№ 4696
гр. с.я, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
с.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110162543 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на Етажна собственост на сграда с адрес гр. с.я,
ж.к. О.к.“, Д.., чрез „В. БГ“ ЕООД против „К.к.Е.“ ЕООД. Етажна собственост на
сграда с адрес гр. с.я, ж.к. О.к.“, Д.., представлявана от професионален домоуправител
„В. БГ“ ЕООД чрез адв. Т.А. е предявила против „К.к.Е.“ ЕООД по реда на чл. 422
ГПК установителен иск с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 625,50 лв., пердставляваща непогасени месечни такси за поддръжка и
управление в ЕС за периода от м.06.2018г. до м.11.2020г., включително съгласно
решение на ОС на ЕС от 24.11.2016г. и 20.07.2017г., ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК . 16.11.2020г., за които суми била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56717/2020г. по описа на СРС, 36
състав.
В исковата молба се сочи, че ответникът е собственик на апартамент № 135 в ЕС.
Твърди се на проведено на от 24.11.2016г. и 20.07.2017г. ОС на ЕС да е взето валидно
решение относно дължимите месечни вноски за поддръжка и управление на сградата.
Твърди, че ответникът не е заплатил същите през исковия период. С уточнителна
молба ищецът посочва, че претендираната месечна сума в размер на 22,50 лева се
формира съгласно представения по делото протокол от ОС и се формира както следва:
за апартамент 135 сума в размер на 17, 50 лева за месечна такса поддръжка и
управление, тъй като апартамента се обивтава от трима души (по 5 лева) и едно куче
(2,5 лева) и сума в размер на 5,00 лева месечно за такса за фонд „Ремонт и
обновление“, тъй като процесния апартамент е тристаен. По изложените съображения
молят за уважаване на предявените искове. Претендира и сторените в производството
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „К.к.Е.“ ЕООД, в който
излага съображения за недопустимост на предявения иск, поради липса на процесуална
легитимация на предявилия го при твърдението за нищожност на сключения договор с
1
професионалния домоуправител, тъй като бил сключен без надлежна представителна
власт от възложителя, а от друга страна противоречал на закона чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.
Оспорва да е валидно взето решението на ОС на ЕС за сключване на договора и
делегиране на правомощия на трето лице, което не е етажен собственик. Твърди, че
при прилагане на императивната правна норма срокът на договора е изтекъл
м.10.2019г., а по делото нямало данни да е сключван нов. По същество не оспорва, че е
собственик на процесния имот, но твърди да е такъв на основание влязло в сила на
06.06.2019г. Постановление за възлагане на ЧСИ В.Л.. Оспорва твърдението на ищеца,
че в собствения му имот се обитава от трима човека и едно куче, валидността на
решението на ОС на ЕС, с което взето решение за определяне на месечните такси,
както и да е настъпил изискуемостта на претендираните вземания. Счита, че не се
установява по делото това решение да е оповестено по надлежния в ЗУЕС ред, поради
което за ответника не е настъпило задължение да погасява каквито и да е било суми. По
изложените съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира
сторените в производството разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 51 вр., вр. чл. 50, вр.
чл. 38 ЗУЕС.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На първо място съдът намира за неоснователно възражението на ответника, за
недопустимост на иска, поради липса на представителна власт на управителя „В. БГ“
ЕООД, доколкото дори и след изтичането на първоначалния мандат, управителят
продължава да изпълнява функциите си до избиране на нов управител, по аргумент от
чл. 21, ал.2 ЗУЕС.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите
части на ЕС се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите. Посочената разпоредба изцяло кореспондира с установеното в чл. 41 ЗС,
а именно че всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участвува в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им.
Съгласно разпоредбта на л. 50 ЗУЕС Общото събрание на собствениците или на
сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване", а средствата във фонда
се набират от: 1.ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение
на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите
части на ЕС, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за
страната или от 2. други източници.
В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея
твърдения, на които основава своите искания или възражения.
По предявените искове ищецът следва да докаже наличието на следните
материалноправни предпоставки: 1) че за процесния период ответникът е собственик
на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост; 2) че на ЕС на
сградата се дължат вноски за управление и поддръжка на общите части на ЕС,
определени на основание валидно взето решение на Общото събрание на ЕС и 3)
2
размерът на частта, дължима от ответника. Ответника следва да установи по делото, че
е заплатил начислените суми за месечни вноски, респ. релевираните възражения.
С доклада по делото, неоспорен от страните, е обявено на осн. чл. чл. 146, ал.1, т.
3 и т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК, че ответникът е собственик
на самостоятелен обект, представляващ апартамент № 135, находящ се в сграда с
адрес гр. с.я, ж.к. О.к.“, Д.., ет, считано от 06.06.2019г.
Установява се от представения по делото протокол от общо събрание от
20.07.2017 г., че ЕС е взела решение за определяне на месечни такси за поддръжка и
управление на на общите части на сградата, които да се формират както е решено на
предходно Общо събрание на ЕС, проведено на 26.11.2016 г. ( л. 8-11 по делото), както
следва: 4 лева месечно на човек за такса за режийни от 1-ят до 2-ят етаж вкл.; 5 лева
месечно на човек за такса за режийни от 3-ят до 9-ят етаж вкл.; 2,00 лева месечно на
куче за такса за режийни от 1-ят до 2-ят етаж вкл.; 2,50 лева месечно на куче за такса за
режийни от 3-ят до 9-ят етаж вкл.; 5 лева месечно за такса за фонд ремонт и обновление
за тристаен апаратамент и 3,50 лева месечно за такса за фонд ремонт и обновление за
едностаен апаратамент. С протокол от общо събрание от 15.05.2018 г. е взето решение
за принудителното събиране на вземанията на ЕС за поддръжка на сградата от
нередовните платци. Посочените протоколи служат като годно доказателство за
взетите от общото събрание решения, които не са били оспорени в преклузивния срок
и в предвидения за това ред по чл. 40 ЗУЕС. Въпросите относно валидността на тези
решения не следва да бъдат обсъждани в настоящия процес, поради несвоевременното
им заявяване. (В този смисъл и задължителната съдебна практика – решение №
39/19.02.2013 г. по гр.дело 657 /2012 година на І г.о. на ВКС). Също така процесните
решения не противоречат на разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 7 ЗУЕС и валидно
обвързват етажните собственици със задължението за плащане на такса за поддръжка
на общите части на сградата. Съгласно § 1, т. 11 ДР на ЗУЕС “разходи за управление и
поддържане” са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за
възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера,
както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно
обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и
поддържането на общите части на сградата. Именно за този тип разходи е взето
решението на общото събрание от 20.07.2017 г., което поради липсата на данни за
неговото атакуване е влязло в сила. По делото е приета в оригинал книга на етажните
собствениците, от която се установява, че за процесния апартамент № 135 са вписани
трима обитатели и едно куче. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗУЕС, всеки
собственик или ползвател е длъжен в 15-дневен срок от придобиване правото на
собственост или ползване да впише в книгата на ЕС данните по ал. 2, съответно
промяната на обстоятелствата. Обитателят вписва в срока по изречение първо данните
по ал. 2, т. 6. Няма данни да са декларирани други различни от посочените
3
обстоятелства, след придобивнае на собствеността от ответното дружество. В тази
връзка съдът намира за неоснователно възржението на ответника, че обекта не се
обитава от трима лица и едно куче.
По отношение на размера на иска съдът съобрази представеното с отговора на
исковата молба постановление за възлагане на недвижим имот от 15.02.2019 г., влязло
в законна сила на 06.06.2019 г., от което се установява, че ответното дружество е
придобило собтвеността върху процесния апартемент считано от 06.06.2019 г. Този
факт е отделен за безспорен между страните и с неоспорения от тях доклад по делото.
Не е спорно между страните и, че ответното дружество е прехвърлило собстеността
върху апартамент № 135 на 02.09.2021 г. Следователно за посочения обект след дължат
суми за поддръжка от датата на придобиване до датата на продажбата му, или за
периода от 06.06.2019 г. до 02.09.2021 г. С оглед принципа за диспозитивно начало в
гражданския процес, периодът на сумите дължими от ответното дружество следва да
бъде от 06.06.2019 г. до 30.11.2020 г. вкл. Дължимата сума е по 22,50 лева на месец,
като за на осн. чл. 162 ГПК съдът изчисли дължимата за месец 06.2019 г. сума е в
размер на 18 лева, за остналите месеци се дължи по 22,50 лева.
При тези факти по делото е установен размера на задължението за периода
06.06.2019 г. до 30.11.2020 г. в размер общо на 400,50 лева.
С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде уважен частично, за сумата
от 400,50 лева – представляваща незаплатени месечни вноски за поддръжка и
управление на сградата и фонд „Ремон и обновление“ за периода от 06.06.2019 г. до
30.11.2020 г., като за горницата до пълния заявен размер от 625 лв. и за периода от
01.06.2018 г. до 06.06.2019 г. – претенцията е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в двете производства съобразно изхода по спора.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от
него разноски в заповедното производство в размер на 25 лева – платена държавна
такса в заповедното производство и 300 лева адвокатско възнаграждение. Съобразно
уважената част от претенциите в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
за заповедното производство в размер на 208,26 лева. Не следва да бъдат присъждана
сумата от 15 лева за ДТ за частна жалба, тъй като тази сторена разноска е следвало да
бъде претендирана и съответно присъдена в производството по в.ч.г.д. № 4752/2021 г.
по описа на СГС.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от
него разноски в исковото производство в размер на 25,00 лева – платена държавна
такса и 350 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство. Съобразно уважената част от претенциите в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за исковото производство в общ размер на 240,30 лева.
Съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответното дружество следва
да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Ответното дружество е сторило разноски за реално заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство в размер на 300 лева. Съобразно
4
отхвърлената част следва да бъдат присъдени разноски в размер на 107,76 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, с.йски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Етажната собственост,
находяща се в жилищна сграда с адрес гр. с.я, ж.к. О.к.“, Д.., представлявана „В. БГ“
ЕООД, ЕИК .... против „К.к.Е.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:
гр. с.я, ул. „Т.“ 3, ет, ап положителни установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 51 вр., вр. чл. 50, вр. чл. 38 ЗУЕС, вр. чл.86 ЗЗД, че ответникът „К.к.Е.“
ЕООД ДЪЛЖИ на ищеца Етажната собственост, находяща се в жилищна сграда с
адрес гр. с.я, ж.к. О.к.“, Д.. сумата от 400,50 лева – представляваща незаплатени
месечни вноски за поддръжка и управление на сградата и фонд „Ремон и обновление“
за периода от 06.06.2019 г. до 30.11.2020 г., задължение произтичащо от Решение т. 3
от Протокол от проведено Общо събрание от 20.07.2017 г. ведно със законна лихва
върху сумата, считано от подаване на заявлението – 16.11.2020 г. до окончателното
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56717/2020 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над уважения размер до пълния предявен размер от 625,50 лева и за периода от
01.06.2018 г. до 05.06.2019 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К.к.Е.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище
и адрес на управление: гр. с.я, ул. „Т.“ 3, ет, ап да заплати на Етажната собственост,
находяща се в жилищна сграда с адрес гр. с.я, ж.к. О.к.“, Д.., представлявана „В. БГ“
ЕООД сумата от 208,26 лева, представляваща направените в заповедното
производство разноски и сумата от 240,30 лв. за направени в исковото производство
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ЕС, находяща се в жилищна сграда с
адрес гр. с.я, ж.к. О.к.“, Д.., представлявана „В. БГ“ ЕООД да заплати на „К.к.Е.“
ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. с.я, ул. „Т.“ 3, ет, ап сумата от
107,76 лева - разноски за адвокатско възнаграждение в настощяото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при с.йски районен съд: _______________________
5