчен на 19.11.2020 г., а жалбата е депозирана на 30.11.2020 г.
При така установените факти
от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежно легитимирано лице
и е допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Административно-наказателното производство е проведено законосъобразно. Спазени са разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ са
посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката на
доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно,
посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение
на процесното МПС, собственост на Р.Т.К.. Фактите и обстоятелствата по нарушението са
описани напълно ясно и разбираемо, поради което възражението в жалбата по това
направление се явява неоснователно. Нелогично е възражението в жалбата за
неяснота относно ограничение в населено място, тъй като нарушението се изразява
в превишение на допустимата скорост извън населено място.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
извършеното административно нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно чл.
189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, снимковият материал, изготвен с техническо
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено
средство в административно-наказателния процес. На кадрите от снимковия
материал се наблюдава ясно автомобилът, визиран в електронния фиш, чието
разположение и посока на движение /приближаващ/ в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС. В
случая е използвана преносима система за контрол на скоростта, която е с
вградено разпознаване на номера на превозното средство, т. е. идентифицира
превишилия скоростта автомобил по регистрационния номер, а видно от снимката
това е процесният автомобил.
В настоящия случай нарушението е установено с одобрен тип средство
за измерване по Закона за измерванията, удостоверено с представения по преписката
Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол от 05.02.2020 г., поради което не е налице доказателствена
недостатъчност относно сертифицирането на процесното АТСС и техническата му
изправност, в какъвто смисъл е едно от оплакванията в жалбата. Видно от протокола,
автоматизираното
техническо средство, с което е заснето нарушението, е в съответствие с изискванията за одобрен тип от БИМ по Наредбата за средствата за измерване по чл. 28 от
Закона за измерванията.
Несъстоятелно е възражението за
неяснота по отношение на регистрацията на използваната мобилна система за
видеоконтрол, тъй като в санкционния акт, в протокола за
използване на автоматизирано техническо средство и в протокола от проверка на
мобилна система за видеоконтрол са отразени видът и типът на АТСС, извършило
заснемането, с номера му и производителя му, а регистърът на вписаните типове средства за измерване и
регистърът на одобрените типове средства са достъпни чрез справка по вида, номера и производителя на АТСС в сайта на
Българския институт по метрология.
Системата е работила на автоматичен режим, което е в съответствие
с изискването на чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение попътищата, която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в
контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредбата/, съставен
от обслужващия го полицейският служител със съответната компетентност –
мл. автоконтрольор, в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства – точното място на контрол и посоката, в
която е осъществяван, въведеният за контролирания участък скоростен режим,
режимът на измерване, началото и края на работната смяна и номерата на първия и
последния запис, номерът на служебния автомобил, в който е било поставено мобилното
АТСС. При наличие на процесния протокол съдът намира, че по делото е доказано
точното местоположение на мобилното АТСС. Съдът намира за неоснователно възражението, че не е спазено изискването
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Действително протоколът за използване на
АТСС не е съпроводен със снимка на разположението на уреда, съгласно изискванията
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., но това не е
съществено процесуално нарушение. В случая точното му позициониране се
установява от съставения протокол, съдържащ всички необходими реквизити,
индивидуализиращи в достатъчна степен мястото на контрол – ВП ІI-99, км 11+200 до бензиностанция „Лукойл“ – Атия. Нещо повече, в приложената снимка са посочени GPS координати и въвеждането им в Google карти
недвусмислено определя къде е била разположена преносимата система.
Правилно ЕФ е бил издаден на жалбоподателя, тъй като
съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, предвиденото за извършеното нарушение
наказание се налага на собственика на МПС, ако не посочи на кого е предоставил
управлението му. ЕФ е бил връчен на жалбоподателя, чиято собственост е МПС, по
предвидения от закона ред и той е имал възможността да се възползва от правото
си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
да декларира, че МПС се управлява от друго лице, но не го е сторил.
При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат
толеранс от 3км/час от действително измерената скорост в полза на нарушителя.
Основанието за приспадане на този толеранс следва от техническите
характеристики на мобилната система и изрично е отразено в протокола
от проверка, където под таблицата с измерените скорости изрично е посочено, че
допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/-3км/час за скорости
под 100 км/час. Въпросната редукция е извършена от наказващия орган
и след приспадане на толеранс от 3км/час за наказуема скорост е приета стойност
от 112 км/час, както е
отразено в ЕФ. И при това положение, превишението на
допустимата скорост от 80 км/час е в
диапазона от 31 до 40 км/час, поради което санкционната норма по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за
превишение на скоростта извън населено място е правилно избрана и приложена.
Неоснователно се явява оплакването за
нарушение на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., че АТСС
неправилно е било поставено на 300 метра след пътния знак, ограничаващ скоростта на 80 км./ч., поради което водачът нямал възможност толкова бързо да намали
скоростта си. АТСС в съответствие
с разпоредбата е било разположено след навлизане на превозното средство в
зоната на действие на знак с ограничение на скоростта. Касае се за пътен знак В-26 “Забранено е движението със скорост по-висока от означената“, който съгласно чл. 61, ал.1 от Наредба №
18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци се поставя
непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася забраната. В този
смисъл сигнализацията, въвеждаща ограничението е своевременна, т. е. е преди
зоната с ограничение и водачът е длъжен навременно да избере поведението си
така, че непосредствено след знака скоростта на МПС да е съобразена.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя,
че липсват доказателства за поставен пътен знак, ограничаващ
скоростта на 80 км./ч. В Протокола за използване на АТСС изрично е отразено, че ограничението на скоростта е в
следствие на пътен знак, променящ общото ограничение на
скоростта, важимо за мястото на нарушението.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия серия К № ***, издаден от ОД на МВР
– Бургас, с който с който на Р.Т.К., с ЕГН **********,***, на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К.Донева
В.О.:В.Т.