Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 11.10.2018 г.
В И М Е
Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 732 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.
В исковата молба ищецът твърди, че
със споразумение за изпълнение на договорени действия по инвестиционно
споразумение от 13.02.2015 г., заверено от нотариус Л. Л., с район на действие
– района на СРС, на 02.09.2015 г., по силата на чл. 7 от споразумението
страните по делото се уговорили, че по отношение на намиращите се на
територията на „Л.к.м.к.“ ЕООД суровини и материали - собственост на „Р.м.и.“
АД, първото дружество ще закупи от второто суровини и материали на стойност до
1 500 000 лева.
В рамките на постигнатото
споразумение ищецът продал на ответника материали, отпуснати под опис със
заповед за отпускане на материални ценности № . от 11.04.2017 г., заповед за
отпускане на материални ценности №. от 11.04.2017 г. и заповед за отпускане на
материални ценности № .от 11.04.2017 г., като за дължимите суми била издадена
фактура №. от 13.04.2017 г., с данъчна основа 11 941,14 лева и ставка ДДС
2388,23 лева, на обща стойност 14 329,37 лева. От тази фактура било направено
прихващане на насрещни задължения в размер на 250,63 лева с протокол за
прихващане от 30.04.2017 г.
В рамките на споразумението ищецът
продал на ответника също и материали, отпуснати под опис със заповед за
отпускане на материални ценности № 3 от 04.05.2017 г., заповед за отпускане на
материални ценности № . от 10.05.2017 г. и заповед за отпускане на материални
ценности № 4 от 17.05.2017 г., като за дължимите суми били издадени фактура № .
от 04.05.2017 г., с данъчна основа 5931,67 лева и ставка ДДС 1186,33 лева, на
обща стойност 7118,00 лева, фактура № . от 17.05.2017 г., с данъчна основа
26,84 лева и ставка ДДС 5,37 лева, на обща стойност 32,21 лева и фактура № . от
17.05.2017 г., с данъчна основа 1360,00 лева и ставка ДДС 272,00 лева, на обща
стойност 1632,00 лева.
Ответникът не изпълнявал
задължението си за заплащане на цената на продадените материали, произтичащо от
действащото споразумение за изпълнение на договорени действия по инвестиционно
споразумение от 13.02.2015 г., поради което ищецът подал на 11.05.2018 г.
заявление с вх. № . до РдРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по чл. 410 ГПК срещу ответника „Л.к.м.к.“ ЕООД за сумата от 22 860,95
лева, представляваща стойността на продадени, но незаплатени материали, за
която били издадени фактура № . от 13.04.2017 г., фактура № . от 04.05.2017 г.,
фактура №. от 17.05.2017 г. и фактура №.от 17.05.2017 г., ведно със законната
лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
11.05.2018 г. до изплащане на вземането.
Въз основа на подаденото заявление
съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № ./2018 г. по описа на РдРС, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
постъпило възражение от ответника, което обуславяло правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия положителен установителен иск.
От съда се иска да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 22
860,95 лева, представляваща стойността на продадени, но незаплатени материали,
за която били издадени фактура № . от 13.04.2017 г., фактура № . от 04.05.2017
г., фактура № . от 17.05.2017 г. и фактура №. от 17.05.2017 г., ведно със
законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
- 11.05.2018 г. до изплащане на вземането.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, озаглавен „молба“, с който е заявил, че е
заплатил на ищцовото дружество сумата от 22 860,95 лева.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, чрез упълномощен представител поддържа предявените искове и моли за
уважаването им.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, изпраща представител, който оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Р.м.и.“ АД е подало
на 11.05.2018 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника „Л.к.м.к.“ ЕООД за дължими
суми по споразумение за изпълнение на договорени действия по инвестиционно
споразумение от 13.02.2015 г., сключено между страните по делото.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № 553/2018 г. на РдРС, по което в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 477/11.05.2018 г. против
длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът „Л.к.м.к.“ ЕООД е депозирал
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването
заявителят „Р.м.и.“ АД е предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото е прието споразумение за
изпълнение на договорени действия по инвестиционно споразумение от 13.02.2015
г., сключено между „Р.м.и.“ АД и „Л.к.м.к.“ ЕООД, по силата на което страните
са се договорили, че считано от датата на споразумението второто дружество ще
закупи от първото суровини и материали на стойност до 1 500 000 лева,
като конкретният избор на закупуваните суровини и материали ще се извършва с
писмено уведомление от „Л.к.м.к.“ ЕООД към „Р.м.и.“ АД.
По делото като писмени доказателства
са приети и заповед за отпускане на материални ценности № . от 11.04.2017 г.,
заповед за отпускане на материални ценности № 5 от 11.04.2017 г. и заповед за
отпускане на материални ценности №. от 11.04.2017 г., с които на ответното
дружество са отпуснати стоково-материални ценности, подробно описани по вид,
размер и стойност, както и издадена от „Р.м.и.“ АД фактура №. от 13.04.2017 г.,
с данъчна основа 11 941,14 лева и ставка ДДС 2388,23 лева, на обща стойност 14
329,37 лева, с получател – ответното дружество „Л.к.м.к.“ ЕООД.
Към доказателствения материал по
делото са приобщени и заповед за отпускане на материални
ценности № . от 10.05.2017 г., заповед за
отпускане на материални ценности № 3 от 04.05.2017 г. и заповед за отпускане на
материални ценности № . от 17.05.2017 г., с които на ответното дружество са
отпуснати стоково-материални ценности, подробно описани по вид, размер и
стойност, както и издадени от „Р.м.и.“ АД фактура № . от 04.05.2017 г., с
данъчна основа 5931,67 лева и ставка ДДС 1186,33 лева, на обща стойност 7118,00
лева, фактура № . от 17.05.2017 г., с данъчна основа 26,84 лева и ставка ДДС
5,37 лева, на обща стойност 32,21 лева и фактура №. от 17.05.2017 г., с данъчна
основа 1360,00 лева и ставка ДДС 272,00 лева, на обща стойност 1632,00 лева,
всичките с получател ответното дружество „Л.к.м.к.“ ЕООД.
По делото е приет и протокол за прихващане
от 30.04.2017 г., по силата на който двете търговски дружества са се
споразумели да се извърши прихващане на сумата от 2491,08 лева, дължима от „Р.м.и.“
АД, като в резултат от прихващането „Л.к.м.к.“ ЕООД се е задължил да заплати на
„Р.м.и.“ АД сума в размер на 15 662,74 лева.
От представеното по делото платежно
нареждане от 12.07.2018 г. е видно, че със същото ответното дружество е
извършило превод на сумата от 22 860,95 лева в полза на ищеца „Р.м.и.“ АД,
като в основанието за плащане е посочено „гр. д. №
./2018 г. по описа на РдРС“, както и издадените от ищеца 4 бр. фактури,
подробно описани по-горе.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането му по същество
съдът намери следното:
Между страните не се спори, а се
установява и от приложените по делото писмени доказателства, че между тях е
съществувала валидна облигационна връзка по силата на подписаното споразумение
за изпълнение на договорени действия по инвестиционно споразумение от
13.02.2015 г., по силата на което е постигната договорка, че считано от датата
на споразумението ответното дружество ще закупи от ищцовото суровини и
материали на стойност до 1 500 000 лева, като конкретният избор на закупуваните
суровини и материали ще се извършва с писмено уведомление от „Л.к.м.к.“ ЕООД
към „Р.м.и.“ АД. Безспорно е още, че след получаване на препис от исковата
молба (на 10.07.2018 г.) ответникът е заплатил (на 12.07.2018 г.)
претендираната като главница сума в размер на 22 860,95 лева. С оглед на
изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, т. е. наличието
на извършено плащане след предявяване на иска, което се явява правопогасяващ
вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така предявеният
главен иск следва да бъде отхвърлен.
С подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ищецът е претендирал и законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на същото в съда до окончателното ù
изплащане. Доколкото погасяването на главницата е извършено след образуване на
заповедното производство, в полза на ищеца е възникнало посоченото вземане за
законна лихва за периода от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.05.2018
г. до датата на погасяването на дълга – 12.07.2018 г., чийто размер, определен
от съда по реда на чл. 162 ГПК, се равнява на сумата от 394,50 лева.
По разноските:
Ищецът поддържа искането си за
присъждане на разноски. Обстоятелството, че претендираната сума в размер на 22
860,95 лева е погасена чрез плащане в хода на процеса, не обуславя извод за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен, а за отхвърлянето му, като
погасен чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на
разноските. Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от
кумулативното наличие на установените в чл. 78, ал. 2 ГПК две изисквания - с
поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е
признал иска. Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги
конкретна - с оглед фактите по делото. Във връзка с понасяне отговорността за
разноските, релевантно е кога точно е направено плащането и в този смисъл
подлежи на изследване въпросът дали направените разноски са предизвикани от
поведението на ответника. От събраните по делото доказателства се установи, че
в хода на съдебното производство, ответникът е внесъл по сметка на ищеца сумата
от 22 860,95 лева. В случая следва да се приеме, че с поведението си ответникът
е оспорил иска и с това е станал причина за завеждане на делото. Тъй като
ответникът не е погасил дълга си преди процеса, очевидно е, че е станал повод
за завеждане на делото, поради което настоящият състав приема, че отговорността
за разноските следва да бъде възложена на него - арг. от противното на чл. 78,
ал. 2 ГПК. Ищецът доказва направени разноски в производството по делото в общ
размер на 2130,44 лева, от които: 914,44 лева – заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 1216,00 лева, които при този изход на спора следва
да бъдат заплатени от ответника. В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ответника е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно,
тъй като чл. 78, ал. 5 ГПК изисква прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, каквато не е налице в случая, преценявайки съотношението от
една страна между фактическата и правна сложност на делото и от друга -
заплатеното адвокатско възнаграждение и предвидения минимален размер, който
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № /09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е 1215,83 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р.м.и.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление:***, „Индустриална зона“ иск срещу „Л.к.м.к.“ ЕООД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление:***,
„Индустриална зона“ за признаване за установено в отношенията между страните,
че „Л.к.м.к.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,
„Индустриална зона“ дължи на „Р.м.и.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление:***, „Индустриална зона“ сума в размер на 22 860,95 лева (двадесет и
две хиляди осемстотин и шестдесет лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща
стойността на продадени материали по споразумение
за изпълнение на договорени действия по инвестиционно споразумение от
13.02.2015 г., за която са издадени фактура № . от 13.04.2017 г., фактура № .
от 04.05.2017 г., фактура № . от 17.05.2017 г. и фактура № . от 17.05.2017 г.,
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Л.к.м.к.“ ЕООД, с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление:***, „Индустриална зона“ дължи на „Р.м.и.“
АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, „Индустриална зона“ законната
лихва в размер на 394,50 лева (триста деветдесет и четири лева и петдесет
стотинки) върху вземането за главница за
периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.05.2018 г. до
изплащане на вземането – 12.07.2018 г.
ОСЪЖДА
„Л.к.м.к.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,
„Индустриална зона“ ДА ЗАПЛАТИ на „Р.м.и.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес
на управление:***, „Индустриална зона“ сума в размер на 2130,44 лева (две
хиляди сто и тридесет лева и четиридесет и четири стотинки) – направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/