№ 115
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20221800500162 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Ив. М. Цв. срещу Решение №
70/02.11.2021г., постановено по гр.д. № 255/2021г. на РС- Е., с което на
жалбоподателя са били наложени мерки по ЗЗДН. В жалбата се твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно и немотивирано.
Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд не бил обсъдил
показанията на доведения от него свидетел и не ги взел предвид, без да
посочва, защо не ги кредитира. Не били обсъдени и събраните по делото
писмени материали по преписката на РПУ- Е.. Изтъква, че нито един свидетел
не бил очевидец на предполагаемия акт на домашно насилие, а свидетелите
на ищцата преразказали „чуто“ и „разказано“ от нея. Излага вижданията си за
събитията на процесната дата, а именно – че той само бил разтървал (без
физическо посегателство) ищцата и сестра й, между които възникнал скандал.
Твърди, че удари на ищцата е нанасял не той, а сестра й, която е негова
съпруга. Намира, че ищцата и нейният съпруг от години предизвикват
напрежение в семейството му с цел да бъде изгонен от семейното жилище, за
да може те да се установят в него. Прави извод, че обжалваното решение е
постановено без да са изследвани всички събрани по делото доказателства.
Моли съда да го отмени, и вместо него да постанови друго, с което отхвърля
претенцията на ищцата. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
В неправилно определен от съда двуседмичен срок са подадени
възражения срещу въззивната жалба, които следва да бъдат зачетени на
основание чл. 62, ал. 3 от ГПК. С тях въззиваемата споделя мотивите на
районния съд и възпроизвежда претендираната от нея (и частично установена
1
въз основа на доказателствата по делото) фактическа обстановка. Прави
извод, че ищецът е извършил спрямо нея акт на физическо и психическо
насилие (побой и обиди). Оспорва твърденията на жалбоподателя за липса на
свидетели – очевидци на инцидента, като сочи, че такава свидетелка е нейната
майка. Оспорва и довода от въззивната жалба, че не били обсъдени
показанията на свидетелите на насрещната страна, като изтъква, че
свидетелят е бил само един, а районният съд изрично е кредитирал
показанията му при постановяване на обжалвания съдебен акт, но те не
установявали релевантни за процеса обстоятелства. Намира за неотносима
към правния спор посочената от жалбоподателя предполагаема цел на ищцата
и нейния съпруг, като освен това оспорва и предположенията му по същество.
Намира показанията на св. Е. за недостоверни и излага съображения по този
въпрос, като освен това счита, че те не изключват извършването на процесния
акт на домашно насилие, който според нея е доказан по делото. Не споделя
твърденията на жалбоподателя, че ударите върху нея били нанесени от друго
лице, като подчертава, че твърдения за алкохолната зависимост на последното
били наведени едва във въззивната жалба, а и останали недоказани. Прави
извод, че районният съд правилно е уважил молбата за защита от домашно
насилие и е наложил адекватни мерки по ЗЗДН. Моли съда да остави в сила
обжалваното решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се
явява. Представлява се от адв. Г. и адв. Димитрова, които поддържат жалбата
и оспорват отговора. Молят съда да отмени обжалваното решение.
Претендират разноски, за което представят списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата
не се явява. Представлява се от адв. Ц., която оспорва жалбата и поддържа
отговора. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение по изложените в отговора съображения.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред ЕРС доказателства, е описана в обжалваното
решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия
съдебен акт.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 7 от ЗЗДН, защита по този закон
може да се търси от лице, пострадало от домашно насилие, извършено от
лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен
включително. Поради това и с оглед доказателствата за родствена връзка
между ищцата С. Л. СТ. и П.Л. Ц.а (л. 8 от първоинстанционното дело), както
и удостоверението за семейно положение на последната (л. 27), от което е
видно, че е в граждански брак с ответника по делото (косвено доказателство
за което е и нейното фамилно име), съдът намира, че молителката е надлежно
легитимирана да търси защита срещу ответника в настоящото съдебно
производство.
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в срока
по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН (видно от клеймото върху приложения пощенски
плик и с оглед обстоятелството, че срокът е изтекъл в неприсъствен ден, а
2
подаването е извършено през първия следващ присъствен ден), считан от
момента на осъществяване на твърдения акт на домашно насилие, поради
което е процесуално допустима.
Основателността на молбата предполага кумулативно установяване на
извършени действия/бездействия по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН от страна на
конкретния ответник по отношение на пострадалото лице/лица, както и
времето и мястото на извършването им.
За доказване на тези обстоятелства са допустими доказателствените
средства по ГПК (арг. от чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН). Поради особения характер на
производството, както и поради обстоятелството, че проявите на домашно
насилие протичат обикновено в домашна обстановка, а възможностите за
доказването им са ограничени, законодателят разширява кръга на годните
доказателствени средства по тези дела (чл. 13, ал. 2 и 3 от ЗЗДН), като
придава такова качество и на документи, създадени в хода на
административни процедури, инициирани по повод твърдяното насилие,
както и на едностранни писмени изявления на молителя, обективирани в
декларация (чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН). Материалната доказателствена сила на
последната, обаче, не е абсолютна. Тя е задължителна за съда, само ако няма
други доказателства, които я оборват (арг. от Решение № 22 от 31.03.2009 г.
на ОС - Разград по гр. д. № 53/2009 г.). Освен това, за да изпълни
доказателствената си функция, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да
съдържа ясно, точно и изчерпателно описание на твърдените актове на
домашно насилие – „дата, час, място, начин на извършване, последици и т. н.”
(арг. от Решение № 4480 от 19.06.2012 г. на СГС по в. гр. д. № 1069/2012 г.,
Решение № 4396 от 14.07.2011 г. на СГС по гр. д. № 6175/2011 г., ГО, 2-ри
възз. бр. с-в).
В конкретния случай е представена декларация, която дословно
съответства на обстоятелствената част на молбата за защита, поради което
следва да се приеме за относима към конкретния правен спор. Тя посочва
вида на твърдените от молителката действия на ответника, както и конкретно
време и място на тяхното извършване, а също и последиците от тях. Поради
това тя е годно доказателствено средство за установяване на процесните
действия на ответника, и – дори самостоятелно – притежава необходимата
доказателствена стойност, за да послужи като основание за издаване на
заповед за защита по реда на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, стига тези действия да се
квалифицират като прояви на домашно насилие и да не се опровергават от
останалите доказателства по делото.
В процесния случай не са ангажирани такива опровергаващи
доказателства. Вместо това, налице са други доказателства, които подкрепят
изложеното в декларацията:
Такова пряко доказателство са показанията на св. Ц. С., която лично е
възприела, как ответникът удря ищцата и я изблъсква извън
пристройката, като при това употребява спрямо нея обидните думи
„боклук“ и „пикла“. С оглед изрично заявеното от тази свидетелка в
открито съдебно заседание на 21.09.2021г., съдът намира за
неоснователен довода на жалбоподателя, че нито един свидетел не бил
очевидец на процесния акт на домашно насилие. Тези показания
опровергават и защитната му теза, че физическото насилие върху
молителката било осъществено от трето лице (П. Ц.а), а той само ги
3
разтървавал.
Косвено доказателство в подкрепа на изложеното в декларацията са
същите показания в частта им за състоянието на ищцата непосредствено
след инцидента и през следващите няколко дни, както и за последиците
от посегателството върху нея.
Също такова доказателство е и медицинското свидетелство за
констатирани контузии на ищцата от следващия ден (04.06.2021г.).
Наистина, косвените доказателства сами по себе си не доказват
претендирания акт на насилие, но, като се има предвид тяхната връзка с
преките доказателства, както и обстоятелството, че доказателствената
съвкупност е еднозначна и непротиворечива, съдът намира, че тя обуславя
безспорен извод за реално осъществяване на релевираните от молителката
действия спрямо нея.
При това, тези действия (обиди, блъскане и удряне) съставляват акт на
физическо и емоционално насилие срещу молителката, доколкото по
естеството си са антихуманни, надхвърлят границите на обичаен роднински
конфликт, а интензивността им е несъвместима със социално приемливото
поведение на членовете на едно цивилизовано общество.
Неоснователно жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не
бил обсъдил показанията на доведения от него свидетел. Видно от мотивите
на обжалваното решение, тези показания са надлежно отразени в него.
Наистина, съдът не е посочил изрично, дали ги кредитира и дали формира
правните си изводи въз основа на тях, но изходът на спора пред първата
инстанция сочи, че те правилно не са били взети предвид, доколкото те касаят
предходни отношения между страните по делото (вкл. и други лица), а по
отношение на процесния инцидент свидетелят изрично заявява: „за този
конфликт не знам…“. Така, по отношение на този инцидент, неговите
показания не са непосредствени, а са формулирани в преизказно наклонение и
се базират на твърденията на самия ответник, т.е. на подлежащи на доказване
обстоятелства, поради което не са годни да ги докажат. В останалата си част,
тези показания касаят инцидент от друг ден, в който били замесени И.Ц.,
съпругата му П. Ц.а и лицето В.Т., с което молителката С. живее на
съпружески начала. Но дори този инцидент да проявява белезите на домашно
насилие, той е ирелевантен за изводи във връзка с процесния такъв, поради
което показанията на св. Е. не следва да се обсъждат в тази им част.
По аналогични съображение съдът намира за неоснователен довода на
жалбоподателя, че ЕРС не бил обсъдил събраните по делото писмени
материали по преписката на РПУ- Е.. Видно от обективираните в тях дати, те
касаят последващи конфликти от 04.06.2021г. и 06.06.2021г. между други
лица, поради което са неотносими към настоящия правен спор и не е следвало
да се обсъждат.
По тези съображения относно вида, интензитета и последиците на
доказания по делото акт на домашно насилие от 03.06.2021г., настоящият
съдебен състав намира, че изводите на районния съд са правилни, както и че
същият е наложил подходящи мерки по чл. 5 от ЗЗДН. Обжалваното съдебно
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на
въззиваемата следва да се присъдят направените от нея разноски във
въззивното производство, каквито се установяват в размер на 750 лв. –
4
адвокатско възнаграждание, видно от договора за правна защита и съдействие
платежното нареждане на л. 18-19 от делото.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, разпоредбата на
чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, и т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, жалбоподателят следва да заплати държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 12,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70/02.11.2021г., постановено по гр.д. №
255/2021г. на РС- Е..
ОСЪЖДА Ив. М. Цв. с ЕГН ********** да заплати на С. Л. СТ. с ЕГН
********** сумата 750 лв. – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Ив. М. Цв. с ЕГН ********** да заплати на Софийския
окръжен съд с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 12,50 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5