№ 8
гр. Кубрат , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Л. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20203320100379 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430 и сл. ТЗ.
Ищецът „ТЕКСИМ БАНК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от И.Л.Д. и М.П.В. в качеството им на
изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт П.С.-Б. твърди, че
на 08.10.2015 г. е сключен Договор за потребителски кредит – овърдрафт №
ECL – 000000008XQ, изменен с Анекс към същия договор от 04.11.2015 г.,
въз основа на който е предоставен на Д. Н. Г. кредит в размер на 1500 лева,
при договорна лихва в размер на 28.8 % и краен срок на издължаване на
кредита 08.10.2016 г. Като заявява, че кредитополучателят е усвоил кредита,
като на два пъти – на 08.10.2015 г. и на 04.11.2015 г., е усвоил разрешения
размер на кредитния лимит, но не изпълнил договорните си задължения по
редовното погасяване на месечните договорни лихви, ищецът блокирал
кредитния лимит и на 07.04.2016 г. възможността за ползването му била
преустановена. След настъпване на крайния падеж на договора – 08.10.2016 г.
и въпреки изпратените уведомления, ответникът не изпълнил договорните си
задължения. Поради това на 19.04.2019 г. кредитодателят е подал заявление в
РС-Кубрат за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК, образувано в ЧГД № 309/2019 г. Издадената по цитираното дело
1
Заповед № 205/22.04.2019 г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В изпълнение указанията на съда
съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество предявява
настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да
признае, че Д. Н. Г. дължи на „ТЕКСИМ БАНК“ АД сумите: 1 470.00 лева –
главница, ведно със законната лихва от 19.04.2019 год. до изплащането на
сумата, изискуем дълг по Договор за потребителски кредит-овърдрафт № ECL
– 000000008XQ/08.10.2015 г. и Анекс към същия договор от 04.11.2015 г.;
1 298.09 лева – договорна лихва начислена за периода от 01.02.2016 год. до
15.04.2019 год.; 225.56 лева – лихва за забава начислена за периода от
07.04.2016 г. до 15.04.2019 г. Претендират и направените в заповедното и в
настоящото производство разноски. Исковете намират правно основание в
разпоредбата на чл. 124, ал. 1, предл. второ от ГПК, предявени по реда на чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Ответникът Д. Н. Г., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес в
*** чрез назначения му особен представител адв. Р.П. от АК–Разград,
ангажира становище за допустимост, а по същество – и неоснователност на
предявените искове. Твърди, че ответникът не е бил надлежно уведомяван за
задълженията си по кредита по настоящия си адрес. На основание чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД прави възражение за настъпила погасителна давност на вземанията
за договорна и за наказателна лихва. Моли за отхвърляне на предявените
искове като неоснователни и недоказани.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 309/2019 г. по описа на Районен съд –
Кубрат, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 417 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото
производство, а именно: 1 470.00 лева – главница, ведно със законната лихва
от 19.04.2019 год. до изплащането на сумата, изискуем дълг по Договор за
потребителски кредит-овърдрафт № ECL – 000000008XQ/08.10.2015 г. и
Анекс към същия договор от 04.11.2015 г.; 1 298.09 лева – договорна лихва
начислена за периода от 01.02.2016 год. до 15.04.2019 год.; 225.56 лева –
2
наказателна лихва начислена за периода от 07.04.2016 г. до 15.04.2019 г.
Издадената заповед е била връчена по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, като в
срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове по реда на чл. 422 ГПК.
От представените с исковата молба писмени доказателства се
установява следното:
Не се спори между стратине, че по силата на Договор за потребителски
кредит – овърдрафт № ECL – 000000008XQ/08.10.2015 г., изменен с Анекс
от 04.11.2015 г. ищецът предоставил на кредитополучателя кредит в размер
на 1500 лв. Кредитният лимит е изцяло усвоен от ответника, като на
08.10.2015 г. е изтеглил 400 лв. и на 04.11.2015 г. – 1400 лв. Съгласно чл. 3,
ал. 1 от договора, ползваният кредит под формата на овърдрафт се олихвява с
годишен лихвен процент в размер на 28.80%. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
договора олихвяването се извършва ежемесечно на 1-во число. Крайният
падеж на договора е уговорен на 08.10.2016 г. В чл. 5 страните са уговорили
последователността на погасяването на задълженията: съдебни разноски,
просрочена лихва, законна лихва, просрочена главница, редовна договорна
лихва и редовна главница.
Ищецът твърди, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си
по редовното погасяване на месечните договорни лихви, считано от
01.02.2016 г., поради което на основание три неплатени месечни задължения в
срок, начислени на дати 01.02, 01.03 и на 01.04.2016 г., е блокирал кредитния
лимит, а на 07.04.2016 г. възможността за ползване на лимита била
преустановена.
Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства и
поради това, че и след настъпване на крайния падеж на договора на
08.10.2016 г. ответникът не погасил задълженията си, кредиторът му
изпращал уведомления на посочения от него адрес.
На 19.04.2019 г. кредитодателят подал заявление в РС-Кубрат за
издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК,
образувано в ЧГД № 309/2019 г. Издадената по цитираното дело Заповед №
205/22.04.2019 г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК –
чрез залепване на уведомление. В изпълнение указанията на съда съгласно чл.
3
415, ал. 1, т. 2 от ГПК заявителят в указания срок е предявил в настоящото
производство искове за установяване на вземанията си по така издадената
заповед.
От изготвената и изслушана в съдебно заседание съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че въз основа на така сключения между страните
договор, ищецът е предоставил, а ответникът – усвоил 1800 лв. При
извършената проверка вещото лице установило, че кредитополучателят е
следвало да погасява изтеглените суми на всяко първо число на месеца, но е
извършил плащания в общ размер от 408.55 лв., както следва:
30.10.2015 г. – 300 лв.
04.11.2015 г. – 7.20 лв.
30.11.2015 г. – 30 лв.
01.12.2015 г. – 10 лв.
07.01.2016 г. – 61.35 лв.
От всички платени вноски, съгласно чл. 5 кредиторът е разнесъл
плащанията като съответно 330 лв. са отнесени за погасяване на главницата, а
останалите 78.55 лв. са отнесени за погасяване на лихви и такси.
Размерът на дължимите главница, лихви, такси и комисионни от
кредитополучателя към 16.04.2019 г. са както следва: главница от 1470 лв.,
договорна лихва – 1298.09 лв. и наказателна лихва – 225.56 лв. Според
експерта дължимите разноски по кредита са в размер 704.74 лв.
Предоставените с кредита средства са усвоени от Д. Н. Г.. Кредитът не е
погасяван редовно, като последната вноска е била на 07.01.2016 г. – 61.35 лв.
Съдът възприема заключението на изготвената по делото ССчЕ като
компетентно извършена и обоснована.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният положителен установителен иск по чл.
4
422 ГПК е необходимо ищецът да е доказал съществуването на валидно и
изискуемо вземане в негова полза срещу ответника. В процесния случай на
първо място ищецът успя да докаже наличието на валидно облигационно
отношение между „Тексим банк“ АД и ответника, което да съставлява
източник на претендираното задължение на ответника. То е възникнало въз
основа на сключен между тях Договор за предоставяне на кредит – овърдрафт
от 08.10.2015 г., изменен с анекс от 04.11.2015 г. по отношение размера на
кредита, с краен срок на погасяване 08.10.2016 г.
Длъжникът не доказа, че е изпълнил изискуемите си задължения за
заплащане на дължимите по договора погасителни вноски в пълен размер.
Установи се, че е извършил плащания в общ размер на 408.55 лева, разнесени
съгласно чл. 5 от договора за погасяване на дължими лихви и главница.
Доколкото от така внесената сума е погасена за редовна главница сума в
размер на 330 лв., то претенцията за просрочена главница в размер на 1470
лв. е доказана по основание и размер. Основателни и доказани са и
акцесорните претенции, видно от заключението на изготвената ССЕ.
Договорът за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, обн. ДВ, бр.18/05.03.2010 г., в редакцията му от
28.07.2015 г. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съдът не споделя възражението на
особения представител досежно претендираната за заплащане
възнаградителна лихва. В настоящия казус, процесният договор е сключен в
предвидената в чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, при ясно постигнато
съгласие относно размера на предоставения кредитен ресурс, ведно със
застрахователна премия, общ размер на плащанията и лихвения процент по
кредита. С оглед на това и предвид, че размерът на уговорената договорна
лихва (и ГПР) по процесния договор не надвишава максимално предвидения
като допустим размер в ЗПК, не е налице основание за прогласяване
нищожността на уговорката за възнаградителна лихва и тя е дължима от
заемополучателя заедно с получената в заем сума.
Вземанията за договорна и наказателна лихва не са погасени по
давност. Задължението за плащането им се погасява по давност с изтичането
5
на тригодишен срок, съобразно чл.111 б. „в“ ЗЗД. В случая срокът на плащане
е уговорен от кредитора и длъжника с договора за кредит, поради което
длъжникът изпада в забава с изтичането му – чл. 84, ал.1 ЗЗД. Уведомленията
до кредитора, че кредитът е станал изискуем не са стигнали до знанието му,
поради което и кредиторът е подал заявление за издаване заповед за
изпълнение след настъпване на крайния падеж на договора – 08.10.2016 г.
Заявлението е подадено на 19.04.2019 г., поради което претенциите за
възнаградителна и наказателна лихва не са погасени по давност.
Предвид изложеното претенциите на ищеца следва да се уважат изцяло,
както са предявени.
По отношение на разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски.
Направените в заповедното производство разноски са в общ размер на 109.87
лв. (59.87 лв. заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение), а в настоящето производство са сторени такива в размер на
798.37 лв. (от които 118.37 лв. внесена държавна такса, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, 280 лв. депозит за вещо лице и 300 лв.
разноски за депозит за особен представител).
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Д. Н. Г., ЕГН
********** с пост. адрес *** и наст. адрес в ***, че дължи на „ТЕКСИМ
БАНК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.Л.Д. и М.П.В. в качеството им на изпълнителни
директори чрез пълномощник юрисконсулт П.С.-Б. следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
205/22.04.2019 г. по ч. гр. д. № 309/2019 г. по описа на РС–Кубрат: 1 470.00
лева (хиляда четиристотин и седемдесет лева, нула стот.) – главница, ведно
със законната лихва от 19.04.2019 год. до изплащането на сумата, изискуем
дълг по Договор за потребителски кредит-овърдрафт № ECL –
6
000000008XQ/08.10.2015 г. и Анекс към същия договор от 04.11.2015 г.;
1 298.09 лева (хиляда двеста деветдесет и осем лева, девет стот.) – договорна
лихва начислена за периода от 01.02.2016 год. до 15.04.2019 год.; 225.56 лева
(двеста двадесет и пет лева, петдесет и шест стот.) – наказателна лихва
начислена за периода от 07.04.2016 г. до 15.04.2019 г., на основание чл. 422
ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ.
ОСЪЖДА Д. Н. Г., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес в
*** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕКСИМ БАНК“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от И.Л.Д. и М.П.В. в качеството им
на изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт П.С.-Б. сумите
798.37 лева (седемстотин деветдесет и осем лева, тридесет и седем стот.) –
направени разноски по исковото производство и 109.87 лева (сто и девет
лева, осемдесет и седем стот.) – разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7