О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………..

гр.Русе,  10.01.2014г

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД РУСЕ, V състав в закрито заседание, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

                                                            

като      разгледа    докладваното    от     съдията  адм. дело   N 151   по    описа    за  2013 година,   за   да    се    произнесе,    съобрази    следното:

         Производството е по чл. 248 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК.

         Постъпила е молба от Р.И.И. за допълване на постановеното по делото решение №42/18.11.13г. в частта му за разноските.

         Ответникът по искането Директор на РД”СП” Русе счита молбата за неоснователна, незаконосъобразна и просрочена.

         Съобщението за изготвеното съдебно решение е получено от страната на 22.11.2013г., а молбата за допълването му е подадена на 6.12.2013г., т.е. в преклузивния 14дневен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което производството е допустимо.

         Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, подателят на жалбата има право на разноски. В случая с решение №42/18.11.13г. е отменена Заповед №ЗД-ЗДПГ01-17/22.05.2013г. на Директор на РД”СП” Русе, а жалбоподателката, с молба вх.№3282/16.10.2013г. и приложен към нея списък на разноските, е заявила претенцията си за присъждане на разноски, поради което е налице хипотезата на чл.143, ал.1 от АПК.

         Предвид обстоятелството, че ангажираният от жалбоподателката адвокат не се е явил в нито едно съдебно заседание, а И. е била представлявана единствено от дъщеря си, както и че извършените от адвоката процесуални действия са се изразявали само в изложен в писмена молба отказ от преди това направени искания и в депозирана по делото писмена защита, съдът намира, че претендираното възнаграждение за адвокатски хонорар от 2000 лева е прекомерно и липсват основания да бъде присъдено в пълния му размер, поради което следва да бъде намалено до предвиденото в чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл искането за присъждане на разноски е основателно до размер 150лв.- адвокатски хонорар и 10лв. държавна такса. 

         По изложените съображения и на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК вр. с чл. 144 АПК и чл.143, ал.1 АПК, съдът

 

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на Р.И.И.,  ЕГН **********,*** сумата 160лв. разноски по делото, от които 150лв адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7 дневен срок от съобщаването му.

 

 СЪДИЯ: