О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                        24.01.2020 г.           гр.Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  І-ви  въззивен  граждански  състав

на       24        януари        2020   година

в закрито заседание в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                                     2. ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №361 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И.И.И., чрез пълномощника адв.С.Т. от ЯАК против Определение №2700/25.11.2019 г., постановено по гр.д.№2208/2019 г. по описа на ЯРС, с което в производство по чл.248 ГПК, е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В жалбата се сочат съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и се моли за неговата отмяна, като молбата за изменение на решението по делото в частта относно разноските бъде уважена и бъде отхвърлена претенцията за присъждане на разноски за ищцовата страна. Според частния жалбоподател в производство по спорна съдебна администрация, каквото е настоящото, разноски в полза на страните не се присъждат, тъй като за разлика от исковото производство по него не се решават със сила на пресъдено нещо въпроси относно съществуването или не на материални права, а се администрират граждански правоотношения чрез заместване липсващото общо съгласие на страните. Поради тази особеност на производството по спорна съдебна администрация общите правила на ГПК по разпределяне на отговорността за разноските не намирали приложение.

Ответната страна по частната жалба Б. Х.П. не е депозирала писмен отговор и не е изразила становище по частната жалба.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:

Гр.д.№2208/2019 г. на ЯРС е образувано по повод искова молба, с която Б. Х.П. предявила срещу И.И.И. иск на основание чл.127а от СК за разрешаване спора между страните относно пътуване в чужбина на общото им малолетно дете И. И. И. и за постановяване заместващо съгласието на ответника като баща на детето за неограничено пътуване на последното извън границите на РБългария, както и за издаване задграничен паспорт на малолетното дете. С Решение №735/23.10.2019 г. ЯРС уважил искането на ищцата, като майка на детето и разрешил на малолетния син на страните да пътува извън границите на страната неограничено, без съгласието на бащата, за срок от 5 години, придружавано от майката, както и на същото да се издаде паспорт за пътуването. Със същото решение в полза на ищцата са присъдени разноски в размер на 425 лв. С обжалваното определение районният съд оставил без уважение молбата на ответника И.И.И., подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, за изменение на решението в частта за разноските, като претенцията на ищцата бъде оставена без уважение.

Въззивният съд намери обжалваното определение за правилно.

Безспорно в случая се касае не за общо исково производство, а за особено производство по спорна съдебна администрация. Въпреки особения характер на производството, като несъщинско исково производство, в същото важат общите правила по чл.78 ГПК за разпределяне на отговорността за разноски. Нормата на чл.78 ГПК се намира в част първа „Общи правила” на процесуалния закон и се прилага за всички уредени в него производства, доколкото не са предвидени специални правила за някои от тях. Производствата по спорна съдебна администрация на отношенията между родители и деца не са изрично уредени в процесуалния закон, като в последния няма и изрично регламентирани по-особени правила относно отговорността за разноски по този вид производства. Следователно по тях приложение намират общите правила по чл.78 ГПК, които поставят в основата на отговорността за разноски поведението на страните в процеса и причинените от техни неоснователни действия вреди за другата страна. При уважаване на иск с предмет спорна съдебна администрация на ищеца следва да се присъдят на общо основание разноски. На ищеца не биха се дължали разноски само при хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, в която ответникът не е дал повод с поведението си за завеждане на делото и ако изрично признае иска. (в т.см. цитираните от ЯРС определения на ВКС: О-3895-2015-II г.о., О-2722-2017- III г.о., О-355-2018-IV г.о.). На настоящия съд е известно, че по въпроса за дължимостта на разноски в производства по спорна съдебна администрация има противоречива практика, обективирана Определение №385/25.08.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.№3423/2015 г.,І г.о., което дава разрешение в обратен смисъл на гореизложеното. Преобладаващата практика, обаче е в насока, че разноски се дължат и в това производство, като обстоятелствата следва да се преценяват при всеки конкретен случай, респективно за определящо се смята поведението на страните и в частност на ответника по делото (вж.О-2518-2015-ІІІ г.о. на ВКС).

Следователно от значение в случая е дали ответникът И.И. е дал повод с поведението си за завеждане на делото и дали е признал или оспорил искането. Факт е, че бащата И.И. не е дал исканото от майката Б. П. съгласие за пътуване на детето им в чужбина; в отговора на исковата молба ответникът е оспорил искането на ищцата, а в хода на производството е поддържал позиция за неоснователност на искането, като претендирал отхвърлянето му. Факт е, че ответникът не само не е предоставил исканото от него съгласие за пътуване на детето предварително, но не е сторил това и в хода на производството по чл.127а СК пред съда. С това си поведение той е дал повод за завеждане на делото, поради което дължи на общо основание сторените от ищцата по делото съдебно-деловодни разноски.

По изложените съображения ЯОС счете, че обжалваното определение е законосъобразно и правилно и като такова, следва да се потвърди, а жалбата против него – да се остави без уважение.

При този изход на въззивното производство, въззиваемата страна има право да й се присъдят направените разноски. Предвид липсата на надлежно искане и на доказателства за направени разноски, въззивния съд не присъжда на въззиваемата страна такива.

Настоящото определение е необжалваемо, тъй като определенията по чл.248, ал.3 от ГПК следват реда за обжалване на решението, което е изменено или допълнено в частта за разноските. Въззивно решение по спор по чл.127а СК не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3 т.2 ГПК), поради което и определението на въззивния съд по частна жалба срещу определение по чл.248, ал.3 ГПК не подлежи на последващо обжалване пред ВКС.

Водим от горното, ЯОС

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2700/25.11.2019 г., постановено по гр.д.№2208/2019 г. по описа на ЯРС.

 

Определението, на осн. чл.274, ал.4 от ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.