Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Пазарджик,10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария
Кузева като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№1194 по описа за
2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Л.Т.Н. с ЕГН ********** ***
ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление град С.,
бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Димитър Бончев твърди, че на 16.10.2018г. е подписано Приложение№1 ,
представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения/ цесия/ от 11.11.2016г., сключен между „А. Ф.“ООД с ЕИК ...
и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД с ЕИК .../ понастоящем
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД/, по силата на който
вземането, произтичащо от договор за кредит“Бяла карта“№... от 23.06.2017г.,
сключен между „А. Ф.“ООД и ответника Л.Т.Н. е прехвърлено в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения „ООД с ЕИК ... изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и лихви.От своя страна“Агенция за
контрол на просрочени задължения“ЕООД прехвърля процеснато вземана в полза на
ищцовото дружество по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания/ цесия/ от 03.05.2019г. Договорът за заем съдържа изрична клауза ,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. Ответникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършените
продажби на вземането от името на „А. Ф.“ООД и съответно от името на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ЕООД с уведомително писмо с
изх.№УПЦ-С-АКПЗ-АФ/... от 13.05.2019г. и уведомително писмо с
изх.№ЛД-С-АКПЗ-АФ/... от дата 13.05.2019г., изпратени с известие за доставяне
от страна на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД в качеството и на пълномощник
на цедентите като видно от представената
към писмените доказателства обратна разписка ответникът лично на 20.05.2019г е
получил писмото. Твърди се , че на 23.06.2017г между „А. Ф.“ООД като кредитор и
Л.Т.Н. като кредитополучател е сключен договор за кредит „Бяла карта“ с №...,
при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки
договора за кредит кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички
условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и
че е получил от кредитора Стандартен
европейски формуляр по чл.5 от ЗПК със съдържание съгласно Приложение №2 от
ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Съгласно сключения договор за
кредит кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ
кредит в максимален размер на 500лв. под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна
кредитна карта , а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното между страните в
случай, че кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита,
сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит.
Заедно с подписване на договора за кредит кредитодателят предоставя на
кредитополучателя платежен инструмент- кредитна карта с №..., издадена от „И.
Ф.“АД /картоиздател/, ведно със запечатан плик , съдържащ ПИН код за ползване
на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на
кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява
изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума.
Страните са подписали и Приложение №1 към договора за кредит – условия за
ползване на международна платежна карта Acces Finance iCardCard/Visa, които съдържат
и тарифа за дължимите такси за ползване на кредитната карта. Съгласно
уговореното в договора кредитополучателят получава от кредитодателя месечно
извлечение за извършените с картата транзакции, което е достъпно на
персоналната страница / личен акаунт/ на кредитополучателя на следната интернет страница www.bialakarta.bg, който
кредитополучателят се е задължил да си създаде в срок от два дни от подписване
на договора за кредит. Страните са се съгласили, че кореспонденцията във връзка
с изпълнение на договора и ползването на картата ще се осъществява на личния
акаунт на кредитополучателя , който се задължава да архивира получените
документи на свой дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на
информацията. Така кредитополучателят е изразил съгласие да получава на личния
си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнение на договора и ползването на
картата като например: стандартен европейски формуляр, общи условия към
договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни извлечения за
транзакциите, извършване с картата, съобщения за блокиране на картата,
съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др. Договорът е сключен
при следните условия: вид на предоставения заем- револвиращ, срок на договора-
неопределен, фиксиран годишен лихвен процент по заема 43.2%. Върху усвоения
размер на кредита кредитополучателя дължи лихвен процент в размер на 0.12% като
лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница , като за
изчисляването и се приема , че календарния месец е с продължителност 30 дни. Годишен процент на разходите на заема45.9%.
Обща сума , дължима от кредитополучателя съгласно чл.11, ал.1т.10 от ЗПК –
сборът от усвоена и непогасена главница,
договорна лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на
картата съгласно тарифата. Твърди се, че ответникът е усвоил заемни суми по
дати както следва:400лв. на 28.06.2017г, 100лв. на 01.07.2017г., 489.04лв. на
28.08.2017г, 120лв. на 31.08.2017г. или обща сума в размер на 1109.04лв.
Страните са договорили, че върху усвоената сума по кредита ответникът дължи
договорна лихва в размер, посочен в договора, която се начислява ежедневно. На
посочените по-горе основания и поради забава при заплащане на текущото
задължение на ответника е начислена и договорна лихва в размерна 111.55лв. за
периода от 29.06.2017г до 06.01.2018г. На ответника е начислена и лихва за
забава в размер на 99.66лв. за периода от 06.01.2018г. до датата на входиране
на задължението в съда.ответникът не е извършил плащане по дължимия паричен
заем към дружеството . Това е породило правния интерес на ищеца да подаде
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК . Съдът е
уважил тази претенция и по образуваното ч.гр.д.№499/2020г по описа на
РС-Пазарджик е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е депозирано
възражение. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане в общ размер от 657.57лв., от които :
главница в размер на 499.37лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата, договорна лихва в размер на 77.72лв. за периода от 77.72лв. за периода
от 30.08.2017г до 06.01.2018г. и обезщетение за забава в размер на 80.48лв. за
периода от 23.05.2018г. до датата на подаване на заявлението. Претендират се
сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор,
с който се оспорва иска. Твърди се, че при сключване на процесния потребителски
договор са нарушени императивните норми на ЗПК-чл.22 от ЗПК, чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1,т.1, 7-12 и чл.20 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, сред които са
точното определяне на възнаградителната лихва –чл.11, ал.1т.9 от ЗПК и на
годишния процент на разходите- чл.11, ал.1т.10 от ЗПК, също не се посочени дата
и място на сключване на договора. Съдържащата се в договора информация относно
броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен процент е
най-обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не
се конкретизира какво точно се включва в размера месечната вноска като елементи на главницата и лихвата. Няма
посочване на лихвен процент, дължим при просрочие, предупреждение за
последиците при просрочие на вноските, липсва право на отказ на потребителя от
договора. Така договорът се явява изцяло недействителност. Договорът е нищожен поради противоречие с
добрите нрави, тъй като при договорената
възнаградителна лихва е налице явна нееквивалентност между предоставената
услуга и договорената цена за нея, което води до нарушение на принципа за
добросъвестност при участие в облигационните отношения.В съдебната практика се
приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а за обезпечените кредити-
двукратния размер на законната лихва.Клаузите в т.2 и т. 3 от процесния договор
за годишен процент на разходите и фиксиран лихвен процент са неравноправни по
смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени. Върху
съдържанието на същите потребителят не е имал възможност да влияе, особено в
случаите на договор при общи условия какъвто е настоящия. Ответникът прави
възражение, че претенцията е преждевременно предявена, тъй като кредиторът не е
уведомил изрично ответника, че кредитът е станал предсрочно изискуем поради неплащане на вноски в момент ,
предхождащ подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.Моли се съда предявения
иск да бъде отхвърлен.Претендират се разноски.
В молба
вх.№262603/19.10.2020г във връзка с възраженията на ответника, че не е уведомен
за предсрочната изискуемост на кредита
ищцовото дружество уточнява, че съгласно чл.3, ал.2 от договора през целият
срок на валидност на договора
кредитополучателят се задължава да заплаща до всяко второ число на
месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец, която дата се явява
и падеж на задължението, а ал.3 на същият член изрично определя и как се
формира това текущо задължение . така
падежът на претендираната в исковата молба главница е настъпил и от този момент насетне
кредитополучателят е изпаднал в забава по отношение дължимостта на същата.
Периодът на дължимост на договорната лихва, уговорена в чл.4, ал.1т.2 от
договора също е с настъпил падеж , тъй като същата е начислена за периода
30.08.2017г до 06.01.2018г. Според ищеца претендираните суми са определени и с
посочен период както в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение така и в исковата молба като предвид договорните клаузи от процесния
договор същите са с настъпил падеж и дължимостта им не зависи от настъпване и обявяване на предсрочна
изискуемост на целия кредит.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпило писмено становище по съществото
на спора.
В
съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№499/2020г по описа на
РС-Пазарджик, че със заявление от 14.02.2020г., подадено от „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ... е отправено искане до съда за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е заповед №264 от 19.02.2020г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която е разпоредено
длъжникът Л.Т.Н. с ЕГН **********/ ответник по настоящото дело/ да заплати на
заявителя 8 ищец по настоящото дело/ следните суми : сумата от 499.37лв.
главница, сумата от 77.72лв. договорна лихва за периода от 30.08.2017г до
06.01.2018г., сумата 80.48лв. обезщетение за забава за периода от 23.05.2018г.
до датата на подаване на заявлението -14.02.2020г.,ведно със законната лихва за
забава , считано от датата на подаване на заявлението -14.02.2020г до
окончателното изплащане на сумата. Видно от т.12 на заявлението вземането
произтича от договор за кредит „Бяла карта“№..., сключен на 23.06.2017г между „А.
Ф.“ООД и Л.Н. / кредитополучател/, прехвърлено от страна на „„А. Ф.“ООД по
силатана Приложение №1 от 16.10.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения / цесия/ от 11.11.2016г. в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ООД с ЕИК .../ понастоящем „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД. От своя страна „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД с ЕИК ... по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания / цесия/ от 03.05.2019г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
на 27.02.2020г и на 28.02.2020г длъжникът е подал възражение срещу тази
заповед. С определение №652 от
10.03.2020г заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си . Това определение е връчено на заявителя на 11.05.2020г и на 03.06.2020г, тоест в
едномесечния преклузивен срок заявителя е предявил настоящия иск.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение
възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е
идентичен с предмета на настоящото исково производство.
Като
допустим искът следва да бъде разгледан по същество. По същество съдът намира
следното:
От ангажираните от ищеца писмени доказателства,
неоспорени от ответника, се установява, че на 23.06.2017г между ответника по
делото в качеството на кредитополучател и „А. Ф.“ООД с ЕИК ... в качеството на
кредитодател, е бел сключен договор за кредит“Бяла карта, по силата на който
кредитодателят е предоставил на ответника под формата на револвиращ кредит сума
в размер на 500лв., който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance iCard, а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
договора. Съгласно чл.2, ал.2 и 3 от договора кредитодателят предоставя на
кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта с №... като с подписване
на договора последният е удостоверил получаването и . Във връзка с условията за
използване на кредитната карта страните
са подписали приложение №1 неразделна
част към договора , съдържащо условия за ползване на международна платежна
карта. Не е спорно, че кредитната карта, предоставена на ответника, е била
активирана на 23.06.2017г. Според клаузите на договора ответникът е поел
задължение да върне предоставения му кредит като заплаща до второ число на месеца текущото си
задължение , дължимо за предходния месец.
В чл.3, ал.3 от договора е дефинирано понятието „ текущо задължение“като
сбор от следните суми : усвоена и непогасена главница между 1-во и 10 то число
на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20 то и последно число на
преходния месец , начислена и непогасена договорна лихва върху горните две
суми върху усвоения размер на кредита.
Според чл.4, ал.1 от договора договорът се сключва при фиксиран годишен лихвен
процент от 43.20%, а дневният лихвен процент върху усвоения размер на кредита е
0.12% като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена
главница като за изчислението и се
приема, че календарният месец е с продължителност от 30 дни.В чл.4, ал.1т.3 от
договора е посочено, че общата сума,
дължима от кредитополучателя съгласно чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК е сбор от
следните суми: 18 усвоена и непогасена главница, 2 договорна лихва върху
усвоената и непогасена главница, 3 такси за ползване на картата, дължими от
кредитополучателя, посочени в тарифата. В чл.4, ал.1т.4 от договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ по
заема-45.9%.
Установява
се също така, че на 16.10.2018г. е
подписано Приложение №1, представляващо допълнително споразумение към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения/ цесия/ от 11.11.2016г., сключен
между „А. Ф.“ООД с ЕИК ... и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД с
ЕИК .../ понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД/, по
силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит“Бяла карта“№... от
23.06.2017г., сключен между „А. Ф.“ООД и ответника Л.Т.Н. е прехвърлено в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения „ООД с ЕИК ... изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви.Видно от данните
по делото “Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД е прехвърлила процесното
вземане в полза на ищцовото дружество по
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от
03.05.2019г. Между страните няма спор,
а и този факт се установява и от представените от ищеца писмени доказателства,
съдържащи се на лист 37, 38 и 39 от делото/, че
на 20.05.2019г ответникът лично е уведомен за извършените цесии.
При така
установената фактическа обстановка от
правна страна съдът прави следните изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1т.2 от ГПК във вр.с
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД , чл.9, от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Безспорно
се установи въз основа на събраните по делото доказателства, че между „А. Ф.“ООД
с ЕИК ... и ответника действително е сключен договор за кредит Бяла карта“№...
от 23.06.2017г. относно револвиращ кредит в максимален кредитен лимит от 500лв.
Установи се, че задължението по договора
е било два пъти цедирано- веднъж по силата на Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 16.10.2018г., сключен между „А. Ф.“ООД с ЕИК ... и „Агенция за контрол на
просрочени задължения „ЕООД с ЕИК ... и втори път по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019г., сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения
„ЕООД с ЕИК ... и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. Безспорно се установи, че ответникът е бил уведомен за извършените
цесии , а и този релевантен факт не бе спорен.
Относно
възраженията за недействителност на процесния договор поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК съдът намира
следното:
Възраженията
за недействителност на договора, направени
в отговора на исковата молба са неоснователни. Ответникът се позовава на
разпоредбата на чл.22 от сега действащия ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1т.7-9 договорът за потребителски
кредит е недействителен. Договорът е сключен на 23.06.2017г., поради което и
съгласно пар.5 от ЗПК приложим е сега действащия ЗПК , в сила от 12.05.2020г.
Процесният
договор за кредит Бяла карта“№... е сключен в писмена форма на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин, съставен е в два екземпляра/ виж страница последна
от договора/. Липсват нарушения на формата съгласно специалния ЗПК. Общите
условия са неразделна част от договора и всяка страница е подписана от
ответника като поставените подписи не са оспорени. Посочена е чистата стойност
на кредита, годишния процент на разходите, който е фиксиран, начинът на
усвояване, условия за издължаване на кредита от потребителя , елементите на
общата стойност на кредита, предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита, както и условия за прекратяване на договора / чл.11 и чл.23
от договора/. Предоставянето, респективно получаването на предварителна
информация е удостоверено в чл.1 от договора, което обстоятелство е признато от
ответника с поставянето на подпис на договора за кредит“Бяла карта“.не се и
оспорва от ответника . Тук е момент ада се посочи, че непредставянето на
предварителна информация по договора/ преддоговорна информация/ е основание за
налагане на санкции по съответните административно –наказателни разпоредби на
ЗПК и ЗЗП, но не води до недействителност на сключения договор.
Конкретните
възражения на ответника са, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК. Съдът
счита, че не са налице нарушения на чл.11, ал.1т.9 от ЗПК. По смисъла на
пар.1,т.4 от ДР на ЗПК лихвен процент по кредита е лихвеният процент, изразен
като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа
към сумата на усвоения кредит.Фиксираният лихвен процент по кредита е определен
от закона като лихвен процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по
силата на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен
процент за целия срок на договора за кредит или уговарят няколко лихвени
процента за отделни периоди от продължителността на договора за кредит, през
който се прилага само определения фиксиран лихвен процент пар.1, т.5 от ДР на
ЗПК. В процесния договор за кредит е посочен фиксиран ГЛП в размер на 43.2%.
При положение, че лихвеният процент е точно фиксиран в договора и е ясен за
страните , не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл.11, т.9 от ЗПК. Доколкото по настоящия договор за кредит липсва формиране на лихвен
процент на база променлива компонента / референтен лихвен процент/, то не
просто не е необходимо , а е невъзможно кредиторът да посочи индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент
,респективно методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно
чл.33а от ЗПК, тъй като по договора е приложим фиксиран, изначално определен
непроменлив лихвен процент. При фиксирана лихва липсва задължение в договора да
се съдържа информация по чл.11, ал.1т.9 от ЗПК.
Не е
налице и нарушение на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК. Годишният процент на разходите по
кредита е посочен ясно в сключения
договор за кредит и е 45.9%. Годишният
процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски
съвет на Република България/ основният лихвен процент на БНБ в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта/
Постановление №426 от 18 декември 2014г за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения/. ГПР представлява „ печалба“ на
кредитора под формата на договорна лихва и други разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит. Съгласно чл.19, ал.2 от ЗПК годишният процент
на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение№1 като се
вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В
процесния договор ГПР е фиксиран. Механизмът за пресмятане е по формула, съдържаща
се в приложение №1 към ЗПК като няма
законово изискване механизмът да бъде посочен и в договора. Разпоредбата на
чл.11, ал.1т.10 от ЗПК че при посочване на ГПР следва да се посочват допускания
използвани при изчисление на ГПК по определения в приложение №1 начин следва да се тълкува в
смисъл, посочване на онези допускания, които биха довели до промяна на ГПР, а
не простото повтаряне на всички изброени в т.3, б.б.“а“-„м“ от приложение №1 на
ЗПК допускания.Процесният договор не съдържа възможност за промяна на ГПР като
резултат от липса на конкретни уговорки или предвидени различни варианти за определяне на лихвата в различни
периоди от действие на договора. Тоест в договора не е уговорена възможност за
промяна на ГПК поради което не са предвидени и уговорени допълнителни
допускания.
Между
страните не бе спорно ,че на два транша
/ на 28.06.2017г – 400 лв. и на 01.07.2017г – 100лв/ ответникът е усвоил
кредитния лимит. За ответникът е възникнало
т.нар.“текущо задължение“ да заплати до всяко второ число на месеца
текущото си задължение , дължимо за предходния месец, която дата се явява и
падеж на задължението , а както се посочи по-горе в ал.3 на чл.3 от договора
изрично е определено и как се формира
това текущо задължение , а именно от
усвоената и непогасена главница и начислената и непогасена договорна лихва.
Предвид
изложеното основателна се явява
претенцията за главница в размер на 499.37лв. и договорна лихва в размер на 77.72лв. за периода от
30.08.2017г до 06.01.2018г. Поради непогасяване на задължението в срок основателна
се явява и претенция за лихва за забава в размерна 80.48лв. за периода от
23.05.2018г до датата на подаване на заявлението в съда.
Воден от
горното следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за
ищеца съществува вземане за следните суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№499/2020г по описа на РС-Пазарджик, а именно главница в
размер на 499.37лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението
-14.02.2020г до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на
77.72лв. за периода 30.08.2017г до 06.01.2028г и обезщетение за забава в размер
на 80.48лв. за периода от 23.05.2018г до датата на подаване на
заявлението-14.02.2020г.
По разноските:
Предвид
изхода на делото ищецът има право на разноски както за исковата така и за
заповедното производство. За заповедното
производство се дължат разноски в размер на 75лв./ от които 50лв.
юрисконсултско възнаграждение и 25лв . ДТ/. За исковото производство се дължат
разноски в общ размер от 275лв./ от които 125 лв. ДТ и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение/ . Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 75 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 275 лв. разноски
за исковото производство.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на Л.Т.Н. с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ...
със седалище и адрес на управление град С., бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Д. за
следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№499/2020г
по описа на РС-Пазарджик, а именно: главница
в размер на 499.37лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението
-14.02.2020г до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 77.72лв. за периода 30.08.2017г до
06.01.2028г и обезщетение за забава в
размер на 80.48лв. за периода от 23.05.2018г до датата на подаване на
заявлението-14.02.2020г.
ОСЪЖДА Л.Т.Н. с ЕГН ********** ***
да заплати на „ Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ... със седалище и адрес на
управление град С., бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Д. сумата от 75 лв. разноски за
заповедното производство и сумата от 275лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :